Отново

Спряла съм хероина от 5 месеца, бирата и твърдия алкохол от 3.... мислех, че всичко е ок, че мога да си позволя по една бира вечер, но не! След първата идва втората... и така докато заспя. Сутрин отново се будя изморена, пия кафето на екс, обличам се и отивам на работа. Мисълта, че днес няма да пия постоянно се върти в главата ми, но знам че ще се загуби в желанието ми да се почуствам по добре. Само 1 бира, за да мога да работя. Приятеля ми прави скандали, затова пия тайно, но уморения ми поглед ме издава

Здравей, здравей, студен живот....

Недей, недей да го правиш. Бирата е много коварно питие. И аз като теб си пиеш и се криех, но ми докара диабет. Това ме накара да я зарежа, защото животецът си е хубаво нещо. Махни я, не е трудно.

Здрасти меланхолия аз съм коцето и съм наркоман . Друсам се от 13 14 години последните 7 са на хероин и преди това съм взимал ама рядко . В момента съм зависим към всичко което може да ме замая и да ми помогне да се скрия от света от живота и от кашата в която се превърна . Сега ми е 39 ден абсолютно чист без нищо . Спомням си отначало когато почнах точно да ходя на групата на анонимни алкохолици и ми беше тогава 17 ден чист и много ми се пиеше . Бях чел от книгата на анонимни наркозависими че наркамана е зависим и към алкохол . Не го разбирах не ми изнасяше ама не исках тогава да се правя пак на много умен и да им доказвам че не е така . Ама се направих тъкмо направих 53 дена и сутринта в 7 часа бях на патронче водка към два вече се бях направил . Та на 17 ден сънувах кошмар че пия и леле тогава се върнах и към напиванията ми спомних си какво беше когато спирах хероина с алкохол . Вярвай ми отпи ми се . Сега тия дни пак ми се пиеше трудно ми е да живея в тоя свят в тук сред хората. Ама само като се сетя какво преживях и не ми се връща там . Затова ти благодаря че си тук че споделяш че че ме върна там в дните когато ми беше толкова трудно когато нямаше искра надежда. Аз дори накрая не можех сам да си варя ръцете ми трепереха и го изсипвах . Та преди да седна да си варя пиех глутет със котерпин и няколко бири та да мога да сваря и почвах яко мст и хероин . Последната година само до дилъра съм ходил маика ми ми даваше пари и ми купуваше хапчета и бира . Ноща не спях колкото и да бях друсан сутринта само дремех малко и то не беше сън само един два часа прекарани в кошмари . Та готов съм да направя всичко да се отърва от това . Почнах да ходя на група в раднево и там видях човек които беше чист . И поисках това което има . Ако знаеш само през какво преминах но виждам че става има изход . Трудно е тука даже ми се смеят но аз съм чист . Надрусани момчета ми казват да спра с някой неща че ми говорят за добро . Но аз не спирам и днес съм чист . Надрусани момчета ми казват че мойте 39 дни са малко но колкото и малко да са аз съм чист . Не мога да ти кажа че ми е лесно . Но мога да ти кажа че на моменти съм истински щаслив . Не мога да ти кажа че постоянно съм добре щото пак ще те излъжа . А и нали затова почнах да друсам все да ми е добре. Отначало минах през такава депресия че не можех да стоя на едно място но имаше хора който ме подкрепяха и ме разбираха . А и знаех най важното че проблемите няма да изчезнат ако се напия . Щото повече ми се пиеше . Сега съм благодарен че съм наркоман щото иначе нямаше да искам да се променя . Нали трябваше да видя последствията от начина си на живот. Сега действам тука по една програма и става чист съм и днес . Ще се радвам пак да напишеш нещо тука защото съвсем сериозно ти казвам днес ти много ми помогна . Пожелавам ти накрая да изкараш и без бира няма да ти казвам да не го правиш все едно някой на мен да беше дошъл да ми каже не го прави . Ми как да не го правя бе кажи ми как да стане аз не познавах друг начин на живот за това благодаря на хората които ми показаха че има такъв. лек и чист ден на всички и специално на теб меланхолия има изход.

17 ноември

ДА ПРЕМИНЕМ ПРЕЗ СТРАДАНИЕТО

“Не сме длъжни да пием отново, независимо как се чувстваме. Всички чувства, в края на краищата, ще отшумят.”

Тежко както никога. Ставате от леглото след безсънна нощ, обръщате се към Бог, но по-леко не ви става. “Ще премине”, - нашепва ви някакъв глас. “Кога?”, - мрънкате вие и денят започва.
Мушвате се в колата и въртите радиото през цялото време, за да не чуете собствените си мисли. Но тръгвате направо за работа, дори не ви минава мисълта да се заловите за бутилката.
Имате усещането, че все едно ви измъчват. И когато страданието става съвсем непоносимо, изпадате във вцепенение и замлъквате. Отивате на сбирка и ви се иска да бъдете така щастлив, каквито ви се струват останалите членове на групата. Но все пак не се сривате.
Ще поплачете още малко на спонсора. Отивате на гости на приятел и дори не забелязвате колко е красиво наоколо, защото вътре във вас няма нищо хубаво. Може би няма да ви стане по-добре след срещата с приятеля, но в крайна сметка не отидохте в близката кръчма.
Изслушвате Пета стъпка. Изказвате се на сбирка. Гледате календара и разбирате, че сте изкарали още един трезв ден.
След това се събуждате, поглеждате през прозореца и виждате прекрасен ден. Слънцето свети. Небето е синьо. Въздъхвате дълбоко, отново се усмихвате и разбирате, че страшното е останало назад.

САМО ЗА ДНЕС: Както и да се чувствам днес, ще продължа да се възстановявам.

Миличка... не съм специалист, но ми се струва, че ти трябва малко позитивна нагласа. Я да го махнеш тоя меланхоличен ник и да си сложиш нещо по-светличко и радостно. Току виж и в душичката ти почнало да просветва, какво ще кажеш, а ;) Знам какво е да си депресиран и някоя лигла като мен да те замерва с глухарчета, ама все отнякъде трябва да се започне. А понякога като започнем да променяме нещата навън, това се отразява и навътре.
Препоръчвам ти да гледаш и едно филмче - The Secret се казва. Ако не друго, поне ще те поразведри малко, пък и една вечер поне можеш да заместиш бирата с пуканки пред телевизора ;)

___________________

Into the blue...

Благодаря ти, cetacean, че написа този постинг - аз щях да напиша нещо подобно ;)
Мисля, че на всички ни трябват повече усмивки и повече вяра в себе си и в доброто, в нашата светла част :) И за отплата - внимателно те замерям с едно глухарче :)
Много ми хареса изразът ти - благодаря ти и за него :)

ПП: Този филм ми го показа синът ми преди няколко месеца, гледахме го заедно и мисля, че трябва да се гледа периодично ;)

Хихи, кискам се от гъделичкащ смях :D
Без малко да ми бръкнеш в окото с това глухарче, но вместо това ме уцели право в сърцето... Гушвам те :)

А тоя филм, заедно с What the bleep do we know, ако бях един доктор, щях да ги изписвам като антидепресанти ;)

___________________

Into the blue...

Здравей, Меланхолия!
Радвам се, че се върна ВСЕ ПАК.
Ти нали вече ЗНАЕШ, че изборът е твой. Знаеш как става, знаеш как се отказва бирата... И знаеш как ще се равиват нещата - ако я откажеш и ако няма...
Може би не знаеш само още как да НЕ ЗАПОЧНЕШ след като си спряла.
Но знаеш къде да търсиш хората, които знаят...
От теб зависи. Ти знаеш.
Стискам палци за твоя избор.

Здравей, Аня
Да, знам как се отказва бирата, знам колко е трудно... а защо е толкова лесно отново да започнеш пак? Всичко ми напомня за опитите ми да откажа хероина, само дето него по-трудно си го набавях, цената е по-висока....
А аз никога не съм ви и напускала, просто малко отсъствах, но понякога се завръщах за да ви чета Мисля, че това е грешката ми - спрях да пиша!
Поздрави

Здравей, здравей, студен живот....

"Миличка".... видимо е от километри, че не си спецеалист Защо трябва да съм депресирана, за да пия? Нещо връзката ми се губи. Не решавам проблеми по тоя начин. Имам този проблем от доста време, а преди това бях на хероин 8г. Да, губят ми се доста усмивки... да кажем от последното десетилетие.
Здравей, здравей, студен живот....

Панахида .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. нещо ми става и искам да се направя пак на интересен да напиша нещо ама незнам ко така че ще пиша ко ми дойде в глава та .. гледах един фюлм . Едни пичове пушеха яко и цяла нощ се опитваха да стигнат до някакъв бял замък да си вземат бургери . И по едно време почнах да се смея пак на идиотщините които преживяха само та да постигнат целта си да ядат бургери . Е както винаги пак заживях във филмите че и свърши преди повече от половин час а аз още не мога да изляза от там . Да ама на мен не ми беше толкова готино и лесно с дрогата . То във филмите винаги е по лесно . Да ама в на другите филмите . В моя на никой няма да му хареса аз винаги живея в такива филми много исках да стана някакъв бос или нещо такова . Е почти останах бос маратонките накрая ми бяха със скъсани подметки но не можех да си купя нови щото трябваше да друсам а и то не ми трябваха много аз от нас не излизах . Щото светът без наркотици е студен тъмен и страшен . Егоцентризма ми ме кара да си мисля че всички мен гледат . А това че аз не се харесвам ама никак ме кара да си мисля че и другите не ме харесват . А нали всички ме гледат така че всички ме сочат с пръст и казват гледай го тоя наркоман гаден в кво се е превърнал . А то това ми е само в главата и само аз си го мисля . Ми сега като се прибрах хора които мислех че ми мислят само лошото и ме мислят за боклук се държат супер яко с мен . Подкрепят ме една жена тука даже се разплака и ми каза че когато искам дори и да я няма в тях да кажа на сина и че искам да си поговорим и тя ще ми се обади . Видях че е достатъчно не хората да ме приемат а аз да се приема и тогава да ги оставя тях да ме приемат . Един ден матеряла на анонимните наркозависими за себеприемането ми спаси живота . Тогава само едно нещо ми направи впечатление . И тъй като не можехме да приемем себе си, ние очаквахме да бъдем отхвърлени и от другите. Ние не бихме позволили на никого да се доближи до нас, поради страха, че ако наистина ни опознаеше, той също щеше да ни намрази. За да се предпазим от тази уязвимост, ние отхвърляхме другите, преди те да имат шанса да ни отхвърлят. И видях че става точно това с двама мой приятели . Бяхме различни те ме приемаха бяха ми приятели и двамата след това са ми казвали че няма да се опитват да ме променят . Но на мен ми беше кофти че съм различен и съм правил неща който те не харесват . И така тъкмо вече бях на ръба и четох материала тогава ми светна че единственият проблем е в главата ми . Защо друсам защо пия . Има ли смисъл да се питам правя го и това че сега съм чист не означава че след 5 минути още ще съм . Наркоман съм друсам щото ми е хубаво или пък гадно . или винаги ще си намеря причина и нещо или някой да обвиня . Ама няма вече сам съм си виновен . Много мина малко остана минаха 40 дена а от час и половина тече 41 . Моля се за сили и него да го изкарам чист .

18 ноември

СЕБЕРАЗКРИВАНЕ

“Десета стъпка може да ни помогне да отстраним житейските си проблеми и да ни предупреди за повторното им появяване.”

Нашата личност – това, което мислим и чувстваме, - се е оформила под въздействието на жизнения опит. Нещо ни промени към по-добро, друго пък предизвиква срам и смущение. Какъвто и да беше опитът ни, той повлия и оформи това, което сме днес. Можем да използваме знанията, които получихме чрез анализа на грешките си, да използваме тази мъдрост като ръководство при вземането на днешните решения.
Себеприемането означава да приемем себе си във всички отношения – с всички достойнства и недостатъци, победи и неуспехи. Натрупващите се в нас и непреработени чувства на срам и вина могат да ни парализират и да ни попречат да се придвижим напред в живота. Поправяме грешките на миналото най-вече като постъпваме другояче днес. Стремим се към самоусъвършенстване и мярката за успеха е съпоставката между това, което бяхме с това, което сме сега.
Бидейки просто хора, ние ще продължаваме да допускаме грешки. Обаче не е нужно да повтаряме отново и отново едни и същи грешки. Поглеждайки назад, към миналото и виждайки, че сме изменили и порастнали, ние добиваме надежда за бъдещето. Най доброто за нас тепърва предстои.

САМО ЗА ДНЕС: Ще направя най-доброто с това, което разполагам днес. С всеки изминал ден ще научавам нещо ново, което да ми помага утре.

Трудно си представях живота ми без хероин, мисълта че отново мога да бъда "нормален" човек, с мечти, семейство, работа не ме напускаше, но сутрините ми започваха с чаша силно кафе и проблема - пари! Опитите ми за самоубийство бяха пълен провал, а сълзите на близките ми не ми даваха мира. Опитах се да се изправя на крака. Тъпчех се с хапчета и алкохол с идеята, че това е по-малкото зло от хероина. Отново заблуда. Все си казвах, че един ден ще се добера до така мечтаният живот, но все отлагах за другата седмица. Така 8г.... После нещо се счупи в мен, нямах сили да водя този живот. Търсене на пари, чакане на дилър, липса на вени.... Сега съм се отдала на спокойствието... Обичам! Каза ми, че иска дете. Изкрещя ми, че с пиенето на 7-8 бири дневно, няма как да се получи това...срещам разбиране в този поглед, но и изчерпване на търпението. Все още не съм успяла да си докарам абстиненцията от предишното ми закачане за алкохола, та затова и така се втурнах във форума.... имам нужда да говоря

Здравей, здравей, студен живот....

Щото светът без наркотици е студен тъмен и страшен .

И на мен светът без успокоителни ми изглеждаше студен, тъмен и страшен. Имаше един период, в който не можех да си представя да изляза от нас без да съм пила хапчета. Сега смятам, че с моята Висша Сила където и да ида винаги съм в безопасност. А светът и без успокоителни може да бъде много приятен и забавен.

Гледай към слънцето и остави сянката да пада зад теб.

На мен изобщо не ми е трудно да си представя живота без наркотици без да се направя по някакъв начин . Сериозно говоря не ми е трудно невъзможно ми е . Нищо че и днес съм чист на моменти се чуствам толкова празен без да имам проблеми . Дори няма какво да обвиня ако се издъня . Ама нещо не е наред . Обаче виждам че тези моменти са когато забравя че това което имам и че съм чист днес не идва е така даром ами че трябва малко да поработя за него . Почвам да се излежавам и хоп може скоро да стигна пак до ония качвания на тавана за които ти ме подсети . Мойте опити за самоубииство не бяха провал даже сега като се връщам назад май веднъж без да искам щях да успея . И много щях да си се смея . И аз отлагах то ко да не отлагам ми аз пак го казвам не познавам друг начин на живот е сега като стоя чист и като спра да работя по програма особено да си правя анализи тогава . Си ставам същия наркоман празен без цел без посока въртящ се като мишка в колело . Да ама дупката за излизане вече е в главата ми само трябва да спра да тичам. Спомням си когато за първи път писах във тоя форум писах за сбиркат в раднево как съм попаднал на хора като мен който ме разбират . Изслушват и изобщо никой не ме съди и не ми казва ко да правя. Да аз знам че мястото ми е сред тия хора . Затова сега влизам в тоя форум и пиша в моя град още няма с кой да си говоря . Затова меланхолия ти благодаря благодаря и още веднъж благодаря . Във всеки твой пост аз намирам част от себе си и просто спирам да тичам да търся голямото усещане и спираики започвам да забелязвам живота тоя низ от малки и хубави неща които ме заобикалят . Ето пак спрях даже почнах да се оглеждам . И виждам навън вали сняг отивам да се разходя . лека на всички и още един чист ден .

повечето се стараем докато изписваме вежди да не пострада някое око ;)

Харесва ми нагласата ти, не зная защо си в този форум, но много силно ти желая да се отървеш от каквито и да са проблемите ти, заслужаваш го с хубавите си чувства :) Пиши винаги, когато имаш нужда или желание!

What the bleep do we know не съм гледала, но ще го направя веднага, щом имам необходимото за това време. Предварително благодаря за линка :)

Успешна седмица и хубав понеделник ти желая! И на всички други тук, разбира се :)

Здравей, здравей Меланхолия!

Има дни, в които не ми се живее. На края на такъв ден, а понякога и в началото на следващия, си казвам: Писна ми всичко това, няма ли да има край. Има ли някакъв смисъл. Толкова ли им е лесно на другите или всеки се прави и се скатава. Не знам.

Вчера – неделя. Идеален ден за депресия. Освен, че е дъждовен. Древният ми детски страх, че утре е понеделник. Започват изпитвания, треперения, натяквания, затискане. Винаги ще се окаже, че съм забравил нещо. Идва третия час. Дори и сега понякога сънувам, че не съм готов за изпитване. Глупости някакви. Ама се натрупват. Как да избягам.
Компа се рестартира на всеки три минути. Добрият вариант – вирус. Лошият – хардуер. Мънгизи. Колата трака някъде отдясно. Решавам да се заема с компа. Нося го още сутринта на един приятел да го преинсталира и да види разни работи.
После отивам на сбирка. Споделям и събирам сили. След сбирката говоря с един събрат. Споделя интересни работи. Докъде води гневът. Може би това е подготовка за по нататък през деня ми. Друг събрат пък се е подкарал. Отчаяние. Продължава да вали.

На връщане колата трака все по-тревожно. От толкова време съм в нея, че веднага усещам промяната. Няма начин. Отивам в сервиза. Намират проблема. Май ще излезе по-евтино отколкото се опасявах. Оставям я и тръгвам да си прибера компа. Стартирам го. Веднага ми лъсва една информацийка от Касперски. Този код бил в черната листа. Айде бе!!! Почвам да негодувам. Забравям, че софтуера е краден и съвсем нормално да е така. Обаче за някой нормален. Насочвам негодуванието си от Касперските към моят приятел, който ми е сложил този Касперски и така сега ме вкарва в затруднение. Не може ли да сложи нещо по-нормално или да не го изхващат. Намирам и други несъвършенства. И този Касперски постоянно се появява отпреде да ми каже, че няма да стане така номера. Деинсталирам го. Свалям друг от торента. След малко отново съм разкрит. Псувам световният империализъм.
Пускам един филм за проба. Няма звук!!! Еба си пича! И кво направи сега! Изобщо не ми идва наум да проверя включил ли съм си колоните. Оплаквам се на всички в мрежата и ми идва да изритам монитора, когато някой ме базика. Дай му хапче. Абе хора, аз искам да ми съчувствате, а не да ме бъзикате. Лелееее. Чак след няколко часа, когато се обадждам и почвам да мърморя на приятеля си и го обвинявам и той ме пита – Абе включи ли си колоните? - чак тогава истината лъсва. Ама преди това ще рева и че дивидито ми не се отваря и ще намеря още хиляда работи, за които да обвиня всичко наоколо. И най-вече тези, които ми помагат постоянно.
Вече съм стъпил на пътеката на гнева. Точно за каквото говорехме сутринта с моят събрат. Обаче има още време и случки, да стигна до положението, където ще ми се иска да захвърля всичко и да се отделя от този свят. Най-малкото да ида отшелник в Светата Рилсак обител.

Преяждам и отивам в сервиза. Колата е готова. Много тънко минавам и почти ми се оправя настроението. Казал съм на приятелката си, че ще аз ще я карам на влака. Този път да се реванширам за последния, когато я качих в съвсем друга посока. Обаче, както казва един мой приятел – Не казвай хоп, преди да си скочил. Тръгвам си с фанфари, но още на първия завой – познатото тракане. Честито бръснене. Обратно. Качвам майстора на колата. Той се услушва и прави диагнозата. Обаче е вече късно за ремонт. Питам го – Абе, ами мога ли да мина тази вечер сто километра и утре да я правим. Той – Карай внимателно. Аз – Какво може да се случи. Той – Няма опасност. Само може да спреш и толкоз.
Нищо работа – мърморя аз – само мога да се опълча посред нощ в този дъжд. След погрешния влак да заформя друго приключение. И да ме изтряска някой в тази тъмница.
Тръгвам си. Дъждът се е засилил. Лягам и блокирам за около час и нещо, два. Страхотно съм изморен, но се събуждам по-изморен. Сънувам разни глупости.
Ставам и карам приятелката си да свърши една работа. Много важна за нея. Поне на такова разстояние мога да я закарам и после настоявам аз да я върна. Говорим за около половин час. Чудя се какво ли е да си възрастен. Защо Пипи дългото чорапче не е искала да порасне и мога ли да си остана с такъв ум, а просто да мога да се оправям в живота. Да не съм скован или озлобен. Тука някъде има загадка. Оставям я и се прибирам.

Почти винаги след проблеми с колата, се оцапвам в личните отношения. Може би Бог ми показва, че има къде-къде по-важни неща. Приятелката ми закъснява с около час. За нея това е съвсем обичайно. Просто си е такава. И в случая е наистина важно за нея. Ама какво й пука на моята глава, че било важно за някой друг. Нали има неакуратност. Неточност. За пет минути закъснение съм тровил пет месеца. Почти мазохистично се радвам, че става така. Отдавам се на самомъчение и самосъжаление. Преебан съм. Най-близките ме тормозят, след като целият свят се е обърнал против мен. Решавам вече да звънна. Тя е явно притеснена и опасяваща се как ще реагирам. Дори всъщност предвкусваща. Тъкмо щяла да ми се обажда. Да идвам. Затварям без обяснения. Или само аз си мисля, че сме се разбрали. След малко момичето ми звъни притеснена. Явно не е разбрала накъде ме е изтряскала шайбата този път. Още по-добре. Нали карам в този шибан дъжд и досега мога да чакам часове, а някой не може да ме изчака и минути, за да дойда. Всичко това на ум. Обаче машината за самоунищожение, отдавна се е задействала неудържимо. Знам какво ще се случи оттук нататък, но нямам никаква сила да се противопоставя. Гневът, обидата, самосъжалението – поглъщат ме и ме люлеят. Качвам я и мълча. Карам. Мълча. Обаче не се сещам, че като показвам обидата си – се прецаквам повече и повече. Абе проста Програма. Начин на живот, ама никак не е лесно.

Само преди няколко часа съм философствал, че един пич няма какво да се сърди на жена си, че му е изневерила. Да му се чудя вътрешно, че не може да й прости. Че той е основна причина за това. Пък аз не се виждам, че едно закъснение не мога да простя. Сламката и гредата. При мене винаги е така. И аз си имам черен списък. Сложа ли някой там – няма вадене. Четвърта стъпка доста ми проясни нещата, но явно е наложително периодичното й предприемане. Освен постоянното чистене по Десета. Иначе много скоро ще се зария. Всички, с които съм в отношения, влизат в черния ми списък. Включително и аз самият. Най-трудно на себе си прощавам. Оттам целият съм задръстен с нарушители. Изпълвам се с гняв, скрита обида – “Притаената обида е "враг номер едно". Тя разрушава повече алкохолици, отколкото която и да е друга слабост. От нея произлизат всички форми на духовни заболявания, защото ние бяхме болни не само умствено и физически, ние бяхме и духовно болни. Когато се преодолее духовната болест, ние можем да оздравеем умствено и физически. Когато се справяхме с притаеното чувство на обида, ние записвахме проявите my. Задавахме си въпроса защо сме изпълнени с неприязън. Записвахме хората, институциите и принципите, на които се сърдехме. В повечето случай установихме, че бяха наранени или заплашени нашето чувство за достойнство, нашите финансови средства, амбициите ни, личните ни (включително сексуални) взаимоотношения. Това ни дразнеше. И така ние се "взривявахме". Глава пета от Голямата книга.

Точно.
Всичко тръгна от едни леки страхове за оцеляване. Финансово. Оттам са ми застрашени финансовите средства. После пък чувствам наранено достойнството си. Базикат ме. Сам се псувам, че за нищо не ставам. И най-дребното мърдане на близките ми вече е престъпление. Наранена са ми и личните взаимоотношения.
Това всичко ме дразни и аз се взривявам.
Значи наистина собственото ми аз е причината за всичките ми проблеми.
“Егоизъм – егоцентризъм! Ние смятаме, че това е коренът на нашите беди. Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление, ние настъпваме хората и те се бунтуват. Понякога ни нараняват, привидно без причина, но ние неизменно откриваме, че някога в миналото сме вземали решения, мислейки само за себе си, които по-късно ни поставят в положение да бъдем наранени.”

Та стигнах дотам, че върнах приятелката ми. Стоях в колата и не продумвах дума. После, естествено, показах колко съм наранен от нейната несъобразителност. Накарах я да бъде тъжна. Отмъщение. Нека бъде наказана за грешките си. Обвинител и изпълнител. И кой прецаквам? Себе си. Нали там оставям рана и този човек вече няма да е същият. Нали мечката така я дресират да подскача. Чува определен звук и го свързва с болката. Ами нали моята физиономия ще бъде свързана с болка. Не с любов и приятни чувства, ами с болка.
Яко съм подгонен от стотици видове страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление. Обвинявам, обиждам, наранявам, заплашвам, избухвам. И какво – хората наоколо се бунтуват. Слагам ги в черния списък. Унищожавам всички взаимоотношения. Иска ми се да избягам някъде, а проблемите си ги нося в себе си. Болестта е в главата ми и не я лекувам чрез бягство. Рано или късно животът става невъзможен – с бягства или без бягства - “Понякога някой тежък пияч, който в момента не пие, казва: „Алкохолът въобще не ми липсва. Чувствам се по-добре. Работя по-добре. Живея по-добре.” Като бивши проблемни пиячи ние се усмихвахме на подобни изявления. Знаем, че нашият приятел е като малко момченце, което си подсвирква в тъмнината, за да прогони страха. Той сам се заблуждава. Дълбоко в себе си би дал всичко, за да може да гаврътне пет-шест чашки, без да трябва да носи последствията. След известно време отново ще опита старата игра, защото без алкохола се чувства нещастен. Не може да си представи живота без алкохол. Някой ден няма да е в състояние да си представи живота както с алкохол, така и без него. Тогава ще опознае самотата, както много малко хора я познават. Ще се намери на ръба на пропастта. Ще поиска краят му да дойде.” 11-та Глава от Анонимни алкохолици.

Вече понеделник. Оставих колата в сервиза. Ще излезе много по-скъпо отколкото предполагах. Цяла сутрин се въртях и ги премислях тези работи. Знаех, че трябва бързо да ги напиша и призная. Да ме видат всички, що за стока съм. Не знам как останах чист толкова време.. Без вещество променящо съзнанието. Че и вчера изкарах и днеска това е най-важното. Че и днеска ще се опитам да живея, а не да умра. Макар и тази мисъл упорито да се носи в главата ми. Но знам, че има такива дни. Просто ми е такава болестта. Вероятно съм роден с нея. Тези страхове са с мен откакто се помня. С нищо не е виновно едно дете, за да ги има. Просто болест. Ама има и лечение. Това е добрата новина.
Сещам се как при последното ми яко отчаяние и желание за умиране загрях смисълът на началната сцена в “Аризонска мечта”. Или така ми се проясни. Не аз решавам кога ще умра. И някой яко се грижи за нас, колкото и безнадеждни да са ситуациите. От смъртоносната дупка в леда, ескимосът се озова в прегръдките на жена си. От смърт, към живот. Чудо.
Тогава загрях и защо се движат като марионетки героите на Куросава в “Рашомон” и “Пияният ангел”. Понякога злото взима контрол и дори против волята ни мести. Точно като кукли.
Братът на Куросава е бил алкохолик и наркоман. Самоубил се е млад. Ама много ще се отклоня, ако взема да навързвам някои работи. Акира се е възхищавал от него.
Ами когато гледах “Да живееш”. Пак на Куросава. Там главният герой разбира, че е болен от рак. И му остават шест месеца живот. И в този момент разбира, че изобщо не е живял досега.
В този момент паднах на пода и не можах да мръдна почти половин час. Мислех, че умирам. Гризях килима и се гърчех. Това беше някъде през пролетта на 2006г. - по средата на принудителната и мъчителна сухота. Тогава и аз прозрях, че изобщо не съм живял до този момент и мога и така да си отида. Или да направя някакъв опит да поживея. Така и така ще се мре все някога. Защо в момента на смъртта си да проумея, че никак, ама никак не съм живял. Дори и опит не съм направил.
Ама не знаех как да живея. Просто не знаех. Не знаех какво да направя. Как да се зарадвам и аз. Героят от филма се беше вкопчил в едно младо момиче и се опитваше да разбере тайната на неговата жизнерадост. Мда.
Сега обаче имам Програмата. Без нея не знам как да живея. В онзи момент почнах да се моля да ми се даде някаква цел и смисъл в живота. Някакъв ред да се появи.
Май и на себе си взех да досаждам с това. Време е да завършва някак. Засега съм сух и чист. Въпреки този дъжд. Мисля, че Бог няма никакво намерение да ме погубва този ден. Стига мойто аз да не стъпи мощно на командният пулт. Гаранцията за моят живот е да го оставя в ръцете на някой, който не е луд като мене. Щото моят ум е програмиран основно да ме унищожи. Не знам защо е така, но е факт. Имам нужда от много яко препрограмиране. С Програмата. Ще изкарам и днеска. Още повече да се докопам до Сбирката довечера. Там ще заредя батериите за нови Двадесет и четири часа. Трезви. Желая ги на всички нас.

Оооо.... толкова ти завиждам за снега Незнам, аз от 6м. не съм друсала нищо. Само на бира я карам, като 3 от тях бяха чисти. Вече хероина не ме блазни. Даже изпитвам известно отвращение като си погледна ръцете. Живея в центъра на Атина, и ако сте посещавали този град трябва да знаете, че е пълно с наркомани. Жалка гледка. Спят по улиците, просят пари, изглеждат като на по 100г. Аз съм благодарна, че за 8г. не успях да се докарам до това полужение. Но пък като се надрусаш спира да ти пука какво мислят околните, спираш да гледаш в очите, спираш да говориш истината....да споделяш. Но знам колко е трудно да се откажеш от това, усещането което ти носи хероина е несравнимо, но ме е страх. Знам че за мен вече не е забавление за петък вечер, а единствената възможност да преживея денят. И сега като видя някой надрусан на улицата просто отмествам поглед, мисля си че трябва да вървя спокойно, да не ми прави впечатление, да не изпитвам носталгия, но....някакво противоречие се получава... направо съм си на кръстопът

Здравей, здравей, студен живот....

Здравей, Меланхолия!
Как е там, на твоя кръстопът?
По принцип това е готино място - дава възможност за ИЗБОР на посоката...
Как си, нали си имала нужда да говориш?
Тези дни аз нямах много възможност да говоря, но надничах да видя какво става... Не те виждам?
Но ти стискам палци.
Животът май ти предлага не само студените неща... Но какво ще избереш?

Ами незнам какво да кажа. Преди два дни се надрусах за първи път от 6 месеца и много ме е срам. Все едно се върнах в 1ви клас.

Здравей, здравей, студен живот....