28 ДНИ

Здравейте на всички аз съм коцето и съм наркоман.Днес ми е 28 ден чист и се сетих за фюлма със Сандра Бълок. Как след 28 дни излезе от клиниката и хоп всичко е наред. Е аз фюлма го гледах във клиника в която прекарах 10м и 28 дни д 10 месеца повече от нея. Е даже няколко дни след като се изписах пак се друсах с амфети. Не става пробах и цветя да садя ама стигнах само до това да кажа на един приятел че ще искам семки саксия си имах там в клиниката ги правеха от плочи. Мечтата ми стана да яздя кон даже на всички им казах че от малък го искам. Е не става а Сандра я няма да ми сподели как точно го е направила. Но пък в моята стая имаше едно момче което ходеше на някаква група която адски мразех ,защото тоя които помолиха да им каже какво правят защото само той беше присъствал не ми харесваше и на групите с лекаря се карах с него и не само с него де. Които не е като мен и на моето мнение няма глас. Като го помолиха да води първата сбирка той каза че иска да е затворена само за алкохолици. И от тук категоричния ми отговор вие не ме искате аз ще идвам луди ли сте бе. Кой губи не аз вие няма да имате такъв талант като мен в групата си. Аз всичко знам това че нямам чист ден не означава нищо просто още не съм поискал да спра и това е стига да поискам и. Егоцентрик до мозъка на костите си. А иначе не си спомням чист ден от 14 години насам ако не и повече. Та гледах го това момче което ходеше на групата и като го питахме после в стаята ко става пич ко праихте на групата.Той нищо не казва и нали всички са като мен като каже че след това са ходили да пият кафе си казвах кафе друг път пили сте бира нещо такова то просто не ти личи лъжеш ме. Нали аз винаги в кафето пия бира винаги лъжа и никога не ми личи колкото и да съм се напраил. А то всички са като мен. Та се сещам как майка ми ми казваше че и е лошо нещо да я оставя на мира ама като аз се я лъжех че ми е зле та да ми даде пари за дрога така и тя ме лъжеше та да я оставя. И така тръгнах защото ми беше любопитно какъв е купона в тая група а и много исках ама много исках да се смея на по различните от мен а с това момче от стаята ми беше супер забавно. И така там вече имаше кой да видя имах жив пример за това че наистина може да се стой чист и то в цивилизацията не на село както си праех планове за след лечението. Човек които ме пленни с това че разказа колко трудно му е било в началото. Не може някой да ми разказва колко му е хубаво и лесно как всичко в живота му е наред а аз опитам ли да остана чист да ми идва да умирам и не като на театъра които съм правил пред наште ами наистина ми се мре и така не помня да съм изкарал цял ден. Еми това го виждах че му е добре ама добре че той се оказа бая търпелив за алкохолик и ми изтърпя лудоста на отрезвяването. И няма винаги съм живял в някой фюлм докога сега съм по зле от преди но съм чист и знам че без тая болка без грешките няма да се науча да живея нали за това друсах та все да съм добре. Сега предпочитам да знам че съм болен и да се лекувам вместо да си мисля че съм здрав и да умирам. днес пак ще го напиша ми е 28 ден и не защото застраховката толкова ми позволява а защото иначе губя бог а е него и играта. А там залога е твърде голям и не мога да си го позволя. Така че с бог стъпките и събратята ми..........Пожелавам на всички един чист и ползотворен ден

Здравей Коце,

Аз също като теб днес мога да кажа, че
знам че без тая болка без грешките няма да се науча да живея нали за това друсах та все да съм добре.

„Не можем да търсим нищо сложно или дълбоко в първа стъпка, освен това, че се предаваме и посрещаме лице в лице нашата болка. Ние може би сме прекарвали живота си избягвайки болката, криейки се от болката или „лекувайки” болката. Първа Стъпка е възможност да застанем лице в лице с действителността и да приемем, че нашият живот не работи за нас, когато ние го контролираме. Прегръщаме безсилието си и спираме да предявяваме претенции, че можем да се справим сами.”

Цял живот правех точно това - криех се от болката, не исках да я виждам, не исках да я чувам, не исках да призная пред себе си и пред другите, че изпитвам болка. Цял живот лекувах болката и страха си, както и техните външни признаци първо с помощта на алкохол, а после замених алкохола с успокоителни. Сега обаче предпочитам да изживея болката без помощни средства, защото опитът, който получавам наистина си заслужава. Не случайно е казано, че болката е най-добрият ни учител. Браво за 28 ден!

Гледай към слънцето и остави сянката да пада зад теб.

Честито Коце!
Спомням си колко трудно ми беше в началото. Първият месец. Поздравления. Не можех да си представя, че ще седна някъде на кафе и няма да изпия поне една бира. Просто не можех да си го представя как ще стане това нещо. И сега съм сигурен, че щом взех твърдото решение, то вече друг ме пазеше от алкохола.
Днес моята работа е да си тропам по Стъпките, доколкото мога, а работата на Бог е да ме пази от срив и да ми нарежда живота. По неговата воля. Разделение на ролите.
Всеки един пичага като тебе, за когото няма среден път – или Духовната Програма, или савана, е живото послание.
И при мене така – изобщо не ми се наложи да фантазирам и да теоретизирам какво, аджеба значи Първата стъпка. Затова се изисква безусловна капитулация. След като бях пребит от болестта си, изобщо не ми се налагаше да ме убеждава някой. Бях готов на всичко. Само чаках указанията на спонсора. Благословеният ефект на дъното. Спасява години лутане и празни приказки. Екшън из дъ нейм ъф дъ гейм. Действие.
Радвам се, че се срещнахме по Пътя на щастливата съдба.

Браво Коце! Радвам се, че вместо да се луташ и доказваш че можеш сам, ти избра братството и програмата на АА и НА. Продължавай в същия дух!

БРАВО!!!

Здравей Коце,

Аз съм, Соня и съм зависима. Карам 18тия си месец. Помня го филма 28 дни. И аз го гледах в клиниката, където бях 5 месеца. Знаеш ли как 4ух за него? Имах свиждане, на 32я си ден. И приятелят, който ме посети по4на да ме убеждава, 4е аз не съм никаква зависима, да не слушам с какво ми промиват главата, да не се променям и като изляза ще отидем на китайски ресторант, ще го отпразнуваме с една бутилка хубаво вино, после на бар.... Колегите ми 4уха. и после.. после.. група посветена на мен, цитираха филма, когато Сандра Бълок беше посетена с шампанско
Сега се смея, когато си спомням, ама на времето... Хи4 не беше лесно.. Какви семки ще ти дават? За цветята? С мен не се полу4и. Ама аз отдавна съм го забелязала, 4е не мога да се грижа за цветя.. Старая се, старая се, те все не оживяват. Та като излязох от клиниката побързах да си купя едно, в саксия, ве4е поотраснало. Не му разказвах приказки, ама все го местех на слънце, избирах му място, не давах да пушат около него.. Не издържа. После ми подариха кактус.. И той умря след 6 месеца. Та затова си имам пластмасов гербер. Само гледам да не го загубя при преместванията си.. Домашния лЮбимец... Ами и този проблем го реших по подобен на4ин, голямо ку4е..от..плЮш. Виж с коня.. Там ще викаме Сандра

И аз съм егоцентри4ка... И досега се боря с това его, всеки ден го слагам под 4ука на реалността, защото много страдания ми носи. Пък аз ве4е се нау4их да оби4ам себе си, не искам да се самоизмъ4вам, стига ве4е. Знаеш ли, Програмата действува на принципа на привли4ането.. Така се полу4и и при мен, така е станало и при теб.. поразяващо е да видиш ЖИВ 4ОВЕК насреща, който о4евидно е в душевен мир и когато слушаш за изпълненията му по рано, да се опитваш да си го представиш в тази роля и..не можеш При мен поне беше така. После покълва желанието и аз да стана като него,после неувереността.. ще успея ли????
Спомням си, когато с плаха надежда питах.. И ми отговаряха с усмивка и топъл поглед:" Аз успях, ще успееш и ти.. Трудно е, но не е невъзможно, не съм нещо пове4е от теб, не си сама" Истинска магия.. Привли4а, нали

Коце, на прав път си, Пътя на щастливата Съдба. Знаеш ли, избягвай местата, които си посещавал по рано, старите приятели, старите навици.. Всеки ден е спе4елен ден, търси си новите приятели.. Можем да живеем и БЕЗ хими4ни субстанции, струва си . Само за днес. Надниквай ТУК, дори и да не пишеш.

И нека Силата да е с теб, още 24 4аса за вси4ки нас.

П.С. Сега се сетих за тази 4аст, зна4и този 4овек бил доста търпелив за алкохолик. Искаш да кажеш, 4е само алкохолоците страдат от липса на търпение. Вси4ки зависими сме такива, защо ина4е оби4аме и търсиме незабавното удоволствие? Моментното решаване на проблема...