Това ме УБИ!!!!!

13 отговора 0 прегледа
#1

Това ме УБИ!!!!!

[линк]


Вижте този филм за БГ увредени деца и ще узнаете какво е мъка,болка и страдание!!!

Отговор
в отговор на STAMMER #2

Re: Това ме УБИ!!!!!

Затова беше и петицията на levander
За жалост това УБИВА дечицата там



Редактирано от jana на

Отговор
в отговор на STAMMER #3

С охкане,вайкане и сълзи от съжаление не става!

Сълзите ни няма да помогнат-действия трябва,действия.....
И ако шибаната ни държава не откликва,откликнете вие!
С канене също не става....просто е и е лесно,най-елементарното което може да направите е да влезете в най-близкия супермаркет и да купите пакет памперси или шише с течни витамини,няколко опаковки питателна храна,няколко чифта чорапи,слагате в кашонче и пращате на адрес...И съвеста ви е чиста,а душата щастлива,че сте били полезни.Сега на воля пустосвайте управляващите-защото така имате право-вие сте подали ръка-изисквайте същото от тях!Никой не е застрахован как ще се появи на този свят....Благодарете на Бог ,че не сте една от тези нещастни душици.......всъщност нещастни не е правилната дума,защото ТЕ незнаят какво е да не си нещастен........
Помислете си какво бихте могли да направите,а не колко сълзи сте изронили,...и как не сте спали през ноща.........

Отговор
в отговор на STAMMER #4

Използвам темата...

...за да помоля за малко помощ за една акция. По принцип тя тече в "Родители в чужбина", но естествено помощ на "родна територия" винаги ще ни е добре дошла. Ако някой има желание да се включи, нека ми пише ЛС или на [email protected], за да му дам подробности.


АКЦИЯ ДОВДЛРГ "Даскал Ботьо" град Калофер


Там живеят 44 деца/ 21 момичета и 23 момчета/ на възраст от 7 до 18 години. Имат спешно нужда от козметика(тоал. хартия, дамски превръзки), бельо, чорапи и обувки в следните размери>


Обувки


№ 30 ,2 момичета 2 момчета

32, 2 момичета

34, 5момчета и 1 момиче

36,3момчета и 5 момичета

37,2момчета и 3 момичета

38, 3момчета и 4 момичета

39,2 момчета и 1 момиче

40, 4 момчета

44,45,46 по един чифт за момче

Дрехи


36 БГ - 116-122 ДЕ:1момче

38 БГ - 122-128 ДЕ: 3момчета и 4 момичета

40 БГ - 128-134 ДЕ: 3 момчета и 3 момичета

42 БГ - 134-140 ДЕ: 8момчета

44 БГ - 140-146 ДЕ: 3момчета и 5 момичета

46 БГ - 146-152 ДЕ: 1 момче и 2 момичета

48 БГ - 152-158 ДЕ: или ХS за възрастни 2момчета и 2 момичета

50 БГ - 158-164 ДЕ или S за възрастни: 3 момчета

52 БГ - 164-170 ДЕ или М за възрастни: 1 момче

54 БГ - 170-176 ДЕ или L за възрастни: 2 момчета



Отговор
в отговор на surfline #5

Re: Използвам темата...

Прати ми на ЛС координати да видя с какво мога да бъда полезна.

Отговор
в отговор на STAMMER #6

Re: Това ме УБИ!!!!!

Извинявай, че ползвам темата, но пак бих искала да помоля:

Ако някой има изостанала кутия лечебно мляко NAN A.R. и има желание да го дари, в детския дом в Кюстендил има две бебенца, които се нуждаят от него.

Нужда от памперси винаги има...

Отговор
в отговор на Teди #7

Re: Това ме УБИ!!!!!

А,няма нищо.....така и така си почнала.......

Мислех,че съм ДЕБЕЛ.......оказа се че просто съм ТЪП!!!
Отговор
в отговор на STAMMER #8

Re: Това ме УБИ!!!!!

Нали нямаше нищо против

Отговор
в отговор на ДжacтaПpacтa #9

Re: С охкане,вайкане и сълзи от съжаление не става!

Току що майка ми ми каза, как една нейна позната за кратко работела в такъв дом. Казала и че всичко, което пристига за децата от дарители първо се преглежда от персонала, избират си квото им харесва и останалото, ако има такова се дава на децата


Отговор
в отговор на NikiFin #10

Re: С охкане,вайкане и сълзи от съжаление не става

NikiFin, за жалост е така наистина..


[линк]
Отговор
в отговор на chapchaps #11

Re: С охкане,вайкане и сълзи от съжаление не става

не само държавата е виновна за този ужас. И как може така да им набутват храната, не само че децата нямат време да сдъвчат, ами и едва сварват да глътнат залъка. Идиотки, иде ми да ги изпозастрелям


Отговор
в отговор на NikiFin #12

Re: С охкане,вайкане и сълзи от съжаление не става

Не е точно така момичета,имам приятелка,която дарява често и по много на домове в нашата област.Познава се лично с директорите и домакините и следи стриктно къде отиват даренията.Между другото да ви споделя,че е помагнала доста за дома в Могилино,каза че преди това е бил още по-голям адът там....и понеже и споделих,че имам желание да посетя един проблемен дом,за който събираме помощи в момента,тя изрично ме предупреди да не го правя,ако имам слаби нерви....за щастие съм желязна.
Практиката за обиране даренията е популярна,но ако има контрол върху служителите-това се свежда до минимум.
Домовете намиращи се на територията на градовете са в добро материално състояние,обикновено за тях се грижат местни фирми и общината.Толкова са добре,че отказват да приемат употребявани дрехи,па макар и в отлично състояние.Това го знам от личен опит.Не приеха дрехите,които им бях нагласила,а аз съм с претенции за добре обличаща се жена.И не само моите

Отговор
в отговор на ДжacтaПpacтa #13

Re: С охкане,вайкане и сълзи от съжаление не става

Не знам, но това, което видях в този филм ме съкруши. Втори Освиенциум. Невероятно е че в Европа хора умират от глад. На улицата да просиш пак ще се нахраниш по-качествено. Мразя ги тези детегледачки, колкото и да са им ниски заплатите не мога да оправдая отношението им към децата. Това не са хора, а безчувствени изроди. Срам ме е че съм българка


Отговор
в отговор на NikiFin #14

Re: С охкане,вайкане и сълзи от съжаление не става

Помисли колко сили ти трябват за да се отдадеш на такава професия.....
Проблема на конкретните детегледачки е манталитета(балканския),безизходността-няма какво друго да работят по местоживеене,ниска култура и образование,нежелание,никаква стимулация,мизерни условия,неразбиране статуса на болните деца.....който и да попадне в такава среда рано или късно слага капаците и действа,колкото да не бездейства....Най-лошото е,че в такива заведения проблемните деца са смесени със здравите и това води до застой в развитието на последните.Няма психолози и лица специализирали за работа с болни,няма и как да има защото болшинството от домовете се намират в малки и отдалечени села,там държавата крие грозното си лице,далеч от обществото и от всякакъв контрол.
Докато в развитите страни е стимулирано отглеждането на болни дечица в приемни семейства,при нас едва ли не е срамно да се грижиш за такова в дома си.При нас дори не се практикува доброволен труд от студенти по психология или социални грижи,стажуване да го наречем,което би било в полза и на тях за в бъдеще и на децата.

Отговор