ОТГОВОРНОСТ

24 октомври

ОТГОВОРНОСТ

“Ние не сме отговорни за болестта си, а само за възстановяването си. В зависимост от това как прилагаме наученото в Братството, животът ни се променя към по-добро.”

Колкото по-напред отиваме във възстановяването, толкова по-голяма отговорност поемаме за себе си и своите действия. Благодарение прилагането на принципите на Програмата на АА, можем за променим живота си. Съществуването ни придобива нов смисъл, когато поемаме отговорност, имайки свободата да избираме. Ние не възприемаме възстановяването като проста даденост.
Поемаме отговорност за своето възстановяване чрез работа по Дванадесетте стъпки със спонсор. Редовно посещаваме сбирки и споделяме с новаците това, което ни бе щедро дарено: възстановяването. Участваме в работата на домашната си група и поемаме отговорността да споделим своят опит, сила и надежда с все още страдащите алкохолици. Щом ефективно прилагаме на практика духовните принципи във всичките си дела, качеството на живота ни се подобрява.

САМО ЗА ДНЕС: Искам и мога да направя отговорен избор. Ще използвам духовните инструменти, които получих във възстановяването.

Да, аз не съм отговорна за болестта, дълго време и не знаех, 4е съм болна, мислех 4е съм произведена с дефект. После разбрах, 4е имам една неизле4има, прогресивна и летална болест, 4е не съм виновна за това и...Какво да правя?


Да продължа да живея както по рано, с идеалното оправдание, 4е не съм искала тази болест, за вси4ко е виновна Тя(болестта), а аз съм един прекрасен 4овек и страдам, горката аз..Колко е лесно и безопасно така



Или да кажа :Стига, избирам възстановяването, само за днес



Избрах си възстановяването, дотук добре. Ами сега? Ве4е съм отговорна..С това не съм свикнала... Стъписващо,нали? Само на пръв поглед. За да изка4а една стълба не е необходимо да гледам цялата, важно е да се концентрирам на следващото стъпало. За да не се подхлъзна на него и падна надолу, втора4ена във върха . Възстановяването не е даденост, но най важното е, 4е ве4е съм го ИЗБРАЛА.. После? Имам духовните инструменти.. Само трябва да ги прилагам на практика във вси4ките си дела. Постоянно правя малки избори, така изка4вам стълбата на възстановяването Изборът действително е МОЙ:


Избирам да отмъщавам или да простя...
Избирам да се оплаквам или да съм благодарна...
Избирам да се самосъжалявам или да вярвам в себе си...
Избирам да се засягам и гневя или с уважение да кажа какво мисля...
Избирам да мразя или да оби4ам...
Избирам да се самозалъгвам или да съм 4естна със себе си...
Избирам да се самоунищожавам или да се грижа за себе си...
Избирам да посегна към първата 4аша или да поискам помощ...
Избирам да съм с компания в ресторант или на сбирка...
Избирам да се съмнявам или да вярвам...
Избирам да живея в миналото или в днешния ден.....
Избирам да реагирам или да действувам....
Избирам да да приемам нещата, които не мога да променя или да се боря докато се изгоря..
Избирам да съм нетърпелива или да умея да 4акам...
Избирам да съм страдалка или щастлива..
Избирам да мисля негативно или позитивно...
Избирам моята собствена воля или волята на Висшата Сила.....


Сега ве4е съм свободна да избирам...


САМО ЗА ДНЕС: Искам и мога да направя отговорен избор. ще използвам духовните инструменти, които полу4их във възстановяването.

И нека Силата бъде с нас, още 24 4аса за вси4ки

Дам ходих на две сбирки в софия , вторник ли беше да вторник отидох със сестра ми и мъжа и с колата и ходих на сбирки . Да се видя там с хората абе незнам защо точно но исках да се видя и с приятели и да ида на някоя сбирка . Както е казано посещавахме сбирки . За да споделя а да и това исках да споделя с приятели . Да а сега пък ще се включа в работата на семеиството ми живот и здраве ще ходя с дядо ми да нарежем едни дърва не днес няма да ги режем де само ще ги отделим там ще му помогна още някой работи каквото има и това е . Това е живота ми наистина се променя ден след ден и то съвсем към по добро . Е искам да пожелая на всички един лек и ползотворен ден без дрога и алкохол. Чао

Хей, пилот на хвър4ило,
благодаря....
Един поздрав
[линк]

И нека Силата да е с нас!!!!!

Благодаря за поздрава . И лек и трезв ден и ние също да сме със силата .

Досега през живота си не бях поемал истинска отговорност за никой и нищо,а най -малко за себе си.Въпреки това често пъти съм имал шанса да направя нещо добро за когото и да е, но за себе си нищо не успях да направя.Сега се оказа,че това,което правя е най-голямата отговорност,която бих могъл дори да си представя,че може да съществува.Първо отговорност за моя живот и трезвеност,а освен това и за своите страдащи събратя алкохолици.
От известно време вдигам железа за да подобря своятафизическа форма.От скоро покачих тежестите и не ми е леко да поддържам това като натоварване.Важно е за работата ми,а освен това съм доволен от себе си,като виждам промяната.Сега се сетих,че работата ми по програмата за възстановяване от алкохолизма налага също покачване на отговорността ми.
Миналата година все си мислех,че само мога да чакам наготово и някой друг вместо мен да предава посланието на АА.Не се получи и като резултат от това видях докъде стигнах.Сега виждайки,че нито мога сам да се възстановя,нито пък искам да е така се налага да поема "тежестта", изразена в работата със свои събратя.
Докато се къпех тази вечер си помислих има ли някой на когото да съм предал посланието на АА и той/тя/ да посещава колкото може редовно сбирките ни?
Видях,че има поне един такъв човек засега и съм благодарен за това.
Все по-ясно виждам това,което не веднъж ми е споделяно-че работя програмата на АА заради себе си, но най-важната част от нея е предаването на своя опит,сила и надежда на своите събратя.
Може да нямам голям опит в трезвеността си,но поне като поредица от падения,грешки и неудачи имам доста за споделяне.
Не се годрея с това,но дори и да искам не мога да променя миналото си.
Дано поне малко от малко коравата ми глава уври,че нито съм могъл,нито сега ще мога да се справя с алкохола,ако само стоя и чакам друг да предава посланието на АА,а аз отново да си седя сам,работя сам и само ходя на сбирки,без да помагам на другите.
Тази вечер за пореден път видях,че останал сам без събратята си съм доста притеснен и ядосан,освен това и уплашен.
Завидях на мои събратя имащи възможността да са на сбирка тази вечер и да го правят доста често.
Някои казват,че нямат нужда от толкова сбирки.Може наистина да съм доста зле, щом лично аз имам нужда от повече АА сбирки,повече дори от това да работя сам у дома си, или на работа.
Тъй като сега имам тази възможност да споделя за себе си, съм ви благодарен,че има с кого да го направя.


Благодаря ви,приятели,че ви има.


Бъди себе си.

Стефко и аз ти благодаря че те има .

Здравей, Соня,
Така се изненадах, когато те про4етох преди известно време. Направо загубих дар слово. Отдавна се канех да ти пиша, ама нали ме знаеш каква съм. Обещавам да пиша и...и... Няма да те питам как си, аз съм тази, която знае. Няколко пъти ти 4етох постинга. Изборите

Избирам да отмъщавам или да простя...
Избирам да се оплаквам или да съм благодарна...
Избирам да се самосъжалявам или да вярвам в себе си...
Избирам да се засягам и гневя или с уважение да кажа какво мисля...
Избирам да мразя или да оби4ам...
Избирам да се самозалъгвам или да съм 4естна със себе си...
Избирам да се самоунищожавам или да се грижа за себе си...
Избирам да посегна към първата 4аша или да поискам помощ...
Избирам да съм с компания в ресторант или на сбирка...
Избирам да се съмнявам или да вярвам...
Избирам да живея в миналото или в днешния ден.....
Избирам да реагирам или да действувам....
Избирам да да приемам нещата, които не мога да променя или да се боря докато се изгоря..
Избирам да съм нетърпелива или да умея да 4акам...
Избирам да съм страдалка или щастлива..
Избирам да мисля негативно или позитивно...
Избирам моята собствена воля или волята на Висшата Сила.....


Сега ве4е съм свободна да избирам...

Искам да ти кажа, 4е не сгреши. Направи правилните избори. И страхотно, страхотно ти благодаря!!!!!! Защото сега аз бера плодовете на твоите избори. Бях позабравила малко, прости ми, знаеш една година е много и малко. Затова благодарих на пилота на хвър4ило, 4е ми напомни за теб. Страхотно трудно ти беше понякога, някои може и да имат идея за това, но само ние си знаем, нали? Струваше си, Соня, и си струва... Възхищавам ти се, знаеш ли Да, когато нещата лека полека са се подредили, е по лесно да се върви напред, но когато вси4ко около теб е пълно с неизвестност и трябва да правиш изборите?? Откъде се беше появила у тебе тази вяра? Как ми се иска сега да мога да те прегърна през някоя от нощите, когато заспиваше със сълзи и да ти кажа, 4е вси4ко ще бъде наред. Е не то4но както искаш, и не така бързо, но вси4ко ще бъде наред. Но ти май нямаш нужда от това, възхищавам ти се и ..малко и завиждам Каква съм и аз, намерила на кого да завиждам!! У4уди се, нали? Завиждам ти за удивлението, което ще изпиташ, за широко отворените о4и, за спирането на дъха, когато 4удесата около теб запо4нат да се сбъдват. Аз малко съм попривикнала, е такае, след като ти направи правилните избори, налага ми се привикна с 4удесата Знаеш ли, Сон4е, няма нещо, което ти да не си поискала, а аз да не съм полу4ила Силата, Силата е тази, която ме води, затова отново ти благодаря.. 4е така вярваше в нея. Ти тогава още не беше разбрала, 4е вълшебството се крие в това не да изискваш, а да не се отказваш... Ех, Соня, радвам се, 4е с мен и сега С какво да те поздравя??
Пожелай ми късмет, Тя, Силата има грижа за другото

[линк]

И нека Силата да е с нас!

Здравей Соня,
Днес пак се сетих за теб и за изборите, които правеше преди година и нещо. Сбирката on line .. И темата ни. Да, благодарна съм ти... ЗА моето ДНЕС!!!! Поздрав за тебе с "твоята" песен.

[линк]

Она идёт по жизни, смеясь..

И нека сърцето ни да е отворено за Силата!

Двадесет и четвърти декември

Мисъл за деня

Беше ни даден нов живот, само защото се случихме алкохолици. Със сигурност не заслужаваме този нов живот. Малко неща в миналото ни могат да бъдат основание за новият живот, който имаме сега. Много хора живеят добър живот още от младостта си, без да се замесват в сериозни неприятности, добре са ориентирани и приспособени, но дори и те не намират всичко, което е достъпно за нас - пиянките. Имахме добрият късмет да намерим Анонимни Алкохолици, а така и нов живот. Ние сме сред малцината щастливци в света, които научиха нов начин на живот.

Искрено ли съм благодарен за новият живот, който научих в АА?



Медитация за деня

Ние изпитахме дълбока благодарност към Висшата сила за всички дарове, които имаме и които не заслужаваме. Благодарим на Бог и наистина сме благодарни. Тогава идва служенето за другите, извиращо от благодарността за това, което получихме. Това налага да пожертваме нещо от себе си и личните си работи. Но ние сме щастливи да го направим. Благодарност, служене и накрая саможертва, са стъпките, които правят полезната АА-дейност. Те отварят вратата за нов живот за нас.

Молитва за деня
Моля се да мога да служа на другите с радост, която извира от дълбоката благодарност за това, което получих. Моля се да не губя чувството си за дълг.

Кое отваря вратата за новия живот - благодарност, служене и саможертва. Обратното на това, което винаги ми шушнеше егоизма в ухото. Да не се прецакам, да не се мина, да не се изложа, да не загубя, да не се проваля, да не обеднея, да не успея. Да имам повече от този. Завист. Че няма да имам колкото онзи. Страх. Да преследвам върха. За да трупам. Да трупам аксесоари. Дори не и грубите такива като имот и благосъстояние. Да трупам превъзходство и в духовната област. Да трупам знания. Да трупам разбиране. Да трупам. Защо били блажени бедните духом. Ами защото не са се задръстили от натрупвания. Какъв е мотивът да имам? Да съм повече от другите. Да им се кача на гърба. Да съм по-смирен и да говоря по-благо и разумно. Пак да съм повече. Стремежът да съм повече, защото имам неутолимото чувство, че съм по-малко и че това по-малкото, по-несъвършеното не ми върши никаква работа. Мотивите - страх, че няма да бъда съвършен.

Резултатите от всичко това - пълен провал във всички области на живота. Този живот вече не струваше пукната пара. Не можех да го живея, но не ми достигаше смелост да приключа. Пълно поражение. Без да ми се налага да правя първа стъпка - тя ме направи сама. Нямаше начин да не призная, че съм безсилен пред алкохола и че този живот, който живея вече за нищо не става и по никакъв начин не мога да направя нищо повече. Наистина неуправляем. Вдигнах ръцете от волата и се свих в ембрионална поза. Като се поразровя и се сещам как месеци наред се молех по цяла вечер една детска молитва, която бях чул от дядо си - Моля ти се мили Боже, моля ти се от душа. С ум и разум надари ме, да не мога да греша. Дай на мама, дай на татко, здраве сила и живот. Мир, любов на всички хора и добро на цял народ.

Молих се, когато не бях в безсъзнание. Докарването до безсъзнание беше единственият начин да заспя. Ако се опитвах да не пия - пиех хапчоци, които ме приспиваха. Когато нямах хапчоци и не бях в безсъзнание - четях до сутринта. Опитвах се да чета толкова бързо, че отникъде да не може да се промъкне мисъл. Защото всяка една мисъл беше ужасяваща. Страх и ужас. При всяко четене виждах, че не ми пречи паралелно да се движи мисъл на черен сценарий. Мислите ми вече не можеха да произведат нищо хубаво. Затова ми става много интересно как ще седна да мисля положително и да привличам добри работи в това състояние, в което се намирах. Имахме много добри морални и философски убеждения, но нямаше грам силада ги приложим на практика. Иначе отдавна да бях последвал Нравствените писма на Сенека и другите стотици да не ги изброявам купищата четива, които минаха през мене. Четях със страшна скорост. Обаче имаше вечери, които не ставаше и да чета. Безспорно приятелката ми се дразнеше здраво. Ама как няма да се дразни - аз не спя до сутринта, а нощната лампа й блести. То не е проблем, ако човекът е спокоен, но след толкова тормоз тя естествено, че почна да превърта. И се получаваше нощи, в които да съм сух, без хапчета, без нощна лампа. Ужас. Айде сега изкарай до сутринта, ако си нямаш работа. На кълбо и постоянно си повтарях тази молитвичка. И ревях. Не проумявах защо търпя тези мъки. Такова отчаяние. Исках ум и разум, за да не мога да греша. Не исках вече да греша. Непоносимо. Молих се за някакъв изход, за някакъв начин - независимо колко труден ще е той, независимо. Само да знам, че като се захвана здраво - ще има някога резултат. Независимо кога. Просто да се измъкна от тази безизходица, от тази слепота, от тази мъка и ужас. Царството на Цар Алкохол - ужас, объркване, безизходица и страх. Айде измъкни се от това.

Но Бог ме измъкна. Имах лудият късмет при мен да дойде посланието. И то от човек предприел Духовната програма и възстановяващ се алкохолик. Духовната Програма според както е изложена в Голямата Книга. Когато първите възстановили се алкохолици са се запитали: "Мнозина биха могли да се възстановят, ако имаха възможността, която ни беше предоставена на нас." и са решили да изложат начинът по който са се възстановили и новият живот, който са намерили в книга - "Стигнахме до заключението, че трябва да публикуваме анонимна книга, в която да представим проблемите така, както ние ги виждаме. Нашата цел е да обединим опита и знанията си. По този начин можем да предложим една полезна програма за всеки, който е засегнат от проблемите на алкохолизма."

По този начин е предложена Програмата - в Голямата книга. С годините това нещо се е разводнило, но в самото начало Програмата на Анонимни алкохолици е била истинският обединяващ фактор на Братството Анонимни Алкохолици - "За всеки от нас е от изключително значение това, че сме открили общо решение." За тях решението - Програмата за възстановяване, е било общо. "Намерихме изход, с който всички сме напълно съгласни......" Лелеееее. Всички са били напълно съгласни с този изход. И естествено са говорили за една и съща Програма и не само са говорили, защото "...който ни обединява за братски и хармонични действия." Без това общо решение - няма братски и хармонични действия. Защото възстановяването не се получава в събирането на сбирки или четенето на прекрасна литература. Предприехме следните стъпки като Програма за възстановяване. Възстановяването, Програмата е в предприемането на Стъпките. "Това е чудесното послание, което тази книга носи на всички, които страдат от алкохолизъм".

Иска се страдание. Добре, че страдах от алкохолизъм, а не само да имам проблеми с пиенето. Тогава не виждах смисъл в това извънмерно страдание. Но сега съм благодарен, че съм алкохолик. Ако не бях алкохолик, ако не ме беше смачкала така тази болест, никога не бих предприел Програмата за възстановяване и така съответно никога не бих и помирисал за какъв нов начин на живот става въпрос. Думите на пробудените алкохолици за мен биха звучали като празни марсиански дрънканици. Добре, че валяка на зора и депресията смачка всички глупости, които се бяха нагнездили в кратуната ми. Те не че не дебнат моментите да се появят, но тогава ми изскачат на баща ми думите - "Повече ги знаеш работите от мене. Може по-малко да ги разбираш, но повече ги знаеш".

Спомена за зора е много полезен. Болката - средство за сравнение, че съм на правия път. Защото малко като се отклоня и ме стяга за гушата. Болката - учител и аларма. Не ми позволява да забравя и така съм наистина благодарен.

Моля се да мога да служа на другите с радост, която извира от дълбоката благодарност за това, което получих. Моля се да не губя чувството си за дълг.

Алкажа,
обикновено чета постовете ти, макар че не винаги стигам до техния край. Но понякога те ме навеждат на размисли за самия мен и така са ми полезни.
Виждам, че често говориш за страха - тема, която и мен ме занимава много.
Страхът е основната причина да пия толкова години.
Когато се заех сериозно с 12-те стъпки, много време отделих на долния пасаж от 4-та стъпка в книгата 12 и 12. И сега понякога се връщам към него.
За мен всъщност проблемът тръгва от различните форми на гордост, обикновено скрити зад благовидни маски.
Гордостта обикновено се смята за положително качество. Да ама не.
Един от начините да я потушавам е да не се взимам на сериозно. И в най-сериозните на пръв поглед неща се старая да намирам нещо забавно.
И да се самоиронизирам.


-----------опитах се да почерня пасажа от 4-а стъпка, ама не ми се получи

Седемте смъртни гряха - гордост, алчност, сладострастие, гняв, чревоугодничество, завист и леност.
Не напразно гордостта оглавява листата. Това е така, защото гордостта, водеща до самооправдание и винаги пришпорвана от неосъзнати страхове, е основата на повечето човешки затруднения, най-голямото препятствие за истински напредък.
Гордостта ни примамва да отправяме към себе си и другите желания, които не могат да бъдат изпълнени без да деформираме или злоупотребим с инстинктите, дарени ни от Бог. Когато удовлетворяването на инстинктите ни за секс, сигурност и общуване се превърне в единствената цел на живота ни, тогава идва гордостта, за да оправдае излишествата.
Всички тези недостатъци пораждат СТРАХ, който сам по себе си е душевна болест. Тогава страхът води до НОВИ недостатъци на характера. Неоправданият страх, че инстинктите ни няма да бъдат задоволени, ни кара да желаем това, което притежават другите, да се блазним от секс и власт, да се гневим, когато инстинктивните ни желания са заплашени, да завиждаме, когато амбициите на другите се осъществяват, а нашите не. Ядем, пием и се опитваме да сграбчим повече от това, което ни е необходимо, стархувайки се, че то няма никога да ни стигне. Истински уплашени пред перспективата да работим, ние оставаме бездейни. Шляем се и се маем или в най-добрия случай работим неохотно и на половин оборот.
Тези страхове са термитите, които постоянно разяждат основите на всеки начин на живот
-------------------

А ти не се ли научи вече да не се дразниш, когато приятелката ти не вдига телефона? Виждам, че това ти е голям проблем.

Дет се вика, думата дума ражда.

Понякога чувам приятели в АА да се чудят как да работят по 4-а стъпка.
Единият начин за мен беше да открия и опиша как седемте гряха, които пуснах в предния пост, се проявяват при мен. Как ми влияят, как те пораждат страховете ми.

Другият начин беше като използвах табличката, която тогава ми изпрати Алки.

Гневя се на...
Защото той засяга моите...
Реагирам по еди какъв си начин...
(цитирам я по памет таблицата)

И понеже думата дума ражда

От доста време едната лампа в коридора ни спря да работи, защото фасонката е стара. Фасонката в тоалетната също премигваше поне от месец, но аз все отлагах търсенето на майстор. (Токът е едно непознато и плашещо ме същество).
Тази сутрин и лампата в тоалетната също изгасна окончателно.

Това би било една добра възможност за дълго разсъждение на тема как се проявява болестта ми. Леността ми да потърся майстор; засегната ми гордост; че не мога да закова един пирон без да си строша пръстите; страхът да не ми бъде отказано и бъда отхвърлен, ако извикам комшията да оправи лампите; завистта, че той го може, а аз не и т.н.

По познатите схеми така мога да си сгорча деня, че няма и помен да остане от Бъдни вечер.
Преди време падналият мрак в тоалетната щеше да е повод да се напия още повече.
Днес обаче сложих едно фенерче в тоалетната и посетителите ще се опряват с него както могат.
И изобщо нямам намерение да си развалям настроението. Даже ми е смешно, като си представя как довечера гостите ще се чудят къде да закрепят фенера, че да не се изцапат в тъмното.
Като минат празниците все ще намеря някой да поправи лампите. Просто сега му дойде времето да се случи и това.

Алкажа,

обикновено чета постовете ти, макар че не винаги стигам до техния край.

А ти не се ли научи вече да не се дразниш, когато приятелката ти не вдига телефона? Виждам, че това ти е голям проблем.

Гневя се на...
Защото той засяга моите...
Реагирам по еди какъв си начин...
(цитирам я по памет таблицата)



Здрасти, Некой! Не мисли, че ми е лесно да споделям за трудностите и недостатъците си. Страховете в мене вият против тази "излагация".

Ще последвам съвета ти и ще се опитам да направя един анализ на себе си според тази "таблица", която си използвал да работа по Четвъртата стъпка.
Няма да крия, че ме раздразни това, че не четеш докрай постовете ми. Лелеее. Някой не ми чете постовете докрай. Според мен раздразнението е вид гневене, затова посягам и към несесера с духовни инструменти и разнищвам за какво става въпрос с мене. Защото когато нещо се дразня, проблемът е в мене и трябва да прегледам стоките, които бяха причината за моите провали. Да отстраня непотребните. Собственото ми аз беше, което ме победи. Външен дразнител няма.

По таблицата:

1.Записвахме хората, институциите и принципите, на които се сърдехме/;

2.Каква е причината, за да се дразня на, или по какъв повод:


3.Каква част от моето аз засяга /В повечето случаи откривахме, че бяха наранени или заплашени нашето чувство за достойнство, нашите финансови средства, амбициите ни, личните ни /включително сексуални взаимоотношения. Това ни дразнеше. И така ние се взривявахме/ В списъка на хората, срещу които хранехме неприязън, срещу всяко име поставяхме онова, което беше засегнато. Бяха ли засегнати нашето достойнство, нашата сигурност, нашите амбиции, нашите лични или сексуални взаимоотношения?/

Сега на практика да видя какво ще се получи като използвам за едно раздразнение /гневене/

1.Дразня се от Некой;

2.Защото каза, че не бил четял постовете ми докрай.

3.Засяга моето достойнство, сигурност, амбиции, лични отношения.

Достойнство - знае ли ме той кой съм аз и как не си позволява да ми чете на мене постовете и да дрънка на всеослушание, че не бил ми ги чел!?!??!!!!!!!ааааааааааа! Ще ме цака той с топла бира! Ще се прави на по-голям майстор от мене. Няма по-голям майстор от мене. Хехе.

Сигурност - положението ми във форума е застрашено. Мога да бъда подложен на присмех, гонение и отхвърляне.

Амбиции - искам да бъда човек, на когото му се чува думата, а не да ме подритват. Той ме напада!!!

Лични отношение - всичко това ще доведе да ми бъдат прецакани взаимоотношенията с хората от този форум, които познавам. Като бъда изложен, изтормозен, прецакан, нагрубен несправедливо.



След тези три графички има един друг анализ на ситуацията и следва да пристъпя към него, защото ако искам да живея, трябва да се освободя от гнева. Колкото и невидим да е той. Дори по-лекичък от цупене. Отново се връщахме към списъка, защото в него бе скрит ключът към бъдещето. Бяхме готови да го погледнем от съвсем различна гледна точка. ВИДЯХМЕ ЧЕ СВЕТЪТ И НЕГОВИТЕ ХОРА ВСЪЩНОСТ НИ ДОМИНИРАТ!!!!

В момента значи в който се раздразня на някой, заради каквото и да било - му давам да ме управлява. Всъщност каква е точно причината, тактиката, някой да ми каже нещо, от което знае, че ще се раздразня. Или не знае, а го прави просто ей така. Причината е да ме поведе като бик за носа нанякъде. Сега аз ще ви докажа на вас, че несправедливо ми се подигравате. Ще видите вие. Кой ще цакате с подигравки и топла бира. Всъщност това може да се прави и несъзнателно, или дори хич да се няма това предвид. Но точно мойто аз ме трепе. Грешките на другите ВЪОБРАЖАЕМИ или истински, можеха да убиват. Една кофти дума е достатъчна, за да събуди самият дявол. Това се пише на едно място за алкохолиците. Защото предизвиква гняв, който унищожава. Унищожава мен самият.
Затова отново преглеждам списъка, след като съм си казал, че човекът който ме наранява, вероятно е болен. Ако пък става въпрос за човек, който е здрав, то аз съм болен и си въобразявам. И не е нужно и да се сърдя на себе си, че съм болен и съм пълен с недостатъци. А мога да се помоля на Бог да отстрани тези недостатъци на характера ми, които пречат да бъда полезен.
Но първо вървя нататък по таблицата и разглеждам ситуацията.

Преставайки да гледаме на злото, причинено ни от другите, ние решително търсехме собствените си грешки. Къде постъпвахме егоистично, нечестно, себелюбиво, къде се страхувахме. Правехме преглед на себе си, не на другите. Когато видяхме собствените си грешки, ние им направихме списък. Поставихме ги пред себе си черно на бяло. Признахме честно грешките си и пожелахме да ги изкупим.

Мда. Каква е моята грешка, че се раздразних? Не се ли страхувам, че някой ми се подиграва, някой иска да ме изложи, някой ме засяга? Да. Значи СТРАХ! Ако не се страхувах, нямаше да ми пука кой какво мисли за мене и следователно не бих се раздразнил от това, че някой не ми бил чел постовете. Ами хора всякакви и защо трябва да преуспея на сто процента, на сто процента да ме харесват и четат хората, за да бъда доволен и щастлив? Винаги ще има някой, който за нещо няма да ме хареса и ще каж е- не те харесвам! И това за мене ще бъде ли достатъчно основание да си ударя една тухла в главата, да седна на червения котлон и да се запия. Защото видите ли, спрямо мен се отнася някой несправедливо и не ме дооценява. СТРАХ. Ако не се страхувах от мнението на някой за мене, не бих се раздразнил, нито бих допуснал този гняв да управлява живота ми, нито бих допуснал грешката на някой друг да ме убие /защото има и доста по сериозни ситуации в живота ми и добре, че мога да се уча на тези дребните да прилагам тази Програма.

Друг недостатък - СЕБЕЛЮБИЕ! Ако не бях толкова себелюбив, то не бих си вирил носа и не бих се засягал от всяко едно петънце върху моят авторитет и репутация. Значи колкото по-насериозно се взимам и колкото повече се себелюбя и самодоволствам, че съм се оправил и съм напреднал - расте опасността да се засягам от неправилното дишане на новозенландският президент. То и затова в една мъдра книга се казва - седни на края на трапезата, да не би като седнеш напреде, да почнат да те изместват по-личните гости и да ти стане кофти.

НЕЧЕСТНОСТ - ако остана дотам да се дразня на некой, без да видя, че това се дължи на моите недостатъци - то това е нечестност. Мога да го изкарам виновен и да образувам един скандал както го умея. Със сарказъм и набиване на чувство за вина. Защото видите ли някой се отнася пренебрежително към мене и застрашава моето възстановяване. Иска да ме прогони от форума и тука да останат само еди какви си. Обаче това е нечестност. Той човека вероятно дори хич и няма намерение да ми причини нещо. ВЪОБРАЖАЕМИ грешки на другите. Дори те могат да убиват. Когато си въобразя, че някой иска да ме нарани. И ако не си направя този анализ, докато не видя, че мойто аз, моите недостатъци са причината за всичките ми беди - няма измъкване. Безмилостна честност. Това е най-важното условие за възстановяване.
И ако замръчкам този анализ и не го правя постоянно и не го правя с мои събратя, то скоро дребното дразнене за телефона ще расте и ще расте и ще се дразня, че не се гаси лампата в банятя, че се забравят отворени вратите, че се пуши на отворена врата, че се разхвърлят дрехи, че се гледа телевизия, че някой ми звъни, докато пиша и так дале и так дале през президента, правителството, скъпотията, дебилщината, мързелащината и така нататък. И да си натрупам на тиквата един милион купища простотии и да се претрепя накрая заради ВЪОБРАЖАЕМИТЕ или ИСТИНСКИ грешки на другите. Какво и да са ИСТИНСКИ. Да не би справедливият гняв да е по-малко опасен. Да не би като се напия с основание, че някой умишлено ме базикал, няма да ми подейства алкохола и няма да ми изтрещи този път инсталацията. Това е положението. Сега ще свършвам, че току що ми се обади приятелката. Напоследък предприех някои дребни действия, с които тренирам раздразнението си от загубата на КОНТРОЛ. Прилагам ги на практика и се уча ден по ден да живея във връзка с хората. Още не съм се научил перфектно, може би до другата Колда да оздравея напълно. Ама като се гледам какъв съм инат, капризен и реактивен - много се съмнявам, че скоро ще стигна до съвършеното оздравяване
Сега отивам да се видя с приятели-алкохолици и да вървят нещата. Благодаря Некой, благодаря на всички събратя. Весела Коледа и нека отворим сърцата си за Бог, само и поне за днес

И аз ще се изкажа ама после Сега бягам да гоня разни превози средства. (nekoi, не е автобуса за България, няма ток в тоалетната). Но просто не мога, ама не мога да не драсна, братле, съвпадения?????? Не е за вярване, нали? Продължение на разговора ни от снощи по "загадъ4ен" на4ин се появава на Форума и то..запо4нат не от тебе, а от друг 4овек, който няма на4ин да знае за него!!! Хайде после, как да не вярвам, 4е съм "барната" от Силата, 4е много се грижи да ми дава сигнали, жалони по Пътя. От мене се иска само ..да имам о4и, за да виждам, уши, за да слушам... Аз между другото снощи,тази нощ си мислех за 4етвъртата Стъпка Тфу, непоносим си /само някой да не се върже, 4е не ти казвам това с оби4/, имаш право, ще я направя, но не относно за гняв, а ресентиментос.. Може и сега да гледам по друг на4ин, благодаря Програмата, но в миналото?? Ако не ги из4истя и от потайните кът4ета на сърцето ми, ще ме препънат в нео4акван момент, усетих го тази нощ
Опс, run Forest, run
И нека сърцата ни да са отворени за Силата!

И аз ще се изкажа, Алкажа и Соня, ама после.
Защото сега съм се прибрал премръзнал, след като 3 часа обикалях София, която е слънчева, но духа режещ вятър.
Освен това съм гладен. А да съм гладен е много взривоопасно при мен. Като съм гладен, мога да нагрубя човека ей така за едното нищо.
Като съм гладен, едвам ще имам търпение да прочета поста на Алкажа до края и понеже ми е нервно от глад, ще взема да видя в него нещо, което той изобщо не е имал предвид, но аз си го въобразявам и решавам, че то се отнася лично до мен и че с него Алкажа е искал да ме засегне.

Като се наям и като изпуша сладко една цигара, ще ми стане едно хубаво и спокойно, ще заобичам целия свят и ще прочета поста на Алкажа със съвсем други очи. Ще го прочета спокойно до края и няма да намеря нищо обидно в него.

Пазете се от HALT (Hungry, Angry, Lonely Tired - глад, гняв, самота и умора).
Съжалявам, че постът ми е толкова бездуховен и "храносмилателен" , но при мен наистина гладът ме превръща в друг човек. Дори, когато се ракрещя гладен вкъщи, близките не ми се сърдят, защото ме познават.

Все пак. Соня, имаш още няколко часа да размислиш. Фенерът в тоалетната го закачих да виси на тръбата и жена ми като го видя каза, че дори е станало много романтично остава да вкарам и една колонка, от която да се лее smooth джаз и ще се изпокараме кой да седи най-дълго вътре вътре

Ве4е съм в 4етвъртото превозно средство

Пазете се от HALT (Hungry, Angry, Lonely Tired - глад, гняв, самота и умора). Аз се пазя от FISC, (Fome, Ira, Solidаo, Cansaco) Я да си направим един термин на български! HALT оба4е ми зву4и като СТОП, превежда го главата ми от немски, СТОП на подхлъзването.

nekoi, трудно е да си представи някой у4удването ми, когато те про4етох тази сутрин!! Снощи говорихме с алкажа за таблиците, никога, ама никога досега не сме ги обсъждали.. И сякаш 4е си ни слушал, продължаваш разговора.. Съвпадения??? Силата ми говори 4рез теб.

За гордостта, ох, оххх.. Аз мога дълго и дълго да говоря на тази тема. Винаги съм казвала двата ми най жестоки дефекта: Гордост, която ми пре4и да поискам помощ и самодостатъ4ност, която не ми дава да се вслушам в съветите на другите. То аз и не питам, 4е да ги 4уя. Е, ве4е съм по добре в тази насока Гордост, и не съм я съзнавала, от тихите, които не са написани на 4елото, не ли4ат на пръв поглед, скрити под благовидната маска на срамежливост, скромност, стеснителност както и егоцентризмът ми всъщност, подмолно действащ, заблуждаващ ме. Как го каза? Всъщност цитира, де ама за мен, когато 4овек цитира нещо, то е защото се идентифицира, открил е себе си.
Седемте смъртни гряха - гордост, алчност, сладострастие, гняв, чревоугодничество, завист и леност.
Не напразно гордостта оглавява листата.
Когато правих 4 стъпка, аз давах примери и за седемте смъртни гряха, между другото 4ак тогава нау4их, 4е съществували Само след 4 стъпка, след инвентаризацията ми, аз се ужасих от мащабите на гордостта ми, колко страдания ми е при4инила. Ох, ще ми свърши батерията, бързо трябва да приклю4вам. Гордостта убива, в буквалния смисъл, главната при4ина за много подхлъзвания. Имам една 4ерна статистика, ли4но мои наблюдения, двегодишни. В центъра, където бях, взависимост от специфи4ните недостатъци на характера, полу4вахме разли4ни работи, та аз.. ами разбира се.. Полу4их, Гордост, Ресентиментос и Траур / траурът е свързан с приемането, 5 тата фаза, крайната, за да се справиш с някаква загуба, аз имам невероятна способност да се самоунищожавам , но да НЕ ПРИЕМАМ) Да, зад трите недостатъка злобно и озъбено се хили Егото.. Та, един път с един колега "слу4айно" забелязахме, 4е вси4ки, ама вси4ки минали през центъра и полу4или работата за Гордост (зна4и биел е на о4и този дефект, свръх изявен у тях), през последната година...вси4ки.. са с пробив!!!!! Отвори ми о4ите, с внимание следях кактропкат тези с отли4ителен дефект Гордост.. Да, само аз, само аз не се препънах. Не спирам да го повтарям тук. Има един израз:

Благодарният и смирен зависим рядко има пробив.

А смирението е обратният полюс на гордостта..

П.С. Романти4но е фенер4е в тоалетната, ама я се подсигури и с няколко свещи, по голяма романтика ще е, и носталги4ни спомени, за режима на тока


По4ти пристигам и батерията ми изьдържа дотук.

Спомням си думите на моя спонсор, който веднъж на сбирка бе казал че след 10 години трезвеност в братството на АА, "ако живота на един възстановяваш се алкохолик не се е подобрил и станал като "Ролс Ройс", тогаз със сигурност той греши някаде или е пренебрегнал Програмата на АА". Всъщност, Ролс Ройса е доста комфортна и една от най- скъпите коли на света, но тук не става въпрос за материално богатство, но за духовния благодат и духовно израстване, житейския комфорт за което е и целта на Програмата на АА. Сиреч, не е важно количеството, но качеството на живота. Мда! Програмата работи само когато се работи!

Всички, колеги във форума на Алкохолно зависими, знаем за трудностите на Алкажа, също тъй и за неговите успехи, и благодарение на неговата благодарност и честност по работа на Програмата на АА, която прилага на практика и доста майсторски описва във всеки свой пост, той свидетелства за Божията мислост и любов, и Неговия начин на живот, и че 12-те Стъпки на АА работят само когато "те" се работят, и благодарение на неговото усърдие и работа по Програмата на АА, която е дадена в книгата на Анонимни Алкохолици, той успява да се възстановява и "един ден после друг" даже успя тази година да ремонтира и обзаведе апартамента в който живее, за което го поздравлявам. Евала!!!

Некои, лично аз бих ангажирал майстор да смени старите фасонки преди цялата инсталация да изгори. И дано да знаеш, че не всеки има право да се занимава с електричество, тъй че търси някой специалист - жичкажия!
Ако сещаш преди време стана на въпрос лентяйството и тогаз ти споделих мое приживяване от което излезна и мъдроста на камъчето в обувката. Вместо да предприема мерки и почистя обувката за да ми е по-удобно, аз се бях увлякал по друга работа и чак когато от болка не можех да ходя се спрях да направя нещо. Мда! Не напразно народа е казал, „след дъж качулка”!

Весели празници!

25 Декември

Анонимност и своеволие

“Стимулът за личен успех ... с който в миналото имахме много проблеми , остава настрана , ако ние строо се придържаме към принципа на анонимност.”

Сама по себе си думата анонимност означава , безименост , н в АН този принцип се приема по широко : анонимноста е когато се откажем от собственото аз . Когато ние признаем нашата неспособност да управляваме живота си , ние правим първата стъпка към отказа от своеволия . Опитваики се да живеем по малко разчитаики на себе си , ние получаваме сила и ред , от които бяхме лишение досега .

Но принципа да се откажем от своеволието ни дава много повече , не само се чустваме добре – той ни помага и да живеем добре . Нашите представи за това , как трябва да е устроен светът , губят своята актуалност . Преставаме да се опитваме да подчиним всички и всичко около нас на своята воля . Когато се отказваме от претенциите си за това , “че знаем всичко” , и започнем да ценим чуждият опит , тогава ние ще започнем да се отнасяме към другите хора с уважение . Интересите на другите стават за нас толкова важни , колкото и нашите собствени . Ние започваме да мислиз за това , което е хубаво за групата , а не за това което е хубаво за нас самите . Влизаме в живота , които не се ограничава само до нашата персона , и не е съсредоточен само около нас . Така ние започваме да приемаме в живота ни принципа на анонимност .

Просто за днес : Боже аз те моля да ме освободиш от своеволието . Помогни ми да приема принципа на анонимност : помогни ми да живея безкористно .


Малей анонимност какво беше принципите пред личностите де ти това , трънки като видя някой хори и направо ОТКАЧАММММ . Не може да не е на моята пък тоя така ония иначе тия ония , оная тая и накрая ... Тоя такъв ония онакъв ужасен е света ... То и наистина когато се бях затворил в себе си какво ти хубаво да се види в мен и около мен какво ти затвора на егоизма и егоцентризма . Аз в какво съм се превърнал в бездънна яма , значи какво затворен в нея ау ужас . Как може да не виждам , че продължавам да пропадам . Или не аз съм добре на мен всичко ми е наред днес е коледа ще поспя до по късно и така . Аз съм най умният вече зная я програмата мога да говоря много колко зная и нищо да не правя . Значи будете ме от време на време тука да се изказвам , че да не спя постоянно . Оп маитапя се бе или пък не ама ей наистина съм голямата работа наскоро тия дни ходих тук и една жена ме пита да и помогна нещо си там , та и викам е какво аз нищо не мога да направя как ще помагам . И за мое голямо учудване на нея и трябвало точно това , което най много умея , каза ми “МОЖЕШ ДА ГОВОРИШ НАЛИ “ охо и питаш само ми дай да седна удобно да скръстя крака и да се правя на умен и да говоря . Ей че не може да се смея с букви . Та така само да ви помоля не ми говорете щото не ви чувам . Панимаете ли и и и ?????????? АААААААААААА ?????????? изобщо не ме интересува кой какво казва . АЗ ЗНАМ . А пък ти си такъв ти си онакъв така , че ходете си лягаите там някъде нали . Та така е само като видя човека от страни и изпускам вече всичко вместо да си кажа абе каквото и да е които и да е има какво да каже нали . Има хора дет са години чисти и аз пак не ги слушам щото за мен те не работят по програмата и не знаят нищо нали и ето гледам личноста и какво не чувам нищо и маината му всичко отива по алкохолизма . Така наричам дяволите . Аз баш баш незнам какво писах и изобщо писах ли досега трябва да видя а писал съм това е добре и да са глупости , пак са си моите глупости Ами ако пък не са . Ох незнам и няма да се тормозя весела коледа на всички .. .. . . . .