Предизвикани размисли

Стара история... преди доста години един приятел си хвана ново гадже. Не му вървеше на приятеля ми преди това - все си падаше по много хубави жени, по някакъв начин все успяваше да ги свали - и след това те го зарязваха, а той страдаше. Та - това момиче изглеждаше обещаващо - поне след нея не се мъкнеха тълпи почитатели.
Това - до момента, в който тя ми предложи да си легна с нея. Не си мислете, че съм си въобразил - предложението беше недвусмислено и по никакъв начин не можеше да мине за нещо друго, освен предложение. Обърнах го на майтап, но дадох да се разбере, че няма да стане! И никога не съм споменавал това на никого от компанията, най-малкото - на приятеля ми. Дори и на бившата ми жена - не съм (и тя беше член на компанията). Както и да е - след време той се ожени за нея.

Минаха години - компанията се разпръсна, позагубихме си дирите. Вчера - в разговор с един друг член на онази компания стана дума за нашите общи приятели. Оказа се, че от няколко години са разведени.
И сега си мисля - правилно ли постъпих тогава? Ако му бях казал - може би - той нямаше да се ожени за нея. Може би нямаше да мине през развода, може би щеше да срещне друга. А може би - щеше да ме наругае.
Случвало ли ви се е нещо подобно? Как сте реагирали? Как мислите е правилно да се реагира?

Мисля, че е трябвало да му кажеш. Не защото да не се разведат после и т.н -няма как да си знаел, дали щеше или нямаше да се разведе. Ами ..защото ти е приятел, човек, ако с приятелите си не е откровен - с кого другиго.

Я съм я довел, Мехмет ага! - повтори Селим...

Първо - не съм сигурен, че той щеше да ми повярва - все пак по-скоро би повярвал на нея. И по-важно - винаги съм мислел, че човек не може да се съди по една постъпка - ако на нея подобно държание си и беше навик - той щеше да разбере и без мен (колко удобно, а?), а ако беше някакво моментно залитане - кой съм аз, че да съдя. Дълги години мислех, че е било именно това - залитане. А може и да е било.

Изключвам момента, че това е минало и човек не бива да съжалява за минали грешки или постъпки, защото така или иначе не могат да се върнат.
Не да я съдиш - просто да му кажеш. Приятелите не са само за приятни емоции, но често и за неприятни такива.
Виж, това не съобразих, че по-скоро би повярвал на нея.
Впрочем, аз развалих едно 18-20 годишно приятелство с момиче, което е знаело за изневяра на моя, а не ми беше казало. В момента, когато ми заяви
"аз знаех, но нарочно не ти казах" - бях сигурна, че ме боли повече от нейната постъпка, отколкото от самата изневяра. Оттогава- почти три години вече не съм я виждала.

Я съм я довел, Мехмет ага! - повтори Селим...

"аз знаех, но нарочно не ти казах"

Именно защото е можело да не и повярваш.
А с това приятелство така или иначе е свършено ако се каже за изневерята,независимо дали е била факт или не.

Много си харесвам работата-мога да я гледам с часове

На това момиче щях да повярвам. Тя не е съседката, с която си пия кафето от 11 до 12.

Я съм я довел, Мехмет ага! - повтори Селим...

че си развалила приятелството, защото тя не ти е казала за неговата изневяра? Според мен по-скоро не си могла да понесеш мисълта, че някой друг е знаел. А тя е постъпила глупаво като ти е казала - такива неща или се казват навреме, или - никога. Аз май по-скоро клоня към - "никога".

глупости. . Класика в жанра- знаеше целия квартал без мене .
Заболя ме, защото нямам сестра и изключвайки майка ми, много дълъг период от време това беше най- близкото ми същество от женски пол.
Впрочем, ако не бях разбрала навреме, това можеше да има изключително негативни последици за мен, в това число и от финансово естество.

Я съм я довел, Мехмет ага! - повтори Селим...

Случвало ми се е да разбера за забежка на жена на приятел или мъж на приятелка, но никога не съм казвала. Това не е моя работа. Те си знаят какво става зад вратата им. Но сега се замислих - май семействата им все още съществуват.
Та ти не знаеш причините за развода, може да нямат нищо общо с тая мисъл на мацката за забежка отпреди 100 години, нали?

Аз просто те обичам.....

Та ти не знаеш причините за развода

и това го има.

Я съм я довел, Мехмет ага! - повтори Селим...

И аз мисля че "никога" е правилното решение.
Иначе човек изпада в ролята на съдия който може да определя съдбите на хората. А той не може.
Разбира се от обратната страна може да се развие тезата за отговорността, но аз не мисля че човек трябва да е толкова високомерен че да си помисли че може да носи отговорност за други като я прекарва пред ролята на съдника.
Щото точно това всъщност се прави: "аз смятам че постъпката не е правилна и затова ще кажа"

каква е причината за развода им. Аз довчера не знаех и че са разведени. Със сигурност причината не е онази случка. Но - това не променя факта, че ако му бях казал - можеше и да няма развод.

е добра гледна точка. Но все пак има някакъв всеобщо приет морал, по който се оценяват постъпките. Да спиш с приятеля на гаджето си - по никой морал не е постъпка, която заслужава адмирации.

Можеше да няма развод с тази точно жена. Можеше да има нова и да има развод с нея.

Аз просто те обичам.....

прекалено строго и - даже малко незаслужено. Тя едва ли си е давала сметка какви могат да са последиците за теб. А може да е говорила с него, опитвайки се да му налее акъл в главата. Пък и в края на краищата - тя нищо лошо не е направила (активно имам предвид). Мъжа ти си е за бой.

Безспорно е така.
Въпроса е оттам насетне за действието. Човек никога не знае цялата истина за положението, за съдбата и за намеренията на хората, така че пряката намеса под формата на "помощ" като самоинициатива си е високомерие, ако тази помощ не е поискана.

...а може би другата, която щеше да срещне щеше да му скъси живота, а може би не... а може би са се развели, не защото мацката е била игрива, а защото не е готвела вкусно... или пък защото той е харесал друга... Я не си тормози главата с глупости! Добре си направил, че не си казал.

щото аз няма да понеса ако другия ме обича повече мене...

Мъжа ти си е за бой.

Тъй си е!
Отивам да карам колело. Лек ден на всички

Я съм я довел, Мехмет ага! - повтори Селим...

Ок,аз имам същата история навремето и хората също се ожениха и си живеят щастливо до ден днешен....Какво сега - да си блъскам ли и аз главата защо не съм казала:)

Бъди убеден, че нямаше да ти повярва и че щяхте да си развалите взаимоотношенията от тази минута нататък, наистина все пак сте се раздалечили, но това е нормално като се пръскаме по света и в различни посоки... Когато казах, че се развеждам и чух "Е крайно време беше" директно си попитах - защо не ми казахте нищо и защо не ми се сърдите, че се бях отдалечила? "Нямаше да ни чуеш изобщо и сега нямаше да водим този разговор на една маса"... Прави са хорицата и за това си ги обичам, сега са до мен :)