Проблем. Баща ми

Здравейте. Реших се да пиша в този клуб, защото имам нужда да споделя един проблем, който не ми дава мира.

Изпитвам озлобление и на моменти омраза към родителите си. Знам, че това е грозно и незаслужено отношение към тях, защото винаги са били грижовни към мен. Но не мога да го преодолея, колкото и гаден да знам, че съм...

Причината за това е основно в баща ми. Преди години той направи няколко погрешни хода и изгуби доста пари. Знам, че не съм в правото си да се сърдя или да го мразя - парите си бяха негови, но непрекъснато се връщам към този момент и си мисля как с лека ръка е пропилял нещо, което е можело да ни бъде от голяма полза сега. Можеше да си подигури семейството си, а вместо това той воден от чисто егоистични инереси....загуби.

Чувствам се гадно, злобата ми към него нараства с всеки изминал ден. Стигам до моменти, в кото не искам нито да го виждам, нито да чувам гласа му...Вманиачавам се вече и толкова ме дразни, че не знам как да избия натрупващата се злоба и агресия към него...

Моля Ви, помогнете ми..Искам да се освободя от тази агресия, омраза и злоба, която изпитвам към него. Искам да продължа и да се радвам на МОЯ СИ живот, а не да страдам заради грешките на баща си, да се връщам към миналото и да си представям какво би било настоящето, ако баща ми беше действал по друг начин.

Тази горчивина така ме е обсебила, че не мога да се радвам на нищо. Ако за момент се засмея или нещо хубаво ми се случи, веднага след това се сещам за баща ми и пак на гърлото ми застава горчилката...

ИСКАМ да го преодолея, ни как...КАК...?

Тъй като те чета........май трябва да се обърнеш към специалист.И то възможно по-скоро.

Много си харесвам работата-мога да я гледам с часове

направи нещо сам в този живот,постигни нещо,къв е смисъла да мислиш постоянно какво е могло да бъдемогло е ма не е! върви напред и не повтаряй грешките на баща си

Харесвам мечтите за бъдещето повече от историите за миналото

Ако си православен потърси свещеник, който изповядва и се изповядай. Не всички свещеници го правят, но винаги можеш да намериш ако решиш. Който търси намира, знам как се чувстваш. Успех!

Виж сега, баща ти едва ли е искал да изгуби тези пари, дори напротив, убедена съм, че е предприел тези стъпки, за да спечели още. Но е изгубил. Такъв е живота, днес печелиш, утре губиш. Човек израства именно с грешките си, затова, приеми, че това е било част от растежа на баща ти, а така също и от твоя.
Има ли някой друг, който подклажда озлоблението ти към баща ти? Майка, баба или някой друг твой близък? Ако да, елиминирай го. Просто кажи, че темата е приключила.
И още: човек има право да се сърди само за това, което сам е спечелил и придобил. Някой вече те е посъветвал това в един от предните постинги.
Имаш нужда да простиш на баща ти най-вече заради самия себе си, сам виждаш, че това ти вреди.
И все пак, проблемите между двама души се разрешават ЕДИНСТВЕНО с диалог. Колкото и да ти е трудно, опитай се да поговориш с баща ти по темата, кажи му как се чувстваш, кажи му, че не искаш да се чувстваш така. Трябва да чуеш неговата гледна точка и откровеното му споделяне за това как се чувства той. Мисля, че това ще ти помогне.
Ако съумеете да си простите един на друг и двамата ще станете по-силни, защото това ще е огромна стъпка напред.

П.П. Идеята с изповедта при свещеник съвсем не е лоша. Опитай!

Има една приказка, че човек си избира приятелите, но родителите не. Така че трябва някак си да се примириш с мисълта, че това са твойте родители, който имат свой живот и грешът и се поправят, както навярно грешиш и самият ти. Приеми ги просто като големи личности и не се опитвай да ги променяш, на тези години е доста трудно повярвай. Не зная ти на колко години си, но се замисли за собственият си живот, за това да се отделиш от тях и да създадеш свое семейство със свой проблеми и радости и ще видиш в един момент как изобщо няма да ти пука толкова какво правят те, най-вече че няма да се сблъскваш постоянно с тях и с проблемите им. Всичко това ти го казвам от личен опит, който изобщо не е малък в това отношение. Изолирах се от всички роднини и техните проблеми, с който ме товареха постоянно и сега си се товаря само с моите си семини и несемеини проблемчета.
От опит мога да ти кажа, че при мен диалога хич не проработи, а се водя за много търпелив човек. Просто някой хора са толкова сигурни в правотата си, че "коя съм аз да им дава ъкъл". Така че хвани живота си в ръце и давай.

Прочетох два пъти това което си написал,според мен си голям егоист.И какво толкова е станало(нали за пари става въпрос)?нали сте живи и здрави,пари се печелят и се губят,затова са.И моите са загубили доста голяма сума пари преди години,но изобщо не си и мисля за това,казваме си маината им на парите и така.Виж,важно е да има живот и здраве,пари може да изкараш,нали така?Стегни се и престани да мразиш баща си

Ох, да си само ти! И на мен какво ми стана напоследък изобщо не мога да понасям домашните любимци. Знам, че това не е добре за мен, за кого ги е добре негативната енергия която изпраща волно или неволно към близките?!Но съм забелязала, че това ми се случва, когато съм в дупка, нещо не ми е наред и извъднъж за нищо хубаво не мога да се хвана, нищо не може да ме зарадва, само за тях се сещам, за него гадно, което са ми причинили или казали и това ми е в главата по цял ден. Предполагам че лекът е само един - намери някакво занимание, което да те обсеби напълно, с нещо важно и сложно се заеми, ох, толкова ми е гадно че дори не мога да се изразя както искам. Ако можех да си го позволиш пътувай известно време, дори за някакъв уикенд , смени малко обстановката , да се размърдат малко енергиите. Успех, на мен не винаги ми се удава!

Знаеш ли, няма перфектни хора...
Принципно аз не мога да кажа това за баща ми, защото той е пълната противоположност на това което си описал, т.е винаги всичко е давал за семейството и децата си, обаче пък имам други неща с който трудно се ...."примирявам", но такъв е живота...
Виж времето на този свят не ни е много, по-добре да го прекараме в споделяне, обич и такива усещания, отколкото в умраза, нехаресване и такива неща.
Просто се усмихни и забрави всичко, умните хора могат да прощават си мисля аз.

Holen Sie mich zu leben

Виж сега, аз не мисля, че само това е причината да го мразиш и да изпитваш такова озлобление. Вероятно има нещо друго, с което много силно те е засегнал, а ти някак използваш това като повод...Твърде вероятно е и той да се измъчва заради тези пари, не мислиш ли? Сгрешил е. Може би е мислил, че ще направи удара на живота си и ще ви подсигури, но нещо се е объркало и не е станало както го е замислил...Едва ли го е направил само и единствено с цел да страдате сега. Ти никога ли не си грешил за нищо? Няма ли нещо, което си направил, а после си съжалявал, но не можеш да го върнеш? Ако баща ти иначе е добър човек и това му е единственото прегрешение, мисля, че трябва да простиш.

Виж сега, извинявай предварително, ако ти се сторя малко груб, ама... ти за какво точно мразиш баща си? Затова, че сега не можеш да харчиш "татовите" пари и да се правиш на велик пред мадамите с БМВ? Затова, че ще ти се наложи ТИ да поработиш малко и да изкараш някой честен лев, а няма да ти паднат от небето готови за харчене? За това, че си свикнал все някой да ти дава и дължи нещо до живот, само защото се е случило (за нещастие) да е родител на неблагодарно, разглезено и опорочено създание на МТV? Няма друга дума за такива като теб, освен "лентяй".
Я се захвани за работа, виж как се изкарват пари, па може и да ти мине горчивината в гърлото... макар да се съмнявам. Прочети за всеки случай "Мамино детенце", ако не си забравил как се чете книга...

Napalno te razbiram. Moj sluchai e podoben. Bashta mi izgubi mnogo pari ne pomogna na dezata si i ei taka parite si otidoha s inflaziata. I sega prodaljava da pravi podobni gluposti. Sega e reshil da prodava i kupuva zemi. Samo che kakvo prodava i kakvo kupuva nishto ne se znae. Reshil e che az sam dostatachno bogat, jiveja izvan bulgaria, imam mnogo pari i vsichko ostava na brat mi v bulgaria. Nali az sam daleche i niama da go gledam ta tova opredeli koi sthe e naslednik na zemite koito sa ne tochno negovi a na dedite mu. Ne sam ostanal bez pari ama se draznia kak me lishava ot nasledstvo. I az ne znam vse osthe kakvo izpitvam kam nego dali e zloba ili omraza zaradi tova kak me laje ili po tochno si misli che laje. I az se opitvam da se otarva ot neprekasnatoto mislene za tova ama naposledak ne mi se otdava. Mislia che go pravi ot zloba. Az na 35 godini imam 4 nedvijimi imota postroeni s chesten trud ot men i saprugata mi a toi do dalboki starini osven kashtata ostanala ot roditelite mu nishto drugo ne uspia nito da kupi nito napravi. Vie mislite li che roditelite mogat da zavijdat na dezata si? Napalno te razbiram i mislia che postingi kato ot roda ti si mamino sinche, ili drugi podobni sa glupost i az gi ignoriram.
Az sthe prodaljavam da tarsia izhod kak da se otarva ot loshite misli koito degradirat lichnostta. Ako niakoi ima opit kak se e preboril s podoben problem spodelete s nas.
blagodaria predvaritelno

abe ti i golqm liglio/ligla hhhaa

Имам подобен проблем,но аз съм от другата страна.Та да ти кажа -не влизай в ролята на съдник.Човек не винаги печели,много често и губи.Предполагам.че ще имаш възможност да се убедиш във това.Просто се хващай за работа,и ако искаш нещо си го постигни сам.И запомни-НИКОЙ НЕ Е БЕЗГРЕШЕН!

Да ти кажа и а теб/не използвам уважителната форма за такъв тип хора/.Нямаш право да съдиш родителите си.Понякога в живота се случва така,че нещата не стават така както ние ги искаме.Надявам се да не се убедиш лично в това и да не изпаднеш в положението на родителите си.Ако ли не-успех в злобеенето.Можеш да се оставиш злобата да те обсеби и в един момент да направиш по големи грешки от баща си.