всичко за баща ми.

имам страхотен баща. запомнила съм го със следния инцидент: един път, когато аз ужасно много ядосах майка ми, той ме хвана за реверите и ме лепна на стената и ми каза: ако й стане нещо, ще те убия. аз съм те направил, аз ще те убия. ей така, лупната на стената, за първи път ми се случи да изпитам респект към мъжката любов. и преди съм го виждала, като се прибирам късно, че мама е без гащи и много обича да ме поучава.

моят баща, тъп колкоти си е (слуша чалга и смята, че на 38 съм девствена), обаче има ключ как се обича жена. вие как сте?

На моя всичко му е ясно и е мъдър и спокоен като Буда. Само дето не се живее лесно в България в момента и е трудно да направиш себе си и хората, които обичаш, щастливи .


Това, което има значение, е записано не на пясъка, а в сърцето ми.

Моят пък веднъж ми каза"няма да държиш тон на майка си, че ще..." не помя точно, но заплахата бе достатъчна
Карат се много, често, но като мама я вкараха в болница със съмнения рак, не питайте на какво приличаше татко.
Знам само, че веднъж чу мъжът ми да споменава"шамар", без да е било заплаха, а по-скоро някакъв тъп майтап, и той после ме предупреди, че ако още веднъж се намекне за заплаха ще го изхвърли лично от вкъщи. С бой.Усмихвам се, защото се почувствах подкрепяна и защитена, засега /чук-чук-чук/ няма от какво да се оплача.

Обожавам го.
Мога с дни да говоря и пиша за него, но няма да го направя. Това е един от най-важните човеци в живота ми, а аз съм момичето на татко. Просто го обожавам.

...comfortably numb...

"я тебя породил - я тебя убью" - Ивангрозновско възпитание ти е дал.

Facta, non verba!

грешиш. майка ми ми е кавала, че когато съм била малко бебе, едвам са удържали баща ми да ме целува. била съм цялата в пъпки от неговите целувки.

Мдам, татковците винаги изпитват особен сантимент към дъщерите си. Но няма да изпадам в разни фройдистки простотии. Имате късмет с бащите си.

Facta, non verba!

Обикновено противоположните полове в семействата се разбират, но не е задължително .


Това, което има значение, е записано не на пясъка, а в сърцето ми.

Аз не мога да кажа много за баща си, понеже е починал, като бях малък, на 7 г, и си го помня само откъслечно. Но имам дъщеричка на 2 г. и няма думи, с които мога да опиша как се чувствам, като си я гушна и тя ми се размекне из ръцете. Това е по-добре от секса бе, хора, ако щете вярвайте, пеперудите в стомаха ряпа да ядат пред премаляващия спазъм, дето ти се разлива в гърдите при допира до това детенце. Че е принцеската на тати е ясно, както и всички момиченца, но тя не иска дори да заспива, ако мен ме няма при нея, и все за мен реве, а не за майка си. Та... не знам, дали няма да стана лош родител, ако продължавам все така да премалявам пред нея?

[линк]

И аз за малко да коментирам това. Животът на децата не принадлежи на никого. Ако посегнеш, ще е престъпление като всяко друго.


Горното изречение "я тебя породил - я тебя убью" всъщност е вярно предимно в преносен смисъл. Там и аз съм го практикувала (веднъж) и то не питай с каква страст. Когато видиш, че някой не е читав, понякога просто нямаш избор. А и разчиташ, че учителят обикновено е по-добър от ученика си. В този смисъл съм съгласна с изречението.


Това, което има значение, е записано не на пясъка, а в сърцето ми.

Моят баща почина, когато бях на 10 г. От спомените, които имам за него, мога без преувеличение да заявя, че беше изключително добър, възпитан и благороден човек. Винаги гладко избръснат, поддържан и елегантен, въпреки напредналата си възраст. Истински дворянин, потомък на емигрирал след революцията белогвардеец. Аз за съжаление май не съм се метнал точно на него.

Facta, non verba!

баща ме е известна моя жертва. аз като бях в 9-ти клас го обявих за тотално незасегнат от иднийската мъдрост. защото не осъзнава изричението "детето е гост в семейстовото и трябва да се обича и уважава като гост"

горкият ми баща с пубертет като мен! той тогава, (около 40-годишен) дълго ме гледа и накрая ми каза - елено, ти си луда!

Оф, как ме настъпи сега Днес се развиках на баща ми и се чувствам отвратително...
Защото е изключително чувствителен човек и добре, че си познава дебелокожия тапир, наречен негова щерка...
Цял живот ми е треперел, а мама все му казваше 'остави я, не виждаш ли, че сама трябва да си строши главата, за да разбере'.

Не знам как щях да се справя без него.
За баща ми - или добро или нищо. Човек убивам за него.


Веднъж се бях качила на покрива с една приятелка, 7-8 годишни и танцувахме. Това е единствения път, когато изядох шамар от татко. Прибирайки се от работа ме вижда подскачаща на стръмния покрив.. Беше много блед и гласът му трепереше от ужас...

Я буду ждать

Поне е реагирал нормално и искрено. Аз винаги се размеквам като видя нормална и искрена реакция.


Това, което има значение, е записано не на пясъка, а в сърцето ми.

нежните отношения между баща и дъщеря. това е неповторимо. то ни прави жени. и аз убивам човек за баща ми. за майка ми?.... не знам, не знам.

Ти си брадясал, занемарен и дрипав?

Баща ми също е много добър човек и цял живот си пати от това, добротата му граничи с наивитет...

Я буду ждать

Бъди сигурна, че и за майка ти. Просто го изразяваме по друг начин .


Това, което има значение, е записано не на пясъка, а в сърцето ми.

не, характерът ми е келешчийски.

Facta, non verba!

тази древногръцка история за електра, бащите и т.н. винаги ми се е виждала нещо странна. не казвам, че татето не е страхотно и че не си говоря с него по три пъти на ден, но с родителите ми съм в приятелски отношения и то такива, че понякога аз се чувствам родител - в което няма лошо...

Имах страхотен баща. Няма да забравя, когато разбра, че имам гадже и спя с него.
Живеехме 4 приятелки в един апартамент без телефон, той идва инцидентно в командировка в София и пристига за да ме заведе на обяд при сестра ми. Съквартирантката ми, с която живеехме в една стая, някъде на практика по баирите, гаджето естествено пребивава през това време при мен. Звъни се сутринта към 9-10 часа, момичето от другата стая отваря вратата - баща ми! Тя му казва, че уж двете не сме станали още и го моли да влезе в тяхната стая, обаче той казва, че няма да ги притеснява, ще изчака в коридора, нека да ни събуди. Тя идва в стаята и ми казва "Казвай какво да му кажа!!!" Аз паникьосана й обяснявам, да го накара да влезе при тях, онзи в леглото ми трябва да се измъкне някакси. След малко тя се връща - ами не ще!, аз пак - аман заман, накарай го! След малко идва пак и казва - чисто е, айде бързо! Гаджето се изпари за 2 секунди. Аз се повявам пред баща си, той ми казва здрасти и ми обяснява защо е дошъл. Тръгваме. Той дума не обелва. Все едно не е баща ми, дето непрекъснато се смее, шегува, разказва истории, разпитва, обяснява, закача се. Пълно мълчание! Така пътуваме с трамвая от иван вазов до халите. Имах чувството, че беше най-дългото ми возене с трамвай, цяла вечност, щях да се пръсна, да беше ми се накарал, да ми прочете конско, каквото и да е, само да не мълчи така! Слизаме на спирката и той ми казва "Тръгвай с мен". Стигнахме до СБХ и влизаме вътре. Аз изобщо не питам за какво идваме тук, само си представям бъдещия ни разговор. Тогава той се обръща към мен и ми казва "Избери си нещо". Аз явно не можах в първия момент да разбера какво точно ми казва, той повтори "Избери си нещо, нещо, което ти харесва". Бяхме до витрината с пръстени, само машинално се обърнах и посочих един. Чак тогава баща ми се засмя, стана пак такъв, какъвто си го знам, сложи ми го и каза "Хайде сега да ходим да купим диня за обяд".
Татко отдавна вече го няма, ама аз още си пазя пръстенчето:)