Гаранции

От тези книги тука излиза, че така наречения Учител (Teacher) трябва да привлече ученик и да му подготви Тонала.

След това ако има шанс Ученикът може да срешне така наречения Благодетел (Benefactor). Този така наречен Благодетел не се занимава с Тонала и Познатото. Той подпомага Ученика да се срещне с Непознатото и да развие Нагуала.

До тук добре, ами кой подготвя воина за навлизане в Третото внимание. Май там вече всеки се оправя както може и докъдето издържи? Чудя се Исус Христос какъв е? Има нещо гнило в учението на воините, ама не мога да го разбера от къде идва?

Щото при Християнството ти дават направо гаранция за Третото внимание дето се казва, а тук такава гаранция тези воини изобщо не дават.

Ето защо религията е по-разпространена от знанието което дават воините. Всеки иска да играе на сигурно и на никого не му се рискува.

Повдигна ми настроението, чесно!

И обичайният начин за повечето хора, които случано са се измъгнали от затвора е да се върнат в света на гаранциите. Там хранят - вярно с боклуци, но няма да умреш от глад, и покрив има над главата, не тече, и не трябва да мислиш, къде отиваш, какво ще правиш, с какво да се захванеш. Всичко много отдавна е решено вместо теб. Толкова просто и леко се живее.

А Мо каза едно куче научили се да яде лайна отучване няма.

"Всеки иска да играе на сигурно и на никого не му се рискува"

Когато осъзнаеш, че смърта ти е до теб, всеки миг от твоя живот и няма сила на земята, която да ти гарантира това, че ще има следващ миг, думите като гаранция и риск губят стойноста си.

No fear, no pain
Nobody left to blame
I'll try alone
Make destiny my own
I learn to free my mind
Myself I now must find
Once more

If I could fly
Like the king of the sky
Could not tumble nor fall
I would picture it all
If I could fly
See the world through my eyes
Would not stumble nor fail
To the heavens I sail
If I could fly

So here I am
In solitude I stand
I've got dreams inside I need to realize
My faith has grown
No fear of the unknown
No more

If I could fly
Like the king of the sky
Could not tumble nor fall
I would picture it all
If I could fly
See the world through my eyes
Would not stumble nor fail
I could ravage my jail
If I could fly



Don`t think that you are, know that you are.

Религията предлага директно минаване в третото внимание, вечен живот в рая и блаженство, а вие тука залагате на несигирни карти.

Какво Смъртта та Смъртта. Смъртта си е все едно Смърт. Как ще я интерпретирате и какво ще изберете като е Смърт а. И от къде знаете, че точно система която не дава така да се каже гаранции, ще е по-добра от система която ти гарантира живот в рая.

В учението на Дон Хуан така да се каже липсват гаранции и за това хората си казват, а мани ги тия.

Друг неприятен момент е тежкото наследство на древните магьосници и веждащи. Цялата тази история свързана с човешки жертвоприношения продължила хиляди години.

Това наслагване на заблуди и вървене по неправилен път е ясно за новите воини, но от къде накъде новите воини пък са най-правите. Кой казва, че аха сега вече разбрахме системата и знаем как функционира битието. А знаят ли наистина?

Някой ще каже, айде бегай от тука стига си посявал съмнение сред верващите. Ами само си питам.

Такова нещо като "гаранция" съществува само в човешкия ум. Тоест света е един, а "гаранция" е някаква безумна класификация на ума.

Don`t think that you are, know that you are.

Не зная кое наричаш РЕЛИГИЯ. Религаре значи назад към първоисточника. Всяко учение, което практически връща към първоисточника е РЕЛИГИЯ. А това, че на едни хора им допада едно, а на други хора друго нещо, е чудесно.
Кастанеда казва:Най-трудното за мен бе да оставя другите да бъдат себе си.
А има много силно вярващи и религиозни хора, които непрекъснато приемат тезата, че техния Главносъздаващ е кръгъл идиот и е създал един лош свят и е тяхно призванието снисходително да поправят този малък пропуск в иначе съвършенното му творение. И единствения критерии за поправката им е дали другите хора са им удобни.

Може би, за да оставим другите да бъдат себе си е необходимо първо ние самите да си позволим да бъдем себе си, че иначе ходим леко изнервени от факта, че на нас самите не сме си удобни. А когато поискаш да си истински всичко около теб става истинско.

В този смисъл е необходимо да се върнем към първоисточника и всички религии и учения са само средства за това. Различните хора си избират различни пътища, които са по-близко до тях и им се струват по-възможни, за да ги последват. Рано или късно човек осъзнава, че всеки прозорец гледа към едно и също небе и разбира, че гаранции не са му неободими; те са в него самия и всеки сам си носи отговорността.

Гаранцията е необходима за събития, които могат да настъпят или да не настъпят. За събития, които са неизбежни гаранцията е безмислена. А едно такова събити е, че ако не постигнеш цялостност в този живот, където и да отидеш след него, няма да си цялостен.

Уф! Че боли тази истина.....

Хипотетично:

Ако някога в дадено състояние се докоснеш до усещането, че си цялостен, ясно видиш какво е да си цялостен... Можеш ли да запазиш това усещане за цялостност дори и ако излезеш от състоянието?

Ум, сърце и гъз на едно място ако са.... сигурно ако искаш от сърце можеш да си живееш в това...
Искаш ли да го запазиш - значи че се тревожиш да не го загубиш а тревожиш ли се вече не си там :)

Тази цялост, за която говоря, ако се докоснеш и за миг до нея, няма за какво да се тревожиш повече. Няма <<<reverse.

Може. Обаче искам!

Действително ми олекна.

Истинската Вяра, не е вече вяра, тя е Знание. Фалшивата вяра е един капан в лабиринта на неувереността. Наложи ли му се на човек да убеждава себе си, не е важно как дали с ентусиазъм или принуждение, това не е истинска Вяра. При истинската Вяра не са необходими гаранции. Знанието се формира с факти, а не с убеждавания и гаранции.

да де ама има някой неща които не можеш да видиш или да разбереш наистина (от позицията в която си) и тогава можеш само да вярваш че са така и да убедиш ума си че ЗНАЕш а всъщност...само предполагаш (и безупречността отива да гледа някой филм докато си почиваш от пътя със сърце) :) :) :)

Всички дават гаранции. Я вижте колко книги има на пазара и колко науки и учения които обещават я щастие, я успех.

И не виждам никое учение което да не обещава.

А тука какво обещават?

Може да се кажа, че първо ти обещават, със сигурност да умреш. И никога няма да видиш повече тази Земя и това Слънце. И ти обещават, че всичките любими работи и всичките каузи за които се бориш и всичко в което вярваш не струват пукната пара.

И това не е всичко. Това е само началото.

После ти обясняват, че ако напреднеш енергията ти най-вероятно няма да стигне за нищо и може да запецниш сам самотен в някакви светове за цяла вечност.

И най-накрая ти обясняват, че ако успееш някак си да минеш покрай Орела който направлява Силата и съдбата на всичко, ще си останеш едно присъствие което се рее някак си, някъде си, и няма да бъдеш човек, а кой знае какво.

Много гнила работа ви казвам. По добре да мрем.

Всъщност това което ни се прадлага като перспектива е толкова извън света с който сме свикнали, че умирачката изглежда като една много добра перспектива така да се изразя по-оптимистично.

Смъртта се оказва наистина и приятел и брат и съветник и нещо като верен брачен партньор.

Даже нещо повече. Учението на толтеките е толкова подтискащо и нечовешко от гледна гочко на съвремените критерии за човечност, щото Смъртта да се яви като стратегически партньор и единствена опора и надежда.

Както казва една позната: "щом от това ти става..."

Don`t think that you are, know that you are.