До връх Дупевица

От миналата седмица се бяхме наканили да се разходим до първенеца на Люлин планина – връх Дупевица 1256м. ,но лошото време ни отказа и тази неделя независимо, че времето беше още по-лошо, все пак решихме да отидем. Не бяхме ходили на планина от връщането ни от Алпите, като изключа една кратка разходка в Лозенска планина до връх Бачун. Причината - счупения крак на жена ми, но това вече беше забравено. Този път взехме и нашия син с нас, който има голямо желание да ходи, въпреки че още е много малък. И така натоварени тримата в колата, паркирахме на паркинга на Бонсови поляни. Времето, както казах, беше отвратително- мъгла и ситен дъждец. От там по черния, на места асфалтов път, който преди е водел до военното поделение, за около 1.20 минути стигнахме и до самия връх.




Преди години военните не ни пуснаха, но сега нямаше кой да ни спре. Разрухата е навсякъде. Всичко по-ценно е изнесено, а останалото е оставено на произвола на времето. Тук искам да попитам, няма ли кой да задължава военните, след като закриват някой обект, да си разчистват останките след тях, защото това не е само на връх Дупевица. Отвратително е да гледаш навсякъде порутени сгради, изоставени хангари, бункери и ръждясали огради от бодлива тел.


Поради мъглата, особени гледки нямаше, като изключа един поглед към Горна баня отвисоко.


На връщане седнахме да изпием по един чай в хижа „Бонсови поляни”. Стори ни се доста приятна, все още се ремонтира, а от пролетта жената ни каза, че ще се стегне и съседната сграда.

Остана време да се разходим и до църквата „св. Кирил и Методий”, която за съжаление беше затворена.

И така заредени с енергия, се върнахме обратно в големия град, в очакване на следващата неделя.