след днешнта среща

привет. току що се прибирам и веднага сядам да пиша. някак си имам нужда.
днес на срещата един познайник от предни срещи сподели за себе. едно изречение направо ме събуди от унеса /безсънна нощ и едвам гледах/. Ходи на сбирки от около година, но излиза и влиза в АА, допреди 3 месеца. Каза " Не можех и не знаех как да бъда честен със себе си" . Милиони пъти съм чувала,че алкохолиците като лъжем другите първо лъжем себе си. Знаех го, но си представях,че това е когато пием.
Замислих се за мен. Ами аз 2 дни непрекъснато чатя в скаип, чета като луда. От доста време ходя на сбирки, не съм пила....и цял ден ЛЪЖЕХ СЕБЕ СИ.
Уж знам, само днес е важен, само следващите часове. Само сега. И ходене на сбирки. Другото ще дойде. Ще чакам. Лесно е. Тъкмо ще си имам извинение да не правя далечни планове", а реално докато пишех за страховете си по-долу съм го казала ясно "Дали ще бъда трезва до празниците, дали ще ме разбере гаджето, дали ще ми простят близките" .Некой ми каза ясно " Нова година е след 50 дена...". Ами да. Аз трябваше да мисля за следващите 50 минути, за днес, а не за Нова Година. Пак не съм била честна със себе си. Мислила съм за празници, как ще изкарам трезва ДОТОГАВА. Ами след тях, ако остана при приятеля ми ще изкарам ли трезво.
Сега си мисля. "Абе какво ми пука за тъпи празници, за гадже някакво, за дали да съм при него или тук". Нова година ще си дойде, с мен или без мен, той ще си живее живота с мен или без мен. Ами аз. Казах си, а бе я заеби да мислиш за празници след 50 дена, моми4е. Ако си в болница, Нова Година да не би да пропусне и да чака да изтрезнея. И без туй нямам спомен от много нови години. Ако пукна от пиене, гаджето да не би да пуне с мен. Живота ми. Само за него ще ми пука. Като му дойде деня за празник, ако съм трезва хубаво, ако не съм, пак ще пробвам. Ако пича ме обича, ще чака. Да ме гледа пияна едва ли ще ме заобича лудо.
Майната му на всичко. Днес ми казаха, че Висшата сила е някъде, май в стаята на АА. Да мисля само за днес и срещата. Егати кефа. Да не ми пука за нищо, лесно ми се струва.
Тези срещи добре ми действат. Надъхват ме някак си. Може пък Висшата сила наистина да е в стаята. Кой знае

Ами да, тя е навсякъде. И в теб, и в мен, и в този форум, и в стаята на АА, и на улицата. Въпросът е дали ще разрешим Висшата сила да ни помогне, дали ще я направим наш съюзник или ще я пренебрегнем.

А че си мислила днес за Нова година и за гаджето, това не значи, че не си била честна. Просто си отдавала прекалено голяма значение на нещо, което не е толкова важно в случая.
И ти сега го разбра сама.
АА казват: Първо най-важното.
А за нас първото и най-важно е да не пием. В първите седмици и месеци често си повтарях: Първо най-важното.
Защото знаех, че ако не подчиня всичко на непиенето си, няма да има нито семейство, нито дете, нито работа, нито приятели, нито успехи, нито материални придобивки. И мен няма да ме има.
Много добре си го казала, че ако си в болница, Новата година пак ще си настъпи и без теб и гаджето пак ще си я празнува.

А да бъдеш честна със себе си тепърва ще се учиш. Да лъжеш себе си, да лъжеш околоните, ми то ти е втора природа, защото си го правила доста години. То ти е навик, то ти е рефлекс, ти го правиш неволно, без да се замисляш.
Така че няма да стане изведнъж. Важното е да опитваш.
Аз и досега нерядко опитвам да излъжа сам себе си. И понякога успявам.
Просто, постепенно ще си създадеш навик да се вглеждаш и вслушваш в себе си и да правиш усилие да си признаваш честно мотивите за твоите действия.

Впрочем, на коя дата си пила за последен път?

на 02.11. след около 10 дни трезвеене и срещи се напих като пич, и я карах няколко дена. Тогава се бях яко отчаяла и писах,че няма да пробвам отново. Не можех, доказа се. И срещите не помагаха.
Писах тук да се оплача от себе си и да обява "оттгеляне" от трезвеещи.
Обаче именно това пак ме върна на манежа. Тогава имах такава гадна абси,че знаех че умирам. Като сърдечна атака, адски болки. Изкарах си акъла.
Май тогава ударих дъното. Писах за простотиите ми в темата по-долу.
Сега си ме е страх, не от друго. От това в бутилката. Как си ме убива малко по-малко. Страх да не умра, заради пиене. Да не стигна до надолу, няма накъде. И на срещите тук това все казват. Не става с магия, само не спирай да идваш.
Много благодаря на хората тук и на теб лично.
Незнам какво щях да правя без вас

Аз на шестия-седмия ден едвам стигах до кухнята.
По това време някъде, един следобед тръгнах на сбирка. Беше ми адски лошо, правех всяка крачка с усилие. Помислих си да се върна, но си казах: Ако сега се върнеш, значи се отказваш от това, което най-после си решил да направиш.
А сбирката беше чак в Слатина. Като стигнах и седнах, десетина минути от лицето ми течеше пот, като че ли съм под душ.
Помня, че казах само, че ми е толкова зле, че в този момент мога да направя такова усилие само заради сбирката и заради нищо друго.

Лека нощ. Бързай бавно и се въоръжи с търпение. Няма да е леко, но ще стане и при теб. Трябва да си го изстрадаш, няма друг по-лек начин.
Лека нощ

Ех, Зависима, колко ми е драго да те чета сега!
Знам, че ти е трудно, но може би даже си нямаш представа, колко обнадеждаващо различна си сега! (от няколко часа седя на компа и работя, не мога да участвам, но надничам от време на време и се кефя!)

И аз много се страхувах “от това в бутилка” в началото. Но след няколко седмици този панически страх осъзнах, че всъщност “това в бутилката” няма да скочи да ми прехапе гърлото от самосебе си! Изведнъж ми светна, че Алкохолът за щастие все още не дебне горките алкохолици зад ъгъла за да се нахвърля срещу тях...
Тогава разбрах, че всъщност не от него трябва да се страхувам. Не от това, което е в бутилката. А от това, което е в главата ми!... Което може пак да ме накара да се “престраша” и да реша пак да си доказвам, че може би мога да го “победя” алкохола... да го контролирам, тоест да контролитрам пиенето си...
Тогава ми олекна. Защото туй в главата ми, това все пак съм АЗ. Значи, това да посегна или не все пак зависи ОТ МЕН... И защото вече знаех лекарсво срещу бесовете в главата ми. И ти го знаеш вече!
Много ти се радвам и много ти стискам палци!

Забравих още нещо. Това което ти каза за умората, безсънните нощи и унеса на сбирка заради това... Умората ни е враг, особено в началото. Когато човек е уморен, по-лесно действа автоматично (а какъв е нашият автоматизъм, знаеш много добре!), по-лесно се поддава да емоционалните сривове, по-лесно се сеща как една-две чашки са го ободрявали някога...
Затова разумното планиране на деня (денонощието), включващо необходимата почивка, подчинено на някакъв постоянен ритъм, е също толкова важно, колкото разни други предпазни мерки.
Разбира се, това доколко можем да се отморим не винаги зависи от нас. Но поне дотам, докъдето зависи, си струва да поработим...
Затова ти казвам лека нощ (и продължавам работа, хехе).

...

П. П. Онзи ден ми се видя, че Моан се е появила и исках нещо да приповдигна, но после се оказа, че съм сбъркал. Бях без очила и датата "9" ми се е стори като "9" ноември, за което искам, но не знам как да й се извиня.

ей, градски,
къде си се засилил да ходиш. я си стой тука. кой те кара да четеш всичко.
какви са тези лагери тук, какво е това чудо? нали всички сме в едни и същи лайна
засега съм в лондон,но като се прибера непременно ще ти се обадя. стискай ми палци да съм трезва. ако съм суха обещавам да направим това,за което говорихме.
и не си тръгвай оттук, моля те. всичко живо се разбяга. кой ще дава акъл на такива като мен, дето падат и стават на поразия.
маке лесно се не дава

Здравей, 007007! Няма спор. Страдам от доста коварна болест, която ако и позволя може да ме погълне и обвие в неличима лудост. Не че търся оправдания, но поне аз не мисля да излъчвам лудоста си във форума. Иначе съм сигурен че допускам сумата грешки.
Еми, болестта ми не позволява сам да ги видя. Не напразно имам нужда от спонсор!
Тъй че, няма за кво да се вайкам или шматкам, но искам да се извиня на всички колеги съфорумници, ако чрез своето поведение съм ги обидил!

ПП: Мисля, че във форума няма място за лични вендета и обиди. Знам че е доста неприятно да четъ нещa дето не съм очаквал, но също знам че не винаги хората ще ми уйдисват и кажат туй което на мен ми се ще да чуя. Тъй че всеки има право на мнение!!!

007007, остави другите съфорумци на мира. Не толерирам личните нападки. Помагай както можеш, но не коментирай другите.
Всеки си има свой път, свои разбирания.
Обидите не са желателни.

Усмихни се!
И ще успееш!

И аз имах една среща... Преди няколко дни се срещнах с приятел, с когото не бяхме се виждали 27 години. Той ме попита: "Как си, приятелко? Получи ли това, което искаше от живота, от себе си?" И аз си дадох сметка, че искам не друго, а точно тези две неща: живота и себе си :) Хубаво е, че ежедневно ги имам. И ги желая не само на теб, зависима, но и на всички, които четат тук!

искам не друго, а точно тези две неща: живота и себе си :) Хубаво е, че ежедневно ги имам

Да!!!
И благодаря.

Здравей, Аня :)
Странно е как случаен понякога израз ни дава повод да помислим за нещо важно. Не че въпросът към мен беше маловажен, но ако още пиех, щях може би да започна да казвам какво не ми е наред или обратното - да се хваля. Но трезвеността ни дава един по-различен, по-зрял (?) поглед върху нещата; подканя ни да се оглеждаме и да бъдем благодарни за това, което имаме, да преосмислим това, което желаем.
Желая ти хубав ден!