искам да споделя

От лятото крия много обида в себе си . Срещу хората които нападнаха групата в раднево. Включително и мен защото и аз ъм част от тая група и аз казвах че правя всичко за гъза си и че ходя на група само за това да оцелявам . И ако някой тук ми каже че остава чист и бачка по програмата заради мен ще го призная и ще му сваля шапка. А хората които ме познават знаят , че я свалям само ако се къпя или ако спя. Та тогава почнах да си събирам обида и срещу човека който ми го показа тоя форум който показа и на групата какво е писано за нея . Знаете ли колко добре си бях без да знам за това място. Тогава даже ми дойде гениалната идея да пратя на приятели съобщение да благодарят че тука във форума сте им показали да не ходят в раднево да се лекуват , че тъкмо са били решили да доидат.Исках да поведа воина да отговоря на предизвикателство което всъщност знаех че не е срещу мен дори никой не знаеше че аз съществувам . Знаех че гладиаторите на арената имат някакви сметки за уреждане и точно за това беше обидата мислех че искат да ме въвлечат в нещо което не ме засяга. И се сетих че винаги се боря с нещо а моята висша сила иска да се предам моя бог не иска да се бия и нищо че е всеобичащ мрази тоя мой недостатък и само чака да го помоля да му дам шанс да го отстрани. Тогава разбрах че не е моя работа благодарих. И даже и във форума благодарих че съм в раднево и си тръгнах по пътя не влязох вече във форума. Не ме е страх от никой от вас страх ме е от самият мен . Да съм тук в тоя рай за егото ми . Където мога да вкарам всеки трик които знам да режисирам да съм мил и търпелив без никой да вижда че не съм. Само и само да стане това което искам. Спомням си на групата с др. Добринов как всяка сутрин споделях това което си бях описал предната вечер . Казваха ми че се разкривам перд много хора че не съм играч. Че не можело да се играе със свалени карти . Че съм такъв онакъв че не може така не може иначе . Не прави това ти така не прави онова ти онова. Ми един ден точно това ми изказване че мисля най вече за гъза си ме вкара в затвора от които исках да изляза затвора на хората. Тези които ми бяха най близки ме критикуваха и ко почнах да се оправдавам. Беше ми много гадно следобяд имах разговор с алкажа и той ми сподели нещо подобно без аз да му казвам нищо. Нямаше го съмнението че иска да ми каже нещо щото нали като някой ми сподели нещо аз винаги му споделям мойто си и малко или много искам да му кажа нещо. И съдя по себе си когато споделям и някой ми сподели собственият си опит си казвам тоя май иска да ми каже нещо. Е тъй е но пак се защитавам защитавам се от истината .Защото пак мисля че някой иска да ми я наложи . Та на другия ден им казах на всички от групата че не ми пука какво си мислят за мен и наистина не ми пукаше казах им че като говоря говоря от сърце. Ако споделям гняв това във сърцето ми ако споделям страх това изпитвам говоря за себе си и говоря истината . И че ако казвам че мисля за гъза си то е защото мисля за гъза си и че ако съм добър с тях и не мисля за гъза си то е защото мисля за него защото само така ще оцелея и ще го запазя като не го мисля. Тогава почти се разплаках устата ми пресъхна бях свободен да съм такъв какъвто съм без никой да ме съди защото аз вече не се съдех не се оправдавах знаех кой съм .То тогава никой и не се и опита да ми каже нещо всички мълчаха . Приех че съм такъв и се остаих на всички там да ме приемат и те не бягах не се криех и почнах и аз да ги приемам всички ме познаваха. И то не само с хубавите ми черти и със недостатъците повечето де . Престъпленията които съм извършил могат да ми донесат няколко доживотни. От детската градина ги правя като поотраснах ми станаха ежедневие . Няма да ги споделя тука щото някой може да се съблазни да направи кариера. Та на тая група го нямаше основния ми недостатък да се харесам на всички. Пред едни да говоря едно нещо със гордост пред други да се обвинявам защото са различни. И като някой ме хареса и ми стане приятел да го нараня защото искам да се харесам и на другите. А той вече ми е приятел и него мога да пренебрегна .лека на всички

Ако главата ми е в задника, трудно бих могъл да се огледам наоколо. Ако реша да помагам на другите /чрез това и на себе си/, първо трябва да я извадя от там и да се опитам да ги разбера... Когато се опитам да разбера околните, включително и онези, които не харесвам, започвам да се обогатявам и да виждам много по-цветно. И започват да ми стават интересни...