Тъжен съм

Губя приятелче.
Незнам дали приятелче е правилната дума,по-точно човек на когото вярвах и обичах.Човек към когото бях всеотдаен през цялото ни познанство.
Подигра се .
Още не мога да повярвам че е прекарал толкова време с мен с единственната цел да ме унижи ако го помоля за нещо.А той знаеше че един ден щях да го помоля за това.
Не ме обиди отказа.Повдигна ми се от начина по който ми беше поднесен.

Замислям се колко сме жалки ние човеченцата.
Как понякога с лека ръка проиграваме приятелство и губим хора които ни обичат.
В случая-за една доза демонстрация на самочувствие.

Даже още не разбирам какви емоции да изпитам в момента?
Да съм тъжен ли, или да се смея???
Ако ще съм тъжен-да,ще тъжа по една отминала дружба.
Ако се смея?
На себе си ли да се смея че съм бил толкова наивен или на него че по такъв начин разкри колко всъщност е жалък.
Засега просто ще бъда добър,ще махна с ръка и ще продължа напред.

Дишай!
Мисли за себе си,не за него.

нормално...сега ще ти е гадно,но не се противи на емоциите,защото те ще ти помогнат да го надживееш... отдай се на мъката от предателството и когато се почувстваш по-добре,ще можеш да бъдеш отново приятел,но вече с друг човек.Това,което не ни унищожава ни прави по-силни.А ти така или иначе отново ще потърсиш приятел.Защото не сме свикнали да сме сами и имаме нужда от тях.Не можем да се изолираме от света,само защото може някой близък да ни разочарова,нали.

прави каквото трябва,да става каквото ще.

За първи път чувам, че приятелствата се крепят задължително на взаимни услуги. И отказа от извършването на такава е повод за край на ...хъм..приятелството?

И изобщо, замисли ли се дали с нещо не си провокирал подобно поведение?

А анализира ли причините за отказа?

Или...просто не можеш да приемеш отказ. Под никаква форма?

И въобще, ако приемеш, че действията на човека са продиктувани от негови, собствени, вътрешни мотиви, а не с единственната цел да ме унижи , ще направиш голяма крачка напред по отношение на собственото си развитие.

[линк]

Благодаря за разбирането

fantomche-Дишам разбира се, света не се свършва с края на това приятелство,но немога току-така да спра да мисля,стана ми някак си скъп с времето.

chorlavata-Приятели имам,но все по трудно ще се доверявам.А не искам да се превръщам в един вид егоист ако се налага да претеглям и пресмятам всеки към когото се отварям.

Iivewire-Извинете ме но не търсех психологическа помощ,просто си споделях и е по тематиката на клуба.
На всички ваши изречения завършващи с въпросителен знак съм отговорил в първоначалния пост.Не ми пречи да го направя и подробно ако ви касае.

И отказа от извършването на такава е повод за край на ...хъм..приятелството?

Това ми беше внушавано от този приятел,а именно че дори и незначителен отказ ме праща в графата-просто познат.

И изобщо, замисли ли се дали с нещо не си провокирал подобно поведение?

Разбира се.А извода е-наивността и прекалената доверчивост не водят до нищо добро.

А анализира ли причините за отказа?

Или...просто не можеш да приемеш отказ. Под никаква форма?

На това съм "отговорил" недвусмислено.

Не ме обиди отказа.Повдигна ми се от начина по който ми беше поднесен

Успех,и извинявайте че ви занимах със себе си.

Това не е приятел.Така че нищо не си загубил.

Не бих бил толкова краен.Макар че казуса позволява да бъде разгледан и от този му ъгъл.
Карай,здраве да е

Не съм психолог. Банков служител съм. И не че ме касае, просто се заинтригувах от ника - харесвам тоя нюанс на розовото.

Щом причината е САМО наивността и прекалената доверчивост не водят до нищо добро и НЯМА други причини - значи наистина тоя човек не ти е бил приятел.

Дерзай нататък!

Младежо, още си много, много млад
Ще срещнеш много приятели по пътя си и повечето от тях ще загубиш.
Ще се умориш да правиш трагедия от всяка загуба и ще се научиш да приемаш нещата по-философски.

Потъжи си сега. Няма лошо, дори и малко да боли. Ние се учим от болките си.


Carpe diem! Volente deo!

може да звучи жалко и тъжно, но ти не губиш приятел а се отърваваш от досадна грешка.Така е трябвало да стане за да се научиш колко разтегливо понятие е това приятелство.

:) Не тъжи, а ни се усмихни :)
Миналото затова си е минало, защото остава зад гърба ни и пазим само хубавите спомени. И ще видиш, че вместо болка, ще изпитваш щастие след време, защото съдбата си знае работата ...
И да знаеш, че има още много хора, които ще се радват на усмивката ти, както и ти на тяхната, само не губи кураж.

thanks :)