МАКЕДОНСКА ИСТОРИЈА

Во 1893 година во град Солун шестима мажи основуваат ВМРО. Нејзините први идеолози беа Дамјан /Даме/ Груев и д-р Христо Татарчев. Првото име на Oрганизацијата беше „Бугарски Македоно-Одрински Револуционерни Комитети" /БМОРК/. Уставот на БМОРК е создаден од Георги/Гоце/ Делчев од Кукуш и Ѓорче Петров од Прилеп.
Според Чл. 2 Организацијата ќе работи за ...будење сознанието за самозаштита во Бугарското население и подготовување и подигање на сеопшто востание". Според Чл. 3 член на БМОРК може да биде секој Бугарин без разлика на полот, кој не е компромитиран со ништо нечесно и бескарактерно пред општеството и кој ветува да биде со нешто полезен на револуционерното ослободително дело..."

Винаги съм казвал история не може за дълго време да се фалшифицира.
Същото е и с политическите партии.
СДС си проигра шанса защото лъжеше народа
АТАКА сега се разпада.
ГЕРБ е следващата, която ще се разпадне, защото
пак комунисти я изтъкаха с помощта на ДС и на този гадняр

Благоевградския кмет попита на кого помагаше Гоце?
На БСП или на новата измама на БСП наречена ГЕРБ?

[линк]






"...Око 1900. године, Бугари су у Македонији имали 785 школа, док смо ми Срби имали само 178 школа ("Енциклопедија Британика").
Поред врло успешне политичко-просветне пропаганде, Бугари су у прошлом веку организовали активну герилу у борби за присаједињење Македоније Бугарској. Једна од таквих организација је ВМРО (Унутрашња македонска револуционарна организација), основана 1893. године.

Овај нови, "македонски" језик (бугарско наречје), јесте вештачки језик, формиран 1944 године, по наредби Тита, модификацијом бугарског наречја којим се говорило у неким крајевима Македоније, с циљем уништења српства и српског имена!

Уставот на БМОРК е создаден од Георги/Гоце/ Делчев од Кукуш и Ѓорче Петров од Прилеп.

Ако де , малка грешка


Историја на еровите во говорите од Македонија .

[линк]

"...У "Малој енциклопедији" "Просвете", Београд 1986. године, јасно су детерминисане одреднице четник и комита: "Четник, добровољац у саставу нерегуларних трупа и одреда. Први четници се јављају крајем 19. века у Македонији. Комите, бугарски устаници у Македонији. Назив је према Комитету (МВРО) ВМРО, који је руководио њиховом акцијом". Кориснику енциклопедије је остављено да сам закључи да је четник Србин и да није Бугарин, па ни ово објашњење, иако боље од многих, није баш најбоље.

Люпчо е пич!

Христо Чернопеев (1868-1915), истакнато име на македонското револуционерно движење, по националност Бугарин. Во Организацијата е вклучен од Гоце Делчев во 1899 г. (135)

Михаил Герџиков (1877-1947), македонски национален деец, публицист, по националност Бугарин (134)

Борис Сарафов (1872-1907), претседател на Врховистичкиот македонски комитет, член на Главниот штаб на Илинденското востание (127)

Петар Јуруков

По народност е Бугарин, роден во 1882 година во Карлово (Бугарија). Уште како ученик се запознал со македонското прашање и станал член на револуционерен кружок за помош на Македонија, организиран од Гоце Делчев. Како секретар на дојранската чета, во 1900 година заминал во Македонија. По извесно време се префрлил во Кукуш, заменувајќи го Чернопеев. Нешто подоцна, по налог на Г.Делчев, се префрлил во Тиквешко. Илинденското востание го затекна во Кавадарци.

Пејо Јаворов
Бугарин по народност, роден е во 1877 година во Чирпан (Бугарија). Бил познат поет, писател, журналист и активен учесник во македонското ослободително дело. Тој е еден од биографите на Гоце Делчев и негов интимен другар. Бил редактор на весникот „Дело“, орган на Задграничното претставништво на ТМОРО во Бугарија.

Како придружник на Гоце Делчев, крстосувал низ многу реони на Македонија.


Тома Давидов

Бугарин по потекло, роден во Ловеч, Бугарија на 2 мај 1863 г. Завршил воено училиште во Софија, учествувал во српско-бугарската војна. Во летото на 1895 г. влегува во Македонија со чети, испратени од Врховниот комитет. Разочаран од идејните меѓусебни борби меѓу македонско-одринските дејци, во 1902 г заминува за Македонија како војвода на ревизиона чета во Битолско, Охридско и Демирхисарско.

Загинал од турска заседа кај с. Аргирово, Охридско, на 15 март 1903 г.


Борис (Стојанов) Дрангов

Роден е на 3 март 1872 година во Скопје. Завршил педагошко училиште во родниот град, а потоа и воено училиште во Софија. Ја напуштил офицерската должност и со своја чета од 120 луѓе се вратил во Македонија за да земе учество во Илинденското востание. По востанието заминал во Санк Петербург, каде го продолжил военото образование и завршил воена академија.
Како полковник во бугарската армија учествувал во Балканските и Првата светска војна.

Загинал на 26 мај 1917 година, како командир на 9-тиот пешадиски полк, во борбите на Македонскиот фронт, кај реката Црна, Битолско.


Иван Гарванов
Бугарин по националност, роден е на 23 декеври 1869 година во Стара Загора. Завршува физика и математика во Софија и после специјализацијата во Виена, во 1904 год. станува учител во Солунската егзархиска машка гимназија. Во 1896 година, Даме Груев го зачленил во ТМОРО. Под влијание на Егзархијата, во почетокот е противник на вооружената борба во Македонија, и во тој период ја формира организацијата „Братство“, која била под целосно влијание на Егзархијата, но подоцна ја напушта и се активира во ТМОРО.

Иван Попов

Роден е во 1871 година во с. Лески, Неврокопско, бивш фелдфебел во бугарската армија. По спријателувањето со Г. Делчев и се приклучил на МРО. Неговите воени способности биле користени за воена обука на членови на Организацијата. Во Илинденското востание учествувал како војвода со своја чета и се прославил во борбите за ослободување на гратчињата Невеска и Клисура.

Крсте Петков Мисирков
......Кон крајот на есента 1903 година, во Софија, излегува од печат неговата книга „За македонцките работи“. По Првата светска војна дошол во Бугарија, каде извесно време со семејството живеел и работел во Софија, а подоцна во Копривштица како професор, односно директор на Гимназијата.

Умре на 26 јули 1926 година и е погребан во Софија.

дека Гоце го напишал уставот


Историја на еровите во говорите од Македонија .

....Еднаков комуниетички однос имаме и кон двата сина на легендарниот Питу Гули, коишто загинуваат како телохранители на Тодор Александров. Третиот син на крушевскиоу војвода Питу Гули, Стериу Гули, бугарската фашистичка окупација ја доживува како ослободување, станува водач на контрачета и кога влегуваат партизаните во Крушево се самоубива во една кафана, кажувајќи: "зарем пак ќе не гази српската чизма". - "Глас", бр. 7. стр.47)

[линк]

Четништво је своју оштрицу окренуло како где: у Херцеговини против Турака, у Македонији против Турака, туркофилских Шиптара и бугарских четника ВМРО.
Јован Стојковић, војвода Бабунски
Борба за десну обалу Вардара

Рођен као Јован Стојковић, надимак је добио по планини Бабуни, у Македонији. Живео је 42 лета (18781920). Почео је да иде у школу тек у десетој години, затим га је отац одвео у Велес, који је био бугарска тврђава у Македонији. Учио је нешто бугарске школе. Завршио је четири разреда.

Дамњан Грујев, бугарски четник, један од оснивача ВМРО-а

Историја на еровите во говорите од Македонија .

Од срби учи историја


Историја на еровите во говорите од Македонија .

Кажи де,че е вярно това което го пише сега тука,а не това което го пишат официалните писачи по Вардарско ?
Ако не си признаеш веднага че си българче /поне корените ти ,де/,и не подадеш до утре сутринта молба за български паспорт-ще напиша още 1000 страници история-да се учиш

Додека во време на Втората светска војна
во Србија, Црна гора, Босна и Херцеговина се создава силно партизанско
движење, во Македонија , и покрај напорите на ЈКП, тоа нема успех. За тоа
зборува во својот реферат до ЦК на ЈКП од 8 август 1943 г. Светозар Вукмановић
– Темпо : «Во почетокот на март 1943 г. Пристигнав во Македонија каде што
ја затекнав следната положба : Партијските организации во организационен
однос беа во речиси полно разделување....Тоа се должи пред се на бугарското
сознание на превладувачкиот дел од населението на Мкаедонија, кое не го
поднесува антибугарскиот дух и не допушта да се дигне рака против Бугарија.»
Нешто повеќе, самите комунисти и нивните раководители во лицето на Покраинскиот
комитет, и ја земат властта од прилепчанецот Методи Шатаров – Шарло реско
се спротивставуват на стремежот на српските комунисти да го наметнат своето
водство и диктат. Во титовите архиви се запазени многу документи по тоа
прашање. Во едно од нив се зборува : «Македонскиот ПК откажува да одржува
врска со нас и се сврзува со БКП веднаш со започнувањето на окупацијата
на Македонија. Шарло не се отзовува и по третата покана да дојде во Белград
на заседание, на кој што треба да се разгледа прашањето за Македонија.»
Методи Шатаров и неговите другари сметат,
дека бугарската власт во Македонија не е окупаторска и не треба да се води
вооружена борба против бугарскиот народ.

Извадиха ти джигерот и ти го фърлиха на кучетата, а?
Ей това сте си кухите сърбомански кратуни.
Я кажи бе Дуня, научи ли македонския или си перкаш на албански още?

Методи Шатаров и неговите другари сметат,
дека бугарската власт во Македонија не е окупаторска и не треба да се води
вооружена борба против бугарскиот народ.






Историја на еровите во говорите од Македонија .

Ето какво направиха сръбските комунисти в Македония:

Сърбокомунистическото робство и новата националноосвободителна борба 1944-1991

ПЪРВИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ

Наред с масовите убийства без съд и присъда в края на 1944 г. и през цялата 1945 г. сърбокомунистическите власти организират и съдебни процеси срещу водещата българска интелигенция.

Сред първите подсъдими са: Д. Гюзелев от Дойран, доктор по философия, инж. Д. Чкатров от Прилеп, инж. Спиро Китинчев от Скопие, д-р К. Робев от Битоля, д-р В. Светиев от Битоля, д-р Вл. Туджаровски от с. Любойно, Битолско, инж. Хр. Светиев от Битоля, д-р Ас. Татарчев от Ресен, В. Хаджикимов от Щип, д-р П. Бърдаров от Прилеп, Ст. Стефанов, юрист от Кратово, Ил. Коцарев, юрист от Охрид, инж. В. Спанчев от Дебърско, Роза Койзеклиева, учителка от Щип, Н. Павлов, юрист от Тетово, д-р Бл. Панчев от Скопие, д-р П. Хитров от Велес, Ал. Костов, юрист от Битоля, Хр. Ризов, тьрговец от Битоля и хиляди техни сподвижници и последователи от цяла Вардарска Македония, все видни дейци на ВМРО и Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО). Освен в борбата срещу сръбското робство, в годините на освобождението 1941 -1944 г. те застават начело на българското национално-културно дело в Македония. Чрез тяхното съдене и „осъждане", пише в своите спомени В. Хаджикимов, новите сърбокомунистически власти изправят на подсъдимата скамейка българската история, българското национално съзнание, култура и език в Македония. В сръбските съдилища до 1941 г. борците за освобождение на Македония са съдени по Закона за преследване и унищожаване на разбойниците или по ЗЗД. Сега, пред „македонския съд", ги изправят по „Закона за македонската чест". Всеки, който се чувства българин или смята, че историята, езикът и националността на славянското население в Македония са български, автоматично попада под суровите наказателни параграфи на този антибългарски закон с дежурното обвинение, че работи против „народа и държавата", че е враг на „нова Югославия", на братството и единството на „югославските народи" и пр.

Преследваните от сърбокомунистическите власти българи се оказват подсъдими за същите обвинения, както и пред кралските сръбски съдилища до 1941 г. - затова, че са българи, че се борят за свободата на българите в Македония, че искат да откъснат Вардарска Македония от Югославия, да създадат независима Македония или да я присъединят към България и т.н. За тези обвинения Д. Гюзелев, Д. Чкатров и още 200 души техни другари ка Студентския процес в Скопие през 1927 г. са осъдени на по 15-20 години строг тъмничен затвор от сръбските поробители.

На процесите, организирани срещу посочените и други видни интелектуалци, те са обвинени, че са посрещнали влизането на българската армия в Македония (през април 1941 г.); че заедно със своите последователи и съмишленици са работили за възраждането и победата на българската национална кауза в Македония, като по този начин са действали против „своя собствен народ".

На проведения от 28 май до 2 юни 1945 г. съдебен процес в Скопие тримата най-видни ръководители на ММТРО и всепризнати политически дейци в Македония в годините 1941-1944 - Д. Гюзелев, Д. Чкатров и Спиро Китинчев, са обвинени от сърбокомунистическия съд, че са приели „окупацията" като осъществяване на „вековния сън на македонците да се обединят с майка България". А като идеолози и водачи на интелигенцията в периода 1941-1944 г. са вьзпитавали народа на Македония в български национален дух. И тримата подсъдими приемат „обвинението" като изтькват, че цял живот съзнателно и с готовност за саможертва са се борили за опазване на българското население от сръбска асимилация и за освобождението на Македония от сръбско робство. За тази си борба те прекарват по 10 години в мрачните сръбски затвори и лагерите на смъртта в Кралска Югославия. За "македонистите" съдии обаче подсъдимите са само „врагове на народа и „предатели" на Македония.

Подсъдимите се защитават повече от достойно. Д. Гюзелев открито заявява: „Кои сте вие, за да ме съдите за моята дейност. Аз служих на народа си, а вие на кого служите?" Д. Чкатров заявява, че се чувства „омерзен да бъде съден от „македонци" по диктовката на старите сръбски съдии, които веднъж вече са го осъждали като борец за освобождението на Македония от сръбско робство". Почти по същия начин реагират и неговите другари. Пред „македонските" съдии всички защитават не само себе си, но и борбата на ВМРО и ММТРО и българската същност на Македония от векове насам. Съдът осъжда и тримата на смърт. Д. Гюзелев и Д. Чкатров са разстреляни, а Сп. Китинчев умира от изтезания в затвора.

Такива присъди се издават и изпълняват над стотици българи през 1945-1946 г. не само в Скопие, но и във всички градове във Вардарска Македония. Само в Скопие са проведени 18 процеса с 226 души подсъдими, с 22-ма осъдени на смърт. Между тях: Димитьр Тодоров от Велес, Емил Михайлов от Щип, Методи Трендафилов от Скопие, Димитър Катланов от Скопие, Ангел Димков от Скопие, Илия Недков от Щип, д-р Панайот Хитров от Велес, Панче Делев от Велес, Васил Хаджикимов от Щип, Трайко Попов от с. Ращак, Скопско, Трайко Чундев от с. Подлес, Велешко.

На дълги години затвор са осъдени хиляди изявени българи. Между тях: Димитър Войницалев, Коста Хрисимов, д-р Димитьр Златарев, д-р Илия Чулев, инж. Кирил Пецаков, Стефан Кузманов, Кръстю Ивановски, Петър Здравев, Борис Градишки, Никола Попов, Радко Градишки, Евтим Гашев, Милка Цветанова, Ана Костова, Стоилко Давидов, Трайко Йовчев, Никола Ветров, Димитьр Панов, Бруно Котев, Томе Исаилов, свещеник Гогов, Йордан Димитров, Димитьр Давидов, Борис Пеев, Никола Павлов, Михо Михайлов, Васе Пупков, Аце Трайчев, Тодор Крайничанец, Григор Чулев, Алексо Стоименов и хиляди техни другари.

В гр. Щип в поредицата от процеси, според в. „Нова Македония" от 11 февруари, 10 март и 31 май 1945 г., в. „Политика" от 16 октомври 1945 г., в. „Борба" от 10 май 1946 г. и др., са изправени пред съд и осъдени на смърт 7 души българи и 32-ма на дългогодишен тьмничен затвор по закона за „националната чест". Между тях: Илия Хаджисланков, Васил Пуздърлиев, Добре Иванов, Антон Ковачев, Мане Иванов, Тоде Ангелов, Стоян Андреев - всички от Щип, Благой Ципушев от Радовиш, Георги Зафиров, Владо Маджаров, Илия Югов и Георги Чолаков от Гевгели; Ангел Евтимов, Емануил Пешев, Трифон Евтимов от с. Виница, Кочанско, Павле Маринов, Панчо Арсов, Санде Манев, Йордан Теодосиев от Кочани и много други.

От съдените в гр. Прилеп през 1945 г. 28 души, според в. „Нова Македония" от 28 април 1945 г. и в. „Борба" от 6 октомври 1945 г., 10 са осъдени на смърт. Между тях: Петьр Спасов, Димитър Найденов, д-р Петьр Иванов, Александър Хаджиздравев и Христо Сърчев, всички от Прилеп, Иван Цаков, Илия Ангелов, Петър Стоянов и Петьр Петров от с. Дрен, Прилепско, също Георги Тромпев, Харалампи Бутлев, Кирил Кузманов, Борис Попов и др., все български интелектуалци, бивши членове или последователи на ВМРО и ММТРО.

Във Велес, според в. „Нова Македония" от 30 април и 2 юни 1945 г. и в. „Борба" от 12 юни 1945 г, са осъдени на смърт: Георги Димитров, Нако Георгиев, Блажо Бойковски, Янко Шопов, Христо Данаилов, Панчо Ставрев, Божин Ризов, Милан Атанасов, Георги Иванов и Трифон Лазов; на дългогодишен затвор - Любен Бръчков, Тодор Горгов, Благой Чушков, Лазар Кицев, Ангел Димов, Благой Варналиев и др.

В Битоля, според в. „Политика" от 24 май 1945 г„ само в един процес 9 души българи са осъдени на смърт. Между тях: Михайл Михайлов, Войдан Бомбилов, Георги Москов, борис Тодоров, Александър далов и др. На дълги години затвор, според в. „Борба" от 1 юли 1946 г., са осъдени Христо Ризов, д-р Константин Робев, Тома Гигов, Никола Коларов, Цветан Дамев, д-р Асен Татарчев, д-р Владо Туджаровски, Цане Костов и т.н.

В Охрид са съдени и осъдени на по 15-20 години строг тьмничен затвор Илия Коцарев, Саво Коцарев, Стойчо Ташев, Никола Аргиров, Наум Йосифов, Тома Гайдаджиев, Любчо Коцаров и много други.

Арести, процеси, осъждане на смърт и на дълги години затвор на най-видните българи се извършват и в останалите по-малки градове във Вардарска Македония. В Гевгели са съдени повече от 35 души, в Струмица - над 60, в Берово и Делчево - повече от 100, в Кочани - 48 души и т.н. На съдебните процеси всички са обвинени като „великобългари", „михайловисти", „ВМРО-вци", „фашисти" и врагове на „нова Югославия".


[линк]

Хайде сега леке сърбоманско, кажи колко македонци утрепаха бугарите-фашисти, когато провинция Македония си беше българска.

УСТАВ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАКЕДОНО-ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОННИ КОМИТЕТИ

Чл. 2. За постигане на тая цел те са длъжни да събуждат съзнанието на самозащита у българското население в казаните в чл. 1 области, да разпространяват между него революционните идеи чрез печата или устно и да подготвят и подигнат едно повсеместно въстание.

Глава II СЪСТАВ И УСТРОЙСТВО

Чл. 3. Член на Б[ългарските] МОРК може да бъде всеки българин, без разлика на пол, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото и който обещава да бъде с нещо полезен на революционното освободително дело.


...
Уставът на вътрешната организация е изработен от Гоце Дeлчев и Гьорче Петров в изпълнение на решенията на Солунския конгрес на организацията от 1896 г.

[линк]