Изповед

Пак ще се оплаквам ммм да.
С малко думи положението е следното: разведена, имам нова връзка /година и нещо/ и това е. Така до тук всичко е под контрол, с изключение на ... взаимоотношенията в новата връзка. Истински хаос. Ревност безумна - приемах я до скоро по нормално, ровене в личното ми пространство - до някъде с думи успявах да контролирам нещата. И започват вече забраните, които не мога да понеса. "Няма да се возиш в други коли, дори и на колеги", "Защо не вдигаш телефона когато ти звъня, какво като имаш делова среща", "какво е това къпане не чуваш ли телефона", "как така ще ходиш на клуб с приятелки, аз къде съм". Няма да пиша повече забрани и упреци освен една която ме съсипа. "Ти така ли се държа с бившия си мъж? Хм ами разбирам го".
Най лесното решение е слагане на края. Не ставало така. Започва се другата истерия "аз те обичам, не мога без теб, бла бла".
Странна работа, ми като обичаш човек защо го ограничаваш и се опитваш да го превърнеш в герой от твоите мисли? Какво обичаш тогава? Защо му правиш оценка на миналото? Защо обичаш тази жена, а не другата която навярно има минало което се доближава до твоя критерий за изживяно?
И дали предишната ми връзка има значение за някого сега, който твърди че те обича. Защо непрекъснато се намесват старите неща? Луда работа. Нали сега е сега, прекарваш времето си с някого на когото искаш да му го подариш. Сякаш нямам важни и приоритетни неща в живота. Сякаш всичко трябва да започне и свърши с някой друг, пълно обсебване - на кого е нужно това. Разпитът..... ехооо какво е това, какво пита в същност? Кого разпитваш? Оставя ме пред дома ми и след 10 минути аз трябва да споделя какво е станало. Ама какво да стане?
Следват моите въпроси "какво правя по дяволите, защо да се виждам с човек който иска само отговори". Е приятно ми е да съм с него, има за какво да говорим, дори мълчим хубаво заедно. Не намесвам любовта, защото не я чувствам но смятам че така можеше да е добре. Объркано ми е...
Исках само да напиша това.
И се сетих за българска песничка "Аз търся теб, ти пък търсиш друг......"

....

C'est la vie!

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде

явно не води до нищо добро
Ти така ли се държа с бившия си мъж? Хм ами разбирам го

Това нито е забрана, нито е упрек. Това си е обида. Замисли се дали искаш да те обиждат и защо изобщо го позволяваш.

Я съм я довел, Мехмет ага! - повтори Селим...

"Така до тук всичко е под контрол, с изключение на ... взаимоотношенията в новата връзка."

Искаш всичко под контрол, нали ?

"Следват моите въпроси "какво правя по дяволите, защо да се виждам с човек който иска само отговори". Е приятно ми е да съм с него, има за какво да говорим, дори мълчим хубаво заедно. Не намесвам любовта, защото не я чувствам но смятам че така можеше да е добре. Объркано ми е...
Исках само да напиша това.
И се сетих за българска песничка "Аз търся теб, ти пък търсиш друг......""

Явно НЕ ти е приятно с него - заради претенциите му. И на мен ми изглеждат прекалени, и аз не търпя да ме третират зле заради сенките от миналото. Но (почти) винаги това го има - повече или по-малко.

Какво да ти кажа, изобщо не знам каква е тази връзка за теб - без любов (а едва година и половина), ти държиш да е неангажиращо - той явно го чувства различно......
Твърде много разлики и твърде малко прилики. Че за капак песничката - наистина ли търсиш друг ? Щом е така - какво чакаш ?

Сложно...Дали другото,което търсим няма да е същото?Аз лично от това се плаша повече,отколкото да съм сама...

Не намесвам любовта, защото не я чувствам ??????
Как така не я намесваш? Че има ли смисъл, ако я няма или поне не се стремиш към нея с този човек? Да не би да се показваш прекалено независима , спрямо него, неповлияна или несъобразителна? Доколко си готова да навлезете повече в животите си? Не стига само да има за какво да си говорите. Магия май няма, макар и да твърдиш ,че искаш да му се подариш. Какво влагаш в последното?

[линк]

"Ти така ли се държа с бившата си жена??? Хм, разбирам я."

В този случай е налице болезнена ревност. Трудно се лекува.

При мен нещата стоят така, т.е. така ги мисля:
Не смятам че любовта може да крепи една връзка, мисля че едни искрени отношения с отоговорност и уважение и приятелство е един вид като договор за здрави отношения. Да магия няма, не ми се свива стомахчето не подскачат мускулчета, но ... това пречили за съществуването на връзка между мъж и жена, и секса е страхотен /споменавам го защото той има значение/.

....

Хубаво е някой да ме разбира ;) Лигавя се... обида си е... ти не го ли обиждаш като вадиш чаршафите ви на показ тук? Какво очакваш да получиш? Рабиране, съвет, напътствия...

Както самото име на темата подсказва не очаквам нищо от тук
Бележка под линия: Прочети само темата

....

Отговорът,който търсиш е част от споделеното от теб-Ти казваш,че не го обичаш.Ако имаше чувства,нямаше да го оставяш и да излизаш сама или с приятелки,щеше да излизаш от среща,за да вдигнеш телефона и да чуеш гласа му,щеше да ти е приятно да е до теб!някак може би трябва да намериш баланса,ако имаш нужда от този човек!Това да те ревнуват е сладко,защото ревността е част от любовта,но в определени граници,разбира се!Аз оставих човек,който се държеше подобно на теб и не защото го ревнувах, а разбрах,че насила никому не можеш да дадеш любов, привържеш емоционално,ако той не го желае!
Успех!

Ето и ти ми казваш как да живея, не може ли да се приеме нещото описано от мен като такова. Да излизаш с приятелки не прави по принцип обичта по слаба или по малка /степените на любовта - смешно е/. Това че имаш важни за теб неща които искаш да свършиш също не е признак че не искаш да чуеш гласа му, а нямаш възможност. /за това дадох примера с къпането защото там тече вода, шумно е и няма как да чуеш телефон, освен ако не се къпеш с него - нека оставим абсурдите за друга тема/.
Иначе е така баланс трябва да има, като в природата

....

Изглежда трябва да дадеш време на времето...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Една връзка се гради на доверие, стабилност и истинско приятелство. Никак не смятам, че да обичам някого, това автоматично да означава да прекратя всякакви други контакти, да си стоя в къщи, да държа любимия за ръчичката и да го гледам с влажен кравешки поглед!
И от другата страна - ако пък постоянно мислиш за другия, за разговорите, срещите с този човек и това те кара да се тревожиш, най-вероятно преследваш някой, който не иска да бъде "твой"....

си имам една вътрешна везничка....
Ако една връзка ми дава повече негативни усещания , отколкото позитивни, везничката ми дава индикация, че е време да си Одим по живо по здраво. И дори не чакам наклона й да става застрашително голям. Огледам се, огледам се...няма с какво да я уравновеся ...и хайде..."ти търсиш друга, аз пък търся друг".

Carpe diem! Volente deo!

Аз подсъзнателно ...нее...направо си е съзнателно действам по същия начин...ако не се чувствам уютно и спокойно-беж крачета да бягаме....Какво от това, че секса е върховен, като те свива под лъжичката от едно такова чувство на виновност, че си се къпала или че колега е звъннал в 22.00 на Коледа да ти честити празника и се разразява грандиозен скандал...какво от това, че ти е добре мълчейки с него, когато поради задръствания закъсняваш да се прибереш навреме и пак скандал...всеки си има достойнство и гордост....незнам...права си за везните- когато сутрин тръгвам за работа с нежелание- време е за промяна, когато се разделям след "виждане" с приятел и има чувство на непълнота и нервност-тук е малко по-сложно-винаги говоря и очаквам разбиране и правя компромиси- до момента , в който ми писне...малко много объркано стана

Не,мила,нямам подобни намерения,да казвам на теб или на когото и да било как да живее.Нещата са прости-когато искаш да си с определен човек,правиш така наречените компромиси,въпреки,че тази дума не я обичам,настройвате си личните срещи,личното пространство,ако имате такова,служебни ангажименти по такъв начин,че всеки действа по делата,но не е зле да уведомяваш другия,да го направиш съпричастен,да му се доверяваш.,за да го направиш част от живот ти.Аз се основах само на твоята гледна точка и исках да изкажа мнение got mi e]
Нарочно не се спрях на детайлите относно недочувани прозвънявания и подобни.Това са детайли,коти се изчистват с времето или преобръщат каруцата.При мен бяха част от картинката в последните месеци и това сложи края!
Може би,твоя човек още го тресат страховете от предишни подобни "сблъсъци" и се страхува,да не те загуби или пък е паталогичен ревнивец.ти си знаеш.Но,ако държиш на човека,покажи му го.Примерно,предпочети него пред нетолкова важна среща с дружките ти!Той ще го оцени!

Ако имаше чувства,нямаше да го оставяш и да излизаш сама или с приятелки,щеше да излизаш от среща,за да вдигнеш телефона и да чуеш гласа му,щеше да ти е приятно да е до теб!
Това да те ревнуват е сладко,защото ревността е част от любовта

Ти това верно ли го вярваш??? щото малко излиза, че ако имаш чувства трябва да се скриеш от света, да си зарежеш работата, само за да вдигаш телефона на обекта на чувствата си. Сори, ама в съвременния свят не се връвза нещо, не мислиш ли. Аз лично никак не си представям да звъня на половинка в работно време с идеята да си лафим или да ми дава отчет на деня си, особено ако знам, че може да е на среща. Ти работила ли си някога, била ли си на делова среща, където е възможно да се решават въпроси за много пари /не знам каква е професията на Фоам, но това е без значение/. Отстрани е супер лигаво и непрофесионално да гледаш как някой се обяснява за глупости.
И изобщо, така четейки ситуацията изобщо не говори за наличие на чувства у когото и да било. Това не е любов, това е мания за контролиране. Как пък не, ще ми дава някой тон на живота, с кой да излизам, къде да се возя, и дали да се къпя.
Такива като теб са много опасни, защото работят в полза на идеята, че такива издевателства са в реда на нещата и признак, видиш ли, на чувства. Дано ме пази Господ от такъв обичащ ме

Да не си уцелила бившия ми съпруг?
Много ще се радвам ако не съм само аз глупачката, която хранеше надежди, но не си заслужава да преминаваш през моя ад!

Не е объркано...разбрано е
Явно е, че една част от хората са, като нас....не са готови на безкрайни компромиси със себе си, само заради идеята, да не са "сами"

Carpe diem! Volente deo!