Емигрант

Винаги игнорирам тая дума, поради усещането, че не се отнася за мен, но напоследък ме е хванало безпокойството и се сетих за нея.

Вече трудно разбирам хората в България, начина им на мислене, трудно проумявам поведението им и начина им на живот, често се изумявам от техните реакции или се чудя каква реакция се очаква от мен, и ми става все по-ясно, че спомените за хората и самата България, които нося в себе си са нищо друго освен подсъзнателно идеализирани или просто нещата са коренно различни вече. Което пък отваря у мен една празнина, която не знам с какво да запълня.

От друга страна се чувствам "в свои води" в "новата" държава, живея по техния начин, разбирам хората, начина им на мислене и знам как да реагирам и още по-важно знам как те ще реагират на определено поведение от моя страна. Но не мисля като тях, или поне не съвсем, не съм израстнала в тая среда... сякаш всичко е заучено - езика, начина на живот, поведението и т.н., до перфекционизъм, но все пак някак изкуствено.

Ох, дано някой разбере, какво имам в предвид.

As simple as that!

Не знам дали може нещо да се добави, добре си го написала.
Празнината започвам да усещам на третия, четвъртия ден, отдавам го повърхностно на факта, че не съм си у дома с моите домошарски навици.
Думата емигрант също някак си не я харесвам, но виждам, че все повече се налага.

bgplaneta.com
Началнико требе да се възпитава, иначе он ще ти говори глупости.

знаех, че ти ще ме разбереш.

И какво правим - носим ли си я празнината или изцяло се претопяваме в новата среда с времето? Или и двете? А думата емигрант е някакси гадна, аз гледам да се дистанцирам от нея и го правех като си мислех, че след 2-3години, или няколко години или мах 10 години ще се прибера. Че преживявам едно приключение, което скоро ще ми омръзне и ще си тръгна за вкъщи. Едва в последно време почнах да си мисля, че няма да се прибера, защото май нямам към какво да се върна, всичко е друго вече в БГ или аз съм друга. Но кой знае догодина може друго да мисля.

Вие през какви стадии на емигрантството преминахте и преминавате?

As simple as that!

аз като дойдох поредния път,когато вече знаех че Ще е за година обучение, плаках оЩе с влизането си в страната..много ми бе тъжно за роднините ,които оставям в Бг и дома си...затова и в началото бях така патриотично настроена по форумите..

първото ми по сериозно впечатление от местните бе Каква скучна и грозна нация .. нямах много допирни точки и приемах всичко и всички агресивно..

след извстно време посвикнах и някакси се нагодих..избих си българските навици (като да се обличам лъскаво дори като ходя до магазина,да се веселя по български в дискотеките и по партитата,да говоря високо пред непознати хора и да обсъждам наред..)

след това дойде моментът , в който се наложи да се прибера в Бг след едногодиШно отсъствие : е,Бога ми, видя ми се тотално непозната и ориенталска страна...не казвам ,че аз съм света вода ненапита,но това ,което видях там ме отврати...не го разбирам

Едва в последно време почнах да си мисля, че няма да се прибера, защото май нямам към какво да се върна, всичко е друго вече в БГ или аз съм друга.
съгласна съм с теб напълно,но и аз като теб не мога да бъда сигурна 100 %,затова и предпочитам да си мълча...

за мен ЕМИГРАНТ е само дума без никакво емоционално значение.не ме е срам ,че не съм в Родината си, за да я "оправям" ,но и никога няма да бъда като хората тук :не съм възпитана така и съм много по различна от тях .. като дърво без корен (в емоционален апект)

един жест ,който се случи току Що..бяхме с мъжа в една турска пицария и аз случайно видях питието на клиент от съседната маса,което бе бяло..веднага изпратих мъжа си да попита дали продават айрян...той попита на фински и повтори думата айран..жената разбра и се завайка ,че имат вкъЩи,но нямат тук...попита от къде сме, разбра България и се усмихна...след 2 мин. ни донесе 2 чаШи с айран (един от най вкусните които съм опитвала) ... благодарихме и си ги изпихме с удоволствие.

и понеже сме във Финландия и тук няма безплатна услуга реШихме да оставим бакШиШ под айряновите чаШи..излезнахме си,но когато се обърнах мъжът ,който отсервираШе ме погледна с тъжна усмивка която казваШе :

само искахме да ви почерпим,не ви искаме парите

разбрах погледа му..нормално и в Бг е така,но сега сме в друга страна и действаме по други неписани правила.стана ми ужасно гадно заради cultural clash

хъм
аз винаги съм била отворена за света и чуждите култури винаги са ми били интересни и искам да ги разбера /затова не прибързвам със заключенията/
Има хора които никога не могат да се интегрират другаде и тях ги разбирам.

От друга страна е чудесно да си имаш оправдание за странното си поведение просто защото си чужденка.

След като поживееш на вън започваш да гледаш по друг начин.
Даже и докато бях там не съм страдала от идеализъм или някаква форма на патриотизъм /което си е просто шовинизъм успокояващ ни като нация колко сме значими/.
За мен България е място на което трябва да се държа по определен начин за да се впиша в пейзажа, като която и да е друга страна.

От друга страна се чувствам "в свои води" в "новата" държава, живея по техния начин

Мисля, че...прекалено много мислиш. Явно си философ, обичаш да анализираш себе си и света около теб.

Когато аз съм в България просто се настройвам на друга честота и нямам проблеми. Не обичам да критикувам и да се опитвам да променям хората и нещата около мен, защото знам, че не мога и освен това не искам да ме мислят за надута. Също така след като видях местните отрепки и гета осъзнах, че в България не е чак толкова зле, колкото съм си мислела преди. Много неща в БГ не ми харесват, но не бих позволила на нито един чужденец да говори лошо за нея, дори и да казва истината. Хубава, лоша, моя си е и само аз имам право да говоря лошо, ако реша, защото си е моя. Моя е заедно с шкембе чорбата, мутрите, проститутките, подкупите, бедността, мерцедесите и беемветата, златните ланци, бездомните кучета, чалгата, кючеците, ракията, провинциализма, ориенталщината, комунизма, чесъна, хляба, овцете и козите.

Иначе и аз се промених. Някак си охладнях и изтрезнях. Няма ги вече ония горещи и силни балкански емоции. На БГ партита вече не ме влече танцуването с часове, игрането по маси и чупенето на чинии, станало ми е някак чуждо. Чувствата ми станаха някак по-умерени, без крайности. Започнах повече да мисля, отколкото да чувствам.

Гери много хубаво, бих казала поетично го описвате с Фличе. ( ужас как я прекръстихме жената)
Тъкмо да се посмея на определението "турска пицария", но краят на поста ти доста ме докосна "излезнахме си,но когато се обърнах мъжът ,който отсервираШе ме погледна с тъжна усмивка която казваШе :

само искахме да ви почерпим,не ви искаме парите

разбрах погледа му.."

bgplaneta.com
Началнико требе да се възпитава, иначе он ще ти говори глупости.

от приятеля си разбрах ,че собствениците са кюрди..представи си с този конфликт в Турция и това,че си нямат свой дом (не емигранти като нас,които могат да се приберат в Родината си..просто нямат държава)

ти не можеШ да си представиШ колко зле се почувствах..той се усмихваШе,но мното тъжно и съчувствено...
реШих като се завърна от Бг следваЩия път да им занеса малък подарък..ей така за уважение

както в песента :
а колко малко струва за да бъдеШ човек
и деня на някой да направиШ по лек,
колко малко струва да бъдеШ човен
в този труден век

колко е противен света и колко малко му трябва на човек да се почувства Щастлив и оценен..да се почувства просто човек

И аз така в началото (а и сега от време на време) бях много тъжна и ми бе адски мъчно за родителите и приятели, но и за България. Не напуснах страната с горчивина, тръгнах за приключението с намерението скоро да се прибера. Първите 3 години само разправях на всички тук, че няма по-красива и страхотна страна от нашата и наистина го мислех. И го разправях на англичани, французи, италианци и испанци, представете си колко нагло (и наивно) от моя страна?

Това, което се опитах да обясня е: историята, която учихме едно време вече е променена (учебниците гледат по друг начин на събитията), ценностите, в които сме възпитани вече са отречени, хората в България са по-други, места и гледки са различни, дори езикът ни се променя с нетипична за един език скорост. Понякога като срещна новодошли тук от България или чета в тоя форум имам чувството, че това не са хора от моята страна. И се чувствам като дърво без корен, паднала от Луната, емигрант и т.н.

А в определени моменти имаш нужда да знаеш (дори и подсъзнателно), че нещата, с които си израстнал все още ги има, дори и да са там някъде далече в Бг-то.

As simple as that!

Не съм философ, но все гледам напред и докато започна някакъв проект, вече мислите ми са на следващия, като анализирането на всички обстоятелства е просто част от подготовката.

"но не бих позволила на нито един чужденец да говори лошо за нея, дори и да казва истината" - така и трябва!

As simple as that!

"след извстно време посвикнах и някакси се нагодих..избих си българските навици (като да се обличам лъскаво дори като ходя до магазина,да се веселя по български в дискотеките и по партитата,да говоря високо пред непознати хора и да обсъждам наред..)"

Липсата на възпитание и вкус "българските навици" ли се наричат вече?! В подобна ситуация изпадат представители от цял свят, но не знам какво имаш впредвид под "да се веселя по български в дискотеките и по партитата". Преди време един клубар се възхищаваше на хора, които се забавлявали в дискотека пръскайки се с шампанско, естествено не ставаше въпрос за България и за българи. Е, на мен ми се вижда просташко, но всеки знае себе си.

под 25...в противен случай не би разбрала за какви партита и стил на обличане става въпрос

Мисля, че след няколко години тази дума ще се позагуби...както шефство, комсомол, касетофон, мобифон.....

Радвай се на това,което имаш...на това,кото чувстваш!Стига анализи!

Хубав е и този ден, в който нищо не се случва...

ето чак сега можах да ти изговоря прякора..не се ли произнася ФлайШ ?
а как во всъЩност значи..
интересен ник

А според мен е:Флай-чеНещо като мъничко летящо нещинко

Flyche?

Хубав е и този ден, в който нищо не се случва...

Мисля, че Gerylin се бъзикаше, но както и да е – твоят анализ стигна до вярното заключение. Стана случайно, след изпробването на доста никове (предполагам знаете как е в дира, докато намериш свободен ник), но всъщност мисля, че доста ми приляга. Както и да е, аз си знам.

И защо “Стига анализи!”? Аз с това си изкарвам хляба и не само.

Просто ми предстои вземането на важно решение, а когато трябва да вземам такива винаги мисля за България и корените си, как са ме възпитавали и т.н. освен всички други анализи.

As simple as that!

Ако трябва да бъдем коректни,ти и всички като теб сте Имигранти, в страната в която сте. ... има разлика.

Иначе, за пръв път срещам тема, която описва промените в мисленето. Често пъти съм се опитвал да си ги обясня, анализирайки промените в мои близки и приятели, живеещи извън България по-дълго време. Положителните промени си ги обяснявам сравнително лесно и звучат доста правдоподобно, но отрицателните промени .... никак не ми се иска да приема че това са истинските причини и ми е меко казано странно ... иначе определено съм притеснен че това може да се случи на хора, които съм смятал за трезвомислещи !!!

Мисля че това си е за нова тема.

Прочети внимателно написаното и ще видиш, че гледаме на нещата от другата гледна точка, поради което използваната дума си е точно на мястото и не може да бъде заменена с Имигрант. Факт е, че пишем в дира, където можем да сме само Емигранти, включително и за самия теб. Разликата между двете думи ми е пределно ясна, което е резултат не само на безкрайната ми любознателност от ранна детска възраст, но и защото и Емиграцията, и Имиграцията съм ги преживяла.

eFFeXX: "Положителните промени си ги обяснявам сравнително лесно и звучат доста правдоподобно, но отрицателните промени .... никак не ми се иска да приема че това са истинските причини и ми е меко казано странно ... иначе определено съм притеснен че това може да се случи на хора, които съм смятал за трезвомислещи !!!"

- Ето това наистина не го разбирам!

Застани пред някой чужденец и той веднага ще побърза да изтъкне всичко добро и положително, което вижда у теб и никога няма да спомене негативното, всъщност дори няма да се опита да го види, нито да го потърси, освен ако сам не го проявиш някой ден. Дори и тогава ще ти го каже (но без да го прави на голям въпрос) единствено, ако по някакъв начин засегнеш неговите лични интереси.

Застани пред българин и веднага ще бъдеш обсипан с критика и негативност (често скрити по формата на тъга, притеснение или приятелска шега), дори и реално да няма за какво. Дори и да кажеш, че си станал крал, спечелил милиони, да види, че си красив, добър, помагащ на нуждаещите се и т.н. и т.н. - мисълта на българина веднага ще потърси онова, което ти липсва, което е негативно у теб или не достатъчно положително и ако не намери такова ще измисли/съчини нещо и ще акцентира върху това, отхрърляйки с лека ръка всичко добро и положително, сякаш е нещо маловажно. И всичко това без да е продиктуван от какъвто и да е стремеж за печалба, защита на лични интереси, себедоказване или изобщо каквато и да било материална, емоционална,интелектуална и т.н. придобивка.

Къде е трезвомислието, трезводействието и изобщо логиката в това? И не се отмятай - с постинга си ти даде прекрасен пример за едно от нещата, за които аз пишех. Беше точно по темата, за което ти благодаря.

As simple as that!

Щом това ти е работата, анализирай си спокойно тогаваПомислих, че искаш да си се измъчваш..просто

Хубав е и този ден, в който нищо не се случва...

Прочети внимателно написаното и ще видиш, че гледаме на нещата от другата гледна точка, поради което използваната дума си е точно на мястото и не може да бъде заменена с Имигрант. Факт е, че пишем в дира, където можем да сме само Емигранти, включително и за самия теб. Разликата между двете думи ми е пределно ясна, което е резултат не само на безкрайната ми любознателност от ранна детска възраст, но и защото и Емиграцията, и Имиграцията съм ги преживяла.

Няма друга гледна точа. От където и да го погледнеш, ти можеш да говориш за себе си като се наричаш както Емигрант така и Имигрант. Прочети внимателно всичко написано и ... не забравяй да забележиш емотикона в края на изречението ( в предишния ми постинг) .... надявам се че ще се справиш, особено като се има предвид "безкрайната ми любознателност от ранна детска възраст" ....

а за пространното обяснение, колко съм бил лош и как съм показвал негативните промени в хората .... защото съм бил българин:
Застани пред българин и веднага ще бъдеш обсипан с критика и негативност (често скрити по формата на тъга, притеснение или приятелска шега), дори и реално да няма за какво. Дори и да кажеш, че си станал крал, спечелил милиони, да види, че си красив, добър, помагащ на нуждаещите се и т.н. и т.н. - мисълта на българина веднага ще потърси онова, което ти липсва, което е негативно у теб или не достатъчно положително и ако не намери такова ще измисли/съчини нещо и ще акцентира върху това, отхрърляйки с лека ръка всичко добро и положително, сякаш е нещо маловажно. И всичко това без да е продиктуван от какъвто и да е стремеж за печалба, защита на лични интереси, себедоказване или изобщо каквато и да било материална, емоционална,интелектуална и т.н. придобивка.

а сега, можеш ли да ми посочиш, къде в постинга си съм направил нещо подобно ??? и как анализа който правя за себе си, е станал достояние на другите ??

за финал, ще си позволя пак да те цитирам ... просто много добре пасва на дискусията ни:
Къде е трезвомислието, трезводействието и изобщо логиката в това? И не се отмятай - с постинга си ти даде прекрасен пример за едно от нещата, за които аз пишех. Беше точно по темата, за което ти благодаря.