Къде е моята България?

51 отговора 0 прегледа Заключена
#1

Къде е моята България?

Позволявам си да използувам заглавието на едно стихотворение написано от сина на мои приятели от Чикаго, което страшно ме развълнува.

Споделям го с вас:



Тодор Паунов


Къде е моята България?

На картата я гледам, това обаче тя ли е?
Да можех да намеря детството си само…
Усмивката на мама и бащиното рамо,
песните на баба, приказките страшни,
игрите до насита по улиците прашни.


Това, което търся, аз няма да открия
и дълго да се взирам в този лист хартия.
Моята България е ясна като ден,
на картата я няма, защото тя е в мен!

Отговор
в отговор на пишмaн-rъpkиня #2

Re: Къде е моята България?

на картата я няма, защото тя е в мен!
-Много добре казано...

["How much do you want for all of them?" ]
Отговор
в отговор на пишмaн-rъpkиня #3

Re: Къде е моята България?

Ако това стихотворения беше написано от изгонен от България, можеше да ме доведе до съжеление и съчувствие към автора - желаеш да видиш родината си , но не можеш!

Това, което търся, аз няма да открия и дълго да се взирам в този лист хартия.

Къде е проблема? Момченце, хващай самолета и се завърни в любимата родина. Иначе е бла, бла, бла.
Такива неща изобщо не могат да ми направят впечетление. Сам напуснал България и сега ние като вълк АУУУУУУУУУУУУ, АУУУУУУУУУУУУУУ.

Отговор
в отговор на Жeни #4

Re: Къде е моята България?

Не приемай думите буквално! Мом4ето е изразило едно изконно 4увство. Вълкът е единак и вие,а 4овекът се разли4ава с втора сигнална система и емоции.След като може да напи6е това,зна4и е извървял половината път към Родината!

Отговор
в отговор на Muskat #5

Re: Къде е моята България?

лед като може да напи6е това,зна4и е извървял половината път към Родината!
-Според мен идеята е друга(ако четем м/у редовете):където и да ходи,или живее
"БГ пламъчето му ще тлее"...

["How much do you want for all of them?" ]
Отговор
в отговор на пишмaн-rъpkиня #6

Re: Къде е моята България?

И мен ме развълнува!
Родината и майката са равнозна4ни за мен. Клаудия Шифър е по-красива от моята майка,но аз не оби4ам нея,а моята майка!
И Германия е по-подредена от България,но е само избрано място за живеене.
"Без бряг е времето,о скръбен дял,
нима аз бих те в брегове сковал"
Думите на Хамлет,осмислени 4рез битието на българина в 4ужбина.
П.С.Браво на мом4ето!

Отговор
в отговор на ZainGadol #7

Re: Къде е моята България?

Апселютно,но някои не успяват и последния влак да хванат!

Отговор
в отговор на пишмaн-rъpkиня #8

Re: Къде е моята България?

стихотворението е добро .

олицетворението с Родината е само за скеле на стихотворението..основното чувство е блян по спомените от отминалото и невъзвратимо детство..нормално е за по чувствителни и носталгично настроени дуШи...
не е България,топлотата на детството е ..

поне според мене


Отговор
в отговор на Muskat #9

Re: Къде е моята България?

Моя влак е вече заминал, но пради това за сбогом го разцелувах.
Ега ти глупавите фрази - за Клаудия Шифер и майка му, лелеееее.

Отговор
в отговор на Gerylin #10

Re: Къде е моята България?

Aз напълно се съгласявам с твоето обяснение. Когато си в чужбина, колкото и железен да си, има и носталгия. Малка доза може да е, но я има. Дали има патриотизъм - и да и не. А носталгия по детството си я има дори и да прекараш целия си живот само в България. Николай Хайтов го е обяснил в разказа 'През детските очи'. И за да подкрепя и мисълта ти в края на постинга - всеки си обича детството и си тъгува по него. Дори и тези, дето са имали нерадостно такова.

На момчето -браво. Изляло е чувствата си, това е поезия.

Отговор
в отговор на пишмaн-rъpkиня #11

Re: Къде е моята България?

Детството беше доста големо и миризливо гумно, но в Бг беше яко, когато правих некви кинти в САЩ и после ги пръснах в БГ. Ей това беше голям тарикатлък и много ми липсва, макар че си е гастърбайтърски номер. А аз малко прекалявах с пръскането на кинти де. Но пък може би си беше в реда не нещата да бъда щедър с бедните БГ сервитьорки и проститутки.

Отговор
в отговор на пишмaн-rъpkиня #12

П.С. чувства

Мъж да показва чувства е доста бълъшка история. Тоя пич трябва да се срамува от своята сантименталност. Сигурно е беден и се чуди защо му е кофти. На всички бедни им е кофти - не само на него. Като трябва да бачкаш като луд и нямаш пари за хляба и за покрива над главата си и имаш шефове, еми гадно е - да. Чувстваш се като пъсиесбич.

Отговор
в отговор на пишмaн-rъpkиня #13

Re: Къде е моята България?

Интересно, че млад човек е писал тия стихове.

Чисто психологически погледнато, човек започва да въздиша и милее по детсвото си, когато започва да остарява. И колкото повече остарява, толкова повече се сеща за детсвото и родителите си.

ROCK IS MY RELIGION
Отговор
в отговор на Жeни #14

Жени

Малко подробности:
Момчето емигрира с родителите си, когато беше на 6 години.
Стихотворението написа на 13.
В момента е на 16.

Отговор
в отговор на pesho konia #15

Пешо, Пешо, колко си жалък

Мъж да показва чувства е доста бълъшка история
Не е мъж, а дете на 13 години
Тоя пич трябва да се срамува от своята сантименталност.
Точно сантименталните мъже са най-оборотни.
Сигурно е беден и се чуди защо му е кофти. На всички бедни им е кофти - не само на него. Като трябва да бачкаш като луд и нямаш пари за хляба и за покрива над главата си и имаш шефове, еми гадно е - да. Чувстваш се като пъсиесбич.

Освен, че не е беден, е талант в спорта, няма да се учудя след време да го видим и в националния отбор на щатите по джудо. Родителите му си правят паричките в щатите, без да висят по форумите и да се правят на велики.
Ето ти едно линкче, където малкият проявява и чудесни способности в спортния репортаж взимайки интервю от световната шампионка по джудо Норико Наразаки при посещението си в Япония тази година.
[линк]

То с това айкю надали ще схванеш нещо, но карай ...

Отговор
в отговор на Garo #16

Re: Къде е моята България?

Явно възприема6 не6тата едно към едно,а когато са предавали за метафора,си блъскал на електронните игри4ки!

Отговор
в отговор на pesho konia #17

Re: П.С. чувства

Бедността не е порок!
Ако няма6е сантиментални мъже,няма6е да има Пу6кин,Лермонтов и так даль6е....

Отговор
в отговор на пишмaн-rъpkиня #18

Re: Пешо, Пешо, колко си жалък

Поздравления,4е има6 такива приятели!

Отговор
в отговор на Muskat #19

Re: Пешо, Пешо, колко си жалък

Мускат, и аз страшно се радвам, че ги имам. Може със всяка изминала година срещите ни да стават все по-редки, но това не пречи на отношенията ни да се променят. Имат причината да са горди, но никога не го правят. Стъпват здраво на земята и вървят напред.

Отговор
в отговор на пишмaн-rъpkиня #20

Re: Пешо, Пешо, колко си жалък

Написаното от мен беше призив към мен и към другите пичове да бъдат силни и да следват целта си и да не се поддават на слабост, тъй че фак оф.

Отговор