Добра статия
11 отговора
0 прегледа
Добра статия
К'ъв си ти бе, Топмьолер?
26.10.2007
Станил Йотов, в. Капитал
От по-старите чиновници в Българския футболен съюз може да чуете една интересна история. В началото на 1990 г. тогавашният шеф на съюза Славчо Тепавичаров решил да използва току-що напъпилата демокрация в България и да покани за треньор на националния отбор специалист от Германия. От София било изпратено писмо до германската футболна централа с молба да препоръчат няколко подходящи кандидатури. След около месец се получил и отговорът: "Скъпи приятели от България, уведомяваме ви, че не считаме за целесъобразно да предлагаме германски специалист за българския национален отбор по футбол. Нашите проучвания показаха, че той не би могъл да работи при вас повече от шест месеца..."
Така в крайна сметка футболните началниците били принудени да изберат българското, тоест Иван Вуцов.
Седемнадесет години по-късно въпросът с привличането на чуждестранен специалист отново излезе на дневен ред, след като ясно се видя, че в рамките на европейския футбол в момента националният отбор на България не става за нищо. Въпросът изобщо не опира до това дали трябва да играем на Евро 2008, или не, а до печалната констатация, че сме паднали до нивото на футболна Албания. Повече от очевидно е, че съставът има нужда от напълно нов селекционер, с нови методи на работа, тъй като тактиката с организирания хаос, Пеневото "Жоро вратаря, тия двамата и оня третия" вече не върши работа. Даже не е и забавно.
Интересното е, че предстоящото овакантяване на поста заинтригува германски специалисти с доказани качества от ранга Вини Шефер и Клаус Топмьолер - хора, които вероятно биха се справили със задачата да реструктурират рухналото предприятие, наречено Български национален отбор по футбол. Във финансов план нещата изглеждат сравнително лесни за изпълнение, тъй като годишното възнаграждение на специалист от този клас в никакъв случай не надвишава един милион евро според днешните стандарти, а евентуалното допълнително премиране на селекционера се извършва от парите, които постъпват за класиране на световно или европейско първенство. Ако БФС е толкова закъсал финансово или не разполага с ресурс за ангажиране на такъв специалист, може да осигури заплатата на чужденеца посредством намиране на спонсор. Това не би трябвало да представлява проблем дори за обрулен отвсякъде футбол като нашия.
По-интересното обаче е как този човек, независимо дали ще носи фамилията Шефер, Топмьолер или някакво друго име, ще бъде приет във футболните среди у нас. Преди година на световното първенство в Германия разговарях с руски колеги относно наемането на холандеца Гуус Хидинк за селекционер на техния национален отбор. Хидинк тъкмо печелеше слава начело на националния тим на Австралия, беше класирал Кенгурутата във втората фаза на Мондиал 2006 и два месеца по-късно трябваше да започне работата си в Русия. Руските журналисти ми обясниха, че успехите му не означават нищо, тъй като във всички случаи холандецът ще бъде приет враждебно в Москва от местните треньори, мениджъри и всякакъв друг вид спецове, преживяващи покрай футбола. Ще сформират сговор срещу него, ще му пречат на работата и ще обясняват в пресата, че холандецът не става за нищо. Ще изтъкват, че "Сибнефт" му дава прекалено високата заплата от 2,2 млн. евро.
Тъй като около месец по-рано бях останал шокиран от едно интервю на Олег Романцев, озаглавено "Какъв е тоя Хидинк?", сценарият започна да ми се изяснява. По тази причина не бях изненадан от лошия старт на Гуус Хидинк с руския национален отбор в квалификациите за Евро 2008, последвани от думите на шефа на футболната централа в Москва Виталий Мутко "Не сте такъв вълшебник, за какъвто ви мислех...", преди Владимир Путин и Роман Абрамович да цапардосат юмрук по масата и да обяснят на "вся остальная сволоч" че холандецът ще бъде оставен да работи на мира, дори и с цената на това да се наритат задниците на сволочта.
В крайна сметка нещата си дойдоха на мястото, а миналата седмица Хидинк водеше Русия в един от най-славните мачове във футболната й история при победата с 2:1 срещу англичаните на "Лужники". Не искам да бъда лош пророк, но отсега имам притеснения, че при евентуално ангажиране на чужденец в България ще се повтори руският сценарий, само че с по-кофти край. Първо някой доморасъл спец от шестнадесетте треньорски скамейки в "А" група ще се изкаже, че този човек е "неподходящ, тъй като не е запознат с българската футболна действителност". Най-вероятно процесът на запознаване на клетия чуждестранен специалист с действителността ще бъде сходен с онзи, който Луиджи Симони изтърпя няколко месеца в ЦСКА, или с този на Хидинк в Москва. Като се прибавят и мениджърските и клубни интереси, на които чужденецът едва ли ще се впрегне да робува сляпо, ситуацията изглежда още по-неприветлива. За разлика обаче от Русия, където държавата и едрият бизнес имат огромната склонност да изпълняват патриотични задачи в спорта и проблемът с холандеца беше решен на най-високо ниво, в българския случай на човека просто ще му погледат сеира, преди да му бият дузпата. С други думи, вариантът с Вини Шефер или Клаус Топмьолер е съвсем подходящ за реставриране на националния отбор на България, но и много трудно приложим.
Така в крайна сметка се връщаме на положението от началото на деветдесетте години, когато Славчо Тепавичаров подписа договора за второто завръщане на Вуцов. Нека обаче да видим с какви треньори разполага българската школа в момента. Безспорно най-респектиращата фигура в момента е Красимир Балъков, натрупал достатъчно опит като футболист и треньор в Португалия, Германия и Швейцария. Той е единственият, който изглежда способен да респектира тарторите на отбора начело с доста поразцапалия се напоследък Бербатов. Кой знае защо обаче в последните дни от БФС се пускат завоалирани под формата на слухове информации че Балъков имал прекалено високи финансови изисквания.
Кръгът на останалите български треньори, работещи в чужбина, в момента се свежда до Павел Дочев, Петър Александров, Георги Василев и още неколцина. В това число може да се спомене и Пламен Марков, който обаче в момента жъне успехи с мароканския Уидад и едва ли би се съгласил да напусне добре платения пост в Казабланка, за да вади от калта закъсалите национали.
Така в крайна сметка се връщаме на шестнадесетте треньорски скамейки в "А" група. Няма спор, че ако изборът трябва да се прави от там, Станимир Стоилов изглежда най-подходящият вариант. Млад специалист, натрупал международен опит в европейските турнири, Стоилов е в състояние да лавира между гравитиращите около националния отбор интереси. Двете победи на българския тим под негово ръководството, макар и срещу съперник без претенции като Беларус, изглеждат и добър старт за евентуална бъдеща кариера.
В общи линии нещата приключват дотук, освен ако някой не счита, че изборът трябва да падне върху Стойчо, Феро, Херо и компания. Наскоро например четох интервю с Ераносян, в което го питаха дали би поел националния отбор, и настоящият наставник на Вихрен отговаряше, че не се страхува от предизвикателствата. Вероятно това е така, но е очевидно, че на бившия треньор на Локомотив (Пд) все още му липсва достатъчно опит. Миналата събота Ераносян например загуби мача с Берое - закъсал отбор без пари, собственик, президент и треньор, където подготовката за този мач водеше футболистът Пешо Колев а съставът беше определен от администратора на клуба Николай Демирев с помощта на доктора Димитър Стойчев.
Някой ще каже, че на Запад е честа практика начело на представителния отбор да бъде назначаван някой от селекционерите на юношеските или младежкия национален отбор. Сакън, не правете това в България! Едните юноши наскоро бяха разпердушинени с три загуби в европейския квалификационен кръг в Каварна, като едната беше с 2:5 от Грузия. Другите юноши пък постигнаха забележително нулево равенство с Фарьорските острови, отново като домакини, само че в Бургас. За Александър Станков пък изглежда по-добре да продължи работата си с младежите, особено като след двете загуби от Черна гора и Англия успя да посъживи отбора с победа срещу португалците.
В крайна сметка изборът ще бъде на Борислав Михайлов и останалите от ръководството на БФС. Тук обаче бих искал да отбележа един интересен факт - преди да поеме националния отбор на Русия, Гуус Хидинк се постара да изчете от кора до кора двата дебели тома на "Война и мир", за да се запознае по-отблизо с руската душевност, бит, култура и нрави. Така че, ако БФС се реши на варианта с Шефер или Топмьолер, не е зле да се потърси по-отрано превод на немски език на "Бай Ганьо", за да знае човечецът какво го очаква в София.
"Трябва да се отървем от хората! А това може да стане само с човешки методи..." (Е. Дюлгеров)
26.10.2007
Станил Йотов, в. Капитал
От по-старите чиновници в Българския футболен съюз може да чуете една интересна история. В началото на 1990 г. тогавашният шеф на съюза Славчо Тепавичаров решил да използва току-що напъпилата демокрация в България и да покани за треньор на националния отбор специалист от Германия. От София било изпратено писмо до германската футболна централа с молба да препоръчат няколко подходящи кандидатури. След около месец се получил и отговорът: "Скъпи приятели от България, уведомяваме ви, че не считаме за целесъобразно да предлагаме германски специалист за българския национален отбор по футбол. Нашите проучвания показаха, че той не би могъл да работи при вас повече от шест месеца..."
Така в крайна сметка футболните началниците били принудени да изберат българското, тоест Иван Вуцов.
Седемнадесет години по-късно въпросът с привличането на чуждестранен специалист отново излезе на дневен ред, след като ясно се видя, че в рамките на европейския футбол в момента националният отбор на България не става за нищо. Въпросът изобщо не опира до това дали трябва да играем на Евро 2008, или не, а до печалната констатация, че сме паднали до нивото на футболна Албания. Повече от очевидно е, че съставът има нужда от напълно нов селекционер, с нови методи на работа, тъй като тактиката с организирания хаос, Пеневото "Жоро вратаря, тия двамата и оня третия" вече не върши работа. Даже не е и забавно.
Интересното е, че предстоящото овакантяване на поста заинтригува германски специалисти с доказани качества от ранга Вини Шефер и Клаус Топмьолер - хора, които вероятно биха се справили със задачата да реструктурират рухналото предприятие, наречено Български национален отбор по футбол. Във финансов план нещата изглеждат сравнително лесни за изпълнение, тъй като годишното възнаграждение на специалист от този клас в никакъв случай не надвишава един милион евро според днешните стандарти, а евентуалното допълнително премиране на селекционера се извършва от парите, които постъпват за класиране на световно или европейско първенство. Ако БФС е толкова закъсал финансово или не разполага с ресурс за ангажиране на такъв специалист, може да осигури заплатата на чужденеца посредством намиране на спонсор. Това не би трябвало да представлява проблем дори за обрулен отвсякъде футбол като нашия.
По-интересното обаче е как този човек, независимо дали ще носи фамилията Шефер, Топмьолер или някакво друго име, ще бъде приет във футболните среди у нас. Преди година на световното първенство в Германия разговарях с руски колеги относно наемането на холандеца Гуус Хидинк за селекционер на техния национален отбор. Хидинк тъкмо печелеше слава начело на националния тим на Австралия, беше класирал Кенгурутата във втората фаза на Мондиал 2006 и два месеца по-късно трябваше да започне работата си в Русия. Руските журналисти ми обясниха, че успехите му не означават нищо, тъй като във всички случаи холандецът ще бъде приет враждебно в Москва от местните треньори, мениджъри и всякакъв друг вид спецове, преживяващи покрай футбола. Ще сформират сговор срещу него, ще му пречат на работата и ще обясняват в пресата, че холандецът не става за нищо. Ще изтъкват, че "Сибнефт" му дава прекалено високата заплата от 2,2 млн. евро.
Тъй като около месец по-рано бях останал шокиран от едно интервю на Олег Романцев, озаглавено "Какъв е тоя Хидинк?", сценарият започна да ми се изяснява. По тази причина не бях изненадан от лошия старт на Гуус Хидинк с руския национален отбор в квалификациите за Евро 2008, последвани от думите на шефа на футболната централа в Москва Виталий Мутко "Не сте такъв вълшебник, за какъвто ви мислех...", преди Владимир Путин и Роман Абрамович да цапардосат юмрук по масата и да обяснят на "вся остальная сволоч" че холандецът ще бъде оставен да работи на мира, дори и с цената на това да се наритат задниците на сволочта.
В крайна сметка нещата си дойдоха на мястото, а миналата седмица Хидинк водеше Русия в един от най-славните мачове във футболната й история при победата с 2:1 срещу англичаните на "Лужники". Не искам да бъда лош пророк, но отсега имам притеснения, че при евентуално ангажиране на чужденец в България ще се повтори руският сценарий, само че с по-кофти край. Първо някой доморасъл спец от шестнадесетте треньорски скамейки в "А" група ще се изкаже, че този човек е "неподходящ, тъй като не е запознат с българската футболна действителност". Най-вероятно процесът на запознаване на клетия чуждестранен специалист с действителността ще бъде сходен с онзи, който Луиджи Симони изтърпя няколко месеца в ЦСКА, или с този на Хидинк в Москва. Като се прибавят и мениджърските и клубни интереси, на които чужденецът едва ли ще се впрегне да робува сляпо, ситуацията изглежда още по-неприветлива. За разлика обаче от Русия, където държавата и едрият бизнес имат огромната склонност да изпълняват патриотични задачи в спорта и проблемът с холандеца беше решен на най-високо ниво, в българския случай на човека просто ще му погледат сеира, преди да му бият дузпата. С други думи, вариантът с Вини Шефер или Клаус Топмьолер е съвсем подходящ за реставриране на националния отбор на България, но и много трудно приложим.
Така в крайна сметка се връщаме на положението от началото на деветдесетте години, когато Славчо Тепавичаров подписа договора за второто завръщане на Вуцов. Нека обаче да видим с какви треньори разполага българската школа в момента. Безспорно най-респектиращата фигура в момента е Красимир Балъков, натрупал достатъчно опит като футболист и треньор в Португалия, Германия и Швейцария. Той е единственият, който изглежда способен да респектира тарторите на отбора начело с доста поразцапалия се напоследък Бербатов. Кой знае защо обаче в последните дни от БФС се пускат завоалирани под формата на слухове информации че Балъков имал прекалено високи финансови изисквания.
Кръгът на останалите български треньори, работещи в чужбина, в момента се свежда до Павел Дочев, Петър Александров, Георги Василев и още неколцина. В това число може да се спомене и Пламен Марков, който обаче в момента жъне успехи с мароканския Уидад и едва ли би се съгласил да напусне добре платения пост в Казабланка, за да вади от калта закъсалите национали.
Така в крайна сметка се връщаме на шестнадесетте треньорски скамейки в "А" група. Няма спор, че ако изборът трябва да се прави от там, Станимир Стоилов изглежда най-подходящият вариант. Млад специалист, натрупал международен опит в европейските турнири, Стоилов е в състояние да лавира между гравитиращите около националния отбор интереси. Двете победи на българския тим под негово ръководството, макар и срещу съперник без претенции като Беларус, изглеждат и добър старт за евентуална бъдеща кариера.
В общи линии нещата приключват дотук, освен ако някой не счита, че изборът трябва да падне върху Стойчо, Феро, Херо и компания. Наскоро например четох интервю с Ераносян, в което го питаха дали би поел националния отбор, и настоящият наставник на Вихрен отговаряше, че не се страхува от предизвикателствата. Вероятно това е така, но е очевидно, че на бившия треньор на Локомотив (Пд) все още му липсва достатъчно опит. Миналата събота Ераносян например загуби мача с Берое - закъсал отбор без пари, собственик, президент и треньор, където подготовката за този мач водеше футболистът Пешо Колев а съставът беше определен от администратора на клуба Николай Демирев с помощта на доктора Димитър Стойчев.
Някой ще каже, че на Запад е честа практика начело на представителния отбор да бъде назначаван някой от селекционерите на юношеските или младежкия национален отбор. Сакън, не правете това в България! Едните юноши наскоро бяха разпердушинени с три загуби в европейския квалификационен кръг в Каварна, като едната беше с 2:5 от Грузия. Другите юноши пък постигнаха забележително нулево равенство с Фарьорските острови, отново като домакини, само че в Бургас. За Александър Станков пък изглежда по-добре да продължи работата си с младежите, особено като след двете загуби от Черна гора и Англия успя да посъживи отбора с победа срещу португалците.
В крайна сметка изборът ще бъде на Борислав Михайлов и останалите от ръководството на БФС. Тук обаче бих искал да отбележа един интересен факт - преди да поеме националния отбор на Русия, Гуус Хидинк се постара да изчете от кора до кора двата дебели тома на "Война и мир", за да се запознае по-отблизо с руската душевност, бит, култура и нрави. Така че, ако БФС се реши на варианта с Шефер или Топмьолер, не е зле да се потърси по-отрано превод на немски език на "Бай Ганьо", за да знае човечецът какво го очаква в София.
"Трябва да се отървем от хората! А това може да стане само с човешки методи..." (Е. Дюлгеров)
Re: Добра статия
оххх , що ли ги чета тия работи , тия " бисери "
защо да не е приет чужденец в България - все пак Вагнер и Тамашич какви са , че са в националния отбор ? ама всички си мълчат ,
а те са не само не българи , ами и чужденци , ама пак всички си мълчат ...
още нещо - Балъков е отказвал няколко пъти да е треньор на национала , даже първо него са поканили и чак после Стоичков ...но когато преди няколко дни той каза че иска пълна промяна за футбола , а не иска да е треньор ( с две думи - цели се в мястото на Михайлов ) веднага синият слугинаж пусна големите заглавия , че Михайлов се е отказал от него , защото искал 1 млн. евро ..хаха , ....смешник е тоя михайлов ...и тъпак ..
иначе тоя дето ще извади Йовов , вагнер , томашич от национала ще ме умили до плач ..да ги извади преди да ги извадят от левски , защото такава е системата - първо те вадят от левски , и чак след това от национала ...
защо да не е приет чужденец в България - все пак Вагнер и Тамашич какви са , че са в националния отбор ? ама всички си мълчат ,
а те са не само не българи , ами и чужденци , ама пак всички си мълчат ...
още нещо - Балъков е отказвал няколко пъти да е треньор на национала , даже първо него са поканили и чак после Стоичков ...но когато преди няколко дни той каза че иска пълна промяна за футбола , а не иска да е треньор ( с две думи - цели се в мястото на Михайлов ) веднага синият слугинаж пусна големите заглавия , че Михайлов се е отказал от него , защото искал 1 млн. евро ..хаха , ....смешник е тоя михайлов ...и тъпак ..
иначе тоя дето ще извади Йовов , вагнер , томашич от национала ще ме умили до плач ..да ги извади преди да ги извадят от левски , защото такава е системата - първо те вадят от левски , и чак след това от национала ...
Re: Добра статия
Много добра статийка.
Чак си представям руския вариант по български - представителите на тройната коалиция с подкрапата на Бат Бойко ще цапардосат юмрук по масата и да обяснят на "вся остальная сволоч", че швабата ще бъде оставен да работи на мира, дори и с цената на това да се наритат задниците на сволочта. Да бе да ;-)
Чак си представям руския вариант по български - представителите на тройната коалиция с подкрапата на Бат Бойко ще цапардосат юмрук по масата и да обяснят на "вся остальная сволоч", че швабата ще бъде оставен да работи на мира, дори и с цената на това да се наритат задниците на сволочта. Да бе да ;-)
в отговор на Marlborough
#6
Re: Добра статия
ми то заболяването му си го пише в ника 
"Трябва да се отървем от хората! А това може да стане само с човешки методи..." (Е. Дюлгеров)
"Трябва да се отървем от хората! А това може да стане само с човешки методи..." (Е. Дюлгеров)
Re: Добра статия
Нали ти е ясно, че тва нема да стане? И да дойде някой от тия двамата, ще изкара 5-6 месеца и после ритуално и с почести ще го качат на самолета и ще го изпратят поживо поздраво и после ще го оплюят в медиите (както оплюха и Симони и Йешич, не че втория не си го заслужаваше де... а и примери такива има още)... та ако ще не "Бай Ганьо" да е прочел, ами и всички томове на Чудомир да е изчел, все тая (щото ако някой перфектно е отразил настоящата ни народопсихология или поне тази от близкото минало, това е именно Чудомир, под хумористична форма човека изкарва на бял свят работи, дето всъщност хич не са толкова за смях , ама това е друга тема).
И понеже споменах Чудомир и си представям персонажите от неговите разкази, все си мисля че начело на национала ни трябва за начало един Дойно Муканят, да закопае досегашната безредица и после един Колю Пипето, да вкара нещо ново като свежа идея в комбина с един Свако Тако Хопа, дето не го мързи да търчи по цял ден, пък ще заработи ли тая схема, ще видим...
И понеже споменах Чудомир и си представям персонажите от неговите разкази, все си мисля че начело на национала ни трябва за начало един Дойно Муканят, да закопае досегашната безредица и после един Колю Пипето, да вкара нещо ново като свежа идея в комбина с един Свако Тако Хопа, дето не го мързи да търчи по цял ден, пък ще заработи ли тая схема, ще видим...
