съвет

Бих искала да попитам дали моят проблем е сериозен и мога ли да си помогна сама. Проблемът е следния: По принцип съм амбициозен и работлив човек, но от доста време в живота ми се редуват активни, ползотворни периоди с периоди, в които се чувствам обезсърчена и без сили да се заставя да правя нещо изискващо концентрация и повече усилия/ като да седна да уча за магистратура например/. Проблемът не е в това, че не мога да си наложа да направя нещо, защото си наложих да спра да консумирам захар например и го спазвам вече цяла година. По-скоро нямам желание за нищо, малко неща ме радват, притеснявам се за какво ли не и се чувствам напрегната и неразбрана до степен, че на моменти въздух не ми достига и усещам как гърлото ми се свива. Обикновено успявам да се мобилизирам и повечето проблеми изчезват, но ми се иска да ги ликвидирам веднъж завинаги. Спортуване, диета и витамини могат ли да бъдат достатъчни? Поне това е начина по който се опитвам в момента да си помогна.
Благодаря предварително!

Можеш сама да излезнеш от това състояние. Всичко е въпрос на лична философия.

Брауо
То4но така е

зависи и от това доколко са отчетливи и резки границите между "двата периода" и доколко са изразени амплитудите, в смисъл, когато си в подем дали си екзалтирана и еуфорична и колко, и обратното, когато си противоположен "период"-каква е "дълбочината" му!?Ако няма прекален контраст и изразеност на признаците, за които казваш, най-вероятно проблемът не е от сериозните, поне от медицинска, да го наречем, гледна точка.Иначе подобни периоди има всеки, на практика - това е въпрос на екзистенциална драматичност на човешкото битие!Спортуване, диета (каква!?) ,витамини-помагат...,всичко е условно, обаче!

И аз се чувствам по подобен начин, но нямам твоя самоконтрол и ме радват доста някои неща...но закратко
Спортът определено ми помага, както и вършенето на разни неща. Ти откога си така?

Аз си мисля,че когато си "мобилизирана" си спомни за критичните периоди!
Или е нужно баланс...
Когато си в активен период,не изразходвай до край силите си!!!
Организма-психиката ни,когато е претоварена се изключва!Така си почиваме може би!
Аз лично си почивам с медитация,мантри,спорт и др.
Невероятна мантра е:

"Харе кришна харе кришна,
харе рама харе рама
Кришна кришна харе харе
рама рама харе харе"

Малко е трудно да се отречеш от спасителя христос...
И не защото христоса не е спасител...
Трудно е да повярваш в себе си!


Трудно е да откриеш мъдреца,защото мъдроста е мълчание!!!

""Харе кришна харе кришна,
харе рама харе рама
Кришна кришна харе харе
рама рама харе харе" "

Кришна и Рама се пишат с главни букви!

Положителния период не бих го класифицирала като еуфоричен, а по-скоро оптимистичен и "слънчев". Отрицателния период е малко по-изразен, свързан с припомняне на неуспехи, обиди, загуба на близки хора и т.н. и сълзи в очите. След като си поплача обикновено ми улеква, но не напълно и не забравям проблема. В съзнанието ми обикновено настава върволица от мисли и не успявам да се съсредоточа изцяло върху нещо друго. Тези мисли непрестанно ме прекъсват докато работя,пиша или чета.
А относно диетата проучвах доста и в общи линии се опитвам да балансирам. Повече плодове, зеленчуци, пълнозърнени храни, сурови ядки, сирене, кисело мляко, малко риба и месо. Без захар, хидрогенизирани мазнини, пържено и готови храни.

Откакто се помня имам склонност да преувеличавам неудачите си. Но и оттогава имам твърдото убеждение, че не съм с нищо по-лоша от който и да е друг човек. Така че винаги се боря съобразно силите си. По-отчетливи са тези положителни и отрицателни периоди след като заварших училище и се сблъсках с недоброжелателното отношение на повечето хора и донякъде рухването на илюзиите ми за живота. Станах доста по-изнервена и загубих интерес към много неща. Но засега се справям. Ако намеря мотив за нещо ми е много по-лесно да се придържам към решението си. Опитвам се да съм организирана и това ми помага. Нещо като "дневен режим".

Как бих могла да променя личната си философия? От доста време се опитвам да се убедя, че приказките на другите нямат стойност и не трябва да се обиждам. И досега не съм успяла да си повярвам. А от тези приказки идват по-голямата част от проблемите ми.

Да, мисля че спорт, балансирана диета и витамини помагат много.
А проблемът ти ми е познат... бтв, да не си зодия или асцендент дева?

Според мен ти липсва подкрепа от истински приятели, липсва ти може би любов, както казваш - мотивация. И аз когато трябва да направя нещо, т.е. нямам време да мисля, ами действам примерно изпитът ми е вдругиден или е последен срок за някой реферат - тогава съм много продуктивна. Но иначе ми липсва усещането за смисъл от всичко това - правя го, за да не съжалявам в последствие, за да запазя усещането за подреденост и за поправимост на нещата. Най-много се плаша от окончателните, непоправими неща. Но радост... трудно ми е да изпитам просто защото не изпитвам желание да съм щастлива, просто предпочитам да не съм нещастна. Но това е период, има такива етапи... които продължават различно дълго време, но най-сигурното е, че отминават. Ти просто се луташ, защото си в момент на изчакване - изчакване да откриеш какви са твоите истински мотиви, изчакване докато се случи нещо, което да те зареди за дълъг период от време. Има такива моменти - никакви. А за магистратура разбирам, че не ти се учи, но също така съм убедена, че ще положиш достатъчно усилия, за да се справиш успешно.

Благодря за изказаните мнения и съвети. Надявам се, че ще са ми полезни.