За баба ми

ДА, не ми беше майка, но я чувствах като такава. Като родител, приятелка, съветник. Като мое отражение, не по-скоро аз като нейно. Може би единствения човек, който ме е приемал безусловно, с всичките особености на характера ми. И човекът, повлиял най-много на развитието ми като личност и като професионалист.
Откакто я няма, осиротях. Няма заместител. Много ми липсва, но я усещам отново до мен в най-трудните моменти...
Не винаги родителите са духовните водачи в живота на човек. За мен такава беше моята баба...

Не си само ти така.
И моята бабка си отиде от тоя свят преди 5 години,но никога не си тръгна от мен.

Много си харесвам работата-мога да я гледам с часове

Никого от роднините си не съм чувставала толкова близък и ми е трудно да си го представя. Само съм чувала хората да говорят за такава привързаност, но не съм я изпитвала...

И аз нося моето бабче в сърцето си. Обичам си я много. Винаги когато и паля свещичка и обещавам, че ще я намеря където и да е.

При мен, в дома ми има само един портрет . който ми е като икона, този на баба ми , като булка...от 1936г./фото Папакочев))/ Иначе, тя почина...преди 13г. Когато ми е трудно, стоя в мрака и и се моля и мислено си разговарям с нея....всъщност тя ме е отгледала от 1-вата до 7-мата ми година...чак после се запознах с майка ми))
Майка ми ми е сърдита защото нямало и неин портрет в дома ми...ми сигурно си има причина, да се сети защо!

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде

сега като чета ми се насълзиха очите,и на мен ми липсва и нигока няма да я забравя.

направо ми бръкна в сърцето с тази тема.мойта баба си отиде за 10 часа преди 15 години и досега не мога да го понеса.
не мога да пиша много се разстроих.

[линк]



Знаеш ли какво написах на некролога на моето бабче - "Зная, че сега си Ангел, защото такава си била винаги". Малко дръзко наистина, но не и за огромната ми обич към нея!

Пожелавам ти да намериш мир за себе си!

И моята баба е на небето, но аз си говоря с нея ... и тя ми дава съвети , те винаги са добри.
Обичам я!

И моята за 1 нощ, когато на сутринта отидох да видя как е в болницата не мога да си простя, че не успяхме да се сбогуваме....дано ни гледат от някъде....а ние да живеем така, че да се гордеят с нас...

И аз си мисля, че връзката между баби и дядовци и внуци е по-силна отколкото, между деца и родители.