ВЕЧЕ НЕ СЪМ САМОТЕН
0 отговора
0 прегледа
ВЕЧЕ НЕ СЪМ САМОТЕН
16 ноември
ВЕЧЕ НЕ СЪМ САМОТЕН
“Ние постепенно се изтласкваме от самотата и изолацията обратно в потока на живота”.
Когато пиехме, много от нас прекарваха в самота по-голямата част от времето. На всяка цена избягвахме другите – особено трезвите. След толкова години на изолация, не е така просто да установим дружески отношения в забързаното, а понякога и суетящо се Братство. Може би ще продължаваме да усещаме самотността. Ще се взираме в това, което ни разделя, а не в това, което ни събира. Чувствата, които преобладават в ранните стади на възстановяването – страх, гняв и недоверие, също могат да ни попречат да преодолеем самотата. Можем да се чувстваме чужди, но трябва да помним, че ние, а не АА, сме причината за това усещане.
В Анонимни алкохолици ни се предоставя изключителна възможност за сприятеляване. Озовахме се сред хора, които могат да ни разберат, както никой друг. Иска ни се да споделим с тях своите чувства, проблеми, победи и поражения. Приемането и дружеското отношение, които проявиха към нас в АА, започна бавно да прокарва мост към нашето сърце през пропастта на отчуждението. Сега разбираме: Програмата работи, само ако ние работим по нея.
САМО ЗА ДНЕС: Дружбата с другите членове на Братството е жизнено важен дар за мен. Ще приема предложението да бъда част от Братството на АА.
ВЕЧЕ НЕ СЪМ САМОТЕН
“Ние постепенно се изтласкваме от самотата и изолацията обратно в потока на живота”.
Когато пиехме, много от нас прекарваха в самота по-голямата част от времето. На всяка цена избягвахме другите – особено трезвите. След толкова години на изолация, не е така просто да установим дружески отношения в забързаното, а понякога и суетящо се Братство. Може би ще продължаваме да усещаме самотността. Ще се взираме в това, което ни разделя, а не в това, което ни събира. Чувствата, които преобладават в ранните стади на възстановяването – страх, гняв и недоверие, също могат да ни попречат да преодолеем самотата. Можем да се чувстваме чужди, но трябва да помним, че ние, а не АА, сме причината за това усещане.
В Анонимни алкохолици ни се предоставя изключителна възможност за сприятеляване. Озовахме се сред хора, които могат да ни разберат, както никой друг. Иска ни се да споделим с тях своите чувства, проблеми, победи и поражения. Приемането и дружеското отношение, които проявиха към нас в АА, започна бавно да прокарва мост към нашето сърце през пропастта на отчуждението. Сега разбираме: Програмата работи, само ако ние работим по нея.
САМО ЗА ДНЕС: Дружбата с другите членове на Братството е жизнено важен дар за мен. Ще приема предложението да бъда част от Братството на АА.