За мацките и...годините

Уф...дали и мен ме удря хормона, или изпадам в сатурнова дупка 4 месеца преди датата, ама....
Току - що си говорих с една приятелка и, най - ненадейно изтърсих;" догодина е последният юбилей, който е за празунване. След това ще трябва да почна да лъжа на колко съм години".
Не мога да повярвам, че го казах! още повече не мога да повярвам, че го мисля! Винаги ми е било странно и смешно, как жените си крият възрастта! Нали, в края на краищата, не е важо, на колко години си, а как изглеждаш и, на колко се чувстваш!
И все пак...като си спомня, като дете, как чаках всеки рожден ден, как се радвах, как цифричката, от едноцифрена, става двуцифрена...ама...това, май, беше до 15.
После....де да знам. Сякаш времето минава толкова бързо, макар в него да се случват толкова много неща и да протича толкова динамично, но, в един момент, рожденият ден чука на вратата...и той вече не носи онова приятно усещане, че те чакат много нови изненади, подаръци и, радостта, че ставаш "по - голяма"...А просто те изтласква с една година напред във възрастта, завявайки непрекъснатата потребност от равносметка - какво сме постигнали за периода до тук.
Питането ми към дамите е, вие как посрещате въпросната дата? как се чувствате? Криете ли възрастта си? Чувствате ли се добре в кожата си? Чувствате ли се млади? и, какво, в крайна сметка, означава "да си млад"?
Защо се наслагва този предразсъдък, че "жената е млада" , едва ли не, само, докато е на 20. След 30 вече е...все по "best before" и...защо на жените се гледа като на стока със срок на годност, докато мъжете...мъжете се възприемат като вечни или, като вино - "колкото по - остаряват, толкова повече подобряват вкусовите си качества"?
извинявам се предварително, ако темата е твърде деликатна...

Да бе даа, продължавам кат детенце да си се радвам на рожденните дни. Единствения извод, до който стигнах, че и на 146 години да стана, акълът ми няма да дойде.

Аз просто те обичам.....

Много си обичам рождените дни, защото винаги събирам приятели. Гледам да съм все сред хора, които обичам. Не съм пропуснала да празнувам. Малко ми е тъжно, че остарявам, но това няма как да го променя. Не си крия годините. Ако остаряваш заедно с любим човек - това облегчава стреса от остаряването. Ако си сама и си прехвърлила 30те и трябва тепърва да се харесаш на някого... точно в такава ситуация съм виждала жени на възраст, които се правят на карикатури: тийнеджърски дрехи и сребро в косите... ужасно!
Абе остаряването с достойнство си е за уважение.

Виж сега аз каквото и да ти говоря по темата няма да го разбереш, ако съдя по-другите ти мнения, ти просто си ограничена.

Но ако трябва да не ми прави впечатление автора на темата - аз като мъж, за мен няма значение възраста ако сте разликата да е плюс минус 100години, има ли споделеност, желание, привличане, обич.......възрастта не е от значение.

сребро в косите на 30???????
ако след 30 сме стари........не знам как ще доживеем до 50
не, че и аз не се депресирам понякога, ама това, че остаряваме значи ,че сме живи

"Мисълта убива действието"

Нямах предвид "сребро в косите" на 30. Тук си мислех за една конкретна жена, много над 30, но абсолютно обзета от манията да има млади любовници, защото това подмладявало. Та за да ги привлече тези млади любовници се прави на маймуна - облича се като тийнейджърка, а това е смешно. Къса пола кройка кръг и сива коса - това са си направо несъвместими неща.

спечели овациите.

да не очакваш жените да разбирате от жени ???

Обичам рождените дни, защото това е възможност да си поръчам я торта-таралеж, я торта-Йори, я някоя подобна, ще видим каква...

Ти на колко ставаш? На 25 ли?

въобще не очаквах от теб такива размисли и страсти:)явно е моментно...останала съм с впечатлението,че си толкова силна:)я се стегни и стига мисли глупости:)
като детенце умирах от кеф че ще имам РД, щото много подаръци, парти вкъщи и ей такива..като поотраснах малко сякаш еуфорията ми се изпари...неизпитвам прилив на щастие, че видиш ли днес съм се родила:)
не крия годините си...а и немисля, че това е нещо от което да се срамуваме:)какво означава да си млад...много добре знаеш, че млад и стар не се определя от възрастта:)
я се усмихни и по ведро:)

Всичко е суета!

30-40-50-60-vse hubavi godini( nadjavam se),stiga da si saobikolen ot lubimi hora i da ne sagubi6 detskoto v sebe si!
Nadjavam se na 70-80 godi6ninite mi da vdigna lud kupon s lubimija,s vnuzi,pra-vnuzi i prijateli,da se vihrim do sori i posle da otida na rabota!

Маркизич)), ти явно си била в нЕкво си там настроение, когато си пускала темта))...ама нищо, случва се!))
Няма страшно бре, е станах на 44, 45-та карам....още тормозя света, всъщност ВЕЧЕ АЗ тормозя....и по - малко мен другите...))
До 40-тата , като че ли бях по-лабилна и задаваща си тъпи въпроси, сега повече сеир гледам и блажено си паля цигарката/колкото и да е вредна))/, пия си кафенцето, щракам си в нета, върша си работата /често пъти и нямам много работа, ама се правя на супер заета))...през това време съм с книжката, плетката или гобленчето))/ С една дума гледам да не се "абя" напразно!
А най-голямата ми занимавка е малката ми дъщеря, която родих на 39 и всичко започна отначало))
И от мъже не се оплаквам, упс...сори...от мъжа си /настоящия/ не се оплаквам, лъвче с 10г. по-младо, ама какво да правя бре, след 30-те, най-вече след 35годишна възраст ти се лепят като ....мани-мани, как да откажеш на такава оферта))
с най-голямо удоволствие казвам на колко лета съм и всяка година предизвиквам следващо да му покажа какви ги знае и прави кака)))

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде

Изпитала съм всичко,което описваш,а също и това ,което все още не знаеш,защото предполагам,че годините ми са повече.Измъчвах се много от 35 до 40-тогава най-осезателно се чувства как лудата младостстава нещо друго. Три сезона подред вадих и прибирах късите роклета, докато приема ,че това са дрехи които никога вече няма да облека ...
и не защото краката ми междувременно са станали криви или съм напълняла драстично,а защото такова е вътрешното ми усещане и то не включва повече визия на пеперудка
после
просто приех,че всяка възраст си има своя красота и че трябва да съм благодарна на съдбата,че изглеждам добре...
мъчно ми е понякога за нещата,които никога няма да се повторят...
сигурна съм,че повечето от жените които казват,че не им пука ,всъщност искат да убедят най-вече себе си...
ноо животът продължава и най-погрешното решение е да се хванем като удавници за отминаващата младост...

ей сега повярвах,ч е има много мъже по света,които не ги интерсува външния вид и годинките ...хе-хе-хе,айде моля ви се

полички и роклета си права. Много ми е мъчно за тях, защото наистина ми стоят добре. Ако имам нещо все още младо и хубаво - това са краката ми. Затова взех компромисно решение - имам за коктейли някой друг къс парцал. В ежедневието обаче вече - не
Иначе винаги има една тиха жалба за младост, ама нали всичко е преходно. В мир съм със себе си отдавна. Не мисля да правя нищо против бръчките си, бял косъм нямам , а циците ми са вирнати. Талията ми замина обаче.

Годините си ги казвам винаги. Това го правя, защото някои могат да се заблудят за възрастта ми. Не заради визията, а заради купищата щуротии и простотии, които мога да спретна за единица време.
Абе всяка възраст си има предимства. Наслаждавайте се на годините си, защото по-малко няма да станат.
Баща ми като направеше някоя снимка на майка ми и тя не се харесаше, прилагаше един безотказен трик. Просто скриваше снимката за 5-6-7 години. После като й я покажеше, тя се харесваше.

На върха на копието!

когато не трябва да се доказва
Сега е в периода когато открива че не всичко летящо става за ядене, ще посъзрее

това със снимката верно много готино
а и това,че по-малко няма да станат си е самата истина и вече се наслаждавам на всеки миг и малко съжелявам, че е можело по-добре да уплътня времето си на 25 примерно,ама...миналото-минало,гледам напред и се усмихвам

брех каква драма

аз си мислих, че жена почва да се притеснява когато .... мъжете не я заглеждат вече, няма кой да подсвирне дори от някой строеж а то от някаква кръгла годишнина хехе

Това, че жената е млада само на двайсе не е предрасъдък а нещастната действителност за повечето жени ... или тея с кратък "срок на годност" тези които на 13г. изглеждат като на 20.
А това, че мъжете се мислят за божии дар на земята независимо на каква възраст са е дело на жените които ги третират така

Датата я посрещам с облекчение, щото вярвам в това за Сатурновата дупка. Повечето гадости в живота ми досега, са се случвали точно по това време. Иначе, за възрастта...хич не ме тормози самото число. Тормози ме това, че с годинките става все по-трудно да се поддържам във физическа форма, каквато аз искам, но напоследък и с това взех да свиквам. И изобщо не възприемам мъжете като вечни. Кекави са, сдухват се много по-бързо от нас, стават лениви с годините. След малко дни ставам на 38, но се чувствам супер. Кеф ми е като се изправя до децата и и двете вече са по-високи от мен, а аз съм си още млада. Та, след коя възраст се крият, че нещо не ми е ясно?

щото аз няма да понеса ако другия ме обича повече мене...

ето това мнение е за пример !

Hello bitchesss!!:P I'm Paris Hilton and I'm goin' in da jaaaiill :D