Очилата...

Те, очилата, бяха така да се каже, в началото на тази ми мисловна верига. Спомена ги преди няколко дни познат ми от много скоро мой ноя виртуален събеседник, когато, искайки ми снимка, преди да му я дам пожелах той да ми каже как според него изглеждам. И сред това, което каза, в представите му фигурираха очила. (Не, не говоря за някаква фантазия!)
И ми стана интересно, не как, а кои механизми ви карат да си представяте по даден начин събеседниците тук или скайпа, във виртуалното пространство общо казано, които никога не сте виждали. Ако дадена личност ви дразни, "огрознявате" ли я спрямо негативните емоции, които събужда във вас? Защото, съгласете се, освен онези, които са били на общите клубни срещи, тук знаем малко чисто физически един за друг. Може би някой е споменал, че е рус, или че е висок, или че е супер дебел, но в крайна сметка това не стига за някаква, дори частична представа за образа. И кое или кои са нещата, които ви карат да му припишете във вашата представа едно или друго. Въобще, представяте ли си събеседника си, когато говорите или дискутирате? Например аз съм твърдо убедена, че Асасинът има мустаци. Никога не съм го виждала, но нещо в неговото поведение ме кара да си го представям с мустаци, тъмна коса и доста слаб. И се чудя, дали тук не се задейства стара асоцияция с мъж, който е приличал като поведение на него и който е имал физиката, която му "заемам" несъзнателно за да я сложа и на Асасина? (Асасине, извинявай, нищо лично, просто теб хванах за пример)
Та, кое? Думи, поведение, начин на говорене, знаете ли кое точно ви кара да припишете една или друга черта на непознати ви физически хора?

[линк]

Аааа не,не искам да си ги представям!Прекален реалист съм.А и като зная,че в реалният живот го гледаш готин,добронамерен,висок и въобще супер,а се окаже след твърде кратко време толкова дребен/да не употребя друга дума/,че и да го настъпиш не заслужава...Просто не искам нищо да си представям.Говоря и за мъже и за жени,по принцип.Това не е общо правило в никой случай.Но...може би страхът от разочарованието не ми дава да си представям нищо.И не си представям.

Разбира се, че визуализирам образа отсреща.
Мисля, че цялостното поведението за мен е решаващо за обрисуването на този образ в съзнанието ми. Обаче...хм...и ника, та дори и цвета на ника ми влияе.
Ако например е забавен , веднага му лепвам едно рошаво перчемче, което пада в очите му. Ако е флиртажия, очите непременно са сини и игриви. Ако е язвителен, очичките стават малки, а устните тънки. Търпеливите са с очила и мъдър поглед зад тях ...и интересно защо ли, леко пухкави.

Carpe diem! Volente deo!

загрозяваме хората, които не са ни приятни? Аз до сега от грозен човек лошо не съм видял. Не, че има такива, които не са ми приятни, но ако има - ще си ги представям като високи, блондинки, със сини очи и големи цици.

Ееее,какво против високи и светлооки блондинки имаш?Това е красота,на която само можеш да се радваш!

май нищо против нямам. Макар да не си споменала за циците (а мен ме гризе любопитството) - да си кажа - и срещу големите нищо против нямам.
Значи сега какво - ако някой ми е неприятен - ще си го представям като малко зелено човече. И моля - малките зелени човечета - и срещу вас нищо против нямам.

Ами така си го представяй.Кво е това...все блондинките ви криви

Сега - като те нападнат малките зелени човечета - ще видиш ти... Спирам със спама.

Не ме разбирай погрешно, аз не говоря за волево представяне на даден човек. Напротив, точно за подсъзнателното такова ми е думата. Колкото и да искаме, след продължително общуване с някой ти неволно си изграждаш някакъв образ. А въпросът ми, отправен колкото към вас, толкова и към мен е, какви са механизмите, кое ни кара да си го представяме такъв или инакъв

[линк]

:)
Да, много правилно си го усетила, и при мен е нещо доста сходно :)
Ако се заяжда или е дребнав, винаги е много кльощав. Ако използва много думи и мисълта му се движи из лабиринт, преди да излезе, е леко пухкав.

[линк]

Присъщо. Често автоматично приемаме за добри хора, които са красиви. И обратното - за грозни лошите. Погледни в Илиадата, единственият лош, цепещ се от колектива е и единственият грозен. Автоматично подхождаме с повече доверие към симпатичните, приятните на външен вид. Дори сме склонни въпреки грешките, да им прощаваме повече отколкото на по-грозни в същата ситуация

[линк]

Аз пък имам много против :))
Даже съвсем искрено си ги мразя
Мразя ги, защото са по-руси от мен, защото са по-високи от мен и защото са по-свртлооки
Кажи сега, как да не ги мразиш

[линк]

Ма недей,бе значи.Хубави хора сме

То хубавото се мрази най-лесно

[линк]

затова ти казвам, че подтискам подсъзнанието и налагам опита :-).
А ти - си около 1.60, 50-55 кг, кестенява - и наистина имаш очила, ама ходиш с лещи - признай си! Пъстри - зелено-жълтеникави очи.

Разбрах те, но колкото и да подтискаме, то си налага своето. Няма начин да си представиш грозен приятен ти човек (говорим, нали, за невидяни очи) и да "виждаш" красив неприятен ти
Да знаеш само колко народ от клуба си ги мисля дребни, съсухрени и с жълти зъби, съскащи от ярост и злоба

П.С. Е, не, не е честно :)) За да ме описваш така точно няма начин да не си виждал снимкиа :)) Такава малка грешка (защото има една в описанието ти ;))да допуснеш, ако не си ме виждал наистина е невъзможно

[линк]

може би това са някакви асоциации от реалното общуване с хората. Тоест, ако някога си срещнала дребен и кльощав човек, който по един или друг начин се е отнесъл дребнаво към теб, така си и представяш виртуалния събеседник.
На мен много ми харесва / когато ям шоколад или баклава/ оная приказка, че дебелите хора били добродушни

Я съм я довел, Мехмет ага! - повтори Селим...

Ама съм познавач на женската душа.
Освен това - си спомням споделени детайли и правя логически връзки. От - казаното горе - само за цвета на очите беше опит за отгатване - другото е споменато от самата теб индиректно. Това ли ми е грешката?

Наистина нямам очила или лещи.

[линк]

Да, разбира се, има прехвърляне.
Само за майтапа, наскоро с бях побъркала по един ник. Не знаех нищо за "собственика" му, не бях чела нищо от него или за него, но само като го видех ми трепваше нещо...някъде И доста трябваше да се потрудя докато разбера от къде идва това странно чувство. Оказа се, че преди много, ама много години бях чела един дамски (така ли им викаха на тези книги с много еротично-любовни сцени?) роман, в който главният герой носеше това име и по който тогава много си падах :) И ето как, несъзнателно, 15 години по късно прехвърлих старата тръпка на обект със същото име

Иначе, била съм дебела и може би има нещо вярно в това, че тогава бях по-добра. Имаше някаква особена мекота в погледа ми, която се стопи с килограмите. А после душата тежала 21 грама :)

[линк]