СПОДЕЛЯНЕ НА ЛЮБОВТА
2 отговора
0 прегледа
СПОДЕЛЯНЕ НА ЛЮБОВТА
4 ноември
СПОДЕЛЯНЕ НА ЛЮБОВТА
“..ние споделяме любовта, защото и на нас тя ни беше дадена безвъзмездно. Любовта може да тече, както потокът жизнена енергия, от един човек към друг.”
Любовта, която се отдава, и любовта, която се приема – в това е същината на живота. Това е универсалният общ знаменател, свързващ ни със заобикалящото. Зависимостта ни лиши от тази връзка, заключвайки ни в самите себе си.
Любовта, която намерихме в Програмата на АА, отново ни разкрива света. Тя разбива клетката на зависимостта, в която бяхме затворници. Получавайки любов от другите членове на АА, ние видяхме – може би за пръв път в живота си – какво е това любов и на какво е способна тя. Слушаме как нашите събратя разказват какво означава споделянето на любовта и усещаме смисълът, който е донесла в живота им.
Започваме да подозираме, че ако споделянето на любовта означава толкова много за другите хора, то може би тя ще даде смисъл и на нашия живот. Чувстваме, че стоим на прага на голямо откритие. Усещаме, че няма да можем да разберем пълното значение на любовта, докато не започнем да отдаваме своята любов на другите. Опитваме да направим това и откриваме липсващата брънка между нас и останалия свят.
Днес разбираме истината в думите: “Запазваме това, което имаме, само като го отдаваме”.
САМО ЗА ДНЕС: Животът е нов хоризонт, а средството, с което ще го достигна – любовта. Щедро ще отдавам любовта, която получих.
СПОДЕЛЯНЕ НА ЛЮБОВТА
“..ние споделяме любовта, защото и на нас тя ни беше дадена безвъзмездно. Любовта може да тече, както потокът жизнена енергия, от един човек към друг.”
Любовта, която се отдава, и любовта, която се приема – в това е същината на живота. Това е универсалният общ знаменател, свързващ ни със заобикалящото. Зависимостта ни лиши от тази връзка, заключвайки ни в самите себе си.
Любовта, която намерихме в Програмата на АА, отново ни разкрива света. Тя разбива клетката на зависимостта, в която бяхме затворници. Получавайки любов от другите членове на АА, ние видяхме – може би за пръв път в живота си – какво е това любов и на какво е способна тя. Слушаме как нашите събратя разказват какво означава споделянето на любовта и усещаме смисълът, който е донесла в живота им.
Започваме да подозираме, че ако споделянето на любовта означава толкова много за другите хора, то може би тя ще даде смисъл и на нашия живот. Чувстваме, че стоим на прага на голямо откритие. Усещаме, че няма да можем да разберем пълното значение на любовта, докато не започнем да отдаваме своята любов на другите. Опитваме да направим това и откриваме липсващата брънка между нас и останалия свят.
Днес разбираме истината в думите: “Запазваме това, което имаме, само като го отдаваме”.
САМО ЗА ДНЕС: Животът е нов хоризонт, а средството, с което ще го достигна – любовта. Щедро ще отдавам любовта, която получих.
Редактирано от aлkaжa на
Re: СПОДЕЛЯНЕ НА ЛЮБОВТА
МОЛИТВА ЗА ЛЮБОВ
Ще споделим един красив сън - сън, който няма да искате да свършва. В този сън денят е красив, топъл и слънчев. Чувате птичките, вятъра и малка рекичка. Вървите към нея. На брега й един старец медитира и вие виждате как от главата му струи красива разноцветна светлина. Опитвате се да не му пречите, но той усеща присъствието ви и отваря очи. Очите му са пълни с любов и се усмихват. Питате го как успява да излъчва тази прекрасна светлина. Питате го дали може да ви научи да правите същото. Той отвръща, че преди много, много години е задал същия въпрос на учителя си.
Старецът започва да ви разказва историята си: „Учителят ми отвори гърдите си, взе сърцето си и от него извади красив пламък. После отвори гърдите ми, отвори сърцето ми и сложи пламъчето в него. Върна сърцето ми в гърдите и щом то се озова вътре в мен, почувствах силна любов, защото пламъкът, който учителят сложи в сърцето ми, беше собствената му любов.
Този пламък растеше в сърцето ми и се превърна в голям, голям огън - огън, който не изгаря, но пречиства всичко, до което се докосне. И той докосна всяка клетка в тялото ми и клетките ми отвърнаха с любов. Аз станах едно с тялото си, но любовта ми продължаваше да расте. Този огън докосна всяко чувство в ума ми и всички чувства се превърнаха в силна, необятна любов. И аз обикнах себе си напълно и безусловно.
Но огънят продължи да гори и почувствах необходимостта да споделя любовта си. Реших да дам част от нея на всяко дърво и дърветата ми отвърнаха с любов, и аз станах едно цяло с тях, но любовта не престана да расте и расте. Дадох от нея на всяко цвете, на всяка тревичка, на почвата, и те ми отвърнаха с любов и станахме едно. Но любовта ми растеше и растеше и обикнах всяко животно на земята. Те отвърнаха на любовта ми и ние станахме едно. Но любовта ми не преставаше да расте.
Дадох част от любовта си на всеки кристал, на всеки камък по земята, на почвата, металите, и те ми отвърнаха със същото и аз станах едно със земята. Тогава реших да дам любовта си на водата, на океаните, реките, дъжда и снега. И те ми отвърнаха с любов и станахме едно. А любовта ми продължаваше да расте и расте. Реших да я дам на въздуха, на вятъра. Почувствах силна връзка със земята, с вятъра, с океаните, с природата и любовта ми растеше и растеше.
Насочих поглед към небето, към слънцето, към звездите и дадох част от любовта си на всяка звезда, на луната, на слънцето и те ми отвърнаха с любов. И аз станах едно с луната и със слънцето и със звездите и любовта ми продължи да расте и расте. Дадох част от нея на всеки човек и станах едно с цялото човечество. Където и да отида, когото и да срещна, виждам себе си в очите му, защото съм част от всичко, защото обичам".
И тогава старецът отваря гърдите си, изважда сърцето си с красивия пламък и слага този пламък в сърцето ви. И сега тази любов расте във вас. Сега сте едно с вятъра, с водата, със звездите, с цялата природа, с всички животни и с всички хора. Усещате топлината и светлината, излъчващи се от пламъка в сърцето ви. От главата ви струи красива многобагрена светлина. Вие излъчвате огъня на любовта и се молите:
Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари. Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било истински необходимо. Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум. Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлата си и лъчиста светлина.
Благодаря ти, че използваш думите ми, очите ми и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида. Обичам те такъв, какъвто си и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя в сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си. Амин.
Усмихни се, има изход!
Ще споделим един красив сън - сън, който няма да искате да свършва. В този сън денят е красив, топъл и слънчев. Чувате птичките, вятъра и малка рекичка. Вървите към нея. На брега й един старец медитира и вие виждате как от главата му струи красива разноцветна светлина. Опитвате се да не му пречите, но той усеща присъствието ви и отваря очи. Очите му са пълни с любов и се усмихват. Питате го как успява да излъчва тази прекрасна светлина. Питате го дали може да ви научи да правите същото. Той отвръща, че преди много, много години е задал същия въпрос на учителя си.
Старецът започва да ви разказва историята си: „Учителят ми отвори гърдите си, взе сърцето си и от него извади красив пламък. После отвори гърдите ми, отвори сърцето ми и сложи пламъчето в него. Върна сърцето ми в гърдите и щом то се озова вътре в мен, почувствах силна любов, защото пламъкът, който учителят сложи в сърцето ми, беше собствената му любов.
Този пламък растеше в сърцето ми и се превърна в голям, голям огън - огън, който не изгаря, но пречиства всичко, до което се докосне. И той докосна всяка клетка в тялото ми и клетките ми отвърнаха с любов. Аз станах едно с тялото си, но любовта ми продължаваше да расте. Този огън докосна всяко чувство в ума ми и всички чувства се превърнаха в силна, необятна любов. И аз обикнах себе си напълно и безусловно.
Но огънят продължи да гори и почувствах необходимостта да споделя любовта си. Реших да дам част от нея на всяко дърво и дърветата ми отвърнаха с любов, и аз станах едно цяло с тях, но любовта не престана да расте и расте. Дадох от нея на всяко цвете, на всяка тревичка, на почвата, и те ми отвърнаха с любов и станахме едно. Но любовта ми растеше и растеше и обикнах всяко животно на земята. Те отвърнаха на любовта ми и ние станахме едно. Но любовта ми не преставаше да расте.
Дадох част от любовта си на всеки кристал, на всеки камък по земята, на почвата, металите, и те ми отвърнаха със същото и аз станах едно със земята. Тогава реших да дам любовта си на водата, на океаните, реките, дъжда и снега. И те ми отвърнаха с любов и станахме едно. А любовта ми продължаваше да расте и расте. Реших да я дам на въздуха, на вятъра. Почувствах силна връзка със земята, с вятъра, с океаните, с природата и любовта ми растеше и растеше.
Насочих поглед към небето, към слънцето, към звездите и дадох част от любовта си на всяка звезда, на луната, на слънцето и те ми отвърнаха с любов. И аз станах едно с луната и със слънцето и със звездите и любовта ми продължи да расте и расте. Дадох част от нея на всеки човек и станах едно с цялото човечество. Където и да отида, когото и да срещна, виждам себе си в очите му, защото съм част от всичко, защото обичам".
И тогава старецът отваря гърдите си, изважда сърцето си с красивия пламък и слага този пламък в сърцето ви. И сега тази любов расте във вас. Сега сте едно с вятъра, с водата, със звездите, с цялата природа, с всички животни и с всички хора. Усещате топлината и светлината, излъчващи се от пламъка в сърцето ви. От главата ви струи красива многобагрена светлина. Вие излъчвате огъня на любовта и се молите:
Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари. Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било истински необходимо. Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум. Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлата си и лъчиста светлина.
Благодаря ти, че използваш думите ми, очите ми и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида. Обичам те такъв, какъвто си и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя в сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си. Амин.
Усмихни се, има изход!
Приказка за Топлото-и-Пухкаво
Абе, наистина няма случайни съвпадения.
Вижте какво превеждах през нощта.
ПРИКАЗКА ЗА ТОПЛОТО-И-ПУХКАВО
Имало някога един град, в който всички са били здрави и щастливи. Всеки от жителите му, когато се родил, получавал торбичка с Топлото-и-Пухкаво, което имало такова свойство, че колкото повече човек раздавал от него на другите, толкова повече го е имал. Затова всички свободно си дарявали взаимно Топлото-и-Пухкаво, защото били сигурни, че то никога няма да свърши.
Майките са давали Топлото-и-Пухкаво на децата си, когато те се връщали от училище. Съпрузите са си го връчвали взаимно за добър ден, след завръщане от работа, преди заспиване. Учителите го раздавали в училището, съседите на улицата и в магазина, приятелите при всяка една среща. Дори строгият шеф в службата често е посягал към своята торбичка с Топлото-и-Пухкаво.
Както вече казах, никой в този град не е боледувал и не умирал, а щастието и радостта са виреели във всичките семейства.
Но един ден е дошла да живее в града една зла магьосница, която се е занимавала с продажба на лекарства и заклинания против разни болести и бедствия. Бързо е разбрала, че тук нищо няма да спечели. Затова е решила да действа.
Отишла при една млада жена и й казала да не раздава прекалено много от своето Топло и Пухкаво, защото то е на път да свърши, и да предупреди близките си за това. Жената скрила своята торбичка на дъното на шкафа и казала на мъжа си и децата си да направят същото. Постепенно новината се е разпространила из целия град; хората изпокрили своето Топло-и-Пухкаво кой където е могъл. Скоро са се разпространили там всякакви боести и нещастия, все почвече хора са започнали да умират.
Магьосницата отначало много се е радвала – вратата на къщичката й в далечното предградие не се е затваряла от многото посетители, идвали да купуват лекарствата й. Но скоро се е оказало, че нейните мехлеми не помагат и хората са идвали все по-рядко. Тогава тя е започнала да продва Студеното-и-Бодливо, което малко е оправило положението, защото все пак това е бил някакъв контакт, макар и не най-добрият. Хората вече не умирали толкова бързо, но животът им е текъл сред болести и нещастния.
И така щеше да продължи може би до ден днешен, ако не беше дошло в града едно момиче, което преди няколко години е заминало да учи другаде и затова не знаело новите обичаи. По стария си навик то е започнало с пълни шепи да раздава Топлото-и-Пухкаво на съседите и приятелите, на децата по улица. Отначало хората са се учудвали и даже не искали да го вземат – страхували се, че ще им се наложи после да го връщат. Но кой би могъл да възпре децата! Те охотно вземали, раздавали си го взаимно, най-найкрая едно през друго започнали да вадят от скривалищата старите си торбички и както преди да раздават от тях наоколо.
Все още не знаем как ще свърши приказката.
Това зависи и от ТЕБ.
Вижте какво превеждах през нощта.
ПРИКАЗКА ЗА ТОПЛОТО-И-ПУХКАВО
Имало някога един град, в който всички са били здрави и щастливи. Всеки от жителите му, когато се родил, получавал торбичка с Топлото-и-Пухкаво, което имало такова свойство, че колкото повече човек раздавал от него на другите, толкова повече го е имал. Затова всички свободно си дарявали взаимно Топлото-и-Пухкаво, защото били сигурни, че то никога няма да свърши.
Майките са давали Топлото-и-Пухкаво на децата си, когато те се връщали от училище. Съпрузите са си го връчвали взаимно за добър ден, след завръщане от работа, преди заспиване. Учителите го раздавали в училището, съседите на улицата и в магазина, приятелите при всяка една среща. Дори строгият шеф в службата често е посягал към своята торбичка с Топлото-и-Пухкаво.
Както вече казах, никой в този град не е боледувал и не умирал, а щастието и радостта са виреели във всичките семейства.
Но един ден е дошла да живее в града една зла магьосница, която се е занимавала с продажба на лекарства и заклинания против разни болести и бедствия. Бързо е разбрала, че тук нищо няма да спечели. Затова е решила да действа.
Отишла при една млада жена и й казала да не раздава прекалено много от своето Топло и Пухкаво, защото то е на път да свърши, и да предупреди близките си за това. Жената скрила своята торбичка на дъното на шкафа и казала на мъжа си и децата си да направят същото. Постепенно новината се е разпространила из целия град; хората изпокрили своето Топло-и-Пухкаво кой където е могъл. Скоро са се разпространили там всякакви боести и нещастия, все почвече хора са започнали да умират.
Магьосницата отначало много се е радвала – вратата на къщичката й в далечното предградие не се е затваряла от многото посетители, идвали да купуват лекарствата й. Но скоро се е оказало, че нейните мехлеми не помагат и хората са идвали все по-рядко. Тогава тя е започнала да продва Студеното-и-Бодливо, което малко е оправило положението, защото все пак това е бил някакъв контакт, макар и не най-добрият. Хората вече не умирали толкова бързо, но животът им е текъл сред болести и нещастния.
И така щеше да продължи може би до ден днешен, ако не беше дошло в града едно момиче, което преди няколко години е заминало да учи другаде и затова не знаело новите обичаи. По стария си навик то е започнало с пълни шепи да раздава Топлото-и-Пухкаво на съседите и приятелите, на децата по улица. Отначало хората са се учудвали и даже не искали да го вземат – страхували се, че ще им се наложи после да го връщат. Но кой би могъл да възпре децата! Те охотно вземали, раздавали си го взаимно, най-найкрая едно през друго започнали да вадят от скривалищата старите си торбички и както преди да раздават от тях наоколо.
Все още не знаем как ще свърши приказката.
Това зависи и от ТЕБ.