ХРАБРОСТ

29 октомври

ХРАБРОСТ

“За вбъдеще новонамерената вяра ще служи като здрава основа за нашата храброст”.

Анонимни алкохолици не е място за сърдечни пристъпи! Да се приема живота с неговите закони и при това без да се пие, не винаги е лесно. Възстановяването изисква не просто яка работа, но и значителна доза смелост.
Какво е храбростта? Според тълковния речник – ако се сблъскваме и справяме, без да отстъпваме, с всичко, което смятаме за трудно, опасно, болезнено. Храбростта означава да бъдем безстрашни, целеустремени и духовно богати. Така че храбростта е отношение – упорито отношение.
Това, което е необходимо на алкохолика във възстановяването е настойчивост. Ние поемаме отговорност да следваме Програмата, да не пием каквото и да става. Храбрият алкохолик е алкохолик, който не пие само днес.
А какво ни дава храбростта? Връзката с Висшата сила ни дава твърдост и сила да оставаме трезви. Знаем, че докато за нас се грижи Бог, ще имаме силите, необходими да приемаме живота с неговите закони.

САМО ЗА ДНЕС: Имам Висша сила, която се грижи за мен при всякакви обстоятелства. Зная това и ще се стремя да се отнасям с храброст към живота днес.

Да, така е.. Да се приема живота с неговите закони и при това без анестезия, за един изклЮ4ително 4увствителен 4овек, каквито сме ние, зависимите, не винаги е лесно. Необходимо е много храброст. Ама за да съм храбра, трябва да победя страха...


Храбростта според мен не озна4ава липсва на страх, само лудият не се страхува от нищо. А страхът парализирва, блокира.. Но и за него Програмата ми дава противоотрова: Вяра.



Вярата е противотровата на страха.. Вярата е основата на моята храброст..



По рано, когато си мислех за бъдещето, изпитвах страх.. Страх от неизвестното, страх, 4е ще се проваля, страх, 4е ще се слу4и нещо лошо.. Страх.. Затова се анестизирвах, да го прогоня Само 4е сега си имам Висша Сила. И най важното: ВЯРВАМ в нея. Вярвам, 4е Тя няма да сложи на пътя ми препятствия, които не мога да преодолея, с Нейна помощ разбира се. Вярвам, 4е Тя ме оби4а и няма да ме изостави..И така имам куража да вървя напред и да си мисля за бъдещето с усмивка.


САМО ЗА ДНЕС: Имам Висша Сила, която се грижи за мен при всякакви обстоятелства. Зная това и ще се стремя да се отнасям с храброст към живота днес.


И нека Силата бъде с нас

Ами да това е тарикатлък по моемо да го нарека . И преди няколко дни имах разговор с едно момче . Та то ми иска да му намеря трева и ми гледа татосите и каза , че ще си направи защото много тарикатско . Та тогава му викам кое е тарикатско глупости . Тарикатите не са тия дет пият правят си купони тия дет друсат и правят глупости ,,Това всеки го може “ Тарикатите са тия дет е така каквито са си без никакви помощни средства излизат и живеят и се справят с живота . Аз наистина едно време си мислех , че на всеки човек дома му е подарен колата е от някъде другаде , че никой не си ги е взел сам че това е невъзможно . Ха дам просто се е появило от някъде . Да хората които е така си работят живеят си ги мислех за балъци а аз че съм тариката . От училище още е така с тия дет учеха . Та добре и на мен сега ми казваха балък луд депресант . Но аз го писах това ме радва щото тия дет мислех за балъци , че учат и другите по късно , че работят те се справят с живота и са си добре . А нали това искам аз и значи щом и на мен такива като мен зависими ми казват балък и луд това означава , че съм на много много прав път . Еми наистина сега това живота е било яка игра . Няма нищо което да се сравни с тая игра . Преди исках да поставя рекорди навсякъде в раднево в болницата бях написал на всички игри името си по няколко пъти . А какво в реална ситуация не мога да се справя . Няма по велика игра и е за наистина тарикати . Храбри хора . И какво напоследък много наркомани ми се правят и на голямата работа кой съм аз еми кой си бе нали те познавам по добре отколкото ти се познаваш . Знам че си същият като мен и най малкото нещо да ми се струва неразрешим проблем и да се подам и да падна и да искам да се скрия . ,,Какъв тарикат си ми тогава “ . Но аз само се моля наистина се моля за такива хора . Е това е попаднах в най яката игра мисля че няма да мога да я превъртя никога . Ама ми е достатъчно само да я играя а не да седя като резерва отстрани и да ги наблюдавам как другите играят . Че и да искам да ги науча как да играят по правилно . А всъщност аз никога да не съм играл и да незнам за какво става въпрос . Е това е лек и чист ден на всички . А и всички зависими имат специална покана за днешният мач без употреба.

Тридесети октомври
Мисъл за деня
Имам истински приятели, каквито никога преди съм нямал. Пиянската ми компания трудно можеше да се нарече истински приятели, макар пили да приличахме на най-близки приятели. Идеята ми за приятелство се промени. Приятелите не са повече хора, които мога да използвам за собствено удоволствие или полза. Приятелите сега са хора, които ме разбират и аз ги тях, на които мога да помогна и които могат да ми помогнат да живея по-добър живот. Научих се да не отстъпвам и да чакам приятелите да дойдат при мен, но да извървя половината път и да бъда посрещнат там, отворено и свободно.
Дали приятелството има ново значение за мен?

Медитация за деня
Има време за всичко. Трябва да се научим да чакаме търпеливо, докато не дойде точното време. Карай полека. Ние пилеем енергията си в опити да получим нещата, преди да сме готови да ги имаме, преди да сме ги заслужили. Великият урок, който трябваше да научим е как да изчакваме търпеливо. Можем да вярваме, че целият ни животе подготовка за нещо по-добро, което ще сме заслужили. Можем да вярваме, че Бог има план за живота ни и че този план ще се изпълни, когато настъпи точното време.

Молитва за деня
Моля се да мога да науча урока изчаквайки търпеливо. Моля се да мога да не очаквам нещата, преди да съм заслужил правото да ги имам.

Има сутрини, в които съм недоволен от себе си. И не само сутрини. Както се казва – понякога изпитвахме угризения и се сърдехме на самите себе си. Защото мога да изпитвам гняв и към себе си. Това също си стои в анализа. Ядосвам се на себе си. Защо? Каква е причината? Не съм това, което си мисля, че трябва да бъда. Излагам се, провалям се, страхливец съм. Каква част от мойто аз е засегната, че да реагирам с гняв и страх? Засегнато ми е достойнството. Представата, която имат хората за мен, която има мойто аз за себе си. Вкарана ми е защита и гаранция, за да бъда приет. Да отговарям на определени изисквания, за да бъда част от нещо, част от хората, част от обществото. И когато не отговарям на тези критерии, които съм си поставил, или някога някъде са ми били поставени – започвам да се ядосвам на себе си, да се самосъжалявам, да негодувам. Каква ми е грешката – че много мисля за себе си, егоцентризъм, егоизъм, искам да съм перфектен, страх. Страх, че няма да достигна целите си. Страх, че ще бъда отхвърлен. Страх, че никога няма да успея в това, с което съм се заел. Горе долу в такава схема се развива всичко. В основата е страхът, че нещо няма да се получи, че ще ми се отнеме нещо или няма да достигна нещо. Нали са заложени естествени инстинкти – стремежи в моята същност. Но кога и как тези естествени инстинкти загубиха своето предназначение, щом се поставиха в услуга на болното ми аз, на умственото изкривяване, на желанието да изпитам отново и отново ефекта, да си махна главата, от непреодолимата жажда. И какво става – естествено ли е за един човек да се убива с алкохол? Естествено ли е да се страхувам постоянно, да бъда постоянно ядосан и нащрек, да бъда постоянно преследван от стотици форми на самосъжаление, самозаблуди, страхове и себелюбие? Като махнеш алкохола, всичко било нормално. Друг път нормално. Един прост пример четох наскоро в Дванадесет стъпки към щастието на Джо Клаас. Човекът е бил болен от рак и като последно средство, след като опитал всичко друго, се захванал с Програмата на АА. Сега тридесет и пет години след това си е жив и здрав. Публикува книги за Програмата и Традициите, чиито приходи изцяло предоставя на АА. И използва Стъпките с разрешението на АА. Не че някой може да забрани на който иска да използва Стъпките. Обаче си е друга работа да бъдеш честен и да даваш благодарност. Да се отблагодаряваш. Това са си други разсъждения. Та този човек коментира дали сме нормални, като не пием. Дали животът ни е управляем. Дава като критерий за един щастлив и нормален живот – човек да прави това, което му харесва и да се чувства добре. За един ненормален живот и ненормално мислене – да прави това, което не му харесва. И почва да си развива нататък – каква е първата дума, която чуваме като деца – НЕ! Не прави това! Това е лошо! Става въпрос за някакво естествено движение или нужда. След, което това започваме да го чуваме от баща си и от братята и сестрите си. Не прави това, Това е лошо. Казват ни го по-късно съседите, казва ни се в училище. НЕ! Не прави това! Като пораснем вече ни тренират по друг начин. Минаваме на друго ниво. Вече сами да си го казваме – Вече си достатъчно голям! Няма нужда да ти казваме НЕ! Трябва да се научиш сам да си казваш НЕ! И така неусетно и невидимо – защото ако можем да го видим, значи ще разберем как сме дресирани и тренирани – навлизаме в робството на запечатания ни мозък. И резултатите при нас алкохолиците са видими – бягството от това не. Животът ми беше на две нива. Един нормален, приемлив и един в който късах въжето и правих кактово си искам, а после плащах чрез страдания, обвинения и угризения. Петък вечер и преди понеделника. После всичко се сля в едно, защото исках да имам само хубави мисли и чувства, а в този омагьосан кръг получавах само неприятни мисли, болести, раздели, угризения, огорчения и така нататък. И спрял алкохола, какво точно се е променило в мозъка ми? След като той е обусловен да мисли и постъпва така още на най-дълбоки нива и в най-ранна възраст. Да си казва не и да се самоконтролира. Тоест да прави неща, които не иска и да не прави неща, които иска. Такава каша. И нормален и щастлив човек ли е този, който прави неща, които не иска. И си мисли, че ги иска, защото просто не може да проследи кога и как му е сговнясана основата на мисленето и мисленето му е обусловено, намира се във вериги. А може лесно да се види, че мисленето определя действиятя, действията са живота. Не е далеч и няма нужда да се прочетат един милион книги, за да се приеме истината, че точно това, което е в главата е това което се случва. Раят бил просто чифт нови очила. Така е озаглавена поредица от изказвания на Чък Си. Един свещеник, чието проклятие била слабата вяра, като наблюдавал чудесата, които ставали в Анонимни алкохолици се сдобил с вяра. Вяра че има Бог, който върши за човека невъзможните неща. Нещата, които човешката сила не може да извърши. И казал тези думи на Чък Си. Та и аз се улавям, когато се самосъжалявам и страхувам и обвинявам, че ми я няма вярата. Че отново съм стъпил на волана и управлявам. Естествено е като разчитам на себе си да се отчая, защото човешката сила никаква я няма. В този момент заемам мястото на Бог и си казвам – невъзможно е някога да се оправя, аз за нищо не ставам, Потъвам бавно и сигурно в блатото на самосъжалението. Забравил, че разчитам на Бог, за който няма невъзможни неща. И този страх си е точно липса на вяра и основата на болното ми мислене. Болна душа – страхове, самосъжаления, себелюбие, самозаблуди, болно мислене – този любим ефект, който прогонваше всички тези неприятни усещания, дали ако му ударя едно или пък си пийна хапчето – дали няма да ми е по-добре, дали няма този път да пия само един ден, само да се поуспокоя малко, само да ми олекне, че не мога да издържа на този удар, Някои преследват тази илюзия чак до вратите на лудостта или смъртта, болно тяло – влезе ли веднъж алкохол в организма и се стартира алергичната реакция. Непреодолимото и неконтролируемо желание за още и още пиене. . Болест душевна, болест умствена, болест физическа.
Храброст. От цялото си сърце ви молим да бъдете безстрашни и да ги следвате неотклонно от самото начало. Става въпрос за Стъпките.
Моля се за още двадесет и четири трезви часа за всички нас.

Алкажа,не може ли да си стоя "на сянка",без да се излагам на показ и така да давам шанс на всеки един да си мисли каквото си иска за мен. .Дори и да е вярно,не е много приятно това,че се вижда колко съм страхлив и объркан на моменти.По-лесно щеше да е да не пиша нищо,да не правя нищо, освен да си стоя и се оплаквам колко е лошо да съм алкохолик....................
Но пък лошото е,че съм опитвал това и от опит знам,че дълго не се издържа така "на сянка".Затова съм благодарен,че имам възможността да работя програмата на АА колкото мога и да споделям от себе си,без толкова да се грижа за Егото си,което едва не ме вкара в гроба и то не въднъж.

Бъдете здрави и трезвени,приятели.




П.П.На слънце е доста по-добре.

Бъди себе си.

Днес на обяд ни събраха и директора каза,че трябвало да се "напънем",защото от това как ще се справим с дадената поръчка, зависело бъдещето на всички ни през тази и идващата година.Досега работехме на удължено работно време и натоварването за всички ни беше доста сериозно.Като говореше за работата ни един колега-сега помощник-бригадир каза на шефа,че досега сме се доказвали не веднъж с работата си и би трябвало да има нещо насреща.Говореше доста открито,без да се страхува от казаното.Аз го слушах и изтръпвах от страх да кажа каквото и да било, за да не привлека вниманието на директора върху себе си.Исках да си запазя работата,тъй като вече доста време съм там,без да се местя постоянно,както преди години.Страхувах се,че може да се отръват от мен,тъй като не ходя в командировки,понякога не оставам извънредно,но най-вече всички знаят за "проблема" ми с пиенето от години.
Отидохме след това в съблеканята и аз се пошегувах с колегата,че пред нас казвал едно,но сигурно после с шефа си говорят двамата "на ти".Той каза съвсем ясно това,което сподели и на директора.Аз видях,че това,което исках да пробутам като шега,всъщност си беше Завист и нечестност от моя страна.Завист за това,че той е смел,а аз се страхувах.Завист за това,че той не е алкохолик,а аз съм такъв.Завист за това,че той е помощник-бригадир и има дадени правомощия над мен, и колегите ми.Освен това и нечестност със себе си поради това,че не го харасвам и това,което му казах явно е било с идеята да го обидя,но да излезе като "шега".
След този случай в съблекалнята продължих да работя,но вече не беше както до обяд.Като си тръгвах от работа не беше така зле,но като отидох до нас почувствах как нещо не е наред в главата ми.Доста бързо видях това,благодарение на всекидневното прочистване на дома си.Помолих се за това и го споделям тук с надеждата,че тези недостатъци малко по малко ще намаляват ден,след ден.
Искам да съм смел, силен,смирен,скромен,почтен,.......добър,но аз нямам сили за това.
Надявам си,че с работата ми по програмата на АА,вярата ми да расте и да мога все по-лесно да се справям с това,което винаги ме е обърквало и поставяло на колене.


Бъдете здрави и трезвени,приятели.


П.П. Като гледам за какво става дума май се бях запътил към самосъжалението и.........

Бъди себе си.

само вярата може да ни спаси братко.