"кап...кап...кап"
127 отговора
0 прегледа
"кап...кап...кап"
“кап...кап...кап” е неравномерното кресчендо в кухнята напомнящо, че е време за смяна на некое от уплътненията на кранчето. както винаги му обръщам внимание чак в среднощните часове /защото тогава тишината става крещяща/ и както винаги вместо да се ‘фана за френския ключ /все още имам наглостта да си вярвам, че отказите ми да ползвам френския ключ в подобни случаи беше причината, поради която бившата ми другарка предпочете да се хване за френски к.. вместо моя/, просто намествам чучурчето така, че капките да падат косо по стената на мивката, с което временно възпирам обвинителното им изтезание.
...
“боже, колко съм изпаднала,” – така завърши последния ми опит да си отчувам гадже – “щом стигнах до там бъда зарязвана от човек, който пуска в обща програма на пералнята якето и маратонките си и който смята, че да забиеш пирон в ореховата ламперия вместо закачалка е бохемско!”. сигурно съм се надявал ако не шамар, то поне некоя укорителна сълза да видя, вместо да ме поканят на закуска съ сладолед и какао в “макдоналдс” и зат’ва приемам казаните с ирония думи съвсем сериозно!
...
“ще рискувам да огранича евентуалните си купувачи до групата любители на рубенсови форми, но прекратявам плодово-зеленчуковата си диета” – така каза една позната след развода си и доказа на практика намерението си, категорично отказвайки да предаде на половинката си буркана с мас /иначе семейна имуществена общност/, който той до този момент той ползваше за да маже туристическите си обувки с. сега мацката замени доматените салати, заляти в зехтинов дресинг с вкусни селски яхнии, приготвени с мас и ... съответно понапълни и горните и долните си бузки.
...
в тоя ред мисли започвам да забелязвам, че понеже няма кой да ме ръчка с пръст започвам да си мия чиниите едва, когато в мивката вече няма място за повече мръсни съдове; че се бръсна един път в седмицата не защото така изглеждам секси като джордж майкъл, а защото ме мързи; че се държа грубо с наемателите-чалгаджии от партера не защото ми липсва енергия да лицемернича, а защото това ми доставя удоволствие ... и т.н.
та, пускам тия неколко примера на деградация, щото в последно време забелязвам колко много щастливо-самодостатъчни хора има, колко весели и безгрижни връзки от рода на аз-не-го/я-обичам-ама-секса-е-страхотен-а-и-открих-толкоз-други-неща съжителстват и почвам да имам чувствуто, че пропадането ми е съвсем самотно. демек търса потвърждение на съмнението ми, че по широкия свят има и други хора, дето намират за тъждествено изпирането на риза с двудневното й проветряване на простора, а също и такива, дето вярват, че времето при козметик съвсем резонно може да се замени с четене на книжка примерно или следобедно кинце. а?
...
“боже, колко съм изпаднала,” – така завърши последния ми опит да си отчувам гадже – “щом стигнах до там бъда зарязвана от човек, който пуска в обща програма на пералнята якето и маратонките си и който смята, че да забиеш пирон в ореховата ламперия вместо закачалка е бохемско!”. сигурно съм се надявал ако не шамар, то поне некоя укорителна сълза да видя, вместо да ме поканят на закуска съ сладолед и какао в “макдоналдс” и зат’ва приемам казаните с ирония думи съвсем сериозно!
...
“ще рискувам да огранича евентуалните си купувачи до групата любители на рубенсови форми, но прекратявам плодово-зеленчуковата си диета” – така каза една позната след развода си и доказа на практика намерението си, категорично отказвайки да предаде на половинката си буркана с мас /иначе семейна имуществена общност/, който той до този момент той ползваше за да маже туристическите си обувки с. сега мацката замени доматените салати, заляти в зехтинов дресинг с вкусни селски яхнии, приготвени с мас и ... съответно понапълни и горните и долните си бузки.
...
в тоя ред мисли започвам да забелязвам, че понеже няма кой да ме ръчка с пръст започвам да си мия чиниите едва, когато в мивката вече няма място за повече мръсни съдове; че се бръсна един път в седмицата не защото така изглеждам секси като джордж майкъл, а защото ме мързи; че се държа грубо с наемателите-чалгаджии от партера не защото ми липсва енергия да лицемернича, а защото това ми доставя удоволствие ... и т.н.
та, пускам тия неколко примера на деградация, щото в последно време забелязвам колко много щастливо-самодостатъчни хора има, колко весели и безгрижни връзки от рода на аз-не-го/я-обичам-ама-секса-е-страхотен-а-и-открих-толкоз-други-неща съжителстват и почвам да имам чувствуто, че пропадането ми е съвсем самотно. демек търса потвърждение на съмнението ми, че по широкия свят има и други хора, дето намират за тъждествено изпирането на риза с двудневното й проветряване на простора, а също и такива, дето вярват, че времето при козметик съвсем резонно може да се замени с четене на книжка примерно или следобедно кинце. а?
в отговор на tyrsiistina
#5
ма,
ти нали още не си това дередже, бе? некак не ми се връзва хем да ровичкаш из чуждата пощенска кутия, хем да си занемарила епилирането
Re: ма,
Е, и аз поддържам
, номер 1, според сезона!
Кой е казал, че го правя ровенето с цел назидание? Интересно ми е . Научавах, как се правят нещата правилно. Разликата между мен и теб е, че се върна без да ме пита.И сега пак съм подложена на изискваная за правилно живеене. Дори това е достатъчен аргумент да търся отговор, защо? 2г. усетих точно това, което описа и то по твоя начин. Приятелски съвет:Внимавай, със споделяне на доволството тук!Виждаш нагледен пример, може и на теб да се случи!
И не го будалкай!Открих първите находки по начина, който му препоръчваш и затова си търсИ свободата момчето.Не съм била цял живот неморална, долна търсачка.
Повтарям за неразбрали:Датата е 10.12.07г.- Свободата поисках този път аз, но официално и мисля по мои критерии - достойно!
Дайте ни по-добри майки и ние ще станем по-добри.Ж.Пол
, номер 1, според сезона!
Кой е казал, че го правя ровенето с цел назидание? Интересно ми е . Научавах, как се правят нещата правилно. Разликата между мен и теб е, че се върна без да ме пита.И сега пак съм подложена на изискваная за правилно живеене. Дори това е достатъчен аргумент да търся отговор, защо? 2г. усетих точно това, което описа и то по твоя начин. Приятелски съвет:Внимавай, със споделяне на доволството тук!Виждаш нагледен пример, може и на теб да се случи!
И не го будалкай!Открих първите находки по начина, който му препоръчваш и затова си търсИ свободата момчето.Не съм била цял живот неморална, долна търсачка.
Повтарям за неразбрали:Датата е 10.12.07г.- Свободата поисках този път аз, но официално и мисля по мои критерии - достойно!
Дайте ни по-добри майки и ние ще станем по-добри.Ж.Пол
в отговор на tyrsiistina
#7
Re: ма,
не се шашкай, бе - аз понеже съм бил и от ровичканите и от ровичкащите знам, че "небрежно оставения телефон" е едно разумно компромисно решение, даващо възможност на единия да се лиши от досадата да защитава тръпката си, а на другия да излезе от ситуацията относително достойно. обаче, най-важно е после да не спираме да се обезкосмяваме
Re: "кап...кап...кап"
Хахаххаха:)
Пиши ме сред деградиралите:)
Аз съм в поствръзков период и съм си пуснала сите косми да растат на воля:) така де- не си поддържам бойната готовност:)
Ма досега не бях го класифицирала това, пък и други неща дет вече не ги правя като деградация:))))
Пиши ме сред деградиралите:)
Аз съм в поствръзков период и съм си пуснала сите косми да растат на воля:) така де- не си поддържам бойната готовност:)
Ма досега не бях го класифицирала това, пък и други неща дет вече не ги правя като деградация:))))
Re: "кап...кап...кап"
Четейки се усмихвах докато не стигнах до твоите думи.
Те звучат тъжно-май от скоро си сам?
Вчера един колега каза: Най- важното е човек да бъде щастлив и обичан.Ако не си обичан точно в този момент,това не означава че няма да бъдеш утре...Въпросът е да се почувстваш щастлив с това което имаш сега-било то книжка,филм или ровене в нечия поща.
Те звучат тъжно-май от скоро си сам?
Вчера един колега каза: Най- важното е човек да бъде щастлив и обичан.Ако не си обичан точно в този момент,това не означава че няма да бъдеш утре...Въпросът е да се почувстваш щастлив с това което имаш сега-било то книжка,филм или ровене в нечия поща.