как беше при вас

напоследък се застоявам доста време тук. не ми се прави друго. освен сбирки, четене и писане тук, не знам как да си запълвам времето.ако не ми е компа ще полудея. изнервена съм. дребни неща ме докарват до гняв. не съм на себе си.
тук съм при познат, който страшно ми помага. макар,4е когато се напивах го навирах в кучи гъз. човека ме вози до сбирките, чака ме след тях, грижи се да не съм сама. окупирала съм неговия комп и той си трае. променил си е целия график и ми се явава като ангел спасител. и ме докарва до лудост. всичкото това внимание, да ме пита по 100 пъти дали съм ок, че съм му изглеждала нервна и т.н. вчера изкрейзих и го направил на 2 стотинки. едва ли не го изкарах виновен, че съм алкохоличка. обиждах го. после ми беше гадно, но не се извиних.
той е собственик на къщата , където живея без да плащам, стар приятел, англичанин. като се ядосам на гаджето в чата си го изкарвам на него. последният път като пих реших да се изнеса. да си пия на спокойствие. като междувременно съм го обиждала пред квартирантите, миризлив плъх и тем подобни красоти.
изнесох се, заебах багажа някъде, отидох да си допивам, после няколко дни спах в хотел, където необезпокоявано си се наливах. опуках парите и пак цъфнах тук. едвам си издирих багажа. изтрезнях уж. но ми е нервно, та знае ли се. и тъй като само той е тук, си го отнася. преди ми звънна познат на телефона да сме пили кафе. английският му не е перфектен и се наложи да повторя няколко пъти, че съм заета. и той "айде, та айде", накрая му теглих една майна и казах да не ми досажда. все едно, че е длъжен да знае защо не ми се излиза. яд ме на трезвите,които не знаят за болестта ми, че ми досаждат. на тези пък,които знаят, че се държат все едно съм пред умирачка.
само на сбирките и тук съм адекватна.
яд ме е на гаджето, че не е на линия, а знам че е на кръщене на племенника му. яд ме е на мен, че ме е яд.
лелеле, хора, така ли ще я карам. ами аз ще докарам познатите ми до инфаркт. или ще ги прогоня. пък и с тоя яд да взема да си докарам някой диабет, ...само това ми липсва.
вие как я карахте. аз си чета тук, смея си се с глас понякога, рева друг път. тоя хазяина, хем знае за болестта ми, направо е в паника от моите настроения.
като пиша се успокоявам. като чета също. и дотук. всичко друго ме дразни.

Здравей Зависима,
ще ти разкажа как стана при мен . След едномесечен жесток запой през месец януари изведнъж разбрах ,че трябва самата аз да се променя и че друг полу изход няма да има за мен и тогава помолих за изход...И "Изхода" ми се обади по скайпа да разбере дали съм още жива...Помолих го да ми помага и да ме преведе през ужаса и започнахме стъпките на минутата ....Понеже в момента бях още много стресната и виновна се съгласих да пиша честно и безпощадно (спрямо двойствеността си и лудото ми аз ) и честно към човека ,който се наемаше да ми помогне...После и ме мързеше и ритах за какво ли не.Не ми се занимаваше само с програмата ,не исках четвърта стъпка толкова бързо,не знаех кое по напред да правя, а си и обичах бохемският живот и навици...даже се и издъних на четвъртият месец за да се сетя окончателно за какво става въпрос .От тогава пиша всеки ден на спонсора си и когато се случи да не го направя веднага усещам ,че съм почнала да криволича и че болестта ме разхожда за да се издъня и да отвея новите навици ...Разбрах какво значи дай време на времето и моля Вишата Сила да ми го дава преди всичките ми действия от какъвто и да е било характер...Спонсорът ми взе решение моментално да действам и сега разбирам колко е бил мъдър и точен ,но тогава ми се струваше прибързано и ми беше криво ,но просто се примирих с това положение и си казах, че ще видя какво ще стане после и винаги мога да си заживея както по-рано ...А „после то”и „по рано то” все по-малко ме интересуват .Страшно много неща се случиха от тогава, които и видях и чух и усетих..Целият ми живот се променя и без аз самата да си давам сметка понякога. А имах за всичко философски и идеологически извинения ...Преди няколко години изхвърчах в жестока катастрофа през предното стъкло на колата и бях буквално скалпирана с 80 шева баш на челото..Преди това се самоубивах ,скачах през прозорци от високо изобщо не знам как е за другите ,но за мен с годините ставаше все по страшно, а презрението и омразата ми към себе си нямаше граници...не можех да ходя по улиците без да се напия ,не можех да „преживея” нито добро ,нито лошо без лекарството ...НИЩО не знаех да правя без него...Моето примирение се състои в това да съм само днес ,да разбера най сетне с всичките си сетива какво означава това състояние ...САМО ДНЕС ЖИВЕЯ .Пълно с тънкости и изненади е това невероятно пътуване и ти го пожелавам с цялата си душа мила...Кураж и попътен вятър...

Здравей Зависима! Каквото и да кажа няма да е достатъчно окуражаващо....Но искам да знаеш че вярвам в теб! За мен ще е един малък празник - ако някога се видим на сбирка /няма значение кога и къде/ Опитай да се спасиш - ти можеш - повярвай си! А колкото до висенето пред компа...ами без него ми е бедна фантазията какъв зор ще видя..
Благодаря на всички ! Без тяхното внимание към всяка моя глупост - щях да започвам всеки ден отначало...Благодаря!

[линк]

здравейте.
благодаря за подкрепата.
сега бях да си направя кафе в кухнята, та се посмях с един от съквартирантите. на 30 е, англи4анин. снощи се беше понаквасил, клопаше на вратата посред нощ, нямал клЮч. хазяина му отворил, като бил ужасен,че пак съм излязла и аз тропам. та сега си говорих с пича. вика ми " снощи бях мъртъв, сега ме болят краката", стана ми смешно и му казах, че мен обикновено ме боли главата. Той казва " А бе не помня къде съм бил, но явно съм си дошъл пеша бая отдалечко" Та си разправихме разни смешки.
Снощи един пич на сбирка каза, че на нова година бил в Будапеща за 3 дни, помни само летището в лондон. понятие няма от Будапеща. Та се успокоих. Да съм трезва пък за развлечения като му дойде времето. То какъв е смисъла да се тревожа дали ще съм при гаджето, ако финиширам в болница или без спомен.
Иначе си ми е нервно, някак си празно. Не се чувствам щастлива, макар и трезва. Първите пъти като изтрезнявах чувствах някаква еуфория. Сега не. Може би, защото достатъчно се разочаровах от досегашните ми провали след дни и седмици трезвеене. Та ми е напрегнато някак си и скучно.
Добре, че е форума и ви има.

"освен сбирки, четене и писане тук, не знам как да си запълвам времето...
вие как я карахте. аз си чета тук, смея си се с глас понякога, рева друг път...
като пиша се успокоявам. като чета също. и дотук. всичко друго ме дразни."

Здравей Зависима!
И аз така я карах първите месеци, до към 6-7-мия някъде. В този дух – сбирки, четене на АА-литература, много писане тук, споделяне на всичко в ежедневието ми.
Нормално е на този етап да си изнервена, да си мениш настроенията. Трудничко е докато посвикнеш с трезвия живот все още. При мен до една година се случваше да съм несигурна в себе си и много внимавах къде да ходя и с кого да се срещам. Правех всичко възможно да минимизирам рисковите ситуации, доколкото зависят от мен. Например - не съм празнувала рождения си ден, Коледа и Нова Година също. Бях с родителите ми и дъщеря ми. Мисля и тази година да прекарам празниците по същия начин. Без изкушения и без страхове. Нямам желание за експерименти.
Въпреки че от година и половина не пия, изпитвам дискомфорт, когато съм с пиещи хора. През последните 3 месеца ми се случва всяка седмица. Често ходя в командировки в чужбина. Бях в Германия, Австрия и Чехия до преди 3 дни и още ми е напрегнато от стреса. Всяка вечер имаше "масово мероприятие" и още от вратата ти дават чашка "напръстник" с алкохол. Не върви да не я взема, да се обеснявам... всички си взимат и сядат по масите. И аз така. През цялото време се размотавам с това чашле в ръка, като сувенир. За мен наистина е сувенир, хич не си и помислям да близна. Държа си чашката около 15-20 минути и накрая я изливам под масата, без да забележи някой. После е по-лесно. Всеки сам си сипва какъвто иска алкохол, аз безалкохолно. Нито за миг не се изкушавам сама да си сипя алкохол. Но цялата тази обстановка ме напряга. Ставам неконтактна, не говоря с никой, мълча си, усмихвам се и внимавам постоянно докато трае мероприятието. Определено не ми е забавно.

Напоследък си мисля - колко много съм се променила, от както не пия. От една страна в професионален план надминах себе си, от друга - в личен план не мога да се похваля. Страх ме е да се запозная с някой, страх ме е да се влюбя... не знам какво е трезва любов. Никога не съм имала такава. В пиянските ми години не съм била без мъж до себе си, че и по 2-3 гаджета едновременно се е случвало да имам, а сега нямам желание за връзка. А желание няма, защото нямам идея за трезва връзка. От както не пия се е случвало да се появяват чат-пат „ухажори”, но пиещи... и до тук. Аз се отдръпвам и хич не си позволявам да дам накакъв шанс за развитие. От известно време се чудя дали е нормално това и до кога ще е така?

Та и аз да попитам - как беше при вас?

здрасти, еми,
отдавна не те бях мяркала.
относно трезвия личен живот съм съгласна с теб. и аз така. не че много съм изтрезняла, но все пак на трезво не ми е до компании, до връзки, до нищо. само компа. сега като се замисля...може би и затова отлагам да се върна при гаджето. и там има АА сбирки. но някак си не си представям как ще я карам с него на трезво.та отлагам за сега. в чата е по-безопасно.
незнам, объркана съм нещо.след малко ще се вдигна и ще ида на сбирка.

Здравей Зависима,
това което пишеш за настроенията си е точно както беше и при мен! Само да знаеш какви скандали дигах за едно нищо, колко бях непоносима за околните (като си спомням, съм убедена, че сама не бих могла да понеса себе си такава!), тотална люлка на емоциите, реагирах недекватно, преувеличено (и в двете посоки), плачех за всяка глупост... Ужас!
Но минава. Доста бавно и мъчно минаваше при мен, няколко месеца поне (даже не помня кога се свърши този ад), но МИНА! (е, не че не ми се случва да съм неадекватна или да вдигам скандали, но поне не е ежедневна норма )
Дай време на времето. В този контекст това означава - дай време на нервната си система да се съвземе, да си възстанови относително равновесие в невро-био-химията си... Но е хубаво, че осъзнаваш какво става с теб, че причината на тези твои поведения и настроения е в теб, а не в нещо външно.
Справяш се. Не пиеш. Ходиш на сбирки. Споделяш. Четеш. Работиш върху себе си. Значи всичко е наред - колкото е възможно да бъде наред на този етап...
Възхищавам ти се и ти стискам палци!

Здравей Еми!
За връзката - нали знаеш, че всичко се случва точно тогава, когато трябва да се случи!
Аз много пъти за всичките си трезвени години се бях убеждавала в това, затова си мисля, че просто още не му е дошло време при теб. Че все още не се е появил в живота ти Този Миг и Този Човек, И че като се появи, няма да имаш тези “идейни” съмнения... И аз преди си нямах представа какво е това трезвена връзка и нямах идея как да я осъществя. Но тя се осъществи като че ли не по моята воля!
При мен беше в самото начало на моята трезвеност (което е най-опасен и най-труден вариант!). Тогава се бях спънала за пореден път в Третата Стъпка, с която имах голям проблем... И в един момент нещата около мен започнаха ДА СТАВАТ, някак си от самосебе си, все едно Някой почна да подрежда моя живот, моите емоции и действия... Преди докрая да съм доизмечтала някаква мечта, тя СТАВАШЕ... В един момент не ми остана нищо друго освен да се подчиня на всичко това. И тогава си помислих, че моята Висша Сила, знаейки за безуспешните ми опити на рационалиста да се преборя с Третата Стъпка, е решила да ми ДОКАЖЕ, че съществува и че МОЖЕ...
И доказа... Това лято празнувахме десет години от сватбата ни.
Наистина вярвам, че и при теб просто ЩЕ СТАНЕ, когато му дойде времето.

А за служебните банкети... Защо един път (само един път!) не опиташ, какво ли ще стане ако не приемеш този напръстник за посрещане? Просто от любопитство...
Бих могла да ти кажа, какво ще стане. Но не е ли по-иснтересно да го откриеш сама?

току що се прибирам и сядам да пиша. на днешната сбирка бяхме само 3 жени, на 57, на 37 и аз-30. беше невероятно не толкова на срещата,колкото чата отвън след нея. говорихме 3-те около час. общо имах 2.30 с готини хора и се забавлявах. в момента настроението ми е ок. няма връзка със следобедното. уговорихме се 3-те утре да идем по-рано, пак да полафим. ами аз се чувствам все едно се връщам от бар, с приятели. само че без алкохол. пак ми е приповдигнато, но не съм мъртво пияна. даже е по-гот.
нямам търпение за кафето с КОЛЕЖКИТЕ от АА утре преди срещата и за самата среща. ако знаех какво изпускам, отдавна да съм хукнала по сбирки.
лека нощ и благодаря

“ами аз се чувствам все едно се връщам от бар, с приятели. само че без алкохол”...
ДА! Ето, ти вече си успяла да видиш и да почувстваш, че товае възможно. Такива моменти с времето стават все по-чести, докато наистина осъзнаваме, че животът без алкохол изобщо не е тъжен и унил, а напротив - много по-хубав и по-радостен отпреди. Защото всичките радости са истински наши, а не изкуствено създадени или подсилени от химия...
Радвам се за теб, че си успялада го усетиш толкова рано. Макар че възможно е също, че това сегашно приповдигнато настроение да е част от “люлката”... Не го казвам за да ти омаловажа радостта, а за да го вземеш ев. под внимание когато махалото отиде в другата крайност... че рано или късно ще има обратен ход
Лека,

Макар че възможно е също, че това сегашно приповдигнато настроение да е част от “люлката”...

аня, прекрасно те разбирам. първият път когато спрях да пия след 1 година нон-стоп пиене, изкарах 12 дни. 1-я ден си скъсах червата да драйфам, но после нито абси, нито нищо. нон-стоп четех и пишех тук, чатех с някои в скайп. такава еуфория ме беше обхванала...мислех си че няма никога повече да пия, беше ми супер, кеф. както казваш част от "лЮлката", всяко следващо трезвеене бях в настроения подобни на сегашното. и най-малки неща ме разтрисат емоционално. днес бях бясна на гаджето, после не ми пукаше, досега чатихме и ту му казвах да си гледа здравето, ту че ми липса. той горкия съвсем се шашардиса. в зависимост от чата с гадгето се променяше и настроението спрямо хазяина ми. обаче на мен си ми беше някак леко на душата. не ми пукаше, бе. ако ще се разделяме, добре...ще се установя постоянно тук, повече работа, сбирки. ако пък реша да ида при него.пак ок, сбирки има много и там, ще сме си заедно, ..а бе само да се задържа трезва си мислех. другото както дойде. никой не е незаменим. само живота ми е единствен и неповторим. станах егати егоистката. липсвала съм му била...от това не се умира, ще си намери друга някой ден. а аз друг живот мога ли да намеря? НЕ. а на мен това ми липсва, моя си живот и здраве. майната им на другите.
сега си мисля за утре и ми е кеф. имам уговорка за следобедна среща и разходка с една АА и после с спонсорката ми ще идем на вечерната среща с още 2 АА с които днес се запознах. То си е социален живот, кво. Не било нужно да съм само зад компа. Докато съм с познатия ми или с други АА ветерани мога и да излизам. Супер. Аз затова съм се тресла от нерви всеки път на трезвеене. Не толкова ми се е пило. Не знам как да се социализирам без пиене. Може да е еуфория, но със сигурност е огромно облекчение. Да знам, че не съм сама . Не е нужно да съм под карантина, като крастава овца. Не е нужно да си крия тайната или да споделям с хора,които си нямат понятие. Срещите ми дойдоха като огромно облекчение на мъките, срама, от болестта.
Благодаря,че не ме изоставихте след всичките издънки. Юе продължавахте да ме окуражавате. На теб огромно благодаря за отговор на един мой постинг дето пак мрънках. Задаваш ми няколко въпроса.-Защо пиша само след като съм пила, като съм суха ни вест,ни кост. -защо не съм отишла на сбирка досега,след като няколко пъти става въпрос. Тогава се засрамих, честно.
За Алкажа пък да не говорим. Въртя, сука...уж и малко материали съм могла да събера. Та и адрес ми даде. Ще съм му благодарна до живот за тази манипулативна техника. Заради него се бях зарекла да ида,та ако ще само брошури да взема и да си тръгна. Адрес ми е дал, все пак
Сега знам,че пак ще ида. Защото е единственото място дето съм си АЗ. Където въпреки болестта ми, непознати хора ме прегръщат искрено и си предлагат помощ.
БЛАГОДАРЯ

в момента настроението ми е ок. няма връзка със следобедното. уговорихме се 3-те утре да идем по-рано, пак да полафим. ами аз се чувствам все едно се връщам от бар, с приятели. само че без алкохол. пак ми е приповдигнато, но не съм мъртво пияна. даже е по-гот.



Гледай към слънцето и остави сянката да пада зад теб.

Радвам се, че все пак си ги видяла онези въпроси...
Нямах намерение да те засрамвам, а само да сложа пред теб огледалце за да се видиш - ако си в състояние да го погледнеш. До днес си мислих, че не си била, сега разбирам, че не е било така...
Смелостта да погледнем в огледало е може би истинското начало на Промяната - поздравления за героизъм!