първа сбирчица

Днес си направих първата сбирчица във Варна, съвсем малка с един човек .Стана случайно докато подготвях нещата и разговарях с разни хора по организацията на АА.Казаха ми за едно момиче което е много зле и аз импулсивно поисках да се срещна с нея.Малко след като се запознахме си уговаряше среща за след 10 мин по тел.Говорихме към 2 часа, и ако не се бяха разбързали съзависимите и още щяхме да говорим.Да си призная се чудех дали нещо ще стане дали си струва, ами ако нищо не стане, но като видях как и светна погледа на момичето в един момент, разбра че има надежда, че не е само тя наказаната по този начин и единствената с такъв проблем.Появи се усмивката и.Дори и само заради това си струва всичко, само зрънцето на надеждата да посееш си е нещо.И аз се почувствах по друг начин, не мога да го опиша но вие сигурно знаете.Това беше напълно ново изживяване за мен, сега ви разбирам повече, приятели от АА.
Май реагирах малко остро с майката като взе да ми обяснява че и дава хапчета дето щели да и намалят желанието за пиене ,така казал доктора.Опитах се да и обясня ,че нямам нищо против детокса но съм против да пие хапчета и алкохол а тя пак си знае нейното и аз и отговорих че щом и харесва да си трови детето да го прави.Съжалявам но като знам аз как се бях докарал по този начин.Сега виждам и как с незнанието си и с любовта си съзависимите могат и да ни попречат.Осъзнах колко трудна стъпка сме направили въпреки всичко и че си заслужаваме едно голямо браво.
Нека силата ни бъде с нас.

Едно много голямо браво, пувпав!
Точно така са нещата, както ги казваш. Че си струва дори заради зрънцето надежда и заради една върната усмивка.
И това е вярно, че с незнанието и любовта си близките много пъти пречат в желанието си да помогнат.

Има случай човекът казва "аз съм зависим, аз съм станал алкохолик", а близките му говорят "нищо ти няма, как ще си алкохолик, само ти трябва малко воля и да се научиш да пиеш с мярка, както ние го правим".
На такива близки е добре да им се обяснява спокойно. Те не са виновни, че не знаят.

Много пъти се случва да се опитваш да помогнеш на някой и да не се получава. Но това мен никога не ме отчайва и никога не си мисля, че съм си загубил времето. Просто знам, че на този алкохолик още не му е дошъл моментът, още не е стигнал собственото си дъно, трябва да пада и да става още по алкохолния си път.
И въпреки, че на пръв поглед не му е помогнато, че той пак се напива и влиза в запои, в него вече е посято зрънцето.

Тогава открихме, че когато един алкохолик е посял в съзнанието на друг мисълта за истинската пирода на заболяването му, то този човек никога повече не можеше да бъде същият. След всеки запой той щеше да си казва "Може би тези от АА имаха право…" След няколко такива опита, понякога години преди началото на изключителни трудности, той щеше да се върне при нас убеден. Той наистина щеше е достигнал дъното, така както всеки от нас. Джон Ечемиченото зърно - старият Дух на алкохола - бе станал нашият най-добър адвокат.

Продължавам да стискам палци за Варна и за теб , Пувпав. Не обичам патетичните думи, но ще ти кажа: Ако успееш да поставиш началото на група на АА във Варна, това ще е едно от най-ценните неща, които ще си направил в живота си.

Не знам как да започна - а искам да кажа нещо...Освен че много се радвам от това което правиш.Освен всички пожелания които ми идват /а и които не ми идват / на ум...Просто нямам думи...Ми Браво и Благодаря ! Когато имам път към Варна ще ти се обадя за да присъствам и аз на някоя сбирка...Успех!

Поздравления, Пуфпаф.
Когато започнеш да усещаш надеждата, когато постигнете заедно първите успехи, че разбереш, че всичко това има смисъл.
Поздравления за смелостта да се нагърбиш с това нелеко занимание.

Усмихни се!
И ще успееш!

И аз нямам думи.... Освен едно огромно БЛАГОДАРЯ. Към теб и това което правиш.
Ти си невероятен човек Пувпаф, наистина. И съм страшно благодарна че те познавам.



Усмихни се, има изход!

Само още нещо. Закритите сбирки са само за зависими, или за тези които смятат че имат проблем с алкохола. Така ще си спестиш "мъдри" съвети от съзависимите, които освен че са тотално невежи по въпроса със зависимостта, често се смятат и за "жертви" и единствените капацитети по въпроса.
Не са виновни, но като цяло пречат на работата и изкарват човек от равновесие.
Е, надявам се с теб това да не се случи.
И ти пожелавам успех.


Усмихни се, има изход!

girasole, досега смятах, че си умна, осъзната и навлязла в материята. След тоя ти постинг обаче целият ти ореол на водеща алкохоличка от форума отиде на кино. Разочароващо изказване. Посредствено. Неуместно и глупаво.

"мъдри" съвети от съзависимите <--- защо си сложила думата мъдри в кавички? Само алкохолиците ли могат да са мъдри?

"тотално невежи по въпроса със зависимостта" <---- откъде знаеш това? Не ми казвай, че е само от личен опит. Ще бъде адски тъпо.

"често се смятат и за "жертви" <--- Не само че се смятат за жертви (БЕЗ кавички), а СА жертви. Колкото и да не ти се вярва.

"и единствените капацитети по въпроса" <------- Доста повърхностно. В случая майката се е обърнала към лекар. Който за нея е авторитет все пак. Знам, че за теб не е.

Към puvpav: Браво за ентусиазма ти и за решението да създадеш група на анонимните алкохолици в своя град. Пожелавам ти да имаш и силата за това. Пожелавам ти да си трезвен. Пожелавам ти алкохолът завинаги да е станал твое тъмно минало и никога вече да не се връща в живота ти.

Поздравления и от мен, puvpav. Нямам думи, наистина. Стискам палци и успех :)

girasole, досега смятах, че си умна, осъзната и навлязла в материята. След тоя ти постинг обаче целият ти ореол на водеща алкохоличка от форума отиде на кино. Разочароващо изказване. Посредствено. Неуместно и глупаво.
знаеш това? Не ми казвай, че е само от личен опит. Ще бъде адски тъпf



Не знаех, че имам ореол. Съжалявам че си се разочаровал/а но това е мое мнение и не си длъжен да се съобразяваш с него. Не, не знаех че е глупаво.Или пък тъпо. Но щом казваш... това е твое мнение и имаш право на него.
.

"мъдри" съвети от съзависимите <--- защо си сложила думата мъдри в кавички? Само алкохолиците ли могат да са мъдри? "

Сложих думата "мъдри" в кавички, и отново ще я сложа, за да не използвам нещо по-остро. Защото такива"мъдри" съвети - да се пият хапчета за алкохолизъм, замаскирват главния проблем и алкохоликът си остава нелекуван.

"тотално невежи по въпроса със зависимостта" <---- откъде знаеш това? Не ми казвай, че е само от личен опит. Ще бъде адски тъпо.
Да от личен опит и не само. Невежеството на семейството, което си мисли че на алкохолика му липсва воля, или че ако не пие достатъчно дълго, после ще пие както те искат - само на празници ми е добре познато. И също не води до нищо добро.

.

"често се смятат и за "жертви" <--- Не само че се смятат за жертви (БЕЗ кавички), а СА жертви. Колкото и да не ти се вярва.

"и единствените капацитети по въпроса" <------- Доста повърхностно. В случая майката се е обърнала към лекар. Който за нея е авторитет все пак. Знам, че за теб не е.


Това дали даден съзависим е или не е "жертва" не е отособено значение за възстановяването на зависимия. Дори може да навреди ако постоянно се използва за манипулиране и насаждане на чувството за вина.
А последното - за "капацитетите" го казах, имайки опит /съвем безплоден/с една съзависима госпожа, изживяваща се като мъченица, но знаеща всичко за леченето. Странно, но тя не беше направила НИЩО, за да си помогне на себе си, но пречеше и на дъщеря си да го направи. Може би направих асоциация между двата случая, за това напомних на Пувпаф за полезността на закритите сбирки. Просто не е добре нещата да се смесват.
И не съм "водеща алкохоличка". Как ти хрумна?
Не се боря да съм водеща в нито един форум. Не искам и не ми е нужно да имам ореол. Нито крила. Това което искам е да остана днес трезва. И ако мога, да предпазя със споделянето си следващия, който иска да направи моите грешки.


Усмихни се, има изход!

...А ми се струва, че другите гледат на нас с лошо око, защото докато пиеме, ги манипулираме, разоряваме, лъжеме, обиждаме, нараняваме, използваме, пренебрегваме. Освен това миришеме лошо.
Поне при мен беше така, но едва сега го разбрах. Преди все обвинявах "другите". Сега мога да видя своите грешки и своите недостатъци, и оттам ми е по-лесно да се справя с тях, вместо да обвинявам околните.


Това горното си го писала на 19 август тази година. Тогава ли, или сега си по-близо до истината, че алкохоликът е мъка за семейството и че всички са негови жертви - независимо от това дали са съзависими, или не. Можеш ли да си представиш, че имаш дъщеря и тя е безнадеждна алкохоличка? Имаш ли някаква идея как би действала една майка, когато вижда как детето й се самоубива? Предполагам, че нямаш такава идея, иначе не би написала първия си постинг.

И не се обиждай от определението "водеща алкохоличка". Аз не вложих в думите си обида. Ти просто поиска да ги възприемеш така. Знам, че алкохолиците са самовлюбени и не приемат съвети, но нека ти кажа, че от една случка с някаква госпожа или от невежеството на твоето семейство по отношение на твоя алкохолизъм не можеш и не бива да правиш генерални изводи за съзависимите и изобщо за всички, които по някаква причина имат вкъщи алкохолик.

Иначе те разбирам, или поне се опитвам. И не очаквам чутовна мисъл от ничий болен мозък, от твоя също. Просто се ядосах на отношението ти към майката на онова пияното момиче и от обобщенията, които направи.

Това, което ти пожелавам, е да останеш трезва. Днес и до последния ти миг. И дано коравото ти сърце омекне с времето, за да не си сукала напразно майчиното си мляко.

Глава Девета от Голямата книга
„Когато всеки член на едно семейство, в което са се натрупали много обиди, започне да вижда недостатъците си и да ги признава пред останалите, той полага основите за ефективно обсъждане. Тези семейни разговори ще бъдат конструктивни, когато се провеждат без разгорещени спорове, самосъжаление, самооправдаване или гневно критикуване.“
Гневно критикуване. Обаче с най-добри намерения и справедливо мотивирано. Мда. Пътят към ада е покрит с най-справедливи и градивни критики.

„В семейството ще има и други дълбоки промени. В продължение на дълги години алкохолът е правел бащата негоден за нищо, така че майката се е превърнала в глава на семейството. Тя храбро се е справяла с тези задължения. По силата на обстоятелствата е била принудена да се отнася към бащата като към болно или своенравно дете. Дори когато той е искал, той не е успявал да се наложи, защото алкохолът постоянно го е поставял в положението на виновен.“
Постоянно виновен.
Моят спонсор често казва – Внимавай! Имаме коварен враг, който често ни налива чувсто за вина.
Е, да. Понякога така действат и нашите най-близки. Без да искат. Да не забравяме, че и те са сериозно болни. Това е един болен човек. Как бих могъл да му помогна. Нека да бъде Твоята воля. Предпази ме от гняв. Мда. Така често си се моля, като се сетя. Така ми казва Глава пета. Ако забравя да се помоля, следва торнадо.

„Всеки знае, че хората в лошо здравословно състояние и тези, които не се увличат от игри, не се смеят много. Затова нека всяко семейство да се занимава с игри заедно или отделно, доколкото му позволяват възможностите. Сигурни сме, че Бог желае да бъдем щастливи, радостни и свободни. Ние не вярваме, че животът се състои единствено от сълзи, макар че преди за много от нас той беше точно такъв. Ясно ни е обаче, че сами си причинявахме нещастията, а не Бог. Затова избягвайте преднамерено да си причинявате мъка, но ако ви сполетят нещастия, използвайте ги бодро като възможност да покажете неговото всемогъщество.“

Сами си причиняваме нещастията, а не някой друг. Ако някой ми причини мъка, преднамерено, с най-добри намерения, с възпитателна цел – може и да успея да си кажа навреме молитвата. Ама може и да превъртя и да се подкарам. Кой ме знае. Но нали близките ми действат с най-добри намерения. Да ми набие в главата, някаква основна истина. Или просто да ме жегне, че съм бозал млякото напразно. Абе объркана работа. Нищо не разбирам. Обаче предпочитам на сбирките да има ред и никой да не ми бърка с пръст в раните. Нали общата, на всички ни цел, е тяхното заздравяване. Де да знам вече.

„Ето един пример: един от нашите приятели пуши много и пие много кафе. Без съмнение той злоупотребяваше. Поради това и с намерение да му помогне, съпругата му започна да го упреква. Той прие, че прекалява с тези неща, но откровено си призна, че не е готов да спре. Жена му е от хората, които са убедени че в тези удоволствия има нещо греховно, затова постоянно му опяваше и нейната нетолерантност в крайна сметка го разгневи. Той се напи.
Разбира се, нашият приятел допусна грешка, голяма грешка. С болка трябваше да го признае и да запълни духовните си пропуски. Въпреки че сега е много активен член на „Анонимни алкохолици”, той все още пуши и пие кафе, но нито съпругата му, нито някой друг го осъждат за това. Тя разбира, че не е била права да превръща в трагедия такива неща, когато по-сериозните му проблеми бързо се отстраняваха.
Имаме три лозунга, които тук биха били на място. Привеждам ги по-долу:

Първите неща на първо място

Живей и остави другите да живеят

Спокойствието помага“

Простичката Духовна Програма. В човешки написаната Голяма книга. Програма за действие. В подробно ръководство.

алкохоликът е мъка за семейството и всички са негови жертви - независимо от това дали са съзависими, или не.

В алкохолното семейство /или в семейството, в което има човек, болен от друга зависимост/ боледуват всички без изключение - не само алкохолика. Погрешно е да се мисли, че само алкохоликът /зависимият/ е болен, а неговия/ата съпруг/а, баща, майка е здрав/а. За съжаление зависимостите и съзависимостите са семейни заболявания и поради това трябва да се лекува цялото семейство.

Гледай към слънцето и остави сянката да пада зад теб.

Това което исках да кажа, е че близките в желането си да помогнат, често пречат. Не съм възприела като обида нищо казано от теб, който и да си ти. Благодаря за пожеланията, а на теб ти пожелавам весел и спокоен уикенд.


Усмихни се, има изход!

Темата за близките е много важна, защото те както могат да помагат, така могат и да пречат.
Пък и те самите боледуват и неслучайно има Ал Анон.
За щастие моите близките постепенно добиха познание за моята болест и ме подкрепяха, макар че на моменти и те не издържаха на моите пиянски изцепки.

Но тук темата е за АА във Варна. А за близките може да се направи отделна тема, не че назад във форума не е говорено по въпроса. Но това си е постоянна точка от дневния ред, така че винаги е добре да се връщаме към нея.

И аз не знам защо толкова се нахъсих за АА във Варна. Може би защото на мейла пишат много хора от Варна, а когато пуснах няколко съобщения в клуб Варна в секцията Градове, там беше пълно мълчание.
Като че ли Варна е Град свободен от алкохолици Да ама не.

Нахъсих се и защото пувпав този път се е хванал здраво и много искам да успее.

Знаеш ли какво, алкаж - отдавна исках да ти го кажа. Ти пишеш понякога, че твоята умност и начетеност не са ти помогнали срещу болестта, че даже са ти били във вреда... Самоиронизираш се, че колкото и да си бил акъллия, не си се досещал за най-простите и най-важните неща и си затъвал, затъвал, затъвал, мислейки се за умник, а всъщност не си бил чак толкова...

Обаче аз съм на мнение, че именно твоята интелигентност е била шансът ти да започнеш да се лекуваш. И да осъзнаеш преди това кой си и къде си. Навикът ти да четеш и интелектът, който ти дава възможност да разбереш написаното в Простичката Духовна Програма. В човешки написаната Голяма книга. Програма за действие. В подробно ръководство.. Това е нещото, което е в основата на оздравяването ти. Ако си нямал информация за братствата, ако си нямал Голямата книга, ако алкохолът безвъзвратно беше унищожил способността ти да четеш и да разбираш, прощавай, ама нямаше сега да си пишем тук с теб (и с другите впрочем). Мисля, че само човек с що-годе запазен интелект, честен пред себе си и пред другите и способен за горе-долу обективен самоанализ би се спасил. Не оцеляват деградиралите мърляви човекоподобия, каквито всички сме виждали по улиците. Не оцеляват и мазните двулични лъжци, които едно приказват, друго вършат, трето и четвърто си въобразяват за себе си. Не оцеляват хора, които нямат мозъчния капацитет да прочетат и разберат посланията на Голямата книга. Нито да изслушат и чуят себеподобните си, нито да ги разберат.

Ти казваш, че понякога има някакво време, през което успяваш да си кажеш молитвата. Ето ги решаващите 10 секунди между спокойствието и торнадото. Тези 10 секунди се дължат именно на това, че си интелигентен.
Става ми криво, когато отвреме навреме чета безпощадните ти самоанализи, чак почвам да си мисля, че смяташ себе си за отчаян боклук, какъвто ти не си - поне според мен. Иска ми се като част от духовното ти израстване да подобриш самооценката си, без разбира се, да се възгордяваш.
Пожелавам ти трезвост.

А на неинтелигентните - Бог е милостив, дано да им е на помощ.

това което казах си е насочено към зависимите и те ме разбраха.Никой не ги и не иска да ги критикува съзависимите в смисъла в който ти го разбираш.В случая все едно ти отговарям защо хора с общи интереси си правят клубове и не допускат други там - ами освен многото причини и заради специфичните им чувства и усещания те се разбират с една дума, а на външните ще трябва да обясняват един ден какво са искали да кажат. Ако горенаписаното беше предназначена за съзависими щеше да звучи по друг начин и написано с други думи, с които те да ме разберат.Но да ме пита лекар който ме е лекувал - "ама как ти толкова време съвсем ли не си пил, поне от време на време по малко не си ли" ? Спомням си и въпроси по време на лечението ми от лекари като "Ама ти толкова ли нямаш воля, виж какво интелигентно момче си"? или " ама как така ти се пиеше след като приемаш такива добри лекарства"? Не знам дали ще го разбереш това но съм сигурен че всички останали ще го разберат.И питам сега аз КАК ТАКА МЕ ЛЕКУВАХТЕ КАТО НЕ РАЗБИРАТЕ ПСИХИКАТА НА АЛКОХОЛИКА И МИ ИЗПИСВАХТЕ ХАПЧЕТА НЕСЪВМЕСТИМИ С АЛКОХОЛ И ТАКИВА ДЕТО УЖ ЩЕ МИ ПОТИСНАТ ЖЕЛАНИЕТО ЗА ПИЕНЕ И ЗАЩО ЛЪЖЕХТЕ МОИТЕ БЛИЗКИ ЗА ТЕЗИ НЕЩА И ИМ ДАВАХТЕ ФАЛШИВИ НАДЕЖДИ А АЗ ОТ ЛЕКАРСТВА И АЛКОХОЛ СИ РАЗСИПАХ ЧЕРНИЯ ДРОБ?
Да напълно ги разбирам съзависимите но това не значи че трябва да приемам и да бъда съгласен с някои неща а и още по малко с това да тровят близките си.

Разликата между мен и "деградиралите" е точно една чашка демо. Нормално е обаче да не го разбираш това. Не споря. Упражнявам си правото на погрешната теза. Става ми изтощително тъжно, когато някой мисли, че съм нещо различно от един много болен алкохолик. Защото изобщо не е така. Ама всеки има право да си мисли каквото си иска. Но не мога да приема похвала от човек, който напада моите събратя и ме дели от тях. Нищо лично. Въпрос на оцеляване. И мисля, че полемиката е излишна. Твоето магаре е мъжкото.

Поствам долната част от Мнението на лекаря. За мене това е нещо изключително. Когато за първи път го четох, се разревах. На линията отсреща беше моят спонсор и приятел. Като прочетох за тези мои събратя, които са се измъкнали от абсолютната яма, надеждата проблесна и за мен. Повярвах, че има спасение. Щом зачетох, че мога да се възстановя и да стана един достоен член на обществото, се тресях. Плач. Сълзи и сополи. Когато притихнах чух, че отсреща моят събрат също плачеше с мене. Трезв от петнадесет години алкохолик. Това нещо не се учи, не се осмисля, не е въпрос на интелигентност или образование. Това е чиста духовност. Това е духовно преживяване. Това ми бе дарено от безнадеждните мои събратя, които ми дадоха надежда.
Надеждата не може да я отнеме никой и при никакви обстоятелства от никой мой събрат, за колкото и деградирал да бъде смятан от когото и да било.
Мисля, че се изразих ясно. Няма емотикон, който да изпише настроението ми в момента.
Има хора, които се отвращаваха от мене. Сега същите ме харесват. И аз се харесвам. Това всичкото е благодарение на Бог и неговата Духовна Програма/12 стъпки. Тя е достъпна за всеки един, независимо от нивото на развитие на болестта. Независимо от образование, религиозна принадлежност, АЙсиКЮ, цвят на кожата, финансови възможности. Всички можем да тропкаме по Пътя на Щастливата Съдба. Царството на Духа е обширно и отворено за всички.

"Година преди преди въпросния случаи в болницата бе доведен човек за лечение от хроничен алкохолизъм. Беше само частично възстановен след кръвоизлив на стомaха и вероятно имаше патологични умствени нарyшения. Беше загyбил практически всичко, за което си стрyва да се живее и можеше да се каже, че живее, само за да пие. Той откровено признаваше и вярваше, че за него няма надежда. След отстраняване на алкохола не бе открито трайно мозъчно увреждане. Той прие програмата, очертана в тази книга. След една година дойде да ме посети и аз изпитах странно усещане. Познах го по името и отчасти разпознах чертите мy, но всяка прилика завършваше дотък. От една трепереща, отчаяна, изнервена развалина се бе появил човек, изпълнен с увереност и удовлетворение от живота. Поговорих с него за известно време, но не бях в състояние да си наложа да приема, че съм го познавал някога. За мене това бе напълно непознат човек и така си тръгна. Измина дълго време без той да се върне към алкохола.

Когато изпитвам потребност от морална подкрепа, често си мисля за друг пациент, представен от известен лекар от Ню Йорк. Пациентът сам си бе поставил диагнозата и след като бе решил, че положението мy е безнадеждно, се бе скрил в една изоставена барака, решен да умре. Той бе намерен от една спасителна команда и ми бе доведен в окаяно състояние. След физическото my възстановяване той проведе с мен разговор, в които откровено заяви, че смята всяко лечение за излишно пилеене на усилия, ако не мога да му гарантирам, което никой друг не бе правил, че в бъдеще ще има необходимата "сила на волята", за да се противопостави на желанието за пиене.

Алкохолният my проблем бе толкова сложен, а депресията my толкова задълбочена, че приехме, че единствената надежда за него е това, което тогава наричахме "морална психилогия", като се съмнявахме дали дори тя ще има някакъв ефект.

И все пак той "се продаде" на идеите, представени в тази книга. От дълги години не е пил. Виждам го отвреме на време и той сега е един завиден представител на човечеството.

Искрено съветвам всеки алкохолик да прочете старателно тази книга и дори в началото да е искал да се надсмее, може би ще пожелае да се помоли.

д-р Уилиям Д. Силкуърт"

Ти не знаеш дали и аз нямам твоята зависимост. Не знаеш дали те разбирам, или не. Я си представи, че те разбирам? Я си представи, че ми се повръща от лицемерие и двойни стандарти, като тези:Ако горенаписаното беше предназначена за съзависими щеше да звучи по друг начин и написано с други думи, с които те да ме разберат. Я си представи, че не разделям хората на зависими и независими, а смятам всеки човек за Божие създание, което има еднакво право да живее на този свят заедно с всички останали?

Защо да не могат неалкохолици да разберат алкохолика? Те са по-долно качество от него ли? И защо пишеш с главни букви? Това на нетски означава, че крещиш. Защо трябва да крещиш? Заради некадърните лекари, които не те разбираха и те подозираха ли? Заради това че пиеше хапчета заведно с алкохол? Някой доктор ти ги слагаше насила в устата ли? Смяташ ли, че близките ти са имали изобщо някакви надежди?

Не искам да се ядосваш, когато разговаряш с мен. Аз те уважавам. Уважавам силата ти да спреш да пиеш и желанието ти да бъдеш почтен и добър човек. И още веднъж те поздравявам за идеята да сложиш начало на варненското братство. И дано си помогнете един на друг, както би трябвало да бъде.

Благодаря на всички за умерения тон....Това е положението Пувпав - оттук нататък ще имаш много по отговорна функция ...Ще трябва да четеш Дезидерата по често от другите Успех отново!

Позна, в такива случаи ми идва да крещя, като виждам как си върви старата песен в лечението ни.
Но на теб не се ядосвам и по принцип вече трудно се ядосвам.
А , че не си зависима съм сигурен.Личи си от постовете ти.
Благодаря за добрите думи но за силата си не знам, знам само че ако не внимавам всеки един момент може пак да пропия.