ИДЕАЛНИТЕ ПЛАНОВЕ

9 ноември

ИДЕАЛНИТЕ ПЛАНОВЕ

“Нашите действия – това е истински важното. Ние оставяме резултатите на волята на Висшата сила.”

Има стара поговорка, която периодически чуваме на сбирките: “Ако искаш да развеселиш Бог, разкажи му своите планове”. Когато чуваме това, ние също се засмиваме, но в смеха ни звънтят нервни нотки. Объркани сме – нима всички наши внимателно обмислени планове са обречени на провал? Ако планираме някакво голямо събитие – сватба, обучение, промяна в работата – започваме да се интересуваме дали съвпадат тези планове с намерението на Висшата сила. Способни сме да си зачукаме такава тревога, че да се откажем да правим каквито и да било планове.
Не е в това работата, че съдбата ни е предопределена. Повечето от нас имат собствено мнение за съдбата и предначертанията, но независимо от това дали вярваме или не, ние сме все така отговорни за живота си и бъдещите си планове. Ако се отказваме да поемем отговорността за своят живот, значи ние отново строим планове – за празно и неспокойно съществуване.
Това, което вършим във възстановяването е да строим планове, а не резултати. Ние никога няма да узнаем ще бъде ли успешна женитбата ни, образованието или новата работа докато не опитаме да ги осъществим. Просто се обръщаме към разсъдливостта си, обсъждаме със спонсора, молим се, използваме цялата достъпна информация и построяваме най-разумните планове. Всичко останало ние доверяваме на любящия Бог, както го разбираме, знаейки че постъпваме отговорно.

САМО ЗА ДНЕС: Ще строя планове, но няма да планирам резултати. Ще се оставя на грижата на моята любяща Висша сила.

За да открием кои сме трябва да бъдат разрушени всички фалшиви самоидентификации.
Иначе непрекъснато ще се държим за някоя от тях.
С някои сме много силно срастнати. И разрушаването им е много болезнено.
Други отпадат по-лесно.
Но за да ре роди новото трябва да умре всичко старо.
Любовта е щадяща. Тя няма за цел да ни пречупи и осакати а да ни направи по-силни.
За да израстнем в Любовта трябва да минем през огъня ...
Няма друг път.
И когато минаваме през него той изгаря всичко фалшиво уродливо нечисто ...
От това боли.

Здравей Алкажа,
Много ти благодаря за "Идеалните планове".
Накара ме да си спомня как всичките ми "идеални планове" преди време се провалиха, сгромолясаха. Знаеш поради що?

Днес, днес вече не градя такива. Особено мисъл за резултати някакви не ме обзема. За мен важен е днешният ден. Просто днешният! Дори и за него не смея да планирам. Защото знам, че съм мравка, частица от едно разбунено море на живота. Осъзнах това, четейки един коментар, мисли (за него ти споделих) от една притча за едно пътуване на Свети Апостол Петър в разбуненото море.
Искам да използвам повода, за да ти споделя, приятелю, че в моите текстове до теб нямаше нищо лично и че съжалявам, ако с вероятно неконтролируемото си поведение съм те засегнал. Ти си ми брат и знам, че ще ме разбереш и ми простиш. Тук сме, за да споделяме, обменяме опит и най-вече в резултат на това да си помагаме. Ти много, много ми помагаш. До превода първи ме закара, а това не бе малко.

Хайде дружно да крачим, иначе пак ще се разкрачим. Никой от нас не иска това, убеден си, също и аз!

Разбрах, че си заралия и скоро май ще имам път. Ще ми е приятно да ви посетя. По-добре при вас, защото има опасност да ме връхлетят казармени спомени. Там, на летището "воювах" самоотвержено срещу американските "империалисти". Изглежда недостатъчно добре, защото ни превзеха много лесно.
Иначе там имам много добри приятели стари (не по чашка).

Да си жив и здрав и все така да ни помагаш!

Ето това, което ме кара да не планирам:

"Ходим по неспокойните вълни на житейското море, разлюлявани от различни превратности. Ходим по вълните на житейското море, вървим по тях към вратата на смъртта. Много несигурна е стихията под нозете ни! Не знаем какво ще се случи с нас
след малко. Най-силните превратности в живота ни стават неочаквано, внезапно. Не само смъртта се прокрадва като крадец, така се прокрадват почти всички беди. Морето бива вълнувано от силни ветрове, надигащи се от различни страни по неведоми причини. Нашият живот е подхвърлен на
многообразни нападения от всевъзможни съблазни. Ние им се поддаваме по неочаквани поводи, по някакво загадъчно стечение на обстоятелствата. Невъзможно е да предвидим и предузнаем какво ще измисли злобата, какво ще послужи за повод и средство за напаст, откъде ще възникне изкушение. В повечето случаи не е възможно нито да ги предотвратим, нито да ги избегнем."

Здравей Алки,
Завчера по този повод ми се наложи да споделя на сбирка. Накратко казах колко трудно ми бе да призная своята зависимост. Да, признах че съм зависим. И това до едно време ми се струваше много трудно и болезнено. Истински ад е да осъзнаеш, че имаш заболяване. Слава Богу, че не е раково.
После споменах, че не бе ми много трудно да осъзная кой може да ми върне здравият разум и се оставя в неговите ръце. В ръцете на моя Бог!
След това казах, че се опитвам да направя следващата крачка, която е сдвързана с анализа за самият мен. Тогава разбрах, че първото ми признание е било "смешка", най-лесната, макар и време ми отнела работа. Трябваше да се опитам, трябва да открия себе си. Да се самоидентифицирам. И това, повярвай, е най-трудното. Един егоцентрик да си направи обективна авторецензия. Фикция. Мислел съм си, че оценката "добър", числото "4" е лесно, лесно постижими. Не, не е така, приятелю, т. е. при мен не е така. Не е ктака с преминаването на Четвърта стъпка. И си прав, че за да открием кои сме (тук ще те цитирам буквално) "трябва да бъдат разрушени всички фалшиви самоидентификации. Иначе непрекъснато ще се държим за някоя от тях. С някои сме много силно срастнати. И разрушаването им е много болезнено. Други отпадат по-лесно. Но, за да ре роди новото трябва да умре всичко старо..."
Сега се питам: как де премина по-нататък? Как да израстна? Не само в любовта, за която ти говориш. Като цяло. Сигурно си го преживял и изстрадал, за да обобщиш:

"За да израстнем в Любовта трябва да минем през огъня ..."

Съгласен съм, това е пътят. Няма друг път! Трябва да премина през него, колкото и скъпо това да ми струва, "да изгори всичко фалшиво, уродливо и нечисто..." Е, от това знам, че наистина ще ме боли, яко, но болката си струва!

Алки,
От сърце ти се моля да спрем тук, знаеш за какво говоря. Моля те, нека си говорим, да общуваме и това наистина е един от най-големите, дадени ни от Господ дарове. Четох днес едно мнение странично, независимо и сам също се огледах. Засрамих се! И имам вина да мислят така за нас. Хайде, пич да крачим бодро натам, закъдето сме се запътили. Другото, другото е неразумно, глупаво. Кагато сме си "сами", а тук не можем, и псувни да си отправяме няма да е страшно. Тук обаче влизат хора, които трябва да респектираме, най-вече с начинъйт си на взаимно говорене, с примерът си! Знам, че ще си съгласен. Да превъзмогнем нашето АЗ. Болката си струва!

Гледай да не изгориш, там нали са други "времената"!

И рече Господ, любете се един други му, тъй както Аз ви възлюбих!"

Любовта започва първо към себе си и после е това "да възлюбиш ближния си както себе си".
Но как да го сториш,
ако не си се първо сам себе си възлюбил, а да се възлюбиш, може само когато си простиш.
Но за да простиш и обикнеш външното, първо трябва да простиш и да обикнеш вътрешното,
т.е. да обикнеш и да простиш на себе си. Да си простиш миналото и да градиш бъдещето си,
като внимаваш върху настоящето - това е.
Просто да внимаваш, да станеш внимателен към потока които излиза от теб в посока навън.
Всички грешки и прегрешения стават от невежество.
Невежеството е най-големия враг на човечеството.

*******Моля те, нека си говорим, да общуваме и това наистина е един от най-големите, дадени ни от Господ дарове.********

-----------------------------------------------------------

Всеки говори, общува и действа по Програмата на АА точно както му е дадено от Висшата Сила. Ако не е приемливо от някой е поради простата причина, че той или тя не намират и не приемат даден човек или ситуация, точно така както е в момента, но доста самоволно и егоцентрирано се опитват да оркестрират сцената както на тях им харесва!
Тъй че земляк, давай напред заедно в Дружеството на Духовноста да си тропкаме по Пътя на Щастливата Съдба!

„Искам да използвам повода, за да ти споделя, приятелю, че в моите текстове до теб нямаше нищо лично и че съжалявам, ако с вероятно неконтролируемото си поведение съм те засегнал.“

Хич не си ме засегнал 007. Както казва баща ми -.“Харно е хорото! Дръж право!“ С радост разказва този нецензурен виц при първа възможност. Особено ако набара невинни слушатели.

Аз използвам всяка възможност, за да прегледам нещата през призмата на Голямата книга. От това пък ако се засяга някой – не е мой проблем. Но и аз се извинявам, че не винаги пипам внимателно.
Обаче съм пресен алкохолик. Още мириша на пиене. Къде ти – с една година, два месеца и дванадесет дена по Програмата. Под Програмата разбирам Програмата на Анонимни Алкохолици. Не някоя друга. По-подобрена или по-съвременна.

Последните думи на Доктор Боб. „Запазете го просто.“ Последните му думи:„Keep it simple!“

Защо ли този пич – Доктор Боб, го е казал това на умиране? Ами мисля, че е усещал как ще се появят умници като мене и ще искат да го усложнят. Да го подобрят. Да го размацат с умни думи. И нищо да не вършат. Да се уплетат в приказки. Сещам се преди около два месеца. Говоря с един събрат. Той ми лъха яко на спирт. И ми обяснява. Въодушевено. Какъв щял да бъде неговият принос в лечението на тази болест. Щял да предложи нов начин. И ми обясняваше някакви фантасмагории. И да ти кажа – много убедително,, културно и логично звучаха. Просто да се омаеш. Човекът с висши и доста акъл. Само да не ми лъхкаше на спирт и да не бях минал през неговите блянове. Можеше да му се вържа на теориите.

Малко се отплеснах. Исках да напиша нещо за Голямата книга. Там е Програмата. Там е описано как се действа по нея. Книга пътеводител. Книга за упражнения. Не за четене, а за прилагане. Много от по-интелигентните алкохолици се забиват в разни други умнотии. Ама аз няма вече накъде да ставам умен, а искам да се лекувам. Програмата за възстановяване и как точно действа тя – намира се в Голямата книга. Работи се със спонсор. Спонсорът е необходим, защото той преди това е минал оттам и знае как. Ако си зарежа спонсора, то скоро ще стана в положението на пияния ми събрат, който на мене да ми показва как точно да отрезнея.

Май пак се отплеснах. Обаче забелязвам, че моите постове тръгват отнякъде и се пишат сами. Още от дете не мога да пиша на чернова. Опитвал съм на една класна по литература. Напиша си черновата. Пиша изключително грозно. После почна да преправям и беловата излезе пак чернова и прекалено различна от първата чернова. Съвсем друго писание. Със същата грозота на буквите, макар и да съм се натискал този път да ги направя прегледни. Криви редове и какво ли още не. И писанието, като смисъл и съдържание – съвсем друго станало. И така всеки път. Едно и също нещо не мога да го напиша. Затова и сега пиша каквото ми дойде. Пиша бързо. Владея машинопис. Пиша каквото ми излиза. Понякога като почна да преправям и пак излиза съвсем друго. Различно от първоначалното, от първата идея. Тогава като че ли набивам своята воля в писанието. Ето пак ми замина нанякъде поста. Непослушна работа. Все съм се кефел на клишето на писателите – книгите ми имат свой живот. Дикенс дори ги нарича свои деца. И има любимо сред тях. Може и така да е.

Та да се върна пак откъдето почнах. Защо, според Програмата, не мога да се засягам и да търся друг виновен за това, което се случва в живота ми?

От Глава пета: „Егоизъм – егоцентризъм! Ние смятаме, че това е коренът на нашите беди. Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление, ние настъпваме хората и те се бунтуват. Понякога ни нараняват, привидно без причина, но ние неизменно откриваме, че някога в миналото сме вземали решения, мислейки само за себе си, които по-късно ни поставят в положение да бъдем наранени.
Така че, според нас ние самите причиняваме всичките си беди. Те извират от самите нас, а алкохоликът е един краен пример за бунт на самоволието, макар че самият той обикновено не е съгласен с това.“
Аз не мога вече да обвинявам който и да било, че ме наранявал. Не става номера. Явно сам съм си го погодил. Затова не се притеснявай изобщо!!! Ако случайно за нещо се обидя – аз съм си виновен. Азът ми е виновен. Егото ми. Болестта ми. Причината е в мен. Извира от мен. Това е положението. Не търся отвънка. Правя анализ на себе си. После този анализ го обсъждам със спонсора си.
Това е положението. Иначе и аз ти се извинявам, ако съм ти бръкнал някъде, че да те нараня. Сори брадъре! Но вярвам, че всичко е за добро, стига да следваме Божия план. Пък, за да съм сигурен, че съм според Божия план – действам по Програмата, съветвам се със спонсора и топуркам по Пътя на Щастливата Съдба. Не че не друсам и по банкета често-често. Но Програмата е път към израстване.
Благодаря за добрите думи. И ще се радвам да се видим, като наминеш. Аз ходя на сбирки на АА в Раднево.

Подготвям се да тропам на сбирката в 10.00.
Вече десети месец съм плътно. Вчера имах много тежък ден. За което благодаря на Бог. Доста научих и го изкарах трезво. С всичките му зорове. И презглава се втурнах на сбирката в шест. Да си кажа работите, да се почувствам на сигурно място, сред себеподобни. Да отпусна напрежението.
За тази болест - Братството, Програмата и Висшата сила.

За всичко останало си има Юрокаааааааад и Мастъкааааааад

Най-добрият спонсор е човек, с който спонсорираният се чувства комфортно и може да говори с него открито и лесно. Някои спонсори привидно работят по дванайсетте стъпки. В такъв случай спонсорираният може да помоли други да споделят своя опит по стъпките. Да смениш спонсора си е ок. Критикуващият, прекалено взискателен или осъждащ спонсор не е полезен при възстановяването.

Дай списък, бе човече, с тези добри спонсори че и аз да си избера един!

Нали всеки спонсор трябва да си има свой спонсор?
Ти нямаш ли си или си решил да го сменяш?

Ще строя планове, но няма да планирам резултати. Ще се оставя на грижата на моята любяща Висша сила.

Нещо куца куца тук все едно да мечтааеш и да чакаш да спечелиш от тото без пускаш фишове!!!

Аз вярвам ,че всичко което е добре планирано и са преценени рисковете и анализирани всички сценарии носи възможни провали в рамките на 2-3/1000
което е рамките рисковете от нещастни случай!

Който го е страх от вълци не ходи в гората !

Просто е въпрос на късмет едни хора са родени с него други са си къръци това е, но на всички по веднъж им кажа птичето на рамото.

Помогни си сам ще ти помогне и БОГ

Разбира се, че мога да го заменя. Но треба да намеря по-добър в БГ!

В България не знам, но извън България има много добри спонсори. Достатъчно е да знаеш английски и да имаш интернет и проблемът ти е никакъв. Нали знаеш - който търси, намира. Успех!