СМИРЕНИЕ

6 ноември

СМИРЕНИЕ

“Смирението е резултат от това, че станахме честни пред себе си.”


Смирението беше толкова непонятно за много от нас, че ние се стараехме да не му обръщаме внимание. Когато за първи път видяхме думата “смирено”, в началото на Седма стъпка, ние помислихме, че ни предлагат още унижения. Погледнахме за значението на думата в речника и така се объркахме още повече. Изобщо не можехме да вденем по какъв начин състоянието на “покорство и кротост” ще помогне във възстановяването.
Да бъда смирен не означава да заемам нисшо житейско положение. Напротив, означава да избера реалистичен поглед върху себе си и мястото си в света. Намираме жизнената мъдрост, основана на приемането на всичките страни от личността си. Не подценяваме добрите си качества, нито преувеличаваме недостатъците си. Ние честно приемаме себе си такива, каквито сме.
Никой от нас няма да достигне съвършеното състояние на смирение. Но ние можем да се опитаме да признаем честно вината си, да приемем своите ценни качества и да се осланяме на Висшата сила. Смирението не означава, че сме длъжни да пълзим на колене по пътя на живота, а единствено, че сме длъжни да признаем, че не можем да се възстановим самостоятелно. Нужни сме един на друг и освен всичко останало ни е нужна силата на любящия Бог.

САМО ЗА ДНЕС: За да стана смирен, честно ще приема всички черти на характера си и ще видя истинското си място в света. Ще се осланям на Бога, какъвто го разбирам, за да ми даде силите да запълня това място.

Смирението е резултат от това, 4е станахме 4естни пред себе си

Да, смирението се постига само с 4естност. Толкова се блъсках , за да разбера една проста истина. Смирение, нещо което не познавах. И само какви проблеми имах с тази дума. И с още една: здравомислие, но това го оставям за друг път. За мене смирение беше толкова непонятно, 4е 4исто и просто не знаех какво зна4и.... Говоря много сериозно. Аз бях забравила, 4е съществува такава дума в българския език. А Програмата и Стъпките ми ги обясняват на португалски, нямам ре4ник, нямам връзка с външния свят, никой не знае български. Представяте ли си такава ситуация??? То4но както е в постинга, поглеждам в ре4ника, който е с мен: португалско_португалски.. Решавам, 4е озна4ава скромен. . Ве4е стана запе4ено. Горкият ми съветник, горките ми колеги . Та на сънародник е трудно да обясниш какво зна4и да си смирен, какво ли остава на 4ужденка, в лудостта на трезвеенето, инатеста за няколко магарета, ве4но права и горда? Живо наказание Съветникът ми, зависим , на когото съм страшно благодарна, ми казва така: ще ти кажа противоположното, може би ще разбереш. Арогантност, грандиозност, гордост_това е обратното на смирение.. Главата ми работи на бързи обороти и..нищо. По дяволите, не се сещам коя е тази българска дума, която е на другия полЮс.. Сега ми е ясно защо, просто защото в моя ре4ник, в моя на4ин на живот, в моето болно мислене, в мене..НЕ е съществувала тази дума, СМИРЕНИЕ.


Само във възстановяването я нау4их.. Но и досега не се имаме много със Седмата Стъпка. Та така след около месец намерихме на4ин, преведоха ми думата на български. Какъв шок за мене? Покорна глави4ка сабя не я се4е.. Какво? Да бъда покорна, да се под4инявам? Не, никога.. Не е за мене това. Няма да се превърна в овца и да блея, каквото ми кажат. Бях на кра4ка да отрека Програмата още преди да я познавам, защото мислех, 4е ме у4ат да съм пасивна и покорна. Рационализирах, съмнявах се, бунтувах.. дълбоко в себе си исках да поема Пътя на щастливата Съдба, но не знаех как.. Всяка ве4ер имахме група, 4етене и обсъждане на размислите за деня на АА. Беше Юли, седми месец, седма стъпка и традиция. Смирение.. Слушам моите колеги редят едни красиви, възвишени слова за смирението, 4ак свят да ти се завие, а у мен расте негодувание, бяс.. Аз НЕ 4увствам смирение, аз си НЯМАМ Висша Сила, аз НЕ съм кръстена, аз НЕ съм бяла, нежна и добра.. Длъжна съм да кажа нещо, не искам, но мониторът не ме оставя на мира. Избухвам, със сълзи обяснявам, 4е съм от4аяна от себе си, 4е не изпитвам никакво смирение, 4е съм изтъкана от недостатъци... След групата, 4овекът дойде при мен и ми каза:

Не бъди толкова зла със себе си. Само ти беше СМИРЕНА.

Аз не повярвах, о4аквах 4е ще ме наре4е арогантна. Попитах как така съм била смирена. Отговорът му ми обърна мисленето:

Ти беше 4естна, затова беше смирена. Колегите ти говориха красиви, готови фрази, но не им идваха от сърцето. Те говореха, за да ме впе4атлят и да ми угодят. Ти каза 4естно какво мислиш и 4увстваш, бъди 4естна и ще бъдеш смирена


Та така братя и сестри нау4их, 4е смирение не зна4и да съм пасивна, покорна, обезли4ена, водена от страх и унижение. Смирението озна4ава кураж, сила и 4естност.


САМО ЗА ДНЕС: За да стана смирен, 4естно ще приема вси4ки 4ерти на характера си и ще видя истинското си място в света. ще се осланям на Бога, какъвто го разбирам, за да ми даде силите да запълня това място.


И нека Силата да ни води, още 24 4аса за вси4ки нас.

За мен смирението означава да се приема днес такава каквато съм. С добрите и лошите ми качества. Да използвам духовните принципи на Програмата във всичките си дела. Тоест - непредубедено да погледна на дадена ситуация. Честно да видя своята роля в нея. И да съм готова да направя най-доброто на което съм способна в тази ситуация. (Не казвам че винаги го правя, или че винаги съм готова да се подчиня на тези три принципа. Но - тренирам.)
Това всъщност е " вършенето на Божията воля", така го разбирам.
В началото на моето възстановяване разбирах погрешно думата "смирение". Но сега вече знам със сигурност че тя не означава "наведена главица". Това най-много е фарисейщина, ниско самочувствие или дори себеомраза.
"Да обичам ближния си като себе си" ми помага също много, защото ме поставя на равно с "ближния ми". Не съм нито отгоре, нито отдолу, защото "смирен" не е същото като "отдолу". Да унижавам себе си или хората около мен стана излишно. Просто не е необходимо, защото знам цената си, знам коя съм. Но знам и цената на другите. Те са точно толкова скъпи на Висшата Сила, колкото съм и аз.
Благодарна съм на Стъпките, защото те ме доведоха да това познание. И животът ми стана още по-хубав и пълноценен.
Усмихнат ден на всички.


Усмихни се, има изход!

А за мен смирението означава да приема всичко около мен, баш както е в момента! Ако се дразня и ядосвам, причината е защото намирам някой човек, место, същество, или ситуация, също така, някой факти от живота ми да са неприемливи за мен. Поради тази причина немога да намеря смирение, и докът не приема този човек, место, същество или ситуация да бъде точно така както е в момента няма да намеря покой.
Нищо, абсолютно нищо на този Божи свят е случайност. Сигурен съм, че докът не приема алкохолизмът си, не ще мога да се възстановя; така подобно, докът не приема моята съдба, никога няма да бъда доволен и щастлив. Затуй, за мен е необходимо да зная необходимоста да се съсредоточа върху нужните промени на себе си, а не напразно да израходвам енергия, като се напъвам да променя целия свят.
Когато се оплаквам от себе си, или критикувам хората, то аз се оплаквам от Божието сътворение, което означава, че искам да покажа да зная повече от Господ!

смирение. хубава дума . Снощи казах на една приятелка че не мога да си пиша с нея щото искам да гледам фюлм а и ме болят пръстите. Става дума за момичето в което бях на гости когато нямаше къде да отида. Егоист и неблагодарен тъпанар къде бе .И тя само ми каза лека нощ и ми затвори. Полудях отписах се от скаипа щях да сменям картата на телефона само и само да не си призная че сгреших а и ме бе страх от това че няма да се обади и така нямаше да разбера нали. Добре сутринта включих скаипа с намерение да се извиня видях че е там. Но изненада това е скаипа на колежката и ами ако е тя а не Нели ок по късно ще е пич. УФ супер готов си .олекна ми ще се извиня време има как беше алкаж три жаби седели на един камък едната решила да скочи и колко останали. Та така тръгнах да си взема акта и там нали си знам правата гледам едно момче пред мен и касиерката му казва тук дата тук подпис и на трите екземпляра и аз ко казах си може да се подпиша ама дата ти ще я пишеш. Аз си я написах де не посмях да се обад само изсумтях и жената ко не можеш ли да ти помогна та ми държа листовете докато пиша. Нали си знам правата бе .Та смирението е хубава дума за мен . Спомням си когато на групата с доктора най добрият ми приятел казваше мисъл там имаше такова нещо някой казва мисъл която служи като мото за деня , та той казваше ПОСТЪПВАЙ С ХОРАТА ТАКА КАКТО ИСКАШ ДА ПОСТЪПВАТ С ТЕБ . На мен там за една седмица ми откраднаха и телефона и двдито но ко правех молех се само за сили да простя както искам на мен моите приятели от които съм крал да ми простят. Просто като се сетех за това нещо ми минаваше мисълта на росен в главата. А и знам че немога да получа без да дам . Смирението идва за миг само да ме върне в реалноста и после мечти мечти мечти. ЛЕКА

"Да критикувам хората"..., "да изразходвам енергия".

Твоите мисли породиха чувства у мен и вместо да ги развивам и повтарям, ще ти споделя, че и при мен е така. Да приема нещата, такива каквито са. Ако мога да ги променя, да го сторя с разум, ако не мога, да ги приема спокойно, смирено.

Вече не искам да критикувам, да изразходвам излишна енергия. Това е много глупаво и безперспективно. Разбрах го, макар че трудно е за постигане. Дори и да е бавно, "вечност" - трябва да се опитам да го постигна и докъдето мога.

След дълги размисли, разговор със себе си казвах: "Стига толкова, смири се най-после. Приеми реалното, време ти е да се разделиш с младостта и приемеш смирено дните на старост..."

Оказва се, разбирам го, това е много, много трудно. Най-трудно е постигането на смирението. За мен е непостижимо и то върви ръка за ръка с търпението! Смирение и търпение! Който ги постигне, е блажен! Дали ще ги постигна, не съм сигурен, но вярвам. И на теб го пожелавам!

Смирението за мене има много разли4ни лица. И продължавам да се у4а да бъда смирена. Много работа имам още.... Срещам изклЮ4ителна трудност да приемам :ситуации, събития.. На периоди съм. Знам, 4е съм достигнала определено ниво на смиреност в тази област...но .
Дале4 съм още. Поне си го признавам смирено. И има една друга 4аст изклЮ4ителна важна за нас зависимите:

Смиреност да поискаме помощ, да признаем 4е САМИ не можем да се справим

Тук..не ми се говори. Знам го прекрасно, и не мога и не мога..Да поискам помощ. Тренирала съм се наро4но, в малки неща, защото ако не мога да поискам помощ за нещо дребно, как ще постъпя за големите неща? Не съм достатъ4но смирена, за да помоля.. Или ако моля, то е само един път. После обръщам гръб .

Има едно правило: Смирен и благодарен зависим, рядко има пробив. Рядко, защото ако кажем никога, веднага ще хукнем да се правим на изклЮ4ения (туи за изклЮ4енията си го знаех и аз, после го 4ух и от алкажа) Знам го това правило, съгласна съм, видях толкова много мои приятели да се връщат в Долината то4но, защото го нарушиха: нямаха смирението да поискат помощ в нужния момент, съзнавам това прекрасно и.... си остава само на думи. Знам и какво ме спъва, ГОРДОСТ, а зад гордостта ми се зъби ЕГОто.. Та правя, струвам и пак стигам до него: ЕГОто.. То ме кара да страдам, то ми пре4и да израстна духовно.. Не знам колко пъти смирено си признавам, 4е най основните ми дефекти са:гордост, която ми пре4и да поискам помощ и себедостатъ4ност, която ми пре4и да следвам предложениата на другите. В тази област, смирението ми е отрицателно. То е пак, ЕГОто, дето ми трови живота, руши спокойствието и яде душевния ми мир. Успокоявам се, 4е поне го знам, 4е смирено си го казвам, 4е трябва да дам време на времето..


СМИРЕНИЕТО да ПОИСКАМЕ ПОМОщ . Не вси4ски са такива, но тези които са от моя тип разбират колко се страда така, колко се блъска твърдата глава в стената..Понякога се и разбива.

Та тропкам си по Пътя на щастливата Съдба, къде смирено, къде бунтовно и гордо.. но... тропкам

И нека Силата да ни води.