ПРИНЦИПИТЕ ПРЕДИ ЛИЧНОСТИТЕ

25 октомври

ПРИНЦИПИТЕ ПРЕДИ ЛИЧНОСТИТЕ

“Анонимността е духовната основа на всички наши Традиции, напомняща ни постоянно за необходимостта да поставяме принципите преди личностите.”

“Принципите преди личностите”. Много от нас произнасят тази фраза след водещия, когато се зачитат Дванадесетте Традиции. Фактът, че тези думи са станали един вид клише, не ги прави по-малко важни за служенето и живота ни. Те утвърждават, че: “Ние слушаме съвестта си и постъпваме правилно, независимо от човека насреща”. Този принцип е един от крайъгълните камъни, както на възстановяването, така и на нашите традиции.
Какъв е смисълът на фразата “принципите преди личностите? Тя означава, че в делата си проявяваме честност, смирение, съчувствие, толерантност и търпение по отношение на всеки един човек, независимо дали ни харесва или не. Поставяйки принципите преди личностите, ние се учим да се отнасяме еднакво към всички. Дванадесетата стъпка ни предлага да прилагаме принципите във всичките си дела; Дванадесетата традиция предполага, че ги прилагаме в отношенията си с всички хора.
Приложението на принципа не се ограничава единствено в отношенията с нашите приятели и не се изключва, когато напускаме сбирката. Той е за всеки ден, по отношение на всеки един човек... във всичките сфери на живота ни.

САМО ЗА ДНЕС: Ще се вслушвам в съвестта си и ще върша това, което е правилно. Ще се съсредоточа в принципите, а не в личностите на хората.

Да,зву4и красиво и гордо:ПРИНЦИПИТЕ ПРЕДИ ЛИ4НОСТИТЕ


Колко е хубаво да можеш да кажеш на някого, незвисимо КОЙ е той: Не ме моли да направя това, противоре4и на ПРИНЦИПИТЕ ми


И колко е трудно...Та първо аз трябва да ИМАМ принципи. Какви принципи има един зависим, когато употребява? Има една цел: Само за днес да намери на4ин да се изклЮ4и от скапаната действителност...
Принципи...те са за утре.. Утре ще ги мисля.. Целта оправдава средствата...


Ако все пак има понякога си спомня за някакви принципи, които е имал в дале4ното и идеалисти4но минало, как може да ги постави ПРЕДИ ли4ностите?.... Та аз не понасях себе си.. От4аяно търсех одобрение в о4ите на другите.. За да се харесам в собствените си о4и.. Хамелеон.. Ли4ностите преди принципите...



Как беше, алкажа? Програмата по един маги4ески на4ин ни промени... Даде ни Действието


Първо ми даде ПРИНЦИПИТЕ.. Които промениха живота ми, тоест предишното ми съществуване...Които ве4е отстоявам.. После ми даде ми МЕНЕ, един 4овек, когото отри4ах, обиждах и ненавиждах.. Опознах се, и най важното: СЕБЕПРИЕХ СЕ. Ве4е не търся одобрение в о4ите на другите, търся одобрение в МОИТЕ о4и.. Боря се да не загубя МОЕТО уважение, защото само когато АЗ уважавам себе си, мога да о4аквам, 4е и другите ще ме уважават...


Удивително е, толкова е просто и лесно...и....толкова трудно... Вси4ко беше наопъки в моята болна глава... Дълъг е пътят докато достигна до това: да поставям принципите преди ли4ностите.. Всеки ден, по отношение на всеки един 4овек....във вси4ките сфери на живота ми... Дълъг, труден , но не НЕВЪЗМОЖЕН И после по един маги4ески на4ин вси4ко става по_просто, по_ясно и по_лесно...


САМО ЗА ДНЕС: ще се вслушвам в съвестта си и ще върша това, което е правилно.ще се съсредо4а в принципите, а не в ли4ностите на хората.

И нека Силата да ме води, и вас също.

Ей страхотно е ден след ден да ставам да си създавам един и същи навик трудно е два дни направо не ми се става както преди по рано . Но какво пък . Та така принципите над личностите а значи много пъти ми е идвало аз да решавам кой ще се оправя . Наскоро бях в раднево и хоп там идва един човечец изтерзан мръсен такъв бая по възрастен от мен . И аз а тоя направо да се разкара . Значи той е човека които най бързо почна да чете книгата на Анонимни Алкохолици обаче . Другите мой приятели не та не абе мани . Обаче май тоя човечец толкова е преживял , че захапа след час . То е за такива аз си го знам хората дет още им е купон ехе къде ти да ги гониш да ги връзваш да ги биеш каквото и да ги правиш няма батко . Или пък един друг изкривен и хоп и тоя няма да си споделям с него щото и той изкривен някакъв . Но знаете ли вече лека по лека почнах да се уча че както аз така и те може да имат тоя шанс да се възтановят . Да дори започнах да си представям тия раздърпани и изкривени хора след време по програмата . Тя променя всички към по добро . Дори съм чул че всички алкохолици и зависими по програмата се радват на чудесно здраве , и е така а просто всеки знае какво причиняваме на тялото си . Дори когато си деиствах яко преди да си помисля че вече съм готов и съм се възстановил и нямам нужда от тая програма та тръгнах на кафенца и глупости и спрях да си правя и анализи да слушам съвеста си и да правя това което е правилно . Та преди това черният ми дроб дори беше си се нормализирал . Та сега пак се беше увеличил . Да всеки човек има шанс и от всеки има какво да науча . Не съм аз този които решава кой ще се оправя и кой не . Наистина дори и развалина или каквото и да е отсреща се крие човек мислещ чустващ също като мен . Болката страха самосъжалението при него са същите . И това е аз мога да си помогна като споделя със всеки като изслушам всеки и така . Това е което мога да направя и то за да съм аз добре . Тоя човек дали ще се оправя не е моя работа аз да си деиствам по програмата , щото не ми се връща в ужаса . А наистина е ужас . Та това е лек и чист ден на всички .

Това,което си написал е вярно,но се чудя откъде ти дойде това наум тъй като от доста време това ми се върти в главата и то без да съм се зачитал скоро в Дванадесета традиция.
Днес имах следния случай на работа.Един колега,бригадир на заварчиците,които се считат за нещо повече от когото и да било дойде ядосан при мен и ме пита за едни детайли къде се намират.Каза го доста разгневен и с такъв тон,все едно,че аз бях отговорен за това,че той не ги знае къде са.В първия момент тръгнах да реагирам както винаги досега-да почна да се оправдавам ,но някак си се усетих и му отговорих просто:"Не знам".Той още повече се засили и каза как така можело да не знам къде са след като .......ги правел и трябвало да знам къде са.Аз отново отговорих,че не зная къде са и продължих да си работя без да реагирам външно,но след малко почна процеса на анализ в главата ми,който продължи доста време.Почнах да въртя ситуацията и то без дори да потърся своята грешка за яда,който се появи.Тръгнах да търся неговата грешка и с това да си търся оправдание за това състояние.Опитах да търся своята грешка,но механизма на "друг е виновен" беше се включил.Слава Богу,бързо почнах да се моля за него и след доста превъртане на този елементрен случай видях,че това си беше от едно простичко неприемане на поведението и реакцията на този човек.Без значение,че си бях прав в случая само това,че исках от него да се държи както на мен ми се иска, беше достатъчен повод за недоволството ми.Видях отново своя егоцентризъм,който ме кара да не приема ситуацията, каквато е в момента и по всякакъв начин се опитвам да променя станалото.Замислих се върху това,че и той е човек като мен,че и той може би е болен душевно като мен и най-вече,че аз не съм никой за да му търся сметка как ще се държи с хората,независимо че в случая "хората" бях аз.След това пък се уплаших от това,че може да предизвикам у него неприязън към мен и се почувствах виновен за това,което направих.Нищо нередно не бях направил,но досега все това съм си мислел-че "винаги за всичко съм виновен".Като съм си мислел така през годините все се "напъвах" да направя нещо повече от това,което можех само и само за да спечеля уважението на хората към мен.Смятах ,че така ще намеря своето уважение към себе си, но не се получи.
Не е нищо ново,но при положение,че цял живот съм се опитвал да контролирам хората и ситуацитие, дори самото виждане на този недостатък за мен е показателно,че има нещо променено в мен.
Сетих се за Дванадесета традиция и се замислих,че може би не това да бъда анонимен в прекия смисъл е най-важно,а това,че аз съм един от хората като всички останали.Че не е редно да търся недостатъците на другите хора,когато съм пълен с такива.Че всички сме такива,каквито сме и всеки си живее своя живот както го разбира.Че за мен е жизнено важно да се държа с всички хора като със свои събратя,без значение дали ми харесват или не.


Бъдете здрави и трезвени,приятели поне още 24 часа.

Бъди себе си.