Струва ми се
19 отговора
0 прегледа
в отговор на The Fallen Angel
#4
Re: Струва ми се
Познавам доста прокурори...да им сигнализирам ако трябва?
в отговор на out of touch
#9
Re: Струва ми се
И на мен така ми се струва.
Къде ли е?
Изплашихме ли се от нея или е отживелица?Изгонихме ли я?Или я крием?
в отговор на The Fallen Angel
#11
Re: Абе, за какво?
Амии...знав ли?
Защо не се напънем малко?
Нещичко да променим в нас самите.
Ето,аз започвам с цвета на ника си.
Защо не се напънем малко?
Нещичко да променим в нас самите.
Ето,аз започвам с цвета на ника си.
Re: Миротворецо,
човешко е все пак човек да си отпусне душата.
Не се впрягай толкова-иначе някакво много изкуствена и формална става обстановката-трябва да има екшЪн, пашЪн, панаир и сеир, за да се разчупи мисловният интериор-шоковата терапия с подобаващи интензитет и повтаряемост-майка на промяната-това ми е житейското кредо.
[линк]
Не се впрягай толкова-иначе някакво много изкуствена и формална става обстановката-трябва да има екшЪн, пашЪн, панаир и сеир, за да се разчупи мисловният интериор-шоковата терапия с подобаващи интензитет и повтаряемост-майка на промяната-това ми е житейското кредо.
[линк]
Ако ви се чете!!!!
Ние сме много, идваме от нищото, за да променим света.
Ние сме различни, ние сме безразлични, към вашето желание, светът да си остане такъв какъвто е неприветлив и миризлив.
Идваме от далеч, за голяма и поголовна сеч,
Безумие е вашето желание, да ни противоречите, и на нашите мисли да спорите.
Грешка ще е да се борите, предайте се на голямото течение,за световното примирение.
Животът е прост, и лесен когато няма сложна мисъл или песен, неизпята на полето с лесен и голям размах за да няма грях.
Животът е от най-трудната промоция на дявола. Дяволът е умен и рядко неразумен, той на глупости не се поддава. А другарите предава. Предаталството е велико, когато е от най-голямото корите, и от най-големия казан излязло.
Дяволи по целия свят колкото щеш, има ги в изобилие, има ги в пределите на моето развитие. Има демони на всяка крачка, било малка или голяма и безразлична игра на моето изгнание. Играта свършва в този миг когато дяволът стане велик, вожд водач на моето време, времето на моето недоволство.
Да живея не умея но да наранявам дригите това ми е призвание, животът е хубав когато има страдащи, страданието е изцеление и мое спасение. Аз съм малък и трудно забележим, аз съм този който може да ви направи невидими, съдбата ви да промени, и в безтегловността на живота да ви заблуди.
Животът би бил прекрасен ако вас ви нямаше и съществувах само аз и бях сам и не ви виждах , и не ви исках и не ви сънувах. Животът ми е труден и много муден. Защо това, което за вас може за мен не може, защо това, което сте вие не сам и аз, това ли е простото съществуване.
Идва краят. Той е близо. Чувам стъпките, усещам миризмата му, виждам сянката му. И за това съм щастлив, защото идва вечният сън и нищо там няма да ме интересува, и нищо там няма да ме дразни, и нищо там няма да ме изкушава. Там в тъмнината ще съм си само аз, и нищо друга няма да има значение, освен моята персона, вашето значение ще е от друго поведение.
Живея в кал, и някак трудно е да се изплува в тинята на моето съзнание. Трудно се живее в това посредствено положение. Хиляди съдби минават покрай мен хиляди жени има но не и за мен. Животът такъв какъвто е не ме притеснява, нито ме дразни, но нещо все пак не се получава. Нещо липсва в цялата игра, нещо сънят ми не се различава от вашите. Липсва съзнанието, че вас ви има липсва умението да общувам, без да се страхувам, че ще бъда наранен от някоя от вас.
Страхът е хубаво чувство, но не винаги помага да оцелееш, не винаги те спасява, а най-често те вкарва в по-големи страхове. Желанието да оцелееш е в основата на страхът, от древни времена срахът ни е владял, от древни времена страхът ни е морил и много, много навредил. Да се страхуваш не е вредно за мен е безполезно. Желанието за страх ме забавлява.
Anarchy in the Bulgaria
The God that Failed
Ние сме различни, ние сме безразлични, към вашето желание, светът да си остане такъв какъвто е неприветлив и миризлив.
Идваме от далеч, за голяма и поголовна сеч,
Безумие е вашето желание, да ни противоречите, и на нашите мисли да спорите.
Грешка ще е да се борите, предайте се на голямото течение,за световното примирение.
Животът е прост, и лесен когато няма сложна мисъл или песен, неизпята на полето с лесен и голям размах за да няма грях.
Животът е от най-трудната промоция на дявола. Дяволът е умен и рядко неразумен, той на глупости не се поддава. А другарите предава. Предаталството е велико, когато е от най-голямото корите, и от най-големия казан излязло.
Дяволи по целия свят колкото щеш, има ги в изобилие, има ги в пределите на моето развитие. Има демони на всяка крачка, било малка или голяма и безразлична игра на моето изгнание. Играта свършва в този миг когато дяволът стане велик, вожд водач на моето време, времето на моето недоволство.
Да живея не умея но да наранявам дригите това ми е призвание, животът е хубав когато има страдащи, страданието е изцеление и мое спасение. Аз съм малък и трудно забележим, аз съм този който може да ви направи невидими, съдбата ви да промени, и в безтегловността на живота да ви заблуди.
Животът би бил прекрасен ако вас ви нямаше и съществувах само аз и бях сам и не ви виждах , и не ви исках и не ви сънувах. Животът ми е труден и много муден. Защо това, което за вас може за мен не може, защо това, което сте вие не сам и аз, това ли е простото съществуване.
Идва краят. Той е близо. Чувам стъпките, усещам миризмата му, виждам сянката му. И за това съм щастлив, защото идва вечният сън и нищо там няма да ме интересува, и нищо там няма да ме дразни, и нищо там няма да ме изкушава. Там в тъмнината ще съм си само аз, и нищо друга няма да има значение, освен моята персона, вашето значение ще е от друго поведение.
Живея в кал, и някак трудно е да се изплува в тинята на моето съзнание. Трудно се живее в това посредствено положение. Хиляди съдби минават покрай мен хиляди жени има но не и за мен. Животът такъв какъвто е не ме притеснява, нито ме дразни, но нещо все пак не се получава. Нещо липсва в цялата игра, нещо сънят ми не се различава от вашите. Липсва съзнанието, че вас ви има липсва умението да общувам, без да се страхувам, че ще бъда наранен от някоя от вас.
Страхът е хубаво чувство, но не винаги помага да оцелееш, не винаги те спасява, а най-често те вкарва в по-големи страхове. Желанието да оцелееш е в основата на страхът, от древни времена срахът ни е владял, от древни времена страхът ни е морил и много, много навредил. Да се страхуваш не е вредно за мен е безполезно. Желанието за страх ме забавлява.
Anarchy in the Bulgaria
The God that Failed