какво

какво ми стана та си тръгнах и аз незнам

споко бе,
и на мен вчера ми идваше да си тръгна. пък и както ми се спеше.
знаеш,че съм в лондон. има хора от всички краища на света по сбирките. на някои не им разбирам английския.и на мен ми идва да си тръгна. вчера на един китаец му разбрах 1/4 от това каквото каза.
а и някой като ми зафилософстват. на мен абси ми разказва играта, та ме тресе. страх ме е като си тръгна дали няма да се отбия и пак да се запукам. и като слушам някакви бабки диабетички на 70 години да ми дрънката как са отказали сладкото ми идва да си вдигна чукалата.
ама седя. всеки път научавам нещо за себе си, докато слушам тях.
интересно ми е едно.
на Веслец всеки път едни и същи хора ли идват. ами ако е така всички се познават и си знаят историите. тук за добро или лошо пък на всяка сбирка са различни. добре е, че чувам различни разкази, но пък по-трудно се създават близки отношения с наякой член. след 15 мин отивам на сбирка. като се върна ще пиша

Откъде и накъде си тръгнала и защо?

Отидох на Веслец изпуших една цигара и когато хората се качиха да започват аз си тръгнах.Е, на това му се вика....и аз не знам какво.От няколко дни си мисля постоянно за пийване и днес, ако не беше Шалона сигурно щях да се отнеса.Хората са толкова добри с мен, а аз какво правя, досъсипвам се психически.

Ирина, щом пишеш “щях да се отнеса”, значи не си го направила и това е най-важно в момента!
Хората са добри с теб защото си важна за тях. Но ти трезвееш не заради тях, а заради себе си, така че чувството ти за вина спрямо хората е изобщо ненужно, трезвеността ти е нужна НА ТЕБ, а не защото някой бил добър с теб, нали? По-важно ми се вижда в момента доколко си в контакт със себе си, за да можеш да разбереш какво става с теб - не заради някакви теоретични знания, а за да можеш да го предотвратиш в бъдеще...
Честно казано, ако от няколко дена ти се пие и в такъв момент, въпреки това тръгваш от сбирката, това означава точно това, че болестта ти те кара да правиш избор, който може да бъде за теб фатален. С други думи: тръгнала си да пиеш... Дори ако не си го осъзнавала. Точно затова казах, че е важно да се опиташ да си в честен контакт със себе си! За да осъзнаваш такива неща, защото тази болестни лъже и ни кара да се замозалъгваме...
Късмет, че някой ти е препречил пътя. Но това е чиста случайност - фактически ти си тръгнала право към чашката, добре е да го осъзнаеш наистина, защото следващия път може да я няма Шалона наблизо... Пък и не можем да прехвърляме тази отговорност: да пия или да не пия - върху друг човек...
На мен, когато бях като теб в началото, ми казаха умните ветерани: “колкото по- не ти се ходи на сбирка, толкова по- се нуджаеш от нея”.
Мисля, че в твоя случай беше точно така.
Аз повярвах в тази закономерност. Дълги месеци гледах по някакъв начин допълнително да се мотивирам да ходя: правих си лични уговорки, разбирах се с познатите да ходим заедно, приемах разни задачи на самата сбирка (да мия чаши, да правя чай и т.н.) - всичко това за да ми е по-трудно да не отида.
Може би е добре и ти да си измислиш такива начини...
Както и да е - усляла си да не пиеш и това е хубаво!
Не се самоизмъчвай. Всички бяхме на тази люлка някога. По-добре си направи изводи от станалото и хайде напред!

Здравей Ирина! Искам да те попитам, "ти за себе си ли го правиш"? Защото съм сигурен да е много по-трудно, ако не искаш да спреш да пиеш заради себе си, и да ходиш на сбирки за себе си.
Желанието ти да не пиеш треба да е по-голямо от желанието да пиеш. Не че има конкретна критерия за ходене на сбирки на АА, (освен желанието да спрем да пием) но от свой опит знам че през първите дни, когато взимах конкретно решение за АА, желанието ми да не пия бе толкоз силно, че то ме насърчаваше да ходя на сбирките на АА!

Ирина, и аз ще повторя мнението на другите! Каквото си или не си направила таз ивечер, трябва да е било само и единствено заради теб! Казах ти го и докато бяхме заедно! И да пиеш и да не пиеш на мен не ми вредиш, аз съм взела своето решение заради себе си - и ти трябва да направиш същото! Успех и дано вземеш правилния избор

Никой не е идеален, само така си мисли!

Веднъж и аз ходих на сбирка на веслец не съм от софия ама бях на гости на приятел и отидохме двамата аз го накарах той дойде зарад мен. Отидохме около 20 миунти по рано остайхме си багажа и се разходихме. Като се върнахме имаше едно момче. И така влязохме те почнаха да се събират . А аз през цялото време ми беше едно такова кофти страхливо. Страховете нахлуваха един след друг. Нямам пари за доброволно дарение . Ко ли си мисли тоя за мен защото спрях да му пиша сега какво. И още и още и така накрая си тръгнах след около два часа с приятеля ми си бяхме взели водка и ко скрих се та два месеца не можах да се осъзная. Така че ирина поздравявам те за това че си останала чиста. Не мога да разбера защо ти си избягала но аз разбрах защо избягах защото ме беше страх от мнението на тия хора там те ми казваха колко време са чисти и аз си казах ко търся тук тия са по различни от мен тоя 6 години ония незнам. Не съм като тях не съм за тука .Та на телефона си написах на момчето с което бях брат измъкни ме оттук а аз го бях завел там.Та така и аз не издържах не мога да върна времето назад но съм сигурен че ако сега можех да избирам дали да ида на сбирка да се преборя със страховете си или това което се случи със сигурност щях да съм на сбирка. Но явно така е трябвало да стане ни що не става без причина. Лошо е когато причината е моята болна глава. Сега ти благодаря че ме върна там даде ми възможност да се видя на чиста глава и да се поуча от грешката си. Много ти благодаря ирина пожелавам ти чист и трезв ден.

ирина, забравих да ти кажа, че ти се възхищавам,че си устояла на изкушението.
сигурно си ме чела, когато заявих, че повече няма да пробвам. Аз за разлика от теб, съм чак нагла. Най-спокойно си бях на сбирка, седях , слушах. беше ми гот. После тръгнах пеша да се насладя на слънчевия ден. и така се насладих, че никой не разбра. няколко дни запой. после пак тръгнах. и да чукам на дърво съм суха засега. ама като се знам, що за стока съм...не мърдам вече сама..или с познат тук,който е напълно в час или с АА. Някои може да могат да устояват, но аз засега не мога. Та затова ти се възхищавам, че си могла да се настреляш, ама не си се. Аз един път след сбирка си тръгнах сама и си еба мамата. Ама друг път стой бе, то си е направо купон. Не е като на лекция, както си мислех. С домашно от Голямата книга и препитване дали си научила урока. Аз така си мислех и ми беше тъпо да ходя, докато не видях сама за какво става въпрос. Другия път пък ти ще разправяш впечатления, няма само аз да дрънкам глупости.

Ирина, браво, че си устояла :) Иначе всеки има своите моменти, в които няма настроение за срещи и разговори. За нас тези моменти са по-опасни и затова трябва да бъдем по-внимателни, когато ни се случат. Но ти това си го знаеш :)
А как мина съботната среща? През цялото време съжалявах, че не съм с вас :(

Хей, Ирина, как си днес?

“...избягах защото ме беше страх от мнението на тия хора там те ми казваха колко време са чисти и аз си казах ко търся тук тия са по различни от мен тоя 6 години ония незнам. Не съм като тях не съм за тука .
Здравей Коце!
Искам само да ти кажа, че всеки, и този който сега е на 6 години, някога е бил на 6 дена - а ти нали вече втори месец караш!
Всички сме различни, но болестта ни е една и съща, само че понякога в различна степен развита. И трезвеността ни е само на различен етап - ти като си на 1 месец си точно като този на 10 години - като него преди 9 години и 11 месеца...
Поздравявам те за трезвеността ти и за всичките ти усилия - свалям шапка!

Днес съм ок поне за сега.Притеснява ме факта, че в главата ми се въртят все едни мисли само и единствено за алкохол.Даже и го сънувам.Гадна работа било това зависимостта.Стискам зъби и си трайкам.

Стискай. Трайкай. Подскачай на един крак.(Аз съм го правила, за да "изтръскам" желанието за пиене) Пищи ако щеш. Пей си. Танцувай.Само не пий. Желанието за пиене намалява. Не ти се пие еднакво силно през целия ден, нито пък цял ден.
Стискам палци и ще се видим утре нали?


Усмихни се, има изход!

на всички ни се е случвало да сънуваме алкохола. И на мен наскоро. Но то вече е свързано с отвращение, даже паника. Просто не можем да зачертаем съвсем този период от живота си, а и не е необходимо, независимо колко е бил дълъг. Или кратък :) Не се плаши от тези сънища. Можеш да не позволяваш на алкохола да управлява живота ти. Знам това, защото много от нас успяват. И ти също ще си успяла. Имай търпение и вяра - в твоята Висша сила, каквато я усещаш, в себе си, в нас, които те подкрепяме и сме с теб. Изживей пълноценно днешния ден. А това може да стане, само ако не позволиш да бъде отровен: от алкохол, от мрачни мисли, от лошо настроение. Ние не сме чак толкова слаби, за да нямаме поне тази власт над живота си - властта над днешния ден.

Просто за днес: аз ти се усмихвам, слънцето също ти се усмихва, затова се усмихни и ти :)

You can do it!

Никой не е идеален, само така си мисли!