Днес,

отивайки си у дома в ранния следобед, и вървейки бавно, ама много бавно :) под есенното слънце в кварталната градинка (съвсем нова за мен), дочух един монолог, но - видно част от раговор:
- Ние, в нашия род сме дълголетници - ей го на, по-голямата ми сестра почина на 87, по-малката ми сестра - и тя на толкова, лека им пръст...

Направо ми се стори като виц...
Изглежда, че и в тъжните неща неща има място за усмивка, нали? :)

Днес си говорихме с една жена за това какви ли ще ни бъдат пенсиите след като масово работодателите осигуряват служителите си на минималната работна заплата. И тя каза "Ние я стигнем до пенсия я не." Подскочих наум и си помислих, че аз всъщност искам да достигна до пенсия и след пенсия и че искам да се освободя от моите нездравословни привички, за да постигна това.

Гледай към слънцето и остави сянката да пада зад теб.

То аз и хората около мен сме на по 20 ама като виждаме нашите родители как живеят и как изглеждат на по 40 се чудим дали до там ще стигнем, пък какво останало за пенсия

Всяка непълна истина е полуистина, а всяка полуистина е полулъжа.

Здравейте!оо Приятел ка - не е ли доста " дългосрочно" тъжното настроение лъхащо от темата?... Нали се води борба само днес...

То аз и хората около мен сме на по 20 ама като виждаме нашите родители как живеят и как изглеждат на по 40 се чудим дали до там ще стигнем

Аз мисля, че това е въпрос на избор - как ще живееш и как ще изглеждаш на 40.

Гледай към слънцето и остави сянката да пада зад теб.

Не е необичайно за мен да пропусна нещо :), при това най-важното: жената каза, че тя СКОРО щяла да стане на 87. Та това беше, ако по-малката й сестра е била вече на 87, на колко години е жената?
Иначе - хубав ден на всички :)