Лоялност

Какво се случва с вас, когато разбиранията ви за лоялност се противопоставят на нечии други ?

Лоялен към кого????
Има значение!

Много си харесвам работата-мога да я гледам с часове

Преценявам до къде мога да направя компромис.
Много общ въпрос за конкретен отговор.

например, към работата си ...

явно твоята е толкова хубава, че те държи здраво, с часове. това е причина да бъдеш лоялен, ...към нея.... шегувам се със ... сигнатурата ти, с моя интерпретация....
пасва на темата

а сериозно - наистина бих искала да разбера, как другите си изграждат своя система за лоялност. то1чно ясно, и без заобиколки.
щото си мисля, ако няма такава - просто напускаш работа и хукваш нанякъде където няма ограничения

да общ беше вчера въпросът, понеже ме беше стегнало нещо
и не се надявах на развитие в благоприятна посока...

конкретно - синоними на понятието. за теб , например

Преди 3 месеца имах подобна ситуация
С един колега говорихме на подобна тема - ставаше дума за това че бившият ми шеф се обади че документи за работа при него е подал някакъв който е работил е една моя фирма. Не знаех нищо, но казах че ще проверя и разбрах че за 100 лева този може да напусне и да приеме друга работа иначе че умен и кадърен. Казах че с такъв не искам да имам работа. На това мнение беше и бившият шеф и каза че отпада. Та тогава колегата ми каза, че сега времената са такива на голямо търсене на специалисти и че всъщност не работодателя диктува условията и тн. Моето мнение беше че за мен това е курвенска история и че не може като цветарка да сменяш работата за малко пари отгоре. Както и че фирмата, която те е назначила разчита на тебе за поне една година напред и се и съпбразила инвестициите, развитието и тн с това че работиш за нея и може да разчита на знанията ти. След 3 седмици колегата напусна за 200 лв отгоре.

За мен това е липса на всякаква лоялност.

40

Ако е по-отношение на работа, много често има изградена и фирмена лоялност, която се налага от самата компания в поведението към клиенти, персонал и т.н. Работила съм работа, в която "моята" лоялност е била изправяна на границата, предвид желанията на работодателя да "прецака" буквално когото може, да не плати и каквото се сетиш. И съм я работила тази работа, защото съм преценявала, че в моята конкретна работа, по начина, по който я върша няма "лоялен" проблем. Има проблем в интерпретация на шефа след това.

От друга страна-лоялността я надграждам или разграждам често. Имам си основни мои правила, които не престъпвам или поне се опитвам. Останалото е въпрос на ситуация и на моето усещане за вътрешна хармония (на която държа), след като съм направила нещо.

Така погледнато-май ще се наложи да разнищиме какво точно означава лоялност.
Щото чета на долу клубари които сами по себе си вероятно са прави.
Но лоялност аз го разбирам като някаква договореност в която и двете страни ще удовлетворени
Което в сегашно време е малко...........как да кажа, почти невероятно

Много си харесвам работата-мога да я гледам с часове

Зависи в каква фирма работиш ... Различните мащаби определят различна степен на влияние. Например има компании, които разполагат с огромна територия за развитие на "корпоративни ценности" - което ще рече че идейните и морални насоки - могат да се развият в голяма степен. Ако попаднеш в така система, собствената ти ценностна система трябва да издържи на напрежението което съпътства работата и изискванията на компанията. Ще ти дам един пример: ако работиш във фармацевтична фирма, може да ти възникне следната лична морална дилема :) имаш относителна сигурност, прилична заплата, благородната мисия че спомагаш за осигуряване здравето на хората. Попадайки в друга гледна точка, за да останеш в това относително добро положение - несъзнателно може да се окаже че поддържаш състоянието в което - "трябва" да има болни хора, за да просъществува твоята дейност. Това се оказа абсурд, който е доста труден за асимилиране...

Не знам твоят колега, на какъв "огън се е пекъл" за да реши да изиграе курвенският номер, но заплатата може да е само предтекст, за ситуации които той не е разбрал, или му предстои да разбере.

Та, връзката с "лоялността" в такива случаи - е проблем и на лични предпочитания и на позиция която си решил да приемеш за твоя. Или не разсъждаваш за това. Или пък се приемаш за малка шахматна фигурка, и изиграваш своите ходове :)
или/или. ситуация-мечта, нали!

Много добре, разбрах това което прочетох като твои позиции
това ми се искаше...да чуя, т.е. прочета.
"Вътрешното ти усещане за хармония" не може да те подведе, колкото и натоварена да си се почувствала от чуждите погрешни интерпретации :)

женската интуиция върши чудесна работа!

А другият аспект на лоялността, който мен лично ме вълнува е свързан с лоялността в отношенията мъж/жена.
Вярност - Лоялност противопоставят ли се , ... според теб?

надявам се да умееш да систематизираш добре

да "разнищиме" понятието. ти започни, аз ще се включвам, като не обещавам абсолютно логични и смирени страни на лоялността ...

Чак да се противопоставят не бих казала.
Лоялност ми е по-дистанцирано и нелично за отношение между мъж и жена. Свързвам я с честност, откритост, коректност, някакви рационални причини най-вече....... примерно-подкрепям идеите си, плановете ти, стоя зад теб в трудни моменти....

Верен си, защото обичаш.... в по-емоционален аспект приемам верността.

Всичко това грубо казано.

Биха могли да са синоними, но за мен лоялността е по-скоро дума несвързана с любов толкова.

Колкото до интуицията, нямах предвид женската интуиция, а тази по принцип. Сигурна съм, че тя действа и при мъжете.

в този етап от развитоето на фирмата влиянието на всеки човек беше изключително голямо, още повече че тогава имаше 2 големи и много важни проекта. Това позволи на въпросният човек да получи личен заем от фирмата, както и постоянно да се опитва да зинудва за увеличение на заплатата преди да е приключил проекта по който работеше, каквато беше уговорката.

Аз си мисля че подобни дилеми за или/или, дали и тн трябва да се случват преди да дадеш думата че ще направиш нещо и хората да разчитат на твоята дума. Защото в този живот винаги ще изникват ситуации когато ще се появи по-изгодно положение и дали ще се възполваш от тях е въпрос на морални принципи. Другото според мен си е курвалък - да се предложиш на всеки който е готов да плати повече.

40

не исках да "обидя" интуицията на мъжете :)
само да подчертая нюанса в разликата между мъжката и женската. и факта, че все още , по старо правило мъжете оставят на жената... да се довери на интуицията а те държат повече на "хладния разум"
то лошо нема...

А аз продължавам да си мисля по проблема който съществува ....
Аз примерно, съм свикнала, да поставям картите на масата, и .... може и да изглежда твърде "пресметливо" но когато завързвам контакт (какъв смешен израз:)... с мъж, някак ми се получава инстинктивно, да поставя граници и условия, като при сключване на договор. И ги спазвам тези договорености...Същото очаквам и отсреща.
Независимо от любовта, или от обичта.
И според мен, това изисква лоялност... и от двете страни.
В противен случай...както каза някой тук в темата... винаги ще излезе, някое по-изгодно предложение, някоя по-добра оферта... И ще се превърнем в "прелетни птички" ....за да не използвам друга дума

май, се отплеснах в споделянето...
не се чувствай длъжна да отговаряш, ако не искаш...
размишленията ми просто се ... отпуснаха...

Аз мисля също че трябва да дадеш твърд отговор на дилемата или/или.
След това остава да се бориш да го отстояваш.
Въпреки изкушенията от по-добрите предложения
А какво се случи с проектите по които работехте...реализираха ли се ?

Там е работата, че една връзка, колкото и да прилича на сключване на договор, всъщност не е. Не можеш да предвидиш всички възможни "пречки" и да накажеш с неустойки.

Почвам да звуча като на лекция по Обща Теория на Правото:))))

Колкото до прелетните птички, тази възможност винаги съществува, колкото и да си лоялна била, колкото и да са лоялни към теб..били.При договора може да изискваш от отсрещната страна лоялност, но в една връзка има и много други емоции, непредвидими...и си мисля, че човек не може да се опази от неприятните стуации. Насила хубост не става, лоялността не е гаранция за липса на проблеми в отношенията.
Аз бих казала, че като че ли по-добре е обич и любов да има, лоялността не, че не е важна...но и аз не съм заставала на 100 % зад човека до мен винаги, той зад мен...сигурно се е случвало да се "предаваме" за някои неща...това май е липса на лоялност.
Но ако няма любов и обич, една връзка е изчерпана (с презумпцията, че много са нещата, които крепят една връзка и говоря най-общо казано) със или без лоялност и това независимо дали видимо ще се пропука или ще продължи още 30 години.

Реализираха се макар с цената на много нерви и отложени/изпуснати отпуски
Все пак все някой трябва да плати цената за нечии тарикатлък/безотговорност.

40

Tова, което не става ясно е за каква лоялност се пита тука. Лоялност към фирмата, лоялност към "колегата", или за някаъв вид неопределена "любов, "обич". ?? Цялата работа за мене стои така: Когато работиш във екип не може да си независим- това първо , и второ: след като трябва да се съобразяваш с "колегата" това си има своята цена- от една страна това е за сметка на груповото самочувствие, в идеалния случай по-високо самочувствие , респективно по-силна група/фирма/. От друга страна когато си във групата малко или много виждаш нещата от кухнята, иначе казано- всеки си има трески за дялане и с това всеки трябва да се съобразява. Да се съобразява с индивида с който работи. Именно това е най-трудното според мен. Да имаш индивидуален подход към всеки защото всеки е различен. Иска се много разбиране и добронамереност.Не по-малко важно и самообладание. "Малко" изместихме темата маи?

И още нещо. Понеже "всички сме различни" , и всеки се мисли за центъра на света, особено в някои ситуации, съответно всеки по свой си начи дефинира това понятие "лоялност"- р_ъи_ршли. Което сигурно си е съвсем нормално. Ама съвсем. И така. Както ти изнася.

Както в оня филм: "SORRY!"
Е т'ва е лаялност.