"Мамо, тах"!!!!

И пак ние .... В неделята Ния се събуди с писък от човек правещ ремонт с бормашина (над нас някъде). От тогава вече трета нощ подред тя плаче, върти се, спи буквално върху мен и измежду писъците и ревовете успях да разбера, че я е "Тах от чичото" ... Непрекъснато иска да я гушкам, спи между нас (това което никога не е правила досега). Обесних неколкократно, че не е страшно, че и нашият тати така прави ремонт (скоро лепи плочка в банята и тропаше по подобен начин), тя през деня не дава признаци на такъв вид притеснение, но нощите са епични вече ...
Дайте акъл, вашите деца имат ли страх и как го преодоляват?
Слънчев ден!

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

Ми заведи я през деня да види какво бръмчи, да не си представя какво ли не....

Ако човека е готин - да "се запознае" с него, ако ли не - да "му се скара", че плаши детето...и така...

В отговор на:

---

Дайте акъл, вашите деца имат ли страх и как го преодоляват?

---

Има - от моторната косачка на домакина.
Още не го е преодоляла, но с много гушкане, обясняване и "запознаване" с уреда(първо изключен, после включен) е по-спокойна. Спокойна в смисъл като види чичкото с въпросния уред гледа да се омете максимално бързо, но вече не изпада в истерия всеки път, когато минем покрай апартамента му. Бавно става борбата със страховете.

Да, почивните дни ще обиколиме да видим кой точно бръмчи и да се "опознаваме", дано да е готин поне
Мерси момичета за бързите съвети

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

Имат, имат...моят юнак на дърти години започна да спи м/у нас.
До пролетта си спеше и заспиваше сам в леглото, но откакто лежа в болница...нещата много се промениха. Тъкмо започна да забравя този кошмар и се появи яслата. Сега пък се кара и пищи насън, явно преживява някакви случки ли...фантазира ли..не знам. Но определено плаче много и се гушка. Когато го погаля и хвана за ръчичка заспива.
И това прави немислимо да го оставя да спи сам. Помня аз колко бях страхлива нощем и сърце не ми дава. А и нямам сили да ставам по 100 пъти нощем да го успокоявам, после да се местя в спалнята, после пак да тичам в детската...и засега спинка с нас.

Това е за нощните страхове.

Дневните страхове ги преодоляваме точно, като го сблъскам директно. Отиваме двамата и се запознаваме със страшилището. Било животно, машина или нещо друго. Когато аз съм там всичко е много лесно.

бъдещият батко е роден 2005
малкият мъж се чака ноември 2007

Да дневните страхове ясно, ама тия нощтни кошмари си мислех че почват от по-зряла възраст (поне 3-4г)

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

При него започнаха на 2годинки и според мен раничко

бъдещият батко е роден 2005
малкият мъж се чака ноември 2007

Явно по-емоционалните дечица изживяват всичко през деня, които им е направило впечатление

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

И на мен първото което ми хрумна е да я заведеш по светло при бръмчащия чичко, за да види кой издава звуците и най-вече каква е целта. Друго си е да види визулано, че най-обикновен човек "бръмчи".

Да само да почне пак да бръмчи и ще се катеря по етажите да видя кой и откъде .... другитя вариянт е да пуснеме бормашината на баща й и да пробваме ....

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

Абсолютно същият страх имаше Габи на 2 г. Да не те плаша, но общо взето нищо не помогна, освен много, много гушкане и успокояване - като видя чичкото отблизо още повече се уплаши, спеше буквално върху нас и то на пресекулки, ако някой мръднеше леко тя се будеше веднага, беше станала като пиявица през нощта. Бях се притеснила истински. Но като всеки страх у децата, си премина от самосебе си, с времето. Специално този страх го имаше около 2-3 месеца. Но всяко дете си е различно. Дано Ния да се успокои по-скоро.


Габриела 2002
Доротея 2005

Малееееее ... а имах надежда допреди малко

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

От шумове май не се е страхувал....освен от домашния робот, когато стържех салати.
Но преди месец-два изведнъж го достраша от динозаври, което ме изуми, защото не бяхме говорили за тях никога. Но реших, че клин клин избива, купих му една много хубава илюстрирана енциклопедия за динозаврите и заедно четохме и говорихме. За около 3-4 дена страховете изчезнаха.
А от ремонти, светкавици, гръмотевици, заря - няма страхове.

Борис - 03.06.2004

Ния съм забелязала, че едоста страхлива ... внезапните рязки шумове на мотори, ръмжащи коли с изпочупени гърнета .... детските въртележки и колички (слава богу не ги ползваме за моя радост) ... много е плашлива милинката

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

След като два месецаподред единия от нас с таткото прекарваше половината нощ в детската да пази от крадци, паяци и чудовища, решихме да спим всички на куп.
После изобретих защитната кутия - събрахме различни треви, които бяха "повръщане за паяци", "смрад за крадци" и "ориндж за чудовища" (понеже са зелени чудовищата и като ги напръскаш с оранжево те бягат от срам) и я сложихме до леглото, тренирахме тактиката "малката започва да пищи, мечката си запушва ушите, а каката в това време я ритва с маваши гери в корема" и сега спим по-спокойно. Опитай нещо подобно като стратегия.

Аз снощи като се прибрах имах около 30 минутно убеждаване в цветни краски кка съм хванала и съм набила чичкото ... Тя ме гледаше с леко недоверие, но поне спа сама в леглото си без да плаче Дано да отмине наистина това със страховете, защото е много плашлива и после явно преживява страховете нощем .... а и социалният контакт с таткото ни така видимо намалява все пак

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

я накарай тя да направи нещо - упражнявайте се как ще ступате чичкото върху възглавница примерно. Когато види, че тя има план за действие, ще се успокои.

Ха ха хитро ... довечера ще практикуваме вандалщинката


Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

Александър отрасна от бебе с бормашините на комшиите,понеже..тук не спират ремонтите и лете и зиме..
На съседния вход правиха цялостно саниране и ...не ме питай колко дни съм се молила на майсторите да отидат да обядват,за да го сложа да спи на обяд...
Обаче, след като молбите ми не дадоха резултат, преминах на друга тактика..
Водех Александър да глед акак работят чичовците и...той някак спря да се впечатлява от ужасния звук.
Където и да сме, щом чуя бормашина му казвах: "Ето,чичовците пак работят...Те са много работни" И..той явно възприе това и сега, като минем покрай някой "работен" чичко ми го посочва....Аз потвърждавам,че чичото работи и...продължаваме каквото сме решили да правим друго.
..
Въпреки всичко което ти описах, се събужда найредовно, когато комшиите над нас и около нас правят ремонт..
Събужда се с рев..Сочи нагоре и вика:"боти"..в смисъл,че чичото пак работи...
Но поне не вярвам да се травмира особено..
Много нежност и сигурност й е нужно..и...просто се присъединявам към мамите, които са те посъветвали да й покажеш как някой работи и пробива дупки с бормашина..за да види,че не е нещо страшно.
Стискам палци да мине по-бързо и...да се оправите скоро с този страх,че...бормашините са навсякъде

Да чукам на дърво откакто й казах, че съм набила и изгонила чичкото не се буди с този кошмар, само се чудя ако пак се появи и наистина поиска да ходя да го бия как ще се справиме. Идват почивни дни ще видим дали тези "мили" съседи отново ще пробиват от 14-16ч. Май наистина ще се наложи да се намеся с мускули.
Мерси ще я заведа или ще накарам баща й да пусне бормашината