Лоша съм

Обидих мама. Казах й ужасни неща, а тя е болна. След операция от месеци трудно върви и се обслужва сама . Грижа се за нея , няма кой да ми помага . Уморена съм, сама съм, налага ми се сама да се справям с всичко от години . Казах й лоши неща, а тя плака с часове. Няма на кого да го кажа затова пиша тук.

Плюйте ме. Обидих болната си майка, която разчита на мен.

Най-лесно е да обидим тези, които са ни най-близки, защото ги познаваме и в момент на яд, знаем от какво най-много ще ги заболи.
Но знаем и как поднесени извиненията си, така че да бъдат приети. Или пък тихо да оставим нещата да отшумят и да се забравят.
Случват се такива неща...
Прости си.

не се обвинявай - на всеки се случва.


I know I'm selfish, I'm unkind

На всеки му се случва да кипне а родителите имат прекрасното свойство да ти вадят душата. Хеле пък майките колко са обидчиви - бедна ти е фантазията. И продължават да третират децата си като деца и все знаят по-добре от тях. Такива неща са неизбежни и най-добре го забрави и приеми че пак ще се случи. Възрастни хора имат ужасна нужда от внимание и общуване и не се колебаят пред никакви начини и средства за да я получат. Споко и ходи си купи тещо за кеф за да ти мине. Защо си изоставена?

(\__/)
(='.'=)
('')_('')

Обидила я била... Ами то това всеки ден може да се случи. Не е нужно да поднасяш собствения си живот на тепсия. Достатъчно би било и това, че благодарение на твоето внимание, тя все още е жива. Макар и не така здрава, каквато всички искат да е. Познавам жени, които наред с това, че се справят в работата си, се грижат за болни баби или майки. Важно е да не се занемарява човек. Даваш и някакъв смисъл във всичкото това и ако види радост в теб, ще я почувства и тя.
Но, ако все пак държиш да получиш дневната доза ругатни или обвинения, вторият ми пост ще е в тази посока. Ти само кажи ;)

Не се самообвинявай...Понякога се случват тия неща...Поговори с майка си..обясни и че нервите ти са напрегнати..е ти е трудно..най човешки поговори с нея..вярвам че тя ще те разбере и ще се усмихне..а след това и ти ще се засмееш..
простете си ..защото някога ще остане само спомена от тия усмивки:))
И никой няма да те плюе...защото на всеки може да с еслучи и всеки може да ,,излезе извън нерви,,:)
Поговорете и се усмихнете:)

...,,Само в Смърта има живот.Само в мрака-светлина.Само в мълчанието-слово,,...

Не се бичувай де, всеки има моменти на отчаяние. Прости си и тя ще ти прости - извини се подобаващо и приеми живота, какъвто е..

И аз да ти кажа, да не се самообвиняваш.
Майка ти е плакала с часове, защото е имала нужда от дозата си самосъжаление, като всички нас понякога. Е...така се е случило, че ти си й дала първоначалният тласък.
След пречистващият плач, предполагам, че сте се прегърнали и сте си простили.
Не ти е лесно... Пожелавам ти още много кураж!!!

Carpe diem! Volente deo!

Натъжих се, като прочетох това ... Защото и на мен ми се случи преди време, много ми беше тъжно, виновно и глупаво. Не можех да се понасям и още се чувствам виновна. Наговорих куп глупости, защото и аз имах и имам в момента проблеми. Но родителите прощават ... Успокой се и поговори с нея, извини й се. Знам как се чувстваш, но не се самонаказвай с вина.

Не си лоша. Дошло ти е в повече.
Но сега иди при майка си, кажи й, че много съжаляваш и че я обичаш, а после я прегърни.
Сигурно и тя иска да направи същото.

и на теб сигурно не ти е лесно. и ти си изнервена

мила, разбирам те прекрасно.не веднъж съм правила това и съм изпадала и в нервни кризи заради баща ми - той е след прекаран инсулт от една година и на интелектуално ниво е вече малко над шимпанзе. когато се отнасяш добре с него може да е като домашен любимец, но някак с мама не могат да се разберат /а и тя е постоянно с него, не като мен, само след работа и то от време на време/. писвало ми е от вечните им скандали, чак до омраза към тях двамата. мама много страда от моите изпълнения, но от тях само стана по-добра и по-разбираща, сега сме много по-близки от колкото през целия ми живот до тук. а и тя също е болна. но май в един момент и просветна, че с всичкия този стрес и нещастия, които се редуват и аз не съм много по-добре от нея, не са рядкост хората, които на 30 получават инфаркт и си отиват... нещата са двустранни. докато си млад мислиш, че може би си вечен, но не е тъй. трябва да си егоист, само егоистите оцеляват, а в БГ живота е такъв, че повечето родители стават невъзможни егоисти спрямо децата си. каква вина имам аз например, че техните пенсии са ниски? че да заделям от дохода си за тях, вместо парите да давам за децата си и по-добра почивка всяка година???...

Три деца сме.Сестра ми се връща от чужбина за около 20 дена.Тогава нас с брат ми ни забравят и тя е нещо като "богопомазана".Пред нея ми се отправят укори,забележки,а аз и брат ми тичаме по болници и лекари...Като си замине пак съм най-добрата.Тази година малко след като си замина,баща ни почина.За около година редица медицински светила успяха да допуснат недопустими грешки и си отиде човечеца в мъки.Беше страхотен човек - нещо,което не мога да кажа за майка си.Тя успява да изкара звяра у мен.Така клъвва,че чак месо къса.Преди се въздържаше заради татко,но сега...край на ограниченията.Гледам да се виждаме по-рядко.Може би след време ще ми липсва,но сега често се налага да се въздържам да не стане белята...Всеки път си казвам "вече няма" и когато се видим пак същото...никое добро не остава ненаказано

прави каквото трябва,да става каквото ще.