Сина ми -не!!!

Мъжа ми е алкохолно зависим, макар че не си го признава засега. Пие само в къщи, което донякъде е добре. Друг път ще ви говоря за него, ако желаете.
Сега ми е болно за детето ми. Страх ме е да не стане алкохолик като дядовците и баща си. Знам, че нищо не зависи от мен, но все пак още е дете на 15 години и бих могла да му повлияя. Вчера преди да иде на рожден ден, ми каза, че там ще има бира. Казах му:` Алкохолът и цигарите убиват. Водят до пристрастяване, веднъж започнеш ли ги, няма спиране. Моля те, не започвай.`
Като се върна, ми каза че е изпил 3 чаши бира.
Как мога да го откажа от пиенето?

Знам, че нищо не зависи от мен, но все пак още е дете на 15 години и бих могла да му повлияя.

Здравей,

Аз мисля, че много неща зависят от мен, за да не пие детето ми, не всичко разбира се, но много. И първото нещо, което ми идва на ум е вниманието - да му обръщам повече внимание, да го слушам, когато говори, да се опитвам да го разбера, да се отнасям към него с уважение, колкото и да е малък все още. Твоето дете е на 15, на тези години на всеки му се иска да опита нещо ново, 3 чаши бира не са чак толкова много, възможно е тревогите ти да са напразни. Аз много често се шашкам за съвсем дребни неща, ще стискам палци с детенцето ти всичко да е наред!

Гледай към слънцето и остави сянката да пада зад теб.

Здравей, Вида!
Съжалявам, че пишеш на такава тема, но ясно е, че се тревожиш. Засега ти казвам едно: бъди внимателна и тактично проследявай какви количества пие сина ти. Но ти казвам и това: Не бързай да се трвожиш!
Синът ти е във възраст, в която е нормално да иска да опита всичко: и алкохол, и секс, и каквото ти дойде на ум. Предлагам ти да не забраняваш нищо, сещаш се защо ;) Разговаряй с него спокойно - доколкото можеш, без да личи страхът ти, за всичко: за СПИН, за другите рискове, за алкохола. За това как да се предпазва, да избягва рисковете в секса, да пие по-скоро бира, отколкото "твърд" алкохол, да не пие на гладно. Предлагам ти да не поставяш акцент върху нито едно от тях. Нека да види твоята загриженост, но не и паника. Не мисля, че е полезно засега да му внушиш, че е в рискова група, що се отнася до пиенето. Щом мъжът ти пие у дома, няма начин синът ти да не е забелязал и да няма мнение за промените у баща си, предизвикани от алкохола. Децата са умни и имат инстинкт за самосъхранение, така че имай вяра в детето си :)
Пиши пак. Тук има по-големи специалсти от мен по въпроса, който поставяш и вярвам, че ще получиш добри съвети. На мен засега това ми идва като идея. Когато се сетя още нещо, ще ти пиша отново :)

Казах му:` Алкохолът и цигарите убиват. Водят до пристрастяване, веднъж започнеш ли ги, няма спиране. Моля те, не започвай.`

Бил съм там и откровено да ти кажа, това е най-прекия път да го заведеш при алкохола.
Не го карай да се чувства виновен без вина.
Другите, които са ти писали, са ти дали достатъчно добри обяснения за това

Здравей Вида! Много е хубаво че се тревожиш за сина си.. Аз започнах да пия горе долу на тези години... хубава възраст ...много лудории и яки купони ... Какво мисли той за пиенето на баща си и дядо си? Ако вижда проблема с твоите очи - значи няма защо да се притесняваш /той не е малък/. Успех!

Да , права си, децата се нуждаят от много внимание и разбиране. Аз правя всичко това, което ме съветваш. Мисля, че съм добра майка. След като родих двамата си сина, останах да работя в къщи, защото исках да съм до тях, докато растат.Говорим си , споделят всичко с мен. Спомням си миналата година малкият,за когото става въпрос, имаха съчинение за Николчо ( Мамино детенце, Л . Каравелов) за това как е стигнал до пиянството си . Сина ми пише, малко наивно, че виновни са майка му и баща му,като са му давали да опитва гюлова ракийка още съсем малък...

Казваш да не забранявам, аз пък мислех точно това да направя. Просто да му забраня алкохол. Виждаш има държави ,където е забранен и тази политика има резултати. Знам, че забранения плод е най- желан. Знам, че в къщи ако не пие, ще се скрие някъде другаде. Той всъщност е кротко дете, много любвеобилно, никога не е създавал неприятности. Възпитала съм го много спартански, винаги е знаел разрешено и забранено. На една година беше като дресирана маймунка. Та и сега си мислех, че ако кажа Не пий, ще ме послуша, но тоя път се провалих като възпитател.

``Не го карай да се чувства виновен без вина``

Не искам да се чувства виновен. Той не е. Никой не е виновен за нищо.

Ами той започна да пийва биричка, за да подражава на братовчед си, който му е еталон във всичко. Разказваше в къщи колко бири бил изпил Ванката ,как повръщал, като че ли това е нещо , достойно за възхищение и всичките геройства на Ванката. Смеехме се, това ни беше дежурна тема вкъщи дълго време.
Какво мисли за баща си и дядо си, за тяхното пиене - ами няма ясна позиция по въпроса.

Водят до пристрастяване, веднъж започнеш ли ги, няма спиране. Моля те, не започвай.`
Не искам да се чувства виновен.

Ми тогава намери друг начин да си кажеш мнението по въпроса. За мен горните два цитата са в пълно противоречие., особено казани с подходящ тон и мимика.

Здравей Вида,

Аз по-скоро съветвах себе си.
Спомням си навремето майка ми действаше на този принцип - със забраните. Милата, като видеше празни опаковки от успокоителни, изпадаше в ужас. Аз обаче все намирах начин да се сдобия с пари, да отида до аптеката и да си купя хапчета. Мислех си, че животът си е мой и че родителите ми нямат право да ми се бъркат. Честно казано не знам какво е било най-добре да направи майка ми тогава - и да ми забраняваше, и да не ми забраняваше, резултатите щяха да са едни и същи, просто щях да си пия хапчета и туй то. Не е задължително синът ти да стане алкохолик само, защото е изпил няколко бири. Възможно е да няма алергия към алкохола. Забелязала съм, че като мисля положително и не се поддавам на страховете и черногледството си, нещата се подреждат по най-добрия начин.

Гледай към слънцето и остави сянката да пада зад теб.

Какъв друг начин? Не знам какво да му говоря, затова ви питам . Досега правех това , което майчинският ми инстинкт ми подсказваше- въвеждах прости и ясни правила за разните неща в живота. Но той вече е голям и решава сам какво да избира.

Не знам, кажете какво да правя?

Здравей Вида! Не знам какво да те посъветвам.../ако знаех нямаше да съм тук/ Егото ми щеше да спази рецептата и нямаше да се притеснявам за сина си.... Той вижда и мисли...Аз също...няма гаранция че ще измислим нещо свестно...но имам желание. Без да има мнение по даден въпрос...един човек говорейки по темата-теоретизира. Не искам да говоря общи приказки които да те успокоят или разтреперят. Според мен това са проблеми които трябва със спокоен тон да се разглеждат от всички в къщата. При такъв разговор стават ясни позициите на хората. Никой не може да помогне на човек който не търси помощ... Лично на мен ми трябваше доста времe / и интернет/ за да го проумея. Успех!

Мислиш ли, Вида, - ама сериозно - че можеш да проконтролираш спазването на една такава забрана? Аз мисля, че едва ли... и то, колкото и да сте близки със сина ти. По-разумно според мен е да не забраняваш. Знаеш, че той е във възраст, дето коктейлът от хормони го побърква. Освен това преминава от осъзнаване към приемане и доказване на личността си. Не мисли, че можеш да поставиш този процес под твоя контрол. И не е необходимо да бъде изцяло под твоя контрол. Ти можеш само деликатно да се намесваш и да се надяваш, че каквото си направила досега, си го направила качествено. В момента респектът от правилата е почти на последно място за сина ти. Сега започват интересните рождени и именни дни и купоните с и без повод. Там той ще трябва да се доказва като пич и много печен. Включително пред момичетата от класа, които - сещаш се по физиологични причини, са дръпнали напред с материала. Затова ти казах да му дадеш съвети как да пие - да не е на гладно поне (а ти можеш да му приготвиш една "закуска" с повечко мазнини преди купон - така желанието за пиене ще е по-малко, а ефектът на алкохола - по-слаб). Не се тревожи за това, че мазнините са вредни - ще ги изгори.
По-важното е да прецениш как възприемаш сина си. Според мен за успешната :) мисия (от твоя гледна точка, а и моя), е необходимо синът ти да има усещането, че в твоите очи е личност. Това определя доколко ще бъде отговорен за своите действия пред теб, не само пред себе си. Ако усещането за личност от твоя страна е налице с всичките права, той ще има идея и за съответните отговорности - към себе си и към теб. Приготви се, ако още не си готова, де :), за момента, когато ще намериш презервативи в джоба му - и се опитай да приемеш това спокойно. Както и факта, че той ще пие на купоните. Ще го видиш и пиян. Когато е удобен моментът, поговори с него дали вижда как баща му се променя от алкохола, дали харесва тези промени, би ли искал да ги види в себе си. Но този разговор, макар и пресизвикан от теб, предлагам да бъде по повод все пак, не вменявай на сина си усещане за обреченост.
Стигаме отново до това: че е необходимо много, много търпение с децата ни.
Нямам повече време сега, но пак ще помисля :)
А ти не се паникьосвай ;)

Аз мисля, че трябва много внимателно да се подходи при разговора за алкохолизма на баща му. Ако имате някакви противоречия с мъжа ти относно пиенето, по възможност не ги разисквайте пред сина ти. Обясни на детето, че баща му е болен, а не лош човек. Кажи му, че той има много положителни качества, които не са свързани с алкохола и които ти много харесваш /ако искаш изброй му ги/ и че ти би се радвала синът ти да прилича на него по тях. Успех!

Гледай към слънцето и остави сянката да пада зад теб.

Да ви се похваля, синът ми две вечери не пи ,благодарение на мен.
Сигурно ще ви се види глупаво как постъпвам, но засега действам както ми дойде отвътре. Първата вечер, виждам го , че си е налял една бира и уж случайно му казах Ох, дай ми тая бира, че нещо много ми се припи. И той веднага ми я даде ,малко озадачено, защото знае ,че аз не близвам алкохол,но се усети какво целя.
Снощи , вади една бира от шкафа, казвам му- първо яж. Навечеря се и забрави бирата, слава богу.
Приятел_ка, замислих се върху това, което пишеш и ти благодаря.
Не се бях замисляла за особеностите на възрастта , в която навлиза синът ми. Давам си сметка, че все още се държа с него като с малко дете. Имам още
много тепърва да уча като родител.

Тази тема ми е болна. Страхът ми, че синът ми е обременен периодически ме паникьосва.
Аз също си задавам непрекъснато твоите въпроси, Вида. Аз съм алкохоличката в семейството и детето ми е гледало сеира бая време. Сега знае, че не пия. През лятото на парти в друг град понечиха да ми налеят някакъв алкохол и той от другия край на масата се провикна: "Тя не пие!"
Моят е на 10. За зависимости и алкохолна болест тредно може да се говори на популярен език с дете. Затова приехме думата "алергиия към алкохола". Говорим все повече за това.
Понеже понякога недоволства от факта, че баща му пие бира на вечеря, му обяснихме, че ако човек не е алергичен към алкохола, няма нищо лошо отвреме навреме да употребява с храната и по някоя бира. Казах му: "Баща ти не е алергичен." Малкият продължи вместо мен: "А ти си алергична." Потвърдих и допълних: "И ти си алергичен." Отвърна: "Всички деца са алергични".
Разказвам ти това само, за да разбереш, че не си сама с твоя проблем, иначе рецепта аз не съм открила и сигурно такава не съществува. Знам какво не трябва да правя, но не знам какво трябва.
Силно ме притесни обаче в последния ти пост една подробност.
Как така бирата съвсем спокойно е включена в дневния рацион на 15-годишен юноша?
Пак през лятото две 13-годишни девойки хленцаха пред приятелката ми, че много искали край басейна да си пият със сламка пинаколада. Тя почти беше се навила да им купи. Дръпнах я настрана и казах, че не желая сина ми да участва в подобен "празник" без повод. Ако желае да ги изведе на сладкарница и да им поръчва алкохол. Предполагам, че точно така е станало на другото място, където отидоха моите гости след като си тръгнаха.

Предлагам ти да не "боледуваш" прекалено на тази тема и най-вече - да не се плашиш за детето си. Плаши се, но в разумна, полезна доза ;) Достатъчно малък е, за да имаш време да станете приятели и да имаш възможност за въздействие. За предразположението и гените не се бой: не всичко е гени. Баща ми беше алкохолик, аз съм, но сестра ми изобщо не пие. Та шансът твоето дете да не се хързулне към алкохола е най-малко 50%, а това не е малко, нали?
Със съвсем малко думи ще коментирам решението на твоята приятелка за 13-годишните девойки. Нейно право е да решава какво е забранено и какво - не, това като първо. За второ: всяко забранено нещо е привлекателно и може би е сметнала за удачно да бъде на разположение и да контролира процеса на досега с алкохола. Нямам информация нито за нея, нито за децата, затова само давам предположение. И, трето: сега децата по-рано съзряват - има много изкушения и области от живота, с които ние сме се запознали на по-голяма възраст. Но това, третото е извън нашите възможности да го променим, можем да опитваме и да се надяваме да бъдем полезни на децата си в действията им за опознаване на света. Ако искаме да се вписват в средата си като едновременно с това ние имаме някакво спокойствие. Мисия трудна, но не и невъзможна :)

Цитат на Харакири: `Силно ме притесни обаче в последния ти пост една подробност. Как така бирата съвсем спокойно е включена в дневния порцион на 15 -годишен юноша?`
Не съм си и помисляла да включа бира в храната на децата ми. Мъжа ми пие вечер пред телевизора и ей така за компания, наливаше и на децата. Големият, не пие, дай боже.Но на малкият явно почна да му се услажда. Това е съвсем отскоро, сигурно напразно се притеснявам, както и вие ми казвате,но като знам ,че този порок пиенето така се почва- уж на шега, уж само малко,само една чашка... и после те връхлита като лавина, която не можеш, не ти е по силите да спреш. Алкохолизмът е обреченост, макар че не искаме да си го признаем.
Много съм притеснена ,приятели. Тъкмо се похвалих, че не е пил 2 дни, ето го хубостникът с бирата в 12 часа на обед! Плаче ми се.

Не съм си и помисляла да включа бира в храната на децата ми. Мъжа ми пие вечер пред телевизора и ей така за компания, наливаше и на децата.

Извини, но е важно да уточниш времената в изречението - пие и наливаше или пие и налива на децата ей така за компания? Всяка вечер ли го прави?