Това е живота...

Чета ви. Не съм разведена. А може би съм? Жена съм, очевидно, след като задавам толкова неясни въпроси в началото. Харесвате ми. И то не заради статуса. А заради съпричастността. И човечността. Шях да пиша в 40-50, но там приоритетите са други. Шегата, иронията, сарказма... Които по принцип уважавам, но като че ли те се прикриват посредством тях. Няма да ме изчетат до край. Е, ще се пошегуват, разбира се, и по този начин ще ми помогнат (ако ги изчета).
Това е живота... Не, не съм 40-50. По-млада съм. Но...
Мъж от 15 години. Дете на ... Колкото ще да е. От давна искам да пиша, а, бога ми, бива ме в писането.
Първи мъж след мъжа ми - доста по-голям от мен. Не чак толкова отдавна. Голямата ми лубов за настоящето (сори за у-то, не можах да намеря правилната буква:-).
Втори мъж след първия - коренно по-различен и от единия и от другия и от мен и нормалните ми възприятия. Късно се предадох. Може би така е трябвало.
Между тях има и други, но днес не са на дневен ред. Може би утре?
Нямам право, знам. Не трябва, също знам. Особено да го пиша в този клуб. Защото ще ме размажете, с думи, а ще ме боли, колкото и да се правя, че не ми пука. И все пак - знам, че не съм единствена. И че е въпрос на ... и аз не знам какво, за да посмеят и другите да си го кажат. Това е живота. Хората сме такива. Всички търсим друго. На всички (хайде - на повечето) не им стига настоящето. Само дето не си го признават.
Жалко за сина ми. Унищожавам го.

Извинявай...не схванах, къде е драмата в случая.
Как “унищожаваш” сина си?

Carpe diem! Volente deo!

...за индулгенции иде пак реч))
Аз лично и ги давам)))

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде

Отдавна се чудя на мъжете...ето какви жени имат и пак се оплакват

Вгледай се в себе си. Не си ли и ти егоист? О, си, си, само дето не си признаваш. Кой е по-добър?

зрелището по виртуалното ти разкъсване, само преди да питам за ей това: Жалко за сина ми. Унищожавам го. -тъпан ли биеш или как?

[линк]

10х. И споко.

Ух...така кажи Олекна ми.
Мислех, че въпроса не търпи отлагане и се нуждае от незабавната ни намеса

И аз вдигам ръка "ЗА"

Carpe diem! Volente deo!

...с тия едночленни реплики...говори, като искаш...питат те хората!

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде

Ти мен не ме гледай, аз си знам каква съм.В тази тема се говори за теб, лошо си я почнала.И не всички са като теб, от мен да го знаеш.

...че на прикритите хора, дето все нещо искат да смотат в задния джоб))), дето искат да изживеят няколко живота едновременно, ама се чудят къде и от кого конци за съшиване да вземат...и темите са им едни такива...казано-недоказано, искат да кажат нещо...пък то излиза едно нищо...мдааа!

Абе Иване, кажи си!)))

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде

Включвам се, защото не ми е приятно да ме поставят във" всички търсим друго".Аз, когато имам до себе си мъж, който ми дава всичко от което имам нужда, не търся друго. Това е. Настоящето ми стига.

о не ,не всеки е егоист,познавам и мъже и жени за които със чиста съвест мога да кажа че не са егоисти

И аз това и казвам, но тя не ше да чуе...всички били егоисти...щото така и е удобно...и това иска да чуе.

Мда, провокация е това с всички. И мне, разбира се, че не са всички.
Но е и факт, че в "който ми дава всичко, от което имам нужда", акцентът е на МИ. Е, за това говоря. МИ. Нима ще оспорите Ми-то?
Що се отнася до говоря-не-говоря - приемете, че това съм аз. Не че не мога и по друг начин, но няма сми.

Извинявай, но трудно схващам подобни изказвания. Все едно, че слушам Росито Новева.Може и да съм тъпа

Знаеш, че не си. Просто се вгледай в себе си. И приеми другите.

Първи мъж след мъжа ми - доста по-голям от мен. Не чак толкова отдавна. Голямата ми лубов за настоящето.
Втори мъж след първия - коренно по-различен и от единия и от другия и от мен и нормалните ми възприятия. Късно се предадох. Може би така е трябвало.
Между тях има и други, но днес не са на дневен ред. Може би утре?
Нямам право, знам. Не трябва, също знам. Особено да го пиша в този клуб. Защото ще ме размажете, с думи, а ще ме боли, колкото и да се правя, че не ми пука. И все пак - знам, че не съм единствена. И че е въпрос на ... и аз не знам какво, за да посмеят и другите да си го кажат. Това е живота. Хората сме такива. Всички търсим друго.
Сега знаеш ли какво ще ти кажа, искрено и лично
Заради такива като теб, дето все си мислят , че всички жени са като тях, мъжете намръщено си приказват какви сме били ние жените.Е, сега да ти кажа по повод горните ти думички в червено...Не , не сме такива, ако искаш си говори за себе си, но не намесвай хора, много по-точни от такива като теб.
Хайде със здраве

Приемам! Макар при мен да не е в червено, а някакъв вид лилаво:-)
И все пак, искам да си помислите за това, че в събота, 19.15 и нещо, а ние (вие) седиме/те и пишем по форуми. Безумно е. Различни ли сме?
Благодаря ви! Наистина...

Мъжете гледат...ние пишем)) Вън е студено...а и повечето клубари са на среща...остнахме дежурните))

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде