Силен характер
17 отговора
0 прегледа
в отговор на ViaLuminosa
#3
Re: Силен характер
Очевидно тази тема е доста скучна, така както я чувствам и аз. Незнайно защо обаче по тъпите български телевизии все измислят подобни теми и хващат някого за канарче да се чуди какво да си изсмуче от пръстите...
в отговор на ViaLuminosa
#4
Re: Силен характер
Силен характер е този, който отстоява принципите си, каквото и да му коства това... който успява да устои на външни влияния, които повличат "слабите" характери да се пуснат по течението, да тръгнат по по-лесния път с репликата "ми какво да направя' 
Хората със силен характер или остават често пъти неразбрани, или им се лепва някакъв етикет, който ги прави отлъчени от "златната" среда...и все пак, всеки характер е силен по отношение на едни неща и слаб по отношение на други 
Хората със силен характер или остават често пъти неразбрани, или им се лепва някакъв етикет, който ги прави отлъчени от "златната" среда...и все пак, всеки характер е силен по отношение на едни неща и слаб по отношение на други Re: Силен характер
Когато един човек, така те заплени, и ти седиш и се чудиш "брей , че чудно, не мога да му устоя или откажа"- ето това е силен х-ер, това е по-силен х-ер от теб, останалите са досадници (изключвам възможността за вклюбване)
Чудя се и се мая, де ще му излезе края?!
Чудя се и се мая, де ще му излезе края?!
Re: Силен характер
Това, че не можеш да устоиш на някого, може да се дължи на други фактори, а не означава непременно, че този неустоимия има силен характер! между другото, познавам неформални лидери в някаква среда, които в никакъв случай не мога да кажа, че имат силен характер, дори напротив...а познавам и хора, които не са лидери, т.е. може да им се устои , но имат адски силен характер 
, но имат адски силен характер Re: Силен характер
На какви фактори?! Кое ги прави неформални лидери, това, че си го извадил/а от учебника по психология от 8 клас, не означава, че трябва да го напишеш без да помислиш преди това?!
За да имаш силен характер трябва да са на лице няколко основни признака, да са устойчиви, здрави личности, да са харесвани в обществото, да са на преден план в обществото, един силен (ярък) х-ер, няма да си стои в дъното на стаята, той ще е в средата и не защото много се пъчи, ами защото където и да е , ще го наобиколят личности с по-слаби х-ери, които ще са запленени от неговия.
Какво според теб точно е силен х-ер.....?
Аз не мога да кажа само силен х-ер, винаги ще му лепна отпред едно по, и става по-силен х-ер от еди си кой си, клишетата, затова са клишета, защото носят много общ смисъл в малко думи, и ако не се замисляш какво говориш, просто си ги използваш......често дори трудно ги дефинираш
Чудя се и се мая, де ще му излезе края?!
За да имаш силен характер трябва да са на лице няколко основни признака, да са устойчиви, здрави личности, да са харесвани в обществото, да са на преден план в обществото, един силен (ярък) х-ер, няма да си стои в дъното на стаята, той ще е в средата и не защото много се пъчи, ами защото където и да е , ще го наобиколят личности с по-слаби х-ери, които ще са запленени от неговия.
Какво според теб точно е силен х-ер.....?
Аз не мога да кажа само силен х-ер, винаги ще му лепна отпред едно по, и става по-силен х-ер от еди си кой си, клишетата, затова са клишета, защото носят много общ смисъл в малко думи, и ако не се замисляш какво говориш, просто си ги използваш......често дори трудно ги дефинираш
Чудя се и се мая, де ще му излезе края?!
Re: Силен характер
Знаех си, че точно на третата реплика в този форум ще последва обида...не съм извадила нищо от учебника по психология за 8-ми клас, просто си казах мнението. Фактът, че не съвпада с твоето, не ти дава право да ми даваш такива определения!!! От мен, "преписвачката от учебника за 8-ми клас" да знаеш, че такъв тип комуникация няма да ти донесе много!!! Точно това не харесвам в тези форуми, аман от грубияни и хора, които не знаят как се спори. В аргументацията се крие ключът към истината, с тия комплексарски твои изказвания никак не ме обори
П.С. Не ми се спори с теб, не го умееш това изкуство
П.С. Не ми се спори с теб, не го умееш това изкуство
Re: Силен характер
ВСъщност се шегувах, но ти получи точно това, което чакаше
Здраве да е , айде извинявай и стига си се цупила, че ти така далеч няма да стигнеш
Там за знаенето и дефинирането, говорех, че всеки я прави тая грашка, че дори и аз, не беше насочено право към теб......а другото признай си , че го извади от учебника....почти си спомням какво пише вътре, всъщност май не се учеше в 8, ми в 9....знам ли то със сегашните схеми на обучение, хубаво е че поне се учи.
Чудя се и се мая, де ще му излезе края?!
Здраве да е , айде извинявай и стига си се цупила, че ти така далеч няма да стигнеш
Там за знаенето и дефинирането, говорех, че всеки я прави тая грашка, че дори и аз, не беше насочено право към теб......а другото признай си , че го извади от учебника....почти си спомням какво пише вътре, всъщност май не се учеше в 8, ми в 9....знам ли то със сегашните схеми на обучение, хубаво е че поне се учи.
Чудя се и се мая, де ще му излезе края?!
Редактирано от Tиkвичka на
Re: Силен характер
Ми да ти кажа "бесен" бих поспорила дали двете понятия не се мешат, затова и споменах клишетата.Също съм на мнение , че човек неможе да е само ч тип х-ер, омешани са в него поне 2 , айде сега и аз да изплагиатствам малко от лекциите си и аз по психология и да пейстна тук опр. за характер:
Три определения на характера
Когато се употребява думата “характер” във всекидневен контекст се имат предвид следните значения:
своеобразието на психиката и поведението на даден индивид;
констелацията от особености на определен национален или етнически обусловен тип психика и поведение – говори се за “характер на българите”, “латино-американски характер” и пр.;
Тип психика и поведение, организиран около една изпъкваща особеност (черта) – употребяват се изразите “силен”, “сприхав”, “труден” и пр. характер. Тук прототипичният белег е черта, която се мисли за изпъкваща измежду другите особености в състава на характера, а понякога се мисли и като обуславяща ги.
Така само по определение ни става ясно , че характера не е константа , а се мени, не е едно понятие, а са няколко понятия, които обуславят 1.
даваме сега пълно определение, въз основа на дотук казаното:
Характерът е устойчива съвкупност (констелация) от особености (черти) на психиката и поведението, най-често между 5 и 7 на брой, които се възприемат или се мислят като присъщи на отделен индивид или на общност (национална или етнокултурна) и организират ефективно възприятие и междуличностно взаимодействие.
дай сега да пейстнем и видовете х-ер,ама не според клишетата, ами според психологическите особености и по точно Юнг, само не ме карайте и за него да пиша, че мноо ми е рано, ако сме били прилежни ученици, ще ги знаем наизуст, ама в 8 часа сутринта съгласете се не е идеалното време да си муча мозъка
Всеки човек отразява действителността по уникален и своеобразен начин. При различните хора съзнанието функционира различно, но сред множеството индивидуални различия в човешката психология съществуват и типични особености. Някои индивиди ориентират вниманието си към обектите и хората от външната среда, а други към своя собствен, уединен, вътрешен свят. Първите предпочитат шумните, весели компании, разнообразни контакти, общуването с нови хора, а другите спокойните тихи вечери прекарани в къщи с книга в ръка или с нежна релаксираща музика. Тези две крайности в характерите привличат учените още през 17 век. В своите трудове те отнасят едната крайност до "обръщане на мислите към външни обекти" (1,с.283), а другата до "обръщане на мислите навътре към психиката, душата или духовната реалност"(1,с.283). Така възникват понятията ексраверсия и интраверсия.
Юнг съчетава атитюдите (нагласите) интраверсия и екстраверсия с четирите функции. Именно по този начин извлича понятието за психологическите типове и развива теорията си за тях. Типовете могат да се класифицират като екстравертно-рационални, екстравертно-ирационални, интравертно-рационални и интравертно-ирационални. Освен това всеки тип се разграничава и според доминиращата функция в рационална или ирационалната двойка функции. Тези съчетания формират осем основни психологически типа:
Екстравертивна нагласа с доминираща функция мислене.
Мисленето се обуславя до голяма степен от обективна информация, предавана посредством възприятията.Освен конкретно, то може да бъде и идейно, ако идеите, които отстоява са възприети от вън. Обективната детерминираност на екстравертното мислене се подчинява на обективни факти.
Екстравертивна нагласа с доминираща функция чувство.
Чувството отново е ориентирано към обективни данни. Обектът е необходимо условие за пораждане на определени чувства. Хора с преобладаваща функция чувство са приятни, общителни и ведри. Когато, обаче обекта асимилира личността, т.е. когато личността твърде много се приближава до обекта, тази привлекателност изчезва.
Тези два рационални типа се харектеризират с преобладаването на разсъждения и оценъчни функции. Живота на индивидите с подобна ориентация е подчинен както на рационална преценка, така се влияе и от несъзнателна ирационалност.
3.Екстравертивна нагласа с доминираща функция усещане.
Усещането е най-силно обусловено от обекта, а също така и зависимо от него. То може да зависи и от субекта, но в екстравертирания тип тази субективна форма на усещането е унищожена или подтисната. В тази нагласа усещанията предизвикват само конкретните, сетивно възприети обекти или процеси.
4.Екстравертирана нагласа с доминираща функция интуиция.
Като функция на несъзнателно възприемане, интуицията е насочена към външните обекти. Тя е активен творчески процес, който доизгражда обекта. Опитвайки се да разкрие възможности в обективната ситуация, тя непрекъснато търси изходи във външния живот чрез пренасяне на образи или възприятия на отношения и условия, които не могат да се пренсят от други функции.
Тези типове са определени от Юнг като ирационални, защото техните качества и грешки се основават върху абсолютната интензивност на възприятието.
5.Интравертирана нагласа с доминираща функция мислене.
Тук мисленето е насочено към субективния фактор. То може да бъде ангажирано с конкретни или абстрактни фактори от външната действителност, но в решаващ момент винаги е ориентирано от субективен материал. Главната му задача са новите идеи, а не възприемането на нови факти. Целта му никога не се свежда до някаква интелектуална реконструкция на конкретни действия, а до превръщане на неясния й образ в блестяща мисъл.
6.Интравертирана нагласа с доминираща функция чувство.
Чувството е детерминирано от субективния фактор. То търси един образ, който в действителност не съществува, но за който е имало нещо като предчуствие. Хората с доминиращо интравертно чувстване са мълчаливи и трудни за контакти. Предпочитат използването на негативни емоционални преценки или безразличието.
Тези два типа са също рационални и притежават разумна, оценъчна способност, само, че е силно субективизирана.
7.Интравертирана нагласа с доминираща функция усещане.
В интравертираната нагласа усещането определено се базира на субективната част от възприятието. Субективния момент в усещането представлява едно несъзнателно предразположение, което изменя коренно сетивното възприятие и по този начин го лишава от неговото чисто обективно въздействие. Влиянието на субективния фактор понякога подтиска напълно дори и най-слабите въздействия от обекта. Интравертираното усещане се развива в съответствие със субективната насоченост.
8.Интравертирана нагласа с доминираща функция интуиция.
В тази нагласа интуицията е насочена към вътрешните обекти. Тяхното отношение към съзнанието е аналогично с това на външните, (като се има предвид обаче, че тяхната реалност е психическа, а не физическа). В този аспект може да се приеме, че именно тази интуиция е приложима и за елемнтите на несъзнаването. Вътрешните обекти се представят на интуитивната перцепция като субективни образи, които обуславят съдържанието на несъзнаването. Интроверта с доминираща функция интуиция възприема много ясно основните процеси на съзнанието. Той може възприемайки ги да предоставя определени данни, които са важни за разбиране на общи събития. Освен това интуицията обхваща образите, които се появяват а приори, т.е. унаследените предпоставки на несъзнавания дух. Нейното пророческо предвиждане на нови възможности обяснява връзката й с архетиповете, които представляват закономерния ход на всички преживявани неща.
Последните два ирационални типа са почти недостъпни за външна преценка. Тяхната основна активност е насочена навътре. Именно това е причина на пръв поглед да се забелязва, че тези индивиди са необщителни понякога нерешителни, потайни и изпълнени със задръжки. Често се случва те да бъдат погрешно разбирани от околните.
ИСКАТЕ ЛИ ТЕСТЧЕТА???!!ДА ВИ ВИДЯ СЕГА ВАС, КОЙ СЕ ЦУПИ, КОЙ СЕ МРЪЩИ И КОЙ КАКЪВ Е
Чудя се и се мая, де ще му излезе края?!
Три определения на характера
Когато се употребява думата “характер” във всекидневен контекст се имат предвид следните значения:
своеобразието на психиката и поведението на даден индивид;
констелацията от особености на определен национален или етнически обусловен тип психика и поведение – говори се за “характер на българите”, “латино-американски характер” и пр.;
Тип психика и поведение, организиран около една изпъкваща особеност (черта) – употребяват се изразите “силен”, “сприхав”, “труден” и пр. характер. Тук прототипичният белег е черта, която се мисли за изпъкваща измежду другите особености в състава на характера, а понякога се мисли и като обуславяща ги.
Така само по определение ни става ясно , че характера не е константа , а се мени, не е едно понятие, а са няколко понятия, които обуславят 1.
даваме сега пълно определение, въз основа на дотук казаното:
Характерът е устойчива съвкупност (констелация) от особености (черти) на психиката и поведението, най-често между 5 и 7 на брой, които се възприемат или се мислят като присъщи на отделен индивид или на общност (национална или етнокултурна) и организират ефективно възприятие и междуличностно взаимодействие.
дай сега да пейстнем и видовете х-ер,ама не според клишетата, ами според психологическите особености и по точно Юнг, само не ме карайте и за него да пиша, че мноо ми е рано, ако сме били прилежни ученици, ще ги знаем наизуст, ама в 8 часа сутринта съгласете се не е идеалното време да си муча мозъка
Всеки човек отразява действителността по уникален и своеобразен начин. При различните хора съзнанието функционира различно, но сред множеството индивидуални различия в човешката психология съществуват и типични особености. Някои индивиди ориентират вниманието си към обектите и хората от външната среда, а други към своя собствен, уединен, вътрешен свят. Първите предпочитат шумните, весели компании, разнообразни контакти, общуването с нови хора, а другите спокойните тихи вечери прекарани в къщи с книга в ръка или с нежна релаксираща музика. Тези две крайности в характерите привличат учените още през 17 век. В своите трудове те отнасят едната крайност до "обръщане на мислите към външни обекти" (1,с.283), а другата до "обръщане на мислите навътре към психиката, душата или духовната реалност"(1,с.283). Така възникват понятията ексраверсия и интраверсия.
Юнг съчетава атитюдите (нагласите) интраверсия и екстраверсия с четирите функции. Именно по този начин извлича понятието за психологическите типове и развива теорията си за тях. Типовете могат да се класифицират като екстравертно-рационални, екстравертно-ирационални, интравертно-рационални и интравертно-ирационални. Освен това всеки тип се разграничава и според доминиращата функция в рационална или ирационалната двойка функции. Тези съчетания формират осем основни психологически типа:
Екстравертивна нагласа с доминираща функция мислене.
Мисленето се обуславя до голяма степен от обективна информация, предавана посредством възприятията.Освен конкретно, то може да бъде и идейно, ако идеите, които отстоява са възприети от вън. Обективната детерминираност на екстравертното мислене се подчинява на обективни факти.
Екстравертивна нагласа с доминираща функция чувство.
Чувството отново е ориентирано към обективни данни. Обектът е необходимо условие за пораждане на определени чувства. Хора с преобладаваща функция чувство са приятни, общителни и ведри. Когато, обаче обекта асимилира личността, т.е. когато личността твърде много се приближава до обекта, тази привлекателност изчезва.
Тези два рационални типа се харектеризират с преобладаването на разсъждения и оценъчни функции. Живота на индивидите с подобна ориентация е подчинен както на рационална преценка, така се влияе и от несъзнателна ирационалност.
3.Екстравертивна нагласа с доминираща функция усещане.
Усещането е най-силно обусловено от обекта, а също така и зависимо от него. То може да зависи и от субекта, но в екстравертирания тип тази субективна форма на усещането е унищожена или подтисната. В тази нагласа усещанията предизвикват само конкретните, сетивно възприети обекти или процеси.
4.Екстравертирана нагласа с доминираща функция интуиция.
Като функция на несъзнателно възприемане, интуицията е насочена към външните обекти. Тя е активен творчески процес, който доизгражда обекта. Опитвайки се да разкрие възможности в обективната ситуация, тя непрекъснато търси изходи във външния живот чрез пренасяне на образи или възприятия на отношения и условия, които не могат да се пренсят от други функции.
Тези типове са определени от Юнг като ирационални, защото техните качества и грешки се основават върху абсолютната интензивност на възприятието.
5.Интравертирана нагласа с доминираща функция мислене.
Тук мисленето е насочено към субективния фактор. То може да бъде ангажирано с конкретни или абстрактни фактори от външната действителност, но в решаващ момент винаги е ориентирано от субективен материал. Главната му задача са новите идеи, а не възприемането на нови факти. Целта му никога не се свежда до някаква интелектуална реконструкция на конкретни действия, а до превръщане на неясния й образ в блестяща мисъл.
6.Интравертирана нагласа с доминираща функция чувство.
Чувството е детерминирано от субективния фактор. То търси един образ, който в действителност не съществува, но за който е имало нещо като предчуствие. Хората с доминиращо интравертно чувстване са мълчаливи и трудни за контакти. Предпочитат използването на негативни емоционални преценки или безразличието.
Тези два типа са също рационални и притежават разумна, оценъчна способност, само, че е силно субективизирана.
7.Интравертирана нагласа с доминираща функция усещане.
В интравертираната нагласа усещането определено се базира на субективната част от възприятието. Субективния момент в усещането представлява едно несъзнателно предразположение, което изменя коренно сетивното възприятие и по този начин го лишава от неговото чисто обективно въздействие. Влиянието на субективния фактор понякога подтиска напълно дори и най-слабите въздействия от обекта. Интравертираното усещане се развива в съответствие със субективната насоченост.
8.Интравертирана нагласа с доминираща функция интуиция.
В тази нагласа интуицията е насочена към вътрешните обекти. Тяхното отношение към съзнанието е аналогично с това на външните, (като се има предвид обаче, че тяхната реалност е психическа, а не физическа). В този аспект може да се приеме, че именно тази интуиция е приложима и за елемнтите на несъзнаването. Вътрешните обекти се представят на интуитивната перцепция като субективни образи, които обуславят съдържанието на несъзнаването. Интроверта с доминираща функция интуиция възприема много ясно основните процеси на съзнанието. Той може възприемайки ги да предоставя определени данни, които са важни за разбиране на общи събития. Освен това интуицията обхваща образите, които се появяват а приори, т.е. унаследените предпоставки на несъзнавания дух. Нейното пророческо предвиждане на нови възможности обяснява връзката й с архетиповете, които представляват закономерния ход на всички преживявани неща.
Последните два ирационални типа са почти недостъпни за външна преценка. Тяхната основна активност е насочена навътре. Именно това е причина на пръв поглед да се забелязва, че тези индивиди са необщителни понякога нерешителни, потайни и изпълнени със задръжки. Често се случва те да бъдат погрешно разбирани от околните.
ИСКАТЕ ЛИ ТЕСТЧЕТА???!!ДА ВИ ВИДЯ СЕГА ВАС, КОЙ СЕ ЦУПИ, КОЙ СЕ МРЪЩИ И КОЙ КАКЪВ Е
Чудя се и се мая, де ще му излезе края?!
Re: Силен характер
ми изобщо нищо не съм преписвала отникъде, мислех, че това е форум за изказване и обмяна на мнения, а не система за взаимооценяване и надцакване :-D
и все пак мисля, че не аз имам проблем с клишетата ;) като гледам постинга ти по-долу, май ти си преписал(а) учебника по психология. И все пак, всеки може да си отвори съответната тема и да я прочете, а целта тук, според мен, беше друга ;)
и все пак мисля, че не аз имам проблем с клишетата ;) като гледам постинга ти по-долу, май ти си преписал(а) учебника по психология. И все пак, всеки може да си отвори съответната тема и да я прочете, а целта тук, според мен, беше друга ;)
Re: Силен характер
Не бре тва са ми лекциите......
, ама така закачливо и заядливо ти отговорих именно за да те стимулирам повечко да напишеш, ти взе че пък се дръпна.........да ти кажа ли по това поведение кой тип х-ер си?
И ти можеш да заключиш аз към кой съм......
Щеше ми се да пишеш повече и затова
Чудя се и се мая, де ще му излезе края?!
, ама така закачливо и заядливо ти отговорих именно за да те стимулирам повечко да напишеш, ти взе че пък се дръпна.........да ти кажа ли по това поведение кой тип х-ер си?
И ти можеш да заключиш аз към кой съм......
Щеше ми се да пишеш повече и затова
Чудя се и се мая, де ще му излезе края?!
в отговор на ViaLuminosa
#16
Re: Силен характер
Силен характер е туй нещо, което наричаме устойчивост или инат. Дори и когато на някого му е присъщо да е адски грубиянин и обществено л..но, и нищо на света не може да го промени, то той пак е силен характер.
Малкият принц или Мечо Пух? Това е въпросът ...
Малкият принц или Мечо Пух? Това е въпросът ...
