1 месец
16 отговора
0 прегледа
1 месец
Здравейте, приятели. Ето че стана 1 месец без алкохол. Можело значи :) Не че беше лесно, напротив. А и доста бързах, всеки ден гледах календара, броях дните и се чудех защо толкова бавно минава времето. Знам, че още е много рано да се радвам. И въпреки това съм много щастлива. Надявам се да не се подхлъзна този път, защото падането ще е много отвисоко. Иначе за този месец станах по-спокойна, започнах да се усмихвам по-често и да мисля позитивно. Много се притеснявах какво ще обяснявам по повод моето непиене и как ще отклонявам настоятелните покани за по 'едно малко', но засега ограничавам до минимум социалните изяви, виждам се с най-близките ми приятели, на които с едно изречение обясних, че май ми е по-лесно да не пия, отколкото да спра навреме и никой не ми е задавал повече въпроси. Всъщност веднъж попаднах на място с пиещи хора, смело казвах наздраве с чашата със сок, без изобщо да давам обяснения какво точно пия. Благодаря ви, приятели, за подкрепата, за милите думи, доверието. Благодаря, че ви има. Желая хубав, успешен, усмихнат и трезвен ден на всички.
Re: 1 месец
Честито за кръглите дни и поздрави за успеха! Най-трудното е минало, сега ти предстои да затвърдяваш постижението си :) Желая ти сила и смелост да продължиш, спокойствие у увереност, много усмивки :) (Това за усмивките на някои може да им се вижда несериозно, но едно от най-хубавите неща за мен след спирането на алкохола е точно връщането на усмивката)
И на всички в клуба, които познават Петя и я мислят понякога - много поздрави от нея, тя скоро ще се появи на сбирка и тук :)
Приятен и успешен ден!
И на всички в клуба, които познават Петя и я мислят понякога - много поздрави от нея, тя скоро ще се появи на сбирка и тук :)
Приятен и успешен ден!
в отговор на Пpиятeл_ka
#3
Re: 1 месец
Честито, Ина!
Ден по ден, седмица по седмица, месец по месец - нека времето пред теб да бъде сухо.
На сбирките на АА, когато някой обяви кръгла дата, всички ръкопляскат.
Когато направи година, получава сребърна камилка, чийто две гърбици са от буквите АА.
Пожелавам ти да стигнеш до камилата и много след нея
Ден по ден, седмица по седмица, месец по месец - нека времето пред теб да бъде сухо.
На сбирките на АА, когато някой обяви кръгла дата, всички ръкопляскат.
Когато направи година, получава сребърна камилка, чийто две гърбици са от буквите АА.
Пожелавам ти да стигнеш до камилата и много след нея
Re: 1 месец
Браво Ина,
възхищавам ти се.
Аз пък му ударих една чаша винце по средата на деня.
Не че съм зависим и не че не мога да спра.
Мога и да спра, мога и хич да не пия. Дори и да се напия като правило оставам в границите на разумното и нормалното.
Но някак си ме е яд на себе си когато пия без нужда. Навремето се пробвах да спра с пиенето веднъж завинаги - но установих че това създава в мене вътрешно напрежение, излишна вътрешна борба. Затова не съм си поставил за цел да съм тотален въздържател. Много харесвам решимостта у хората да отстояват целите си. Продължавай.
възхищавам ти се.
Аз пък му ударих една чаша винце по средата на деня.
Не че съм зависим и не че не мога да спра.
Мога и да спра, мога и хич да не пия. Дори и да се напия като правило оставам в границите на разумното и нормалното.
Но някак си ме е яд на себе си когато пия без нужда. Навремето се пробвах да спра с пиенето веднъж завинаги - но установих че това създава в мене вътрешно напрежение, излишна вътрешна борба. Затова не съм си поставил за цел да съм тотален въздържател. Много харесвам решимостта у хората да отстояват целите си. Продължавай.
Re: 1 месец
И ОТ МЕН ЧЕСТИТО ИНА СПОМНЯМ СИ КАК ЕДНО НАДРУСАНО МОМЧЕ ПРЕДИ НЯКОЛКО ДЕНА МИ КАЗА ЧЕ МОЙТЕ 30 ДЕНА НЕ СА НИЩО. БЕЗ ДА ЗНАЕ ПРЕЗ КО МИНАВАМ . НИЕ С ТЕБ МАЙ СМЕ СЕ СПРЯЛИ ГОРЕ ДОЛУ ПО ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ . СИГУРНО ТИ Е ТРУДНО НЕЗНАМ НА МЕН МИ Е ТРУДНО ЧЕ ЧАК СЕ ЧУДЯ КАК УСПЯВАМ . ЗАТОВА ТИ МНОГО МИ ПОМАГАШ ВИЖДАМ ЧЕ НЕ СЪМ САМ ИМА ХОРА КОИТО КАТО МЕН ПРЕМИНАВАТ ПРЕЗ ТОВА . ЧЕ И НЕ СЕ ОПЛАКВАТ КАТО МЕН . ЩОТО АКО МЕ ВИДИШ ТУКА КАК ХЛЕНЧА . ЛЕЛЕ . АМА КО НАКРАЯ ПРОСТО СИ КАЗВАМ СПОКО ЕЙ МНОГО МИНА МАЛКО ОСТАНА . МИНАХА 37 ОСТАНА ЕДИН САМО ЕДИН ДЕН .БРАВО ЗА ТВОИТЕ 30 ДЕНА ИНЧЕ
Re: 1 месец
Ръкопляскания ина
Размисълчето, че вече не съм самотен имах намерение да го постна на твоят месец. Това си е постижение. На мене ми беше най-трудно през този първи месец. Изобщо не можех да си представя как сядам някъде на кафе и не си поръчвам поне бира. Това изобщо не съществуваше в схемата ми на живот. Да не съм тъпак някакъв. Мушморок, който седи пред къщи и слуша радиоточка. Смотаняк.
С голям срам си поръчвах фанта или някаква друга боза. Нали корема ми се чуди кво е това. То всъщност преди от срам съм бързал да се нашия. Не е грешка шъто. Да се изшия дори. Да ме няма и да не се получи случайно да изпитам някое неприятно чувство. Срам, страх, неадекватност, самота. Да не се изложа. Да не се види колко съм неуверен вътрешно.
Имаше едно диалогче там в Малкия принц. Да забравя, че ме е срам. Значи някъде в основата ми стои някакъв срам. Това е друга тема. Сетих се и някой път ще отделя време да анализирам една от главите на Малкия принц. Там Екзюпери, противно на стила си, дава поучения и дори натяква. На малките деца. Колко е важно да се следи за семена от баобаби. Да се изкореняват навреме. И да се чистят навреме вулканите. Щото един баобаб, ако не го изкорениш навреме, пораства и унищожава планетата.
Иначе много се кефим на тази книга. И аз много съм се правил на авторитет. Все едно съм ги писал аз самият такива книги. Чета, чета и мазно превъзхождам останалите. Които не четат такива книги. Бях се заградил. Аз чета това. Слушам това. Гледам това. Ти? Я да те видим. Покажи си твойто аз. Що са човек си? Готин ли си колкото мене?
Ама като се наложи да се постъпва, както сочи великият автор – ахааа. Аз не съм като другите. Да се пънат маймуните. Мойто айсикю ли, айкю ли, не предполага да съм наравно с вас. Вие има да изпъвате жили, за да ме стигнете. И срещу мене да бягате, може и да не ме стигнете. На мене не ми трябва ежедневно да си анализирам живота, да изкоренявам крехките още баобабови издънки и да чистя вулканите. Мога да мина и без това.
Всъщност всички велики хора, на които се прекланяме и ги викаме, за да си докажем празнословията, (туй което правя и сега) стигат до едно и също и съветват едно и също – да се действа.
Сещам се един лаф на майка Тереза. Не знам дали майка не се пише Майка. Та тя вика – Ако искате да бъдете християни, защо просто не постъпвате като Христос. С това изобщо не искам да вкарам религия във форума, просто се сетих за думите на един често споменаван жител на планетата и ги сложих за пример. Редом до тези на Антоан дьо (благородно потекло – още по за слушане) и през призмата на простичката Програма. Която пък съветва същото, което съветват великите личности.
Сещам се на една годишнина мазен политик да чете от тефтерчето на Левски. Мда. Колко гроша за това, за онова. И се кефи какъв българин и ни го дава за пример. Светъл. Демек – правете като него. Безмилостно честни и скромни. Пък четящият се въргаля във френски лен. Както казва един много цапардосан в устата – Майкъл Мур.
Откъде тръгнах, накъде фанах.
Поздравления за този месец. Ръкопляскам ти, защото знам колко ти е трудно. “Умоляваме ви да бъдете безстрашни и да ги следвате неотклонно от самото начало”.
Щом си издържала цял месец, може и още 24 часа да изкараме.
Поздравления и за ирина
Размисълчето, че вече не съм самотен имах намерение да го постна на твоят месец. Това си е постижение. На мене ми беше най-трудно през този първи месец. Изобщо не можех да си представя как сядам някъде на кафе и не си поръчвам поне бира. Това изобщо не съществуваше в схемата ми на живот. Да не съм тъпак някакъв. Мушморок, който седи пред къщи и слуша радиоточка. Смотаняк.
С голям срам си поръчвах фанта или някаква друга боза. Нали корема ми се чуди кво е това. То всъщност преди от срам съм бързал да се нашия. Не е грешка шъто. Да се изшия дори. Да ме няма и да не се получи случайно да изпитам някое неприятно чувство. Срам, страх, неадекватност, самота. Да не се изложа. Да не се види колко съм неуверен вътрешно.
Имаше едно диалогче там в Малкия принц. Да забравя, че ме е срам. Значи някъде в основата ми стои някакъв срам. Това е друга тема. Сетих се и някой път ще отделя време да анализирам една от главите на Малкия принц. Там Екзюпери, противно на стила си, дава поучения и дори натяква. На малките деца. Колко е важно да се следи за семена от баобаби. Да се изкореняват навреме. И да се чистят навреме вулканите. Щото един баобаб, ако не го изкорениш навреме, пораства и унищожава планетата.
Иначе много се кефим на тази книга. И аз много съм се правил на авторитет. Все едно съм ги писал аз самият такива книги. Чета, чета и мазно превъзхождам останалите. Които не четат такива книги. Бях се заградил. Аз чета това. Слушам това. Гледам това. Ти? Я да те видим. Покажи си твойто аз. Що са човек си? Готин ли си колкото мене?
Ама като се наложи да се постъпва, както сочи великият автор – ахааа. Аз не съм като другите. Да се пънат маймуните. Мойто айсикю ли, айкю ли, не предполага да съм наравно с вас. Вие има да изпъвате жили, за да ме стигнете. И срещу мене да бягате, може и да не ме стигнете. На мене не ми трябва ежедневно да си анализирам живота, да изкоренявам крехките още баобабови издънки и да чистя вулканите. Мога да мина и без това.
Всъщност всички велики хора, на които се прекланяме и ги викаме, за да си докажем празнословията, (туй което правя и сега) стигат до едно и също и съветват едно и също – да се действа.
Сещам се един лаф на майка Тереза. Не знам дали майка не се пише Майка. Та тя вика – Ако искате да бъдете християни, защо просто не постъпвате като Христос. С това изобщо не искам да вкарам религия във форума, просто се сетих за думите на един често споменаван жител на планетата и ги сложих за пример. Редом до тези на Антоан дьо (благородно потекло – още по за слушане) и през призмата на простичката Програма. Която пък съветва същото, което съветват великите личности.
Сещам се на една годишнина мазен политик да чете от тефтерчето на Левски. Мда. Колко гроша за това, за онова. И се кефи какъв българин и ни го дава за пример. Светъл. Демек – правете като него. Безмилостно честни и скромни. Пък четящият се въргаля във френски лен. Както казва един много цапардосан в устата – Майкъл Мур.
Откъде тръгнах, накъде фанах.
Поздравления за този месец. Ръкопляскам ти, защото знам колко ти е трудно. “Умоляваме ви да бъдете безстрашни и да ги следвате неотклонно от самото начало”.
Щом си издържала цял месец, може и още 24 часа да изкараме.
Поздравления и за ирина
огромно БЛАГОДАРЯ
Здравейте, приятели. Благодаря ви :) Толкова обичам тази думичка - благодаря и сега много се радвам, че мога да я употребявам все по-често :) Искам да споделя много неща, но не ме бива в писането. Все пак ще опитам.
Както казах вчера много се притеснявах какво ще обяснявам по повод моето непиене. В офиса 2-3 пъти много настояваха да се почерпим /даже бяха купили любимата ми водка/, не успях да отклоня поканите, а и не исках да влизам в подробности, просто взех чашата, казах наздраве, излязох от стаята и без дори да я помириша я излях в мивката. Беше много рисковано от моя страна. Но преди няколко дни пак в офиса ме попитаха: много ли се напихте вчера, погледнах озадачено, дори не си спомнях, че съм казала, че ще вечерям с бивша колежка, на което отговорих "ама аз не пия" :) Толкова естествено и убедително прозвуча, че даже малко се стреснах. Та се надявам повече да не се налага да отказвам питиета или да ги изливам, просто защото няма да ми предлагат :) Ох, много дълго стана, дано е съм ви отегчила.
Замислям се за единственото нещо, което трябва да направим, за да спрем да пием - да променим целия си живот. Аз май започнах да променям това, което се случва в главата ми. Още веднъж ви благодаря. Желая хубав, усмихнат и успешен ден, изпълнен с положителни емоции на всички :)
Алкаж, Малкия принц е любимата ми книга, сложила съм я във favorites на компютъра си и когато съм тъжна или ме мъчат някакви въпроси, прочитам по някоя страничка и винаги намирам ако не отговори, то поне повод да се усмихна. "Истински се вижда само със сърцето, същественото е невидимо за очите".
Както казах вчера много се притеснявах какво ще обяснявам по повод моето непиене. В офиса 2-3 пъти много настояваха да се почерпим /даже бяха купили любимата ми водка/, не успях да отклоня поканите, а и не исках да влизам в подробности, просто взех чашата, казах наздраве, излязох от стаята и без дори да я помириша я излях в мивката. Беше много рисковано от моя страна. Но преди няколко дни пак в офиса ме попитаха: много ли се напихте вчера, погледнах озадачено, дори не си спомнях, че съм казала, че ще вечерям с бивша колежка, на което отговорих "ама аз не пия" :) Толкова естествено и убедително прозвуча, че даже малко се стреснах. Та се надявам повече да не се налага да отказвам питиета или да ги изливам, просто защото няма да ми предлагат :) Ох, много дълго стана, дано е съм ви отегчила.
Замислям се за единственото нещо, което трябва да направим, за да спрем да пием - да променим целия си живот. Аз май започнах да променям това, което се случва в главата ми. Още веднъж ви благодаря. Желая хубав, усмихнат и успешен ден, изпълнен с положителни емоции на всички :)
Алкаж, Малкия принц е любимата ми книга, сложила съм я във favorites на компютъра си и когато съм тъжна или ме мъчат някакви въпроси, прочитам по някоя страничка и винаги намирам ако не отговори, то поне повод да се усмихна. "Истински се вижда само със сърцето, същественото е невидимо за очите".