Eдно виртуално влюбване

Дълго пишем и се чустваме. Чакаме се и се намираме, сякаш цял живот сме се търсили. Лесно намираме общото, сякаш различията не съществуват. Създаваме се един друг- нови вирутални души. Души, които забравят страховете си, забравят миналото. Имаме нови очи.
Виждаме само най- същественото. И ето, започваме да мечтаем. Колко хубава съм аз, колко хубав си и ти. И бягаме, бягаме бързо, без да се обръщаме. Моята ръка в твоята ръка.

Толкова е хубаво, че чак ни хваща страх.

Събуждаме се и бързаме да излезнем от виртуалната утроба.

До някъде усещането от страха е мрачно, но не само. Чуствам живинка. Същата, като при истинското. Макар за мен разлика да няма, защото всичко започва първо в главата, така или иначе.
При вас, как е? Какво събуждат у вас виртуалните увлечения? Страхове? Мечти? До колко се решавате да им вдъхнете реален живот?

Moge li naistina da se sluci? Ili samo teoriq, hipoteza, a moge bi razmisal?

колкото по-бързо се осъществи контакт в реала,толкова по-големи шансове да излезе нещо.
в противен случай-превръща се в запълване на една голяма празнина.
липсата на любов в реала

о, бързите неща - не ми допадат, когато е бавно е по-сладко, ако сте съгласни допълнете ..., ..., ...

Донякъде съм съгласна, защото хората в такава ситуация са склонни към самозаблуда, следователно, колкото повече затъваме в нея, толкова повече при реален контакт има опасност от разминаване- разочарование.

И какво...
"Запознаваме се" във виртуала. Създаваме и изграждаме образите си виртуално. Наливаме си всеки на себе си нужните емоции. Създаваме си някакви чувства. Всичко това става бавно, лежерно, с много трепет.
Не излизаме да се видим сп риятели, за да точим виртуални лиги, може и някой виртуален секс да си спретнем, щото в един момент и това ни се прищяло...
В един прекрасен момент, когато вече сме полуизчерпани, наясно сме с всичко за другия, мислейки че сме наясно със самите себе си - хоп - реална среща...
Гледаме се, чуваме се. След няколко срещи се пипаме, накрая в повечето случаи пием по една студена вода и си казваме "Да беше си седял там, повече ме кефеше". Що? Щото писах по-горе - всеки гради желания образ на този отсреща.

Сори, цинично ми е отношението към тия теми. Не искам да те засягам.
За теб какво е бавното...?

За мен е възможно, но това е сигурно защото едно време са ми чели доста приказки.
Как да не го бавиш, когато усещаш, че човека срещу теб и ти самия се отпускате да си говорите така, както в реални условия малцина го правят. Сигурно е някакво усещане за безопасност.

Много точно напипа иронията.
Second hand emotions.

виртуал и реал предпочитам да не ги бъркам. и в двете посоки. даже с приятели избягвам/отказвам да си пиша, щото веднага се усеща как и двете страни почват да градят образ все едно не се знаете, а и се разтягат излишно локуми.
някак по-удовлетворяващо ми е общуването с непознати (които да си останат такива), защото има нещо романтично (не любовно) в това да си правиш изводи от думите и то в писмен текст без да се влияеш от друго. разкриват се други нива на съзнанието и сякаш общуваш само с мислите си. така се случва, че се изненадвам от себе си понякога, опознавам се по-добре. и наистина има хора, с които е приятно/полезно човек да си пише, но само толкова. грешка е да се набъркват двата свята, както и да си градиш фалшиви илюзии и да идеализираш. аз знам, че хората в нета са като хората извън него. т.е. тъпо е да се замисляш за нещо повече от виртуално общуване, тъй като в повечето случаи после няма да можете да си пишете, а аз имам с кой да излизам - искам да има ценни събеседници и за писане!:)
всъщност едно виртуално познанство при мен премина в реално по стечение на обстоятелствата - не нарочно. това не е лошо, даже добре се получи, но е факт - вече не ми се пише с него. иначе се виждаме, де, приятели някакви се водим.

има нещо друго - хора, които не споделят, а просто си лафят в нета с цел да си намерят нещо за реала. еми тогава предполагам се получава, ама не го разбирам и не го практикувам.


I know I'm selfish, I'm unkind

... аз подлагам под съмнение, това че има толкова зависими от виртуалното пространство - имам предвид dir -a, и естествено, ако наистина се стигне до нещо сериозно срещата е наложитела;
а защо не само да общуваме виртуално, иначе и ние с тебе сега нямаше да си "чешим езиците";
а що се отнася до виртуалния секс - не сме я закъсали дотолкова ...
и няма нищо лично, за да ме засяга, аз просто намирам забавление и разтоварване тук и не мисля, че хората дотолкова са изпаднали, та са заложили ли на виртуалната любов;
... а бавните неща във всеки случай зреят сигурно и трайно, без значение за какво ще става въпрос!
за виртуалната любов - опит нямам, но телефонната трябва да знаеш, че прераства и в истиндки неща

ТОВА ми хареса, съвпада много с моите разбирания!

искам подробности за телефонната любов
виртуална любов? да,тя е идеална,защото не се виждате,защото не се сблъсквате с ежедневните проблеми
ето,казваш, че това ти е начина за разтоварване - извод? виждаш,че тя е на линия- и се разтоварваш

да,той/тя не те вижда,не те гледа в очите и казваш всичко,което мислиш,леко ти е прекрасно защото нямаш задръжки
но това не е истинска любов.....а е само модерна приказка

мнение ти тук противоречи на съдържанието на темата ти.
защо ти е виртуалната любов след като разделяш виртуална и реална.

да се разбира ли че търсиш одушник във виртуала за проблеми от реалния живот. не би ли трябвало реалните проблеми да ги решаваш във реалния живот . защо ти е нужен виртуалния . психоаналитик в реала би ти свършил по полезна работа

просто общуване на друго ниво, което удовлетворява други потребности


I know I'm selfish, I'm unkind

Подобни ситуации има и в реалния живот. Какъв е изхода от тях . Нищо което е на платонична основа, а виртуалната любов е такава , не оцелява дълго , ако не се консумира.

другият знае ли че ти удовлетворяваш някакви потребности, като излолзваш контакта с него . може би той не би искал да бъде използван за целта. питаш ли предварително или използваш другия докато ти е потребен , след което изчезваш без да кажеш нищо.

как би се почувствала, ако се случи на теб.

Ъ?


I know I'm selfish, I'm unkind

попитах те нещо. ще получа ли отговор.

как би се чувствала, ако друг използва комуникацията с теб без да ти каже. след като задоволи потребността си и реши проблема си изчезва безмълвно, а ти се чудиш какво става . това би ли ти харесало. едва ли ще ти хареса. затова ти предложих вместо да търсиш комуникация във виртуала, да посетиш психоаналитик , чиято работа е да се занимава с проблемите на другите, след което те си заминават безмълвно.

виртуалният свят е една от формите на комуникация, а не място където безпрепятствено чрез комуниукация с непознати да решава проблемите си, след което да изчезне .