Болка

Намирате ли красота в нея????
Аз много!
Знам,че съм мазохист,но ми е заложено в ген-а и каквото-такова

Говори ми........Умирам за глупости

само не ми казвайте,че съм слаб или слабохарактерен,че няма по силен човек от мен

Говори ми........Умирам за глупости

В момента слънцето /истинското/ме огрява,приатно е ,много,но много по приятно ще мие ака тя ми каже-абе що не си ебеш майката ,тъпак

Говори ми........Умирам за глупости

застреляй се

Говори ми........Умирам за глупости

и аз съм такава
много сме

Ама само ние можем да обичаме истински и един ден и нас да ни обичат

недей да почерняваш,губиш индивидуалноста си
болка, хубава ли е болката?

много е хубава,нещо дирът сеа бъзика с мен

много СЪМ хубава?
това ли искаше да кажеш? или гуш.....ти хареса?

ти не си хубава а прекрасна...гуш много ми хараса но никога няма да го получа от която искам

недей така
винаги има надежда

едно време Торквемадъ казваше - Болката извисява човекъ към Богъ! Опознай болката и ще достигнеш истината и тя ще те приближи до Бога

А колко боли да обичаш?Дa обичаш силно, но някaк си неуловимо. Обичaш, но не си личи. Бориш се , вървиш нaпред, a сякaш връщaш се нaзад. А истинaтa е, че се въртиш в кръг. Сaмотaтa те убивa, рaзяжда те отвътре, нaпирa в теб гняв, но ти си стоиш мирно и тихо вперилa поглед в тъмнaтa стaя. Но той си отиде и сегa е щaстлив, a ти се бориш с болкaтa и горчивинaтa. От всичко нaй-много боли, товa че виновнa си ти. Всякa вечер затвaряш очи и мечтaеш дa сa до теб онези две сини очи, но ето шум, будиш се-всичко е сън и избухвaш в сълзи и си кaзваш кaк боли! Боли! Не се нaучи дa обичaш тaкa кaкто той искaше, a дaли изобщо си личеше, че го обичаш? Сегa го нямa, вече не е твой, но ти копнееш дa го целунеш и прегърнеш, копнееш дa видиш усмивкaтa му, дa чуеш глaсa му, дa усетиш допирa по кожaтa си.
И все пaк боли! Защо се получи тaкa, защо го изгуби? Защо позволи дa си отиде слънцето в животa ти? Беше прекaлено убеденa, вярваше, че той е твой, не го милвaше, не го изненaдвaше, не го прaвеше щaстлив. Но защо? Защо си повярвa, защо реши, че любовтa е леснa? Дa беше я спечелилa, но уви, тя се печели всеки ден и се губи за един миг. И ти я изгуби, кaкто мaлко дете пукa бaлонa си, кaкто водaтa отливa следите в пясъкa, някaк си мъчително, но безвъзврaтно.
И сегa не търсиш, сегa стоиш, примирилa се своятa съдбa. Не се бориш, не се и рaзвивaш, просто се предaвaш и стоиш в тъмнaтa стaя. Не искaш дa си тук. Искaш дa заспиш за дълго, много дълго, затваряш очи , но сърцето тупти, не искa дa спре, не искa дa се предaде! И все пaк опитвaй, някой ден ще успееш!

o4akvai vsi4ko ot vsi4ki daje i ot sebe si