проблем - аутсайдер съм

Ще ти разкажа една история която преди време четох в списание.Действието се развива в Щатите.На едно парти,пълно с хубави момичета всички се избиват да танцуват с грозновата дебеличка девойка.Журналистът,който описваше ситуацията на края на вечерта й казал,че е много изненадан,че при толкова хубави момичета всички предпочитат нея.Тя била още по-изненадана от въпроса му и му отговорила:За пръв път чувам,че не съм хубава.Мама и татко винаги са ми казвали,че съм много хубава.
Това е.Извода - от тебе.

Изглежда се изразявам неточно.
Под таланти не разбирам само рисуване , свирене. Имах предвид човек да откри е своите добри страни , качествата си и да работи върху тях.
Случвало се е и с мен някои , дори много хора да не желаят присъсвието ми и какво!? Чудо голямо. Ами аз тогава пък намирам начин още по-приятно и ползотворно да прекарам времето си- с други хори, които ме желаят или с други занимания, в тъжни , меланхолични моменти, каквито всики човек има.

Стига с тия гъби, че и на мен ми се приядоха. Защо не пишеш на кирилица?

Откриване на таланти, посаждане на дръвчета, котета....значи излиза че човек може и сам да си живее така ли? Бих могъл да се съсредоточа единствено в откриване на някакви таланти, незнайно какви, тъй като за а посадиш дръвче или да осиновиш коте трябва да можеш да обичаш а аз в тази изолираност нали се сещате че просто няма как ей така да започна да обичам. Всъщност, кажете ми една причина поради която изобщо да харесвам хората. Та аз съм почти като невидим! Ако бях жена поне някой щеше да се обърне след мен, не ли така? Да не говорим че по тези форуми ако се вгледа човек темите започнати от жена май са доста по-пълни с мнения като цяло. А напише ли някоя жена заглавие на темата си - "търся.." или "помогнете" и тем подобни, тогава вече започват да се чупят рекорди по брой отговори.
Казвате открий това което те радва и т.н.. Мен почти нищо не ме радва, само ако имам някоя нова придобивка или пък когато се случи да изляза някъде с познати. Някои от последните пък ми се пишат уж приятели, ама така когато им е кеф. В крайна сметка се чудя защо господ ли е кой ни е дал чувствата? Без тях толкова проблеми не биха възникнали, но сигурно така му е по-интересно . Пък и този живот....бил дар....глупости! Бил хубав - глупости! Живея единствено щото се казва че така трябва.
Между впрочем, ако бях жена досега да имам предполагам поне 2-3 предложения за среща, но както и да е. Обаче ще кажа нещо на жените които ме четат. Вкарвате си автогол когато ме отхвърляте, защото когато най-после си намеря половинка вашата незаинтересованост към мен ще и навреди макар и непряко. Като казвам вашата нямам в предвид тези виртуалните образи тук, а истинските реалните с които съм имал неудоволствието да опитам да бъда щастлив.
Искам едното от двете - щастие или смърт. Готов съм да пропусна хубавите мигове които може и да ми предстоят, да си отида от този ненужен ми свят, но само да не изпитвам вече болка.

Защо си толкова отчаян? Нещо конкретно ли се е случило? Разкажи , не губиш нищо.

4увството за принадлежност към някоя общност спокоява човека, а за самота/враждебност на околните предизвиква стрес. Понякога стресът отключва таланта, но аз мисля че най-добре функционираме когато сме спокойни и имаме опорни то4ки.
Важен фактор за успеха в общуването е то да ти е приятно. Когато общуването не е успешно, то става неприятно и обратното. Получаваме цикъл, който се бърка с понятието "аутсайдер", защото такива хора няма според мен. Освен аутистите, може би.
Западните теории гласят че проблемите в общуването са вкоренена в миналото патология. Тези проблеми до голяма степен се поддават на промяна, важното е да се "работи" в правилната посока. Правилната посока при общуването е работа над себе си, а не над процеса на общуване...
Не давам конкретни предложения, само малко поле за размисъл.

Колкото до чувството на отчаяние и безсмислие на живота, то преминава. Не е хубаво да свързваме прекалено смисъла на живота си с отношенията ни с околните. Впрочем каква професия имаш? бтв сексът дори изключително рядко си е добринка...

Всеки е бил тормозен някога, когато е бил малък. Това е част от израстването на човека и го научава как да се приспособи. Звучиш ми обаче някак противоречиво- искаш да имаш приятели, осъждаш обаче хората и бързаш да приемеш, че просто ей така им трябваш за нещо. Ами да ти кажа, то така се и започва- жена трябва за любов, роднини за подкрепа, колеги: за да има кой да те дразни и с кой да изпиеш по едно и да обсъдиш шефа/например/. В отношенията между хората почти никога няма само рози и усмивки. Но това не ни пречи да общуваме, така намираме своето място.
Запитай се какво наистина искаш, степенувай желанията си по важност, след това помисли какво би направил за да го постигнеш и какви трудности можеш да срещнеш, какво би направил за да ги преодолееш. Това определено мобилизира и отклонява малко вниманието от усещането за безсилие. Успех!

понеже не обичам да говоря попринцип ще говоря за себе си, а ти ако можеш си направи изводите сам.
Имах период в които нямах нищо. Багажа ми се събираше в две найлонови чантички от Метро. Спях на пода върху един кашон и се завивах с едно одяло. Имах 50лв. в джоба, един панталон и 4 ризи. Нямах желание да виждам никого, особенно пък жени. Така представено изглежда гадно, но всъшност беше и отвратително. Тази дупка за мен продължи 6 месесеца и после осъзнах, че живота продължава и трябва да се намери начин да се излезе от нея. Започнах да чета книги, седнал на клекалото на тоалетната защото нямах и стол даже. Включих се в един от походите организиран от туристическото дружество в града и там се запознах с хората с които започнах да се виждаме всяка седмица на техните збирки. Редовно ходех по походи с тях независимо че бяха по-възрастни от мен ме приеха и се почувсвах час от тях. След това, тъй като повече от 20г. не бях спортувал и изглеждах меко казано зле, реших да посещавам фитнес. Година по-късно изглеждах добре, имах приятели с които се виждах редовно и бавно, бавно започвах да осъзнавам, че не съм толкова зле. Започнах да си копувам по-модерни дрехи в преобладаващи ярки тонове (жълто, синьо и червено).
Сега 4 години след гадния период вероятно изглеждам добре и с подобаващо съмочувствие, щом мога без да преувеличавам да излизам поне две седмици всеки ден с различнi женi и вероятно с повечето от тях да правя и секс. В случая не става въпрос за реклама, а за състояние на духа, които най-вероятно се харесва и на другите.
Пожелавам ти, да направиш такава или още по-добра промяна и със себеси.
Желая ти късмет.

Да ти кажа опитвал съм да се приобщя към различни хора, но истината както винаги боли. Трудно ми да задържа вниманието към себе си, а по начало съдбата не ме е дарила със дар слово. Тоест, не говоря много и дори когато говоря бързо им писва да ме слушат. Вследствие на което нямам и какво толкова да кажа когато някой реши че съм интересен за повече от няколко минути и така се получава затворен кръг от който не виждам изход.
Винаги съм бил отхвърлян макар и негласно в повечето случаи. Знаете ли какво в да се опиташ да се развеселиш и някой с поглед и заобиколни думи да ти каже нещо от сорта на - изчезвай от тук? Ами да не ти се ходи на училище не заради друго ами за да не те тормозят? Да се чудиш как да си невидим при положение че всеки те вижда само защото няма кой да ти помогне срещу тормоза. Всички казват че така се израствало, обаче ако момиче или жена бъдат тормозени това е вече лошо. И как става така? Ок ето израстнах но за мен хората са врагове защото във всеки има една частица зло която може да се прояви най-неочаквано. Как да имаш доверие на хората? От това израстване се изпълних със завист.Живота за мен има смисъл само ако няма болка иначе по-добре да умреш и то бързо, неусетно. А какв се получава? Живееш и ако не се приспособиш те отхвърлят и съм сигурен че вие които ме четете и отговаряте сте отхвърляли човек. Виждал съм доста хора които уж са мн свестни уж нали добри , чувствителни , уж помагат и т.н., но ти казват колко много съжаляват че не могат да ти помогнат, но ти сам ще се справиши др такива глупости. След това същите тези хора си се затварят отново в тяхното си общество "готините", а голяма част от мъжката част се насочва да помогне на някоя жена която е самотна и и е скучно. Жените пък не им пука чакат си 1-2 мин някои да им обърне внимание и после се забавляват. А аз какво ? Не съм интересен ли? После идва някой който само допреди малко ми каза негласно че не съм интересен и казва - забавлявай се и си отива отново. Да се забавлявам ли? На какво да се радвам? И за какво да живея, след като ум мен няма желание, хъс за живот, просто няма от къде да ги почерпя. Няма как от нищото да се променя. Но на кой му пука, важното е да не ви занимавам нали?
Някой спомена да степенувам нещата за себе си. Кое е по-важното? Аз знам кое е, а именно да не изпитвам болка, независимо каква. Хайде кажете ми кое ще ми помогне да постигна това?

Здравей! Аз също имах подобни проблеми като тийнейджър. Стоях на страна от хората, чувствах се некомфортно сред непознати, нямах приятели и гаджета. Затова обвинях хората, които са зли и ми се подиграваха, котио ме пренебрегваха и не искаха да общуват с мен. В последствие претърпях много дълъг път на личностно израстване, в резултат на което вече се справих с много от проблемите, които имах. Та като човек минал от там където си ти ще ти кажа следното:
Кой е виновен за това че един човек е самотен? Самитя той. Отговорът боли, но е истина. По-лесно е да обвиняваш другите, че са гадни и те пренебрегват, отклокот да признаеш, че ти липсват основни комуникативни умения, нямаш изградена правилна представа за света и себе си.
Ето какво ми помогна на мен. Започнах да се интересувам от практическа психология. Има чудесни книги на български: Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота?, Трудните времена преминават, коравите хора остават; Емоционална интелигентност; Интелигентните емоции; Как да печелим приятели и да влиям на другите; Как да говорим пред публика; Психология на общуването, Тайния език на думите и т.н. Потърси тези книги, много от тях все още са в продажба. Ако знаеш английски в интернет може да намериш още много материали. истината е че ти имаш проблем - липсвта ти комуникативни умения и имаш погрешен начин на мислене(комплекс за малоценност и т.н) Затова положи малкок усилия и прочети това онова. Почни да прилагаш това което четеш. Опитай се да разбереш себе си по-добре. Ако искаш посети и професионален психоаналитик.
второто нещо, което много ми помогна е вярата в Бог и Библията. Те ми дадоха ясно виждане за смисъла на моя живот и Божия план за него. Разбрах, че Бог ме обича и когато съм с него, Той ръководи живота ми и аз съм спокоен и не се безпокоя за това което не зависи от мен.
И така най-важното е да спреш да обвиняваш този и онзи, а да се промениш ти.

Специално за жените - включи малко баби и лели да ти намерят момиче. Ти си на етап да те жени селото, а не ти сам да се жениш.

- escape velocity of growth -

Знаеш ли какво е "ин и ян"? Това е един кръг- кръгът на съвършенството, в който има една черна и една бяла страна и в черната страна има една бяла съвършена точка, а в бялата една съвършена черна точка. Това е живота и всеки човек- в едно съвършено цяло има по малко зло и по малко добро и във всяко идеално зло има частичка добро. Няма човек, който може да каже, че е идаелно добър,дори в библията мисля, че го пише- "Който е безгрешен нека хвърли първия камък..." или нещо подобно беше. Потърси бялата точка в хората около себе си, говориш за жените, но те колкото и самоуверени да изглеждат отвън може и да не са такива в действителност, колкото и отегчени да изглеждат твоите слушатели, може да ги тормози някоя тяхна лична болка. Всеки има своя болка, всеки е причинявал някому/съзнателно или не/ болка. Някои я прикрикват по-успешно от други, някои са се научили да живеят с нея и въпреки нея и дори отстрани изглеждат уверени и твърди. Много често външното съвършенство не означава вътрешно такова- ин и ян. Потърси, опитай с другите и със себе си да намериш добрите и лошите неща, да ги обикнеш такива каквито са, защото те са част от всеки от нас.

По съвет на лелите и бабите не знам някой прокопсал ли е?!
Нали казвате опознай се работи над себе си. Най-лесно е да формулирам проблема. Мога да кажа че стратта ми пречи. Тази пагубна човешка страст. Тя е и дар и проклятие. Е за мен май е второто. Най-спокоен се чувствам когато именно не чувствам. Само че има нещо човешко което ме дърпа и ме кара да не бъда равнодушен. Ако проблема е в мен кажете ми тогава как да взимам пример от общество което позволява да ги карат да се самоизбива? Което където и да отиде създава проблеми, дори си позволява да изтребва цели видове на собствената си планета. Да не говорим че последната ще вземе и да я разруши. За капак си позволява да отхвърля различните независимо зли добри, всичко.
Когато ви чета мненията се питам няма ли и книгите и професионалистите да ми кажат едно и също - работи над себе си защото никой не ти е виновен че сме толкова тесногръди и така сме се зтоврили в черупката си? Освен това хайде обяснете ми логиката която ми налагате а именно - хем да работя над себе си по комуникативните си умения, хем да се абстрахирам от преживяванията които имам в същото това общество скоето трябва да се науча да комуникирам. Както казах не съм машина, ако бях хубаво ама не съм. Пък и получава се така че само аз трябва да полагама усилия? Ами аз мога да кажа - ми какво ми е това че не струват повечето хора не значи че трябва да се съобразявам с тях.

Не съм казал да слушаш съветите им, а да ти намерят момиче. За хората - ти като станеш сутрин от леглото, защо не го изриташ веднъж с всичка сила? Ще му стане ли нещо? Това е заобикалящата те действителност. Хората също са такива. Въпросът е да вземеш действителността, и да вземеш собствената си същност, за да създадеш истински човек.

ПП: Ще ти кажа нещо, за да не се самозалъгваш. Когато имаш дълбочина на погледа, психологията не дава отговори. Философията и жизненият опит изграждат човека.

- escape velocity of growth -

Ама твойта работа е сърби, боли, драго ми е!
Изброил си 100 причини защо не може да се промениш. Хайде намери поне една защо можеш. Стегни се. Всикчо зависи от теб.

Написал си "проблем-аутсайдер", но колкото повече те чета, толкова повече ми звучиш като човек, за който това не е проблем. Ако се харесваш такъв какъвто си ще трябва да приемеш факта, че ще има хора, които не те приемат. А пък ако държиш да бъдеш всеобщ /което си е чиста илюзия/ любимец ще ти се наложи да поработиш наистина върху себе си: за да бъдеш харесван се налага да покриваш изискванията точно на това общество. Това са простички истини- не отделния индивид налага правилата, а обществото. Така е откакто съществува човечеството.
Има една приказка за ада и рая:
Един човек умрял, предоставила му се възможност да избира къде иска да отиде. Отишъл в ада и гледа- дъъълга маса с много храна около нея гладни обикалят много хора. Попитал защо седят гладни като има толкова много храна. Отговорили му, че условието е да се хранят с еднометрови лъжици и затова никой не успява да се нахрани.
Отишъл в рая. Там дъъълга маса с много храна и весели и сити хора си почиват уютно. Попитал да не би тук да се хранят с нормални лъжици. Отговорили му :
-Не. Условието е същото, но тук хората се хранят едни други. Първо един храни съседа си, а след това съседа му връща услугата.
Открий разликите.

Според мен проблема ти не е , че си аутсайдер, ами че държиш на всяка цена да се харесаш, да си от оня тип "желани момченца", които чукат готини мацки и мъженцата дори им се кефят.......Айде няма нужда

Приятелю, като за начало наистина, не одобрявам изказ от сорта на "писна ми от живота" . Не знам, оценяваш ли богатството, с което разполагаш. Няма по-ценно нещо, нищо материално, нишо нематериално... само това, че дишаш, само това че се събъждаш всяка сутрин, че можеш да направи6 какво ли не, но само ако се събужда6 всяка сутрин с усмивка. Не съм психолог, нито се смятам за много умен, но съм сигурен 4е аутсаидер, както ти се изрази, е понятие, със сжоите сжойства. Това че някои не те приема, защото не се вместжаш в предстажите му за нещо готино, не значи че друг няма да оцени ТЕБ. Защото ти си различен, Да, както всички останали. Потърси съкровището в теб и го извади, излез от черупката в която си се скрил, защото на тая земя не са един или джама хората, които турсят точно теб. В краина сметка ако не мислиш за себе си, помисли за другите. Егоизмът е болест, разрушаваща морала ценностите на обществото, които ги крепят в дне6но време. нека както ти, така и всички да не пославяме себе си преди всички. Тожа е предпостажка да не се развиваме, да не будем такива каквито маиката земя ни е създала и можеби да не сме щастливи в телата си и с живота си. Конуникацията е дву-, три-, и тт.н.- полюсна, всеки участник очаква да получи нещо, но и знае че трябва да отгожори, нали?!. Когато някои игнорира, тои игнорира себеси, и обрича себе си на дезинформация. Дали ако имаше контакти с такива хора щеше да си щастлив?! Това е нещо на което сам шще си отговориш. Изумен съм от факта, че си позволил на собстженото ти аз да се самосъжелява. Няма смисъл, тожа е загуба на време, а времето ни е ограничено затова си живей живота, срещай различни хора и се отпусни, ако мислиш че истинската ти светлина, това което си ти е нещо пошло- Не , ще има и кои да те оцени, но без да им позволиш няма да стане нали?! казах ти конуникацията не е еднополюсна.
Звуча като баба ми, но приказките обикновенно подкрепям с др. ако имаш нужда от не6то пиши ми, звънни ми (0887326132), каквото искаш. Но не се остажяй на инерцията да те убива

Не е така, не се предлагаш на никого, как ти дойде наум? Да общуваш с хора във виртуалното пространство не е белег за слабост или за някакъв недъг (въпреки че много хора се крият зад удобството на анонимността). Все пак тези чатове са създадени не от кретени за идиоти, а са плод на времето ни, на начина, по който живеем! Погледни по-глобално на нещата!
Човек действително отвиква да общува, на мен лично не ми се е случвало, но аз обичам да наблюдавам и анализирам хората и човекът определено все още ме вълнува. Просто почни от там, но не се ограничавай само с това. Приеми го като разгрявка преди тренировката ...и не се страхувай да бъдеш себе си!
Веднъж се живее, няма да имаш възможност да пуснеш живота си на "риплей", не се страхувай...няма нищо по-страшно от самия страх!

УСПЕХ!

The pure and simple truth is rarely pure and never simple.

Имаш ли някакви хобита и интереси??
Ако харесваш футбол си намери приятели ,които също обичат футбола.
Ако харесваш шах си намери приятели които също играят шах.
Искам да ти кажа че според интересите си може да направиш контакти.
По това което си написал съдя ,че си интелигентен.
Ако хората не ти обръщат внимание си помисли защо е така ?
Постарай се да си намериш приятели и ще се почувстваш по-добре.
Излизай повече навън и посещавай различни клубове и общности.
Човекът е такова същество ,което има нужда да бъде прието в някаква общност.
За съжаление нашето общество стана много самотно.
Точно благодарение на това сектите са пълни със самотни хора ,които се нуждаят от семейство.Религията е един вид семейство.
Личната ми утопия винаги е била едно човечество , в което всички хора са едно семейство и са надделели егоизма си.....
Винаги съм считал ,че няма нищо по-хубаво от едно огромно семейство в което хората общуват.
Това си е моята утопия и моля никой да не ми казва ,че не е добра просто щото аз я искам такава за себе си

Аз не харесвам интернет общуването. Не мисля че то може да замести реалното общуване между хората. Интернет общуването считам че прави хората по-нещастни и по-самотни. Няма нищо по-хубаво да отидеш с приятели да поиграете 2 часа тенис на маса примерно всяка събота като традиция.
Да си полафиш с хора които са ти приятели. Интернет общуването не създава нищо. То не създава необходимата близост между хората.
И все си мисля че хората са на този свят само да си развеят пръднята
И да срещнат навън някой ,с който да обменят някоя друга дума.Да обсъдят вчерашния мач, да поговорят за времето и така нататък


И виж какво ,понякога хората се държат много гадно.
Тогава тегли на всички една майна наум и им кажи да си го начукат!!
Ще се почувстваш по-добре
Намери си една общност от хора където ще се чувстваш добре ,където няма да има лицемерно и злобно общуване.
Мисля че си много чувствителен.
Чувствителността е признак на интелект.
Понякога и аз се питам за какво изобщо са хората ??