има ли някой подобен проблем

Има ли някой такъв проблем?
Аз съм майка на две деца,едното от които е на 1г и 7м.Когато навърши 2 години трябва да се връщам на работа във фирмата, от която излезнах в майчинство- проблемът ми е раб.време -от9 до 19.30.Докато се върна в къщи до децата , те вече ще трябва да лягат - ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ НЕ МОГА ИЗОБЩО ДА КОНТАКТУВАМ С ТЯХ.
Явих се на интервю в една банка, за да сменя работата. Те ме попитаха какъв ми е мотива и аз им отговорих - работното време/Знаех, че длъжността, за която кандидатствах е до17,30-18 часа на работа/. Не им стана никак приятно като изтъкнах този мотив/въпреки че бях уточнила, че има кой да ми гледа децата/.
Мили майки, знам,че трябва да работим за нашите деца,но това включва ли липсата на контакт с тях?
Как да оставя децата и да ги виждам чак вечер в леглото?

Любомир - 02.12.1994г.

Мартин - 31.03.2006г.

Странно ми е, че са реагирали така щом работното време е до 18.00 часа... и ми е странно, че са ти го показали
Вместо да те предпочетат, защото вче имаш две деца и е по-малко вероятно след няколко месеца да им кажеш, че ще излизаш по майчинство...
Някои хора не си знаят интереса

Извинявай, не помогнах...
Стискам ти палци бързо да си намериш хубава работа, която да е удовлетворява напълно!!!
Не си губи контакта с децата, те са най-важното в живота ни

Аз нямам точно този проблем, но те разбирам напълно.
Моето работно време беше и продължава да бъде съвсем нормално от 8 до 16,30ч. Проблемът при мен е,че службата ми се намира извън града и се налага да пътувам. Преди да изляза по майчинство имаше служебен безплатен автобус, но сега няма. Налага се да се ползват градски/извънградски линии и съответно при възникнал проблем в яслата/градината ще бъде мнооого трудно да се отзова веднага. Поради естеството на работата на мъжа ми, не мога да разчитам на него през работно време.
Най-добре би било да не се налага на жените- майки да работят и без това работодателите трудно понасят тази категория служителки. Обаче се налага...

Наистина ли мислиш, че някой ще те наеме като му изтъкваш, че не ти пука за работата и името на конкретната фимра, а само търсиш да си тръгваш по-раничко? Аз не бих.... Може да ти звучи грубо, но това е положението. В България има глад за кадърни професионалисти и огромен брой кандидати. За всяко място има дебел куп биографии, а дори и половината не стават за интервю даже. Като се наема човек очакваш да се въодушевява от работата си, иначе не ти трябва. Не казвам да спи в офиса, но ако вместо да ме убеждава как е най-добрият и квалификацията му е на ниво, ще ми обяснява, че имал малко дете...., ами сори ама в магазин за продавачка.... и да си се договаря там за работното време по този начин. Така не се тръгва към работодател.

[линк]

Ето това за категорията служитебки е несъдържателно, ако човек се насочи отрано в своя живот към сериозни дружества, за които да работи.

[линк]

Не знам защо, но това за "сериозните дружества" ми прозвуча малко като фантастика
Почти на всяка от нас се е налагало да смени работата си поне веднъж

А може и да не съм разбрала правилно постинга ти...

Здравей anakin, разбира се, че най-важното за теб са децата и че искаш да прекарваш вузможно най-много време с тях. Аз също. Детето ми ходи на ясля, а аз в средата на декември тръгвам на работа. Работното ми време е от 8:30 до 17:30, в банка. Мнението ми е, че не е трябвало така да подхождаш на интервюто за работа в банката, защото е напълно нормално, при изтъкнатите от теб мотиви, да не те одобрят. Но от всички места, на които съм работила, там определено работното време ми е най-удобно. Ще мога да си прибирам детето от градина м-у 18 и 18:30. А и по закон, майките имат право на 1 час по-малко работа от регламентираното работно време (не че някой го спазва, но банките поне гледат да са стриктни в това отношение и няма как да ти откажат).
успех с търсенето на работа :)

Алекс 07.12.2005г.

Имах, и смених работата,когато разбрах, че съм втори път бременна.
Военнослужещ съм и работих на много отговорно и напрегнато място, което върпеки нормалното работно време от 8 до 17 (с времето за пътуване от 7 до 18), изискваше доста оставане след работа, ходене по-рано, често отсъствие в събота, лятото по учения и по две седмици почти непрекъснато. Когато казах на работа, че съм бременна отново, не стана хубаво на доста хора, защото щях да оставя възлово място без човек за около година. Така се стигна до взаимоизгодното решение за всички, там да отиде друг човек, а аз да се преместя на друга, малко по-ненатоварена откъм работно време работа в същото поделение - е и с около 100 лева по-зле заплатена. Има и други минуси новата ми длъжност, но пък ще мога да съм с децата си, ще имам поне малко време за семейството си, защото последните три години само аз знам какво са ми стрували и как съм се опитвала да открадна минутки макар за дъщеря ми, не искам и с второто да е така, а и когато са две предполагах (и не съм се излъгала) ще искат повече внимание. След личния ми опит установих, компромис с децата и семейството в името на нищо не правя. Дано успееш с работа, която ще ти оставя възможност да си до децата. Стискам ти палци.

Светослава и Александър

Аз не съм си сменяла работата, защото нямам проблеми с работодателя и мисля, че няма и да имам. Просто имам късмета да работя в държавно учреждение на бюджетна издръжка, като високо квалифициран специалист назначен след конкурс. Дори сега, като съм по майчинство, нямат право да назначат човек на моето място. Заплата не е голяма, но за сметка на това ме осигуряват върху пълния и размер, нямам проблем с отпуските и болничните. Това, което пречи идилията да е пълна е дългото пътуване, защото се намира извън града. Когато се явявах на конкурса ме оценяваха по проф. качества, а не по това имам ли деца, ще излизам ли тепърва по майчинство и др. подобни.
За жалост при болшинството работодатели не е така. Говоря не от личен опит, както стана ясно, а от наблюденията ми върху одисеите на мои приятелки и съседки. Една от тях трябваше да убеждава потенциалните си работодатели, че двете баби на детето са пенсионерки и са напълно на разположение. Жалко е, но е истина. Ако съдят за работника само по проф. му качества не би трябвало изобщо по интервюта да питат за сем. положение и наличието на деца, а видят ли жена това е се пита задължително.
В идеалното общество няма да има дискриминация на младите майки, но нашето не е такова.

Абсолютно съм съгласна с теб, и аз съм в бюджетната сфера и смея да твърдя, че при нас напоследък все повече момичета стават кадрови войници именно заради работното време и възможността да се ползват болничните и майчинствата, осигуровките безпрепятствено - жалко е, но е така. За мен МО си остана сравнително лоялен работодател (не че не съм имала бури на работа, но за офицери местата са малко). Все пак с професионализъм съм се наложила и сега за второто майчинство не съм имала проблеми - малко компромиси и от двете страни и нещата вървят. Истината е, че работодателят оценя една жена първо като семейно положение, възраст на децата и тогава като професионализъм. Едва ли ще помогнем, ако заформим спор, но идеалните работодатели, които са съгласни да наемат майка без помощ от баби се броят на пръсти.

Светослава и Александър

Ами аз съм си сменяла работата 2 пъти за 12 години - за по-добри колеги, за по-добри пари, за по-интересна и удовлетворяваща ме работа.

Аз ясно си поставих цели в училище за работата, която искам за живота си, не като сфера конкретно, но като цели - да съм служител, а не предприемач; да работя за международно дружество с поне 50 служители; да си използвам езиците, които владея; да имам възможност за обучение и да имам силен екип, когато аз започна да ръководя такъв.

В замяна влагам всичко, на което съм способна; приемам работата си абсолютно лично; не давам да ми пипнат хората дори и с дума - ако има проблем, само аз се конфронтирам с моите хора, но външвите да проявявавт респект във всеки момент и наемам най-добрите. За щастие случих на шефове, които не само приемат, но и очакват и изискват такова отношение.

[линк]

NadG е споделила 1:1 и моите мисли.
Не е нужно да си на работа в държавно учреждение, за да се възползваш от работното време. Но за тези неща се мисли преди да родиш. От 7 години съм в частна фирма и нямам проблем от 9 до 17, с болнични майчинство и отпуски.
А коментара на anakin на интервюто заради работното време е плосък и непрофесионален, не е на 20. Естествено, че не биха е наели....

За жалост не винаги нещата остават непроменени от времето на проучването ти. Сменя се ръководство, пряк началник, обема на работа. Не всичко подлежи на тотална преценка и никой не е застрахован от неочаквани обрати.

Не винаги, но се оглеждаш, ослушваш и гледаш да си "опечеш" нещата преди да се замислиш за деца. На това са те учили мама и тате, дали са ти възпитание и образование - за да постигнеш целите си. Кога, къде и как вече е друг въпрос.
Има частни фирми с коректни работодатели. Ако си добър в работата си - не е проблем да я смениш според твоите желания. НО ТРЯБВА ДА ЗНАЕШ КАК ДА СЕ ПРОДАДЕШ И НА КАКВА ЦЕНА. За съжаление много не знаят как.
От три седмици правим интервюта за 4 свободни работни места при перфектни условия и коректен работодател. Отчаяна съм.

Благодаря за изказаните мнения.Всичко това ми е ясно,което е написано.Работата до момента,която имам, напълно ме устройва /в професионален и социален план/, с изключение на работното време.
Имам избор и смятам, че ще реша въпроса както бих искала.А що се отнася до интервюто в банката - заложих на лоялността, мойта професионалност им е достатъчно ясна/ познавам хората и те ме познават много добре/.
Хубав ден на всички

Любомир - 02.12.1994г.

Мартин - 31.03.2006г.

По повод развихрилата се дискусия за конфликта между претенциите на служител и работодател - според мен нещата са решими на едно основно ниво, и то е ЛОЯЛНОСТ. Изисква се лоялност и зачитане на интересите взаимно на всяка от страните.
Не мисля, че на интервюто е добре да си премълчаваме за малките ни деца или предстоящото майчинство. Работодателят е редно да е наясно какво да очаква (предполага) при наемането ни. Ключето не е в това да крием ситуациата си, а да убедим работодателя, че както сме отговорни пред родителските си задължения, така сме и отговорни по принцип, което включва и служебните ни задължения. Работодателят, от своя страна (ако наистина е наясно с недостига на лоялни и квалифицирани кандидати за работа) би трябвало да намери компромисен вариант и от към работно време и от към спешни задачи в работата. И на самото интервю от него също се очаква откритост и ясното какво ще се иска от нас, как ще се заплаща труда ни и изобщо за всичко около фирмената политика спрямо служителите й.
... В личен план, имам добрия късмет да работя за единтакъв работодател, които не брои и не следи кой кога влиза или излиза от офиса. За него, както и за мен е важно задачите и проектите да се решават и завършват в предвидения срок. Дали половин или цял ден няма да съм на работа е от значение само да са наясно, че ще отсъствам, но после моя грижа си е дали в къщи ще си наваксвам, ще оставам до късно в офиса или няма да почивам някоя събота или неделя. Мисля, че този начин дна работа е приложим за всякакъв вид труд - всичко опира до добра организация, добър екип, взаимопомощ между отделните служители и естествено, стимулираща оценка на лоялността на служителите от страна на работодателя.
Така, моят съвет към търсещите си работа - явявайте се и се представяйте на интервютата с открита лоялност и достойнство, с претенциите да получите и същите насреща си. Само така шанса да започнете работа във фирма с наистина удовлетворяващи и вас и тях условия е най-голям.

Здравейте и от мен!
Да ви кажа право от банка до банка има огромна разлика! Аз също работя в банка вече 11г. и това е 3-та банка. И при нас раб. време е до 17.30, но истината е, че можем да си тръгнем най-рано в 18.30, което е голяма рядкост. В момента колегите са в много намален състав и редовно стоят до 20.00ч!!! И аз се чудя как ще се върна там? Това означава, че няма да си виждам детето почти. Не отричам, че плащат много добре, но честно казано предпочитам по-малко пари, но да знам, че в 17.30 си тръгвам! Таткото също е в банка и положението при него не е много по-добро, но поне си тръгва горе-долу на време. Така, че не си мислете, че по банките е супер, защото на много места ходят даже и в събота да си доработват . При нас поне уикендите не се налага да ходим.

как така няма да кажеш мотива си за смяната на работата?Преди всичко ти си майка, да чуе Господ до края на дните ти, после си служител. Не знам какво може да ги притеснява това, ако са си определили коректно работното време. Истината е, че масово ти казват, че ще работиш до 17.00, а работиш с час-два отгоре без да ти компенсират това финансово дори.
И изобщо не одобрявам идеята да си премълчаваме, че имаме изисквания - така сме ги научили да треперим по интервюта, а те да се пъчат и да се пазарят за осигуровките даже.
Ако всяка жена, майка и т.н. си знае цената, то един ден като тръгне човек по интервюта за работа ще отива със самочувствие и ще го посрещат с уважение, а не както сега - о, студентка, значи трябва да учи за сесии; о, омъжена, значи ще има бебе; о, бременна - абсурд! О, с дете - много болнични, пък и второ; О, две деца - двоен ужас!
Надвам се да намери подходяща работа! И да си доволна от това! И най-вече да отглеждаш детето си, а не само да се водиш родител проформа, понеже в Бг такива са обстоятелствата - всичко живо работи - децата оставени на държавата.

Опасна банда за опасни мацки!

Ако бях работодател, аз също бих оценила проявената откровеност за основният мотив.

вече майка на двама сина

Виж, Нем, страхотно звучи това:

В отговор на:

---

Не винаги, но се оглеждаш, ослушваш и гледаш да си "опечеш" нещата преди да се замислиш за деца.

---

,

но определено не е възможно винаги да си планираш живота, даже понякога така е по-добре. Когато забременях с Коко, не бях мислила за деца, въобще и изобщо, но той се появи така или иначе. По това време беше минала година и половина от дипломирането ми и още не бях си намерила и работа по вкуса и желанието, но трябваше да си го гледам. После дойде и Бела и съжалението за нереализацията ми си остана моя голяма мъка. Тук няма място за съжаление, но така или иначе само аз знам от какво ме е страх, сега, когато и двете деца са на ясла и градина, и когато ще трябва тепърва да си търся работа - на 30 години, с две деца, без възрастни, които да могат да ми ги гледат......... Няма как да съм добра в работата, никога не съм работила по специалността си. Мама и тате са ми дали възпитание и образование, но когато става въпрос за гледане на деца, идва сезона на оправданията (говоря за майка ми, татко просто го няма вече!) - така че и това не ми помага. Не си знам цената, не мога и да се продам, дори самочувствие, че мога да се справям с работа нямам - не съм работила от близо 6 години....... И мен като анакин ме е страх да не загубя контакта си с децата и при мен едно от основните неща, по които ще подбирам работата си, е работното време - все пак това са 6 години от живота ми, които съм посветила на тях и няма да допусна да изгубят значението си. Това, към което се опитвам да се настроя е, че на много места ще ме оценяват по семейното ми положение - факт е!

Много се радвам, че има фирми, като тази, в която ти работиш, които са коректни и предлагат перфектни условия - дано да има хора, които ще могат да отговорят на тези условия!


в някой прекрасен ... ден земята грабва те в плен...