тревожа се

Поствам темата си от клуба "Родители и деца":
И така, сина ми реши да дойде при мен в чужбина (раздели се с приятелката си, защото тя отиде да учи в друг град и мисля че тя му наложи да вземе това решение). Тук е от два месеца и положението никак не е розово.
Адаптира се трудно, отказва да говори чуждия език в къщи, затваря се в стаята си и отказва да яде през целия уикенд. Последния път когато излязох с него по магазините ми крещя, замеря ме с камъни и ме блъска по целия път навръщане. Върнах се в къщи и се разревах, не можех нито да отговоря нещо на мъжа си нито нищо толкова бях разстроена.
Началото на февруари става на 18 и не ми се мисли...
Най-лошото обаче е че непрекъснато ме заплашва "ща убия, ща заколя,щи пусна газта да умреш, ща вкарам в затвора"

Ходихме заедно в психо-социо-медицинския център и говорихме(т.е. аз превеждах, защото той не знае езика) с психоложката. Той не отговори на въпроса дали иска да учи езика, с какво смята да се занимава, дали училището му харесва и въобще избягваше да отговаря на всички въпроси. След срещата се нахвърля както обикновено върху мен.
В училище напротив е агънце и супер примерен.

Последно тази вечер искаше да ме трови, защото бил гледал достатъчно филми и чел достатъчно книги за да го направи.
А аз и съпруга ми се страхуваме, изгубихме си съня, изнервихме се. Още малко и ще ме вкара в лудницата това хлапе или иска да направи така че да се разделя със сегашния си мъж(заради ревност) и да може тогава да прави с мен каквото си поиска.[ще полудея

"Последния път когато излязох с него по магазините ми крещя, замеря ме с камъни и ме блъска по целия път навръщане. Върнах се в къщи и се разревах, не можех нито да отговоря нещо на мъжа си нито нищо толкова бях разстроена.
Началото на февруари става на 18 и не ми се мисли...
Най-лошото обаче е че непрекъснато ме заплашва "ща убия, ща заколя,щи пусна газта да умреш, ща вкарам в затвора""



Описаното е основание човек да се чуди дали синът ти, с извинение, е психопат, хулиган, имбецил, простак...,или от всяко от изброеното по малко или по много!!??

Не, не е такъв! Това е нормално поведение на разстроен човек, с разстроен нарушен душевен мир, който иска да привлече вниманието към себе сии търси помощ!


P.S.
А ти с този "ιχθύς" символ на християнството, който си си лепнала/ лепнал, показваш много християнско поведение и обич и помощ в този труден за жената момент.
Всички, дето парадирате с християнската си вяра сте един дол дренки!

Колко години сте живяли разделени?

Кой се е грижил за него през това време?

Опитвала ли си да пуснеш такава тема във форум на страната(и езика),
в която живееш?

Всеки има право на мнение за християнската вяра. Обаче, като синът на госпожата е зле, да се лекува. Не Ви ли е омръзнало отвсякъде да Ви зариват с проблемите си разни хора? Християнската вяра до голяма степен е семеен символ. Толерантността не изключва различната гледна точка.

Различната гледна точка може да бъде спестена в случая.
Жената не си е написала проблема, за да слуша чужди епитети за сина си, а за да получи помощ.

...историята, която описваш не ми е чужда. Предполагам, че едно завръщане в България може да помогне.


Преди много години аз емигрирах в една доста странна държава. Там бях поставен в привидно идеални условия, но не можах да започна каквато и да било работа. В един момент разбрах, че аз и семейството ми сме били нещо като заложници. Допусках подобно развитие и бях скътал малко пари, колкото за самолетен билет. С много късмет успяхме да се върна в България. Помня, че аз също бях изпаднал в подобно състояние както твоят син. Няма да ти разказвам какво ми е струвало всеки спомен за тука. Веднъж се мотаех по магазините и видях на витрината на един бутик статуя, която беше копие на моето куче, което бях оставил в България. Ако искаш ми вярвай, но зная какво са сълзи далече от него. Помня, че дълго след този случай имах буца в гърлото винаги щом си спомнях.

В крайна сметка се озовах отново в България и семейството ми не пострада директно от тази наша авантюра. Но най-лошото тепърва дойде. Него не можех по никакъв начин да избегна....
...
...

Сега, след 17 години аз съм с един инфаркт и два инсулта. Зная кой е отговорен за всичко това. Е, едно от действащите лица изненадващо бързо за мене умря, но аз оцелях. Точно на последното все още нямам за себе си категоричен отговор. Но това са подробности, които гледам да прескачам.


Пожелавам на тебе и синът ти много, страшно много късмет - ще имате нужда от него!

Прочети пак:"

"....ми крещя, замеря ме с камъни и ме блъска по целия път .....
....... става на 18 ( години бел-моя) ...
...... непрекъснато ме заплашва "ща убия, ща заколя,щи пусна газта да умреш, ща вкарам в затвора""

Как ти се струва?...така, както е написано...?
В предишния ми постинг аз не съм написал, че е психопат ( медицинско понятие, което, разбирано в тесен смисъл на думата , сега е заменено с "личностно разстройство"), хулиган (замеря с камъни!!!), имбецил (пак медицинско понятие-първата степен-най леката, на олигофрения) и простак (човек с примитивни, груби и нецивилизовани реакции, нараняващи другите и незачитащ достатъчна обществото), а съм отбелязал, че така както са изложени фактите, дават основание да се мисли и за изброените неща!!!

"...сте един дол дренки!"

vikos, казва се: "от един дол дренки"!

Да, прочела съм и съм отбелязала кога човек има такива прояви и държание.

Това за спестяването на различната гледна точка кой го решава-Вие ли? Не е зле преди да коментирате някого или нещо да разучите символите му. И да разбирате какво Ви говори.
Не ми обяснявайте за епитетите. Не аз съм ги написала. Помогнете, щом можете и искате. Успех!

Здравейте ,

Искам да попитам няколко неща :

1.Как се справяше синът ви в българското училище - успех , поведение , приятели ?

2. Има ли кошмари , откакто живее в чужбина ?

3.От колко време сте с този мъж ,тоест от кога го познава детето ?

4 .Само през уикенда ли отказва да яде ,тоест кокато се предполага ,че сте заедно в къщи ?
5.Отслабнал ли е ?

6.Това първите му агресивни прояви ли са ( има ли други в детството си ) ?

7 .Къде е биологичния му баща ?
8.Иска ли да се върне в България ?
9.Каква музика слуша и какви хобита има ?

Това са само малка част от въпросите ,които бих задала .Най -много ще ви помогне обаче ( според скромното ми мнение ) връщане в България и консултация с психолог - както семейна , така и индивидуална терапия .Във ваше присъствие , синът ви може и да не сподели това ,което го тревожи .

Тези симвили аз съм ги научила тогава, когато много хора не са и чували за тях. И именно въз основа на тези символи е мнението ми, че въпросното изказване е непристойно.

Не знам как ще се почуствате, като кажете на някой, че сина ви е разстроен и ви посяга и получите в отговор : "ми това ме навежда на мисълта че синът ти е психопат, имбецил, хулиган и простак". Не ви го пожелавам, особено в момент, в който сте разстроена и имате нужда от помощ и човешка ръка. (Но това може би само една майка ще го разбере, не и мъж, както е този написал великото изказване)

Това беше моето мнение и го изказах именно защото бях раздразнена от това, че е съпътствано с този важен за мене символ.

Там хората са изключително неприятни боклуци със самочувствие и надменни егоисти и синът ви просто не може да се адаптира към враждебната среда.

Ще ми се майката да си даде сметка за :
1. Степента на тежест на въпроса;
2.Начина , по който дава информация за него-това има значение с оглед евентуалната помощ, която може да получи-трябва да даде възможност на хората за добра преценка, въпрос и на уважение и коректност към този, от когото я търсиш. например тя можеше да отбележи: той е добро момче, но -ето държи се така..., или пък: винаги е бил особен , отчужден, груб, "недобър", а сега нещата се влошиха....

Чета написаното от теб по темата и си представям какво би написал синът ти... но само си представям...щом си го водила на лекар си мислиш, че е болен, та това си предстанвях какво може да напише тук един болен човек....и не мога да разбера защо аз трябва да взема мнение по темата без да зная мнението на другта страна.
Ами я си представи че той беше по- възрастния от двама ви и заведе теб на лекар и опиши същата ситуация от другата и страна?
Не казвам че има виновни и че е възможно това да си ти...

...всъщност ти мислила ли си някога за отговорността която една майка носи за своето дете на което е дала живот...мислила ли си че да си майка означава да жертваш живота си на земята в името на една душа?
А мислила ли си, че е възможно навремето като млад човек да не си мислила и сега да отхвърляш поетия тогава житейски товар с това дете и неговия живот...
А мислила ли си, че една случка и едно събитие описано от теб е резуртат на едно дългогодишно възпитание, не по точно възпитание а ОБИЧ, ...
мислила ли си че липсата на обич, която ти му дължиш го е направила такъв и ще го погуби...А мислила ли си, че една вещ, която ти не можеш да оцениш и подържаш и която е изоставена от теб, че тази вещ няма да се загуби завинаги от теб..заедно с твоя живот.... а това е твоето дете.... не е вещ...
а мислила ли си че само външно поведение не е достатъчно за един човек на който дължиш живота си...
А мислиш ли, че Битието, Живота, Съдбата няма да направи от детето ти силен мъж , който насила да те принуди да загубиш всичко , живота си и смисъла му, да те направи пуста и празна от съдържание...за да РАЗБЕРЕШ..
Е, това ли искаше да чуеш от този форум или си мислиш, че някой друг вместо теб /както си свикнала до сега/ ще взима решения и ще носи отговорност за живота ти????
Не твърдя че това всичко е така, както аз го виждам, но е по -добре да се научиш да разговоряш със сина си , вместо с нас...и то за неговия живот не за твоя...както тук поставяш темата.
ИСТИНСКАТА МАЙКА В ТВОЯ СЛУЧАЙ ЩЕШЕ ДА Е ПРИТЕСНЕНА ЗА ДЕТЕТО СИ , че може да полудее, а не както ти написа тук за себе си..
Няма да полудееш, няма, ще страдаш докато се научиш, много ще страдаш... и никога няма да можеш да върнеш назад живота си....защото там е скрит отговора за поведението на твоя син, а не в твоята тема..
Съжалявам...

Че кой друг, ако не ние!

ПЪТник, малко свободна импровизация ми се струва твоя постинг...
Може и да има верни насоки, но се остава с впечатление, че реакциите на сина не са достатъчно съответни, дори и майката да му дала поводи, дори и евентуално да носи някаква отговорност за тях (за реакциите).Хората (като теб, в случая), трябва да разберат, че понякога нещата просто са неблагоприятни от определена гледна точка, и съответно отговорността на разни хора (имам предвид майката най-вече, относно вината, с която ми се струва, че искаш да я ПРЕТОВАРИШ!) е намалена (но не и заличена)!

1. Близо четири години
2. Моите родители
3. Да пуснах същата тема във форум на страната и езика в която живея(тийнеджъри).

1. В българското училище се справяше добре като успех, поведението му мина през много крайности, приятели нямаше много.
2.Не
3. Мъжа ми познава детето откак аз се познавам с него - т.е. четири години
4. Да и то когато най-вече доведената дъщеря на мъжа ми е тук.
5. Съвсем не, защото си наваксва през седмицата. Даже откак е тук качи около 10ина килограма.
6. Имаше нещо незначително около шести клас след това започна да копира баща си когато живеехме само двамата с него.
7. В България
8. Не
9. Музика - не мога да определя точно стила, нещо като романтична примесена с хаус. А хобито му е компЮтъра и интернет.

Но той не иска да се връща в България първо. Второ, аз работя тук и мъжа ми също. Сега търса психотерапевт говорещ английски, с който сина ми да може да поговори.
В местното училище той учи усилено френски заедно с другите предмети и вече си има лЮбим учител с който играят шах в междучасията. Но с останалите си съученици отказва да контактува. Имаше в началото деца които най-дружелЮбно му помагаха, но сега едва ли. Той се смята за много по-велик от тях, намира училището за загубено и едва ли не иска нещо специално за него.
Аз искам да направя всичко възможно той да се чувства добре, а май стана:
"Храни куче да те лае."

Аз не съм на същото мнение.
Малък пример: момичето което пътува заедно с него в автобуса за училище се опитала да го заговори и предложила да му помага ако иска. Да ама тя била грозна, другата не му харесвала, другия му съученик пък бил олигофрен и все намира с нещо да ги обиди индиректно. Ако се държи по същия начин студено и надменно в училище, не знам дали въобще някой ще поиска да сяда до него. Не знам, не мога да присъствам в часовете.