дали съм нормална....?!

От известно време си задавам въпросът-"Дали съм нормална?!"Сякаш нещо с мен ,в мен някога се е объркало.Не зная дали е генетика,възпитание или начина по който се е стекъл животът ми до сега...Кой може да ми каже -дали съм нормална?->задавам си този въпрос периодически.Имам нужда да поговоря с някого ,които е страничен човек,(може би психотерапевт)....и говорейки,споделяйки да си "сверя часовникът"дали имам реално основание да си задавам този въпрос.Колкото го живея този живот,толкова повече не го разбирам и не намирам мястото си в него.Сякаш сам се родила не когато трябва и на грешното място...Помогнете,моля!!!

...някои хора са по-различни от повечето. Съответно и разбирането за живота се отличава от това на мнозинството. Не мисля, че това прави човека ненормален.

Не зная дали си нормална или не. Но първо трябва да определиш за себе си някакъв критерий за нормалност и по него сетне да се самопреценяваш.

Хайде, не се коси, ами си живей в своя свят колкото е възможно по-щастливо!

Късмет и със здраве!

Здрасти... аз те имам за нормална зощото и аз не съм нормален.
Защо не почетеш малко Библия...там има обяснения на твоите въпроси. Иисус казва че тези които са от Него веднага ще го последват, но пък че света ще ги намрази защото Той Иисус не е от света и понеже не е от света и света Го мрази, света ще мрази и тези които не са от Иисус.
Ти ни определяш като ненермални тези дето ние не сме от света...а Ап. Павел казва че в него живеят двама един от света и един от ненормалните, че този от света върши едно, а ненормалния иска друго...и така....чети ге де... не като суеверие а като знание и отговори на истинските ти въпроси...

Че кой друг, ако не ние!

Привет wezdi!!!
Аз съм абсолютно съгласна с мнението на Тренди, и нека ти задам няколко въпроса:
Дефинирай ми понятието "нормалност"?
Кой определя това понятие?
Какви "качества" (или по-скоро липсата им) са нужни за да бъде някой нормален?

И така... Дълги години и мен ме е мъчил същият въпрос- Дали съм нормална?
Чувствах се сякаш не принадлежа тук, гледах звездите и плачех и се молех да се върна там откъдето съм. Но вярвах, че аз не съм оттук! Не разбирах хората- защо се държат така, защо са толкова зли и завистливи, защо винаги гледат да ти направят лошо и да те наранят. Такава им беше психологията, такива им бяха вярванията и аз просто не ги разбирах.
Малкото хора, пред които отварях душата си, се шегуваха, че не съм нормална, че нещо не ми е в ред, защото не мисля като тях, не мисля и не се чувствам като повечето.

Е, в крайна сметка какво се оказа? Понятието "нормалност" е измислено и наложено от обществото. Всеки, които се различава от общата маса и "изпъква" бива смазван, унищожаван, заклеймяван за ненормален, защото той е потенциална заплаха за това общество. От малка са ти налагали едни модели на поведение, на мислене, на действие. Модели с норми. И ако излизаш от тия норми значи "нещо не ти е в ред".

ПОВЯРВАЙ МИ, ТИ СИ НОРМАЛНА!!! Просто времето и обществото, в което живеем не са нормални. Всичко е извън граници, но ние се правим, че не забелязваме.
Бъди щастлива и се радвай, че не си заспала мравка като повечето около теб!!!

"Би било добре да се събудим преди да умрем"

Колкото го живея този живот,толкова повече не го разбирам и не намирам мястото си в него.Сякаш сам се родила не когато трябва и на грешното място
Аз по-нормално разсъждение,особено що се отнася за днес и тук,не съм чула.Периодично имам това чувство,напоследък все по-периодично и по-силно.
Имала си нещастието да се родиш чувствителен и мислещ човек,хич да не ти пука,то на гърба ти се пише.За нормалността си не се бой.Истински ненормалните по това ги различават психиатрите/един от признаците,много основен/,че никога не си задават въпроса:нормале ли съм т.е. не осъзнават състоянието си.По-лесно се живее като си тъп и нечувствителен,ама ха де-изтеглила си късата клечка и ще си носиш кръста.Има си и добри страни:
"Това което не ме убива ме прави по-силен"-Ницше
Така,като го гледаш този живот около нас какво по-нормално виждаш от това един мислещ човек с неампутирани нерви да се чувства не на място.Обратното е ненормално.За това и един милион души вече не са в България.

В норма е всичко, което създава недвузначно отношение към факти и хора от действителността (Ви), т.е. не се страхувайте да определите кое Ви харесва, кое поведение към Вас е адекватно и нормално. Невинаги причината за така описаната от Вас фрустрация се дължи на самия споделящ я :), т.е. щом се направила първата стъпка и търсите контакт с друг човек, значи всичко си е в норма. Преосмислете кое е провокирало тази Ви моментна обърканост. Човек е критерий за и на самия себе си!

Успех!

Ами може и тук, споделяйки, да си свериш часовника, ако искаш. Кое те притеснява?

А, иначе с психотерапевта - един приятел може да свърши подобна работа. И по принцип - общуването с хората, кое определяш за нормално при тях, кое ти липсва, кое ти имаш, а те нямат и така.
"Престъпление и наказание" също може да ти е нещо като главен часовник, по който да свериш твоя. Аз като го четох преди години и си помислих: "Значи и други мислят като мен... значи съм нормална".



You've just been PUNK'D !

...ето ти нещо, което навярно би могло да отговори на въпроса ти [линк]
/мястото му е повече тук отколкото в другата тема/
...навремето сме обсъждали темата - що е "норма"..., нормален, нормално и пр., но аз съм с много неуслужлива памет и не помня до къде стигнахме.., навярно до кривата круша
Ингмар Бергман казва, че за да си щастлив трябва да имаш добро здраве и лоша памет...имаш ли ги?
... за теб би било по-добре да избереш да си щастлива и да обичаш..., отколкото да се опитваш да разбереш и променяш света, всички хора около теб и всичките им прояви..., по-добре е да ги приемаш с радост и да разбираш какъв "урок" е това за теб...

Сърдечно благодаря за мислите Ви споделени с мен!
Удоволствие е за мен да "виждам",че все още има широко скроени ,мислещи и чувстващи хора!

На мен пък все ми се иска да не съм нормална
Ама нещо не ми се получава номера.

Пиленце хубаво, звучиш ми като мен преди 2-3 години (сега съм на 22). Виках си: не съм на място, нещо не ми е наред, нещо не ми дава мира. Ядосвах се, разярявах се на живота, защото около мене имаше толкова спокойни и щастливи хора , дето за всичко бяха "куул" и не се впечатляваха от нищо. А мен най-малкото ме изкарваше от центъра на равновесие.
Започнах да пиша. Разсъждавах много. Ходих по "психотерапевти". И още го правя , но просто за разтоварване, то номера е да си намериш човека. Плаках много, глупости много правих(и още си ги правя, и то с кеф ) , и най-вече много чувствах.
И благодарение на майка ми и още две прекрасни девойки си дадох сметка какво толкова не ми е наред. Видях сега, че и maritima го е казала добре: не ми е наред, а и на теб, както се вижда, че сме се родили мислещи и чувстващи нежни същества, вибриращи неравномерно с тоя меркантилен свят, дето ако кредото не ти е хомо хомини лупус, си "загубен". Нищо подобно, миличко страдащо същество. Напротив, гордей се с това, че сетива ти са по-изострени, гордей се с интелигентността си изобщо със способността да си задаваш въпроси. Съжалявай тези, на които сърцето никога няма да бие толкова истински като твоето. А тези, пред които някога си се чувствала мъничка осмивай, защото духом те са малките. Такива като нас има много, аз открих страхотни хора в последната година, които те приемат с отворени обятия такъв, какъвто си.
Не се отчайвай, ще дойдат добрите дни, а дотогава ти препоръчвам Боб Дилън