Олово

Не мога да те чакам зад ъгъла отново.
Да те търся в нещо друго, в думи две.
Разпръснах се като отливка на олово,
И няма топлина, за да ме събере.

След мен метален звук се влачи -
оковите ми с форма на крила.
И зад гърба ми хилят се палачи,
с качулки подминават ме тела.

И сочат ме със пръст и плачат,
а аз се губя между тях.
След себе си мечтите влачат,
отлетият в решетки, смях.

И хиляди са, те са като мен,
с сърце еднакво и различно,
и в този чужд и общ ни ден,
няма нищо свое
и няма нищо лично.

И те те търсят. Теб и мен…
Намират те в оловни страсти.
Но ти отдавна си студен,
а аз разпръсната на части.

Търкулвам се в една от тях,
на пода падам и се чупя.
В кръга лицето си видях,
Но…Нищо. Ново ще си купя.

Тръгвам с другите натам,
Качулка на главата слагам.
И няма вече мъка, плам…
И не. Не! Не мога да те чакам

"В безумството ми влизай тихо...
на пръсти...
преди утрото...."