порастването - 2

Начи гледам, че надълго и нашироко се нищи темата за децата, пък това е нещо, което по принцип е ясно - рано или късно те порасTват и се отделят.

Пък аз се питам, ми ние, дет сме станали на 40 и кусур, от нас сега какво се очаква да направим, след като вече ужким сме пораснали и сме се отделили, създали сме си семействата, направили сме си кариерата, усвоили сме съответните фатки на живота ... ми сега накъде? Още 20 годин до пенцията кво ша праим?

Ми виж са-айде да погледнем от към оптимистичната страна(щото ако погледнем от към песимистичната,много бързо ще се намери кво да правим),
та кво,кво - ми ще си живееееееееееееееееееееееееем бе
и ще се изказваме мъдро и всезнаещо по форумите

Почваш да правиш професия от хобито си, щото се предполага че си го заобикнал достатъчно, че да разбираш за какво иде реч. Ако хобито и професията ти съвпадат и към момента, разширяваш кръгозора. Най-често, с пътувания. В околията дето адресувам, се оказа че имат парата за ферибот, но нямат езиковите познания. И глей да видиш препълнени онлайн курсове за бабички с проект Гоа.
Или не правиш нищо, чакаш кризата на средната възраст да се подмине, после се събуждаш на 75 и като гледаш назад се вайкаш, ако не бях така прост, щях..
Това последното бе глава за книгата ти.

кво значи да живеем - да потребяваме все повече и повече за да си задоволяваме все по нарастващите потребности?

мързи ме да пътувам, а хобито засега само гълта пари, вместо да ги прави ...
ква е таз криза на средната възраст?

Почват да ти се отделят слюнки
Паметта не е като преди
Иска ти се, ама не си сигурен какво

Ам то не чи мъ питати ,ама и аз да кажа.Амчи,къкто съ говореше зъ отделяне на дицата,то другу ни усттавъ усвен дъ съ утделим ут мъжети и дъ съ съединим с други пудобни икзимпляри.Кво шъ кайте пу въпросъ?!

За повече, при Батко

Не,
да живеем значи да си правим квото си искаме,щото децата са вече големи-не е необходимо да се съобразяваме с техните нужди и желания. Не е необходимо да премълчаваме ,квото ни дразни-и без това си имаме вече завоювана позиция,имаме си постижения,самочувствие...абе не мога да ти го кажа с думи-не ме бива,явно...значи,
значи че ще правя това,което искам,тогава ,когато искам,така както искам...а не това което трябва
условностите стават по-малко...или поне така си мисля

значи че ще правя това,което искам,тогава ,когато искам,така както искам...а не това което трябва

аха, значи утре казваш на шефа си, че е идиот и спираш да ходиш на работа, така ли? а после пердашиш с колата по тротоара и през градинките, че е по-напряко ... и накрая си даваш последните стотинки за фризура и самолетен билет в луксозната класа на Ербъс А380 до Сидни ([линк])

прилагаме на практика усвоените вече фатки и чалъми:)

и се учим на по-нови и модерни такива

Щастието идва при веселите!

.........например съм поизостанала с клюките,та викам,че сега му е времето да наваксам.Докато съм се трудила най-съвестно и съм бягала подир децата и мъжо съм пропуснала бая.Гледам нови хора във входа ни има.Викам си-на гости на някой комшия дошли,пък те във входа си живеели.Остава само да разбера кой си е продал апартамента и кой го е купил.

Сядам на пейката пред входа и ще гледам кой влиза и кой излиза и какво носи.Ако някого не го познавам ще се представям по име,на кой етаж живея и ще го питам той кой е,какъв е,на гости ли идва или е ел.инкасатора дошъл да отвинти бушона на някой нередовен платец.

Ахъ..........'сичко ще науча 'начи !

може би от скука...или от "недоимак"...
но
да стандартизираш животният си път - е;) липса на подобен...

Ммммм,ама много си буквален начи,къде ти е фантазията
абе мога и по-детайлно да ти го обясня,ама вече не ми е интересно

а на мен пък точно това ми е интересно - да избистрям значението на изпразнени от смисъл думи и изрази, точно като твоето живеене, което изисква прекомерно въображение за да се дефинира разбираемо.

Докле е младост, златно слънце грей,
сърцето златни блянове лелей.
Докле е младост, леко път се ходи
и леки са световните несгоди.

Докле е младост, всичко е шега;
не хвърля сянка на сърце тъга;
дори тъгата извор е на радост –
докле е младостах, докле е младост!

Пенчо П. Славейков (1866–1912)

"Докле е младост" все си мислех - айде да порастнат тия деца, че да си поживея. Да ми се махнат от главата, да не бързам от работа, да не отлагам командировки. Днес и малкият става пълнолетен (да ми е жив и здрав). Свободна ли съм? Чувствам се празна, безсмислена, нужна ли съм.

Никога няма да порастъ -
направо ще си вървя към изкукването -
бодро и без задръжките на порасналите - амаха!
Кво беше тва за катедралите?!!

Ами например, можем да отделим повече време за изучаване на нови, по-съвременни фатки... Щото фатките се менят с динамиката, с която се мени светът около нас... Поне ма нен така ми се струва...


Елате си узнете лордот!!!

ама за какво са ти тези нови фатки ... щот моята идея беше, начи първата половина от живота 0 - 40, човек се ориентира и обучава на правилата за живеене, междувременно се възпроизвежда и дава начален шут на подрастващото там народонаселение ... и след това някак би трябвало да започне да прилага наученото в някаква по-смислена и качествено различна дейност от досегашната ...