пак съм тук

Пак съм тук, не бях писала много време, но ... май имам нужда от споделяне. Предисторията е, че съпруга ми след напъните да се разделя и другата жена, се кротна. Каза, че всичко било за да освежи връзката (11 годишна с дете). Простих му. Приех го. Да ама... В момента нямам повод за съмнение за друга връзка (или продължение на предишната), държи се както подобава, НО... Това НО ме яде отвътре и не ми дава покой. При всичкото ми старание да забравя, по най-различни поводи се сещам за отношението му към мене и към вече бившата любовница. Сравнението не е в моя полза. Не самата изневяра, а отношението, това че с нея той е бил друг. Такъв какъвто не си го спомням последните 7-8 години или е в момента. Разяждам се отвътре, понякога ми пада пердето или изпадам в сълзливи настроения. Не знам дали ще го превъзмогна или това е началото на една предизвестена смърт. Времето не затвори раните, а мина почти година оттогава. Ще се радвам да чуя мнението ви. Може да съм направила грешка, че го приех отново, но моля не ме критикувайте и без това ми е много тежко.

да се разделят двама е най-лесно по-трудно е да се прости ида се продължи.Т и си простила ис и го приела отново не е грешка но не бива да мислиш непрекъснато за това което е било, казваш че не е в твоя полза -не се знае все пак се е върнал при теб а прошката е пълна ако не се ровиш в миналото опитай да изградиш отношенията ви с мисълта за бъдещето .

напълно те разбирам, аз също съм се чувствала така...Не съм била женена, но при три дълги вризки са ми изневерявали и знам какво е чувството полсе...Началото на края! Точно с това и аз не можах да се примиря. Защото знам как се държал с нея...както с мен в началото...а и знам как се чувствал,как е имал криле в тоя период, как е бил луд по нея и как за съжаление вече не е и няма да бъде с мен. Може да е егоистично, но съм прекратявала и трите връзки. Вече не можех да спя с него,секса се скапа...мразех го и не исках да ме докосва както преди.И аз си казвах - карай, на всеки му се случва, голяма работа...Може би ако бях женена щях да имам търпение. Но в моя случай казвах сбогом...и ми олекваше веднага когато си тръгнех. Не съм съжалявала нито ден за това че не съм простила!
Желая ти търпение....не знам откъде го намират хората...може би ако вече не ти пука по оня начин за него ,ако не си луда по него..знам ли
Но определено първо секса отива на кино

Напълно те разбирам. И аз съм минала през всичко това...лошото при мен всичко се повтори след година и половина отново със същата жена, всъщност моя беше спрял да се вижда с нея и всичко пак почна с нова сила,...отиде да работи в друг град за 5 месеца, сега го чакам да се връща пак да живеее с нас-с мен и децата уж пак е спрял да се вижда с нея избрал е семейството си но докога??? - незнам. Изобщо не знам защо все пак реших да го приема, но такива сме ние жените. Знам че това може би е най голямата грешка в живота ми, но съмдлажна да опитам.
Пиша всичко това не за да знаеш че има и още по лоши случаи от твоя. Смело напред и знай че мъжете не заслужават да плачем за тях, грижи се за детето то е най важно, заделяй пари за черни дни ако можеш и си живей живота!!!
Аз минах през какво ли не и вече не плача честно ти казвам, просто намери начин да го използваш този твой мъж, мъчи се да не мислиш за миналото и така ще ти е по леко.
При нас сега се получи че той се връща а аз не се радвам просто се преструвам че се радвам, той прави всичко възможно да си изградим нов по хубав и разнообразен живот, а аз просто не му вярвам...Не знам какъв е смисъла на всичко това, но бъдещето ще покаже.

Както и да живееш, колкото и да си благороден, не можеш да забравиш миналото и да приемеш, че той вече не принадлежи на нея, а на теб.
Знаеш ли, имам едно мои приятели, те са вече на години, тя забегнала с един мъж и родила дете от него.
Разказа ми, че осъзнала, че бащата на новото дете не струвал.
А, сега де.
В момента живее с бившият си съпруг, гледат детето й от краткотрайната връзка.
А, тя е известна.
Съпругът й изкара тежък инфаркт, но тя беше до него.
Продължават да живеят заедно, но, дали се обичат, след тази изневяра и дете, не зная.
Та, мисълта ми беше, че няма повтарящи се случаи.
Вярвай и се надявай!

"просто намери начин да го използваш този твой мъж"
- типично, що ли не се учудвам...!


All rights reserved

Не съжалявай, че си го приела отново, така си решила, да дадеш шанс, лошо няма.Разбирам за какво говориш, това е най-трудно за прощаване, като сравниш как са се отнасяли с теб, и как с Нея . . .
Все пак той и с теб се е отнасял така някога, в началото, и със нея, ако поживее достатъчно дълго с нея може би ще започне да се държи както сега с теб...
Това е животът и рутината, натрупва се и обезличава дните и чувствата ни.Не само той, съпругът ти е виновен за това, това е наш всеобщ грях, че като имаме едно нещо, свикваме с него, забравяме да го ценим, не осъзнаваме истинската му стойност . . .
Тук ти казаха да го използваш този твой съпруг, стига мисли за миналото, щом се е кротнал, помисли за бъдещето ви, пораздвижете се малко, вкарай нови неща в живота ви, нови цели, нови забавления, ако можеш и нови неща в секса.Опитай се просто да промениш нещата към по-добро, няма смисъл да фиксираш събития, останали в миналото.Имай предвид, че той не може да не усеща твоето отношение и ако си депресирана и постоянно мислиш за миналото, ще провокираш наново подобни събития.Просто се опитай да живееш наново, все пак сега ти си победителката и той е с теб, възползвай се от победата си, дръж се именно като такава, хубава и оценена жена, казвам го в добрия смисъл.Не е станало кой знае какво всъщност, на повечето от хората се случват подобни неща, а има къде къде по-лоши. Усмихвай се по-често, радвай се на всичко, което е около теб, никой не си пада по вечно намусени и сърдити хора.Каквото стане, а раната, дори да мине напълно, винаги може да напомни за себе си, нали е рана, но не трябва да и обръщаш внимание, тогава по-бързо ще мине.

Ами защо да не го използва, да и помага, да гледа децата, да готви, пък и за сексуална играчка да си го ползва, той едва ли ще има против, щом се е върнал при нея

"Смело напред и знай че мъжете не заслужават да плачем за тях, грижи се за детето то е най важно, заделяй пари за черни дни ако можеш и си живей живота!!!
Аз минах през какво ли не и вече не плача честно ти казвам, просто намери начин да го използваш този твой мъж, мъчи се да не мислиш за миналото и така ще ти е по леко.
При нас сега се получи че той се връща а аз не се радвам просто се преструвам че се радвам, той прави всичко възможно да си изградим нов по хубав и разнообразен живот, а аз просто не му вярвам...Не знам какъв е смисъла на всичко това, но бъдещето ще покаже."


Точно така - и после ще има лошия мъж който преебава семейството си.
Това се гради от двама - с кредит на доверие. Ако не можеш да го дадеш - бягаш от връзката.

Който обича истински, умее да прощава.
Ако обичаш някого, пусни го да си отиде.
Ако той те обича, ще се върне.
Върнал се е.
Простила си.
Бъди щастлива!

Ох! Гледам кой какво те е съветвал дотук и като чета, ме налягат големи съмнения дали тези съвети водят до щастие и чувство за удовлетвореност. Нарочно не споменавам думата "любов", тя пък хич не се вписва тук...

Малко по-смело и откровено трябва да се живее този живот! Ако ще напускаш някого - прави го наистина, а не с цел той да хукне след теб да те моли. Ако пък ще го приемаш обратно и ще му прощаваш - защо действително не забравиш и напълно не му простиш, а само се залъгваш, че си го направила? Нищо такова не си направила, щом продължаваш да предъвкваш минали работи и тормозиш с подозрения сама себе си, а вероятно и него. Стига си правила сравнения; сравнения между хора или между отношения към хората могат да се правят не цялостно, а само в даден аспект и не са нито точни, нито изчерпателни, доколкото дават само част от общата картина! Не било в твоя полза...Дали пък? Ти си имаш детето (на което той е баща) и него самия (както и възможността да го използваш, съгласно съветите към тебе тук) а другата? Дай си сметка на нея какво й е останало от цялата история?
След което или се стегни и отвори нова, чиста страница в отношенията си с този човек, или, ако не можеш, освободи и себе си, и него от целия този ужас.

Имам коментар, но той е личен, т.е. лично за теб, но не и за всеки, който може да мине от тук и да го прочете.
Ако искаш да прочетеш мислите ми относно написаното остави имейл или пиши на имейла в профила ми.
Ако не искаш просто не отговаряй. Аз няма да се обидя и в двата случая.

Колко е лесно да се примириш с една несправедливост... когато си облагодетелстван от нея.

Никой никого не може да прпоменя.
Не се мъчи да променяш.Живей пълноценно и щастливо.Намери подходящ партньор с твоите възгледи и разбирания.Животът е хубав с хубави хора, гаден с гадняри. Преживяла съм този сериал и нямаше кой да ме посъветва. ПРодължавай напред[email protected]

Да простиш изневяра е трудно!Трябва да забравиш себе си и собствената си болка!Трябва да си много силен и да позволиш на раната ти да зарасне!Не всички го могат.
А и съвсем малко са тези, които ще простят втори път/а не си застрахована от такава възможност/.За съжаление,не се изгражда имунитет срещу нараняване от друг човек.

"Споделете!"

"Ако искаш да прочетеш мислите ми относно написаното остави имейл или пиши на имейла в профила ми."

Пак ли ще сваляш мацки???

А, вземи и се разкарай вече от този клуб! Толкова ли не виждаш, че за нищо не ставаш. Бах ти ценните съвети, които са секретни и всяка дама трябва да се регистрира и да ти се обажда лично!

Пфууу, отврат!

Баси чудото! Абе, взимай си Роксана и се мъглосвайте двамката нанякъде!