ИРИНА

Ирина, добро утро.
Как си днес? Дано не ти досаждам с прекаленото си внимание. Но наистина ме интересува. Не защото искам от теб да вършиш подвизи, а защото знам, че се бориш с гадна отвратителна и коварна болест. И си мисля, че както на мен в началото ми трябваше поддръжка така и на теб ще ти свършат работа няколко думи. Аз намерих подкрепа в групата на АА и на АН. Винаги ми даваха сили загрижеността и усмивките на новите ми приятели. Както и уверението, че след като те могат, мога и аз. Това ми беше достатъчно. Исках нещо, което не беше невъзможно. Което вече някой беше направил. Значи...и аз мога. Това исках да ти кажа. И ти можеш. Когато и както реши. Първо това, после онова, или обратното.
Наистина не е лесно, но е достижимо. Прекрасния живот, който ще последва от това твое решение - също. Той си е твой по право. Заслужаваш го.
Успешен ден. И - не си сама.


Усмихни се, има изход!

Първо поздравления за Ирина.
И второ ще си позволя да заключа темата "alkoholi4ka li sam spored vas" защото стана много дълга и трудно се отваря.
А и понеже Гирасоле започна нова тема за Ирина в коята аз виждам символика, ново начало в живота на Ирина.
Ирина, ще се справиш. Аз вярвам в теб.

Усмихни се!
И ще успееш!

Много нервно ми беше преди нея.Бяха ми обяснили че няма нищо страшно, но аз се притеснявах, сърцето ми биеше лудо и не знаех къде да си сложа ръцете.Благодарение на Приятел_ка обаче бях решена да отида на мсяка цена.Изключително съм й благодарна, че дойде с мен и всъщност откакто се свързахме чрез форума се видяхме веднъж и поговорихме, но после тя се обаждаше вс ден по телефона да ме пита как съм и т.н.,отделно беше писането във форума и на мейла.Тя е един невероятен човек.Благодарна съм й и затова, че ме запозна снощи преди сбирката с Girasole-още един готин човек.Тя също веднага стана съпричастна и днес вече е отворила даже нова тема за мен.И с Girasole и с Bohata снащи си полафихме в Skype. И така май на сбирките не е толкова страшно, колкото ми се струваше в началото. Е, аз се държах като тъпачка, когато не пожелах да чета и да си призная пред аудитория от живи хора, че съм алкохоличка.Самата дума нещо не ми харесва.Но това е друга тема.В един момент аз вече бях спокойна и не се притеснявах от нищо, защото в очите на хората там срещнах разбираме и позитивизъм.Всъщност знаете ли какво сънувах тази нощ-СБИРКАТА.А това значи че съм впечатлена и не смятам да се отказвам.

Здравейте,
И от мен поздравления. Надявам се не си мислите, че не съм желаел тя да се бори, да отиде на сбирка. Радвам се, че го е направила. Тя сама реши и взе, както аз навремето много важно решение. Извинявайте, ако някой с нещо съм засегнал. Приемете, че може би имам свой способ, маниер, па макар и за някой да е бил грубичък малко. Въпрос на отношение. Дори за оказване на помощ, ако щете. На нетърпение и дори на страдание и гняв, когато видиш, че по познат начин някой продължава да се лута, колебае и върти в омагьосан кръг. Тя излезе!

За да бъда разбран, ще си позволя да споделя, че съм привърженик на споделен опит в книгата на В. Ошатински "Грях или болест". Приемам го като достоверно и проверено предписание за нашето поведение. То касае въпросът какво трябва и не трябва да прави непиещият алкохолик спрямо пиещият, когато иска да му помогне. Да го остави с пиенето си, да не се отнася с пего като към алкохолик, не му го казва. Да го остави сам, сам да се предаде и осъзнае, че това е болест. Сам! Можем да му помогнем само като споделяме своя опит, преживяното, настъпилите промени в дните на трезвост.

"... А после за нищо не убеждава, не агитира... анонимният алкохолик не знае дали слушателят му също е алкохолик. Това може да реши единствено той самият. Но ако той е сметнал, че АА може да му бъде от помощ, винаги ще бъде добре дошъл. Ако след идването в АА той стигне до извода, че това не е за него, никой няма да го задържа насила."

Както и насила не можем да го доведем!

Там пише още, и го приемам за безусловно вярно, че трябва само да разказвам и най-вече това как се чувствам днес. И с това ще завърша: чувствам се прекрасно и един от поводите за това е, че Ирина е била на сбирка. Сама е решила, както и сама ще реши дали да остане или си отиде!

Ирина ще успее и в това съм сигурен. Най-важното за мен е, че тя вчера не отложи нещото, което все отлагаше.

Ирина, няма да ми се сърдиш , нали? Тук понякога, често без да искаме, си казваме и неприятни неща. Винаги обаче намеренията ни са добри един към друг. И се надявам да се убедиш в това. Още веднъж поднасям своите извинения, ако съм те засегнал - волно или неволно.

Надявам се да се видим на една от следващите сбирки и споделим своя опит, преживяното, за да сме си полезни, да си помагаме.

Приятен, трезвен ден!

Благодаря 007 и аз ти се извинявам, ако съм те засегнала с нещо в предишната тема.Аз бързо кипвам, но и също така светкавично след това съжалявам за казаното или стореното.

Браво, Ирина!
Нека възстановяването да ти върви по вода!

Гледай към слънцето и остави сянката да пада зад теб.

С теб съм, Ирина. Радвам се, че си стъпила на Пътя.
Дръж се!

Здравей Ирина,
Направо съм същият. Паля се много бързо, горя като факел. От 6 месеца водя борба. Освен това да не пия, се опитвам да изесня и коригирам много от дефектите, които за жалост имам. Един от тях е по детински бързата и често неуправляема реакция. Емоциите, Демоните много лесно ме превземат.
Опитвам се да се науча да чувам и уважавам мнението на другите. А не първично да реагирам и го отричам безусловно. Опитвам се да кажа само какво мисля по даден въпрос, без да оспорвам правотата на другия. И това се оказва много, много трудно. Но знам, че не е непостижимо. Писането тук например много ми помага. По едно време се бях уплашил, че придобивам нова зависимост. После се върнах, защото осъзнах, че тя е приятна и няма да ми навлече беди, а само ползи. Осъзнах, че имам нуждата да споделям преживяното, своя опит, защото съм бил и съм много самотен. По ред причини, за които може би някога ще споделя. Казват, че по принцип алкохолно зависимите сме големи самотници. И е вярно. За да прогонвам самотата, страхът, несигурността, забравя обидата, прибягвах до познатото лекарство. Макар и доста трудно все повече и повече осъзнавам колко безумно и глупаво е било всичко това.
Когато разказваш за преживяното на първата ти сбирка, ти оживи спомените за моята. Същите усещания, страх, притеснения. Бързо се изпариха. До третата сбирка. Вече без срам изричам "Казвам се Веселин и съм алкохолно зависим". До това признание стигнах доста трудно. Отначало го произнасях механично, за пред другите, с половин уста. Дълго спорих със себе си, четох много, за да открия себе си, да реша, да поставя диагнозата. Направих го сам и поради това споделям, че наистина е най-важното! И от собствен опит знам, че е най-добре, когато стигна сам, по-бързо до истината. Тогава по-малко страдам.

Още веднъж споделям, че много се радвам за идването ти. Пиши тук, ако мислиш, че ти е от полза! На мен помага, проверил съм го.


Приятен ден.

Мисля, че ти казах веднъж, че по цял ден вися пред машинката. Сега набирам текстове. така че не се притеснявай - правя си почивки и все ще намеря време да продължим да си говорим! ОК

Ирина, много се радвам за теб! Възхищавам се на смелостта ти, на мен ми беше необходимо доста повече време, преди да се реша да отида на сбирка. И - благодаря ти за добрите думи към мен, макар и да не мисля, че съм направила нещо изключително. Всеки друг на мое място щеше да направи същото. Знаеш ли на какво се радвам най-много обаче? На това, че не си тръгна с мен преди края на сбирката :) Това беше важно, още тогава се успокоих за теб. Хората, при които остана, са добронамерени и съпричастни. Другото хубаво нещо от моя гледна точка е разговорът ти с Girasole и с Bohata след сбирката. Зная, че сега вече се чувстваш наистина като "бял човек" - и по-спокойна, и по-уверена. Като се върнеш в неделя, знаеш кога и къде е сбирката :)
На останалите казвам, че вчера на практика беше нашата първа малка женска среща. За мен беше полезно, научих нови неща. Но основно - беше ми много приятно да говоря с две приятелки за всичко, което е важно за нас. И ми беше едно такова... уютно :)
Всички имате поздрави от Петя :) Тя е добре - в смисъл, че не пие. Има трудно ежедневие в момента, но ще се справи :)
Хубав ден на всички!

Ириниа, и аз много се радвам, че се престраши да дойдеш.
Думата "алкохоличка" плаши понякога, особено в началото. Някои я заменят със "зависима", ако си слушала внимателно, може би си чула, че и снощи някои казаха "зависим". Това няма значение.
И не си се държала като тъпачка, а съвсем нормално като човек, попаднал за първи път на сбирка.
Пък и беше седнала така, че първо на теб ти подадоха листа.
Ела пак! И ти желая да си суха

"Аз бързо кипвам, но и също така светкавично след това съжалявам за казаното или стореното."
Напомняш ми на мама ! Поздравления Ирина и Успех!

Всяка непълна истина е полуистина, а всяка полуистина е полулъжа.